№ 2609
гр. София, 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно частно
гражданско дело № 20211100510571 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл. 274 и чл. 577 ГПК.
Постъпила е частна жалба, вх. № 18-00-112/17.08.2021 г., приета в Служба по
вписванията – гр. София, подадена от Б.М., чрез адв. В.М. срещу определение на съдия
по вписванията при СРС, рег. № 1293/27.07.2021 г., с което е отказано да бъде вписано
решение № 4D727/2020-67, издадено от Окръжен съд – гр. Хрудим на 29.03.2021 г.
чрез нотариус О.З. в производство по наследство на Б.Д.М., влязло в сила на
29.03.2021 г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановения отказ. Жалбоподателят поддържа, че съдията по вписванията неправилно
е приел, че е представено за вписване нотариално удостоверяване на постигнато
споразумение между лица, които се сочат за наследници на Б.Д.М. в производство пред
нотариус, както и че самото споразумение не е било представено. Поддържа се, че е
поискано вписване на съдебно решение, по силата на което се определят наследниците
на Б.Д.М. и се уреждат имуществените въпроси във връзка с откритото наследство.
Наследниците постигнали споразумение, което било одобрено от съда, съгласно
представеното за вписване решение. На следващо място се поддържа, че за вписване
бил представен препис с нотариално удостоверяване, извършено от нотариус Л.Л., с
нотариално удостоверяване на подписа на преводача, като жалбоподателят счита, че не
е необходимо допълнително удостоверяване на автентичността на представеното за
вписване решение. В производството по наследство на страната бил предоставен
препис от решението с отбелязването за влизането му в сила, като същото следвало да
се счита за оригинал. Решението било представено на нотариус Л.Л., ведно с превод на
български език, от който той изготвил нотариално заверения препис, представен за
1
вписване. Завереният от нотариуса препис от съдебното решение имал всички
характеристики на оригинал, с оглед което и съдията по вписванията неправилно
отказал да постанови исканото вписване.
Относно съображенията на съдията по вписванията да откаже вписване по
молбата, с която е сезиран, че в производството не е представен апостил, а в преводния
текст се сочело, че заверката на нотариус Заворалова е заверена с апостил, се обръща
внимание, че в преводния текст никъде не се сочело, че заверката е заверена с апостил.
Единственото място, където такава информация била посочена, било в текста на
декларацията на преводача. Касаело се за техническа грешка, доколкото било
очевидно, че апостил липсва. В тази връзка жалбоподателят се позовава и на чл. 8 от
Хагската конвенция.
На следващо място с жалбата се оспорва правилността на мотивите на съдията по
вписванията, че не били спазени изискванията на данъчния закон в Република
България. Към молбата, с която се искало вписване на съдебното решение, били
представени всички необходими документи. Жалбоподателят се позовава на т. 6 от
Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, както и на чл. 20 от Регламент №
650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. В обобщение на доводите си
заявява искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на преписката на
съдията по вписванията с указания вписване да бъде извършено. Претендират се
разноски за производството – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – А въззивен състав, като взе
предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима -
подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Пред Службата по вписванията - гр. София е депозирана молба, вх. №
53132/27.07.2021 г., с която е поискано вписване на решение № 4D727/2020-67,
издадено от Окръжен съд – гр. Хрудим на 29.03.2021 г. чрез нотариус О.З. в
производство по наследство на Б.Д.М., влязло в сила на 29.03.2021 г.
Към молбата са представени относими към процедурата по вписване документи:
договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ от 1969 г.;
протокол от съдебно заседание от 09.12.1990 г. по гр.д. № 3410/1990 г. по описа на
Пети районен съд, вписан в Служба по вписванията, рег. № 32065/1990 г., том 14, акт
80; удостоверение за наследници на Б.Д.М., удостоверение за наследници на М.В.М.,
нотариално заверен препис от Акт за смърт на Б.М. с нотариално удостоверяване на
подписа на преводача, нотариално заверен препис от решението, чието вписване се
2
иска, с нотариално удостоверяване на подписа на преводача /2 бр./, схема на
самостоятелния обект, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за
идентичност на административен адрес, квитанция за внесена държавна такса за
вписване.
С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС, след като се е
запознал с постъпилото заявление и с приложените към същото документи, е извършил
преценка, че е представено за вписване нотариално удостоверяване на постигнато
споразумение между лица, които се сочат за наследници на Б.Д.М. в производство по
наследство пред нотариус, като самото споразумение според съдията по вписванията
не се представяло. Изложени са съображения, че автентичността на представения акт
не се установява от приложените към молбата документи, както и не се установява
естеството на производството по акта, чието вписване се иска, които били
задължителни по Регламент 650/2012 г. Съдията по вписванията е изложил
съображения, че нотариус Л.Л. е извършил нотариално удостоверяване на препис от
оригинала, тъй като било посочено, че е препис от акт, т.е. оригинал не бил представен
и пред нотариуса. Освен това съдията по вписванията е констатирал, че в преводния
текст било посочено, че заверката на нотариус О.З. е заверена с апостил, а в
настоящото производство апостил не е бил представен. Не се установявало на
следващо място и съобразяване с данъчния закон при прехвърлителен акт. По така
изложените съображения е отказано вписване на решението да бъде извършено.
При тези изводи за фактите и при извършване на преценка за законосъобразността
на обжалваното определение по същество на искането, с което съдът е сезиран, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните правни изводи:
В производството пред Службата по вписванията е поискано вписване на съдебно
решение, за което се твърди, че е постановено от съдебен орган на територията на
държава членка на Европейския съюз и същото подлежи на вписване съгласно чл. 112
ЗС, вр. чл. 4, б. „г“ от Правилника за вписванията.
Представен е документ, съставен на чешки език, за който се твърди да е съставлява
официален препис от съдебно решение на европейски съдебен орган. От оформлението
на документа и от неговото съдържание обаче не се установява същият да представлява
официално заверен препис от съдебен акт –преписът от съдебното решение, чието
вписване се иска, не е подписан от постановилия го съдебен орган /било то съдия или
нотариус със съдебни функции, възложени му по силата на закон/.
Съгласно съобр. (18) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и
на Съвета изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или
движима собственост следва да бъдат изключени от обхвата на регламента. Ето защо
следва правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата
3
собственост това е lex rei sitae), да определя правните условия и начина на извършване
на вписването, както и органите, например лица водещи поземлени регистри или
нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това дали са изпълнени
всички изисквания и дали представената или посочената документация е достатъчна
или съдържа необходимата информация. За да се избегне дублирането на документи,
органите по регистрацията следва да приемат онези документи, изготвени от
компетентните органи в друга държава членка, чието разпространение е предвидено в
настоящия регламент. По-специално издаваното съгласно настоящия регламент
европейско удостоверение за наследство следва да представлява действителен
документ с оглед вписването на наследствено имущество в регистъра на държава
членка.
В случая се иска вписване на съдебно решение, касаещо наследяване и уреждане
на имуществени отношения между наследниците по повод имуществени права върху
недвижим имот, включен в наследството на починалия, находящ се на територията на
Република България.
Приложими относно процедурата по вписванията са изискванията на българския
закон, доколкото цитираното съображение 18 от регламента изключва от приложното
поле на същия дейността по вписването в националните регистри на държавите членки
и неговото действие.
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че чл. 8, ал. 2 от Правилника за
вписванията предвижда, че за вписване на всички други актове по чл. 4 /извън
нотариалните актове по б.“а“/ се представят оригиналът и официално заверен препис
от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, т.е.
нормативното изискване е за представяне на официално заверен препис от оригинала.
Безспорно е положението, че оригиналът на един съдебен акт следва да бъде подписан
– подписът има функцията да удостовери, че съдържанието на документа съответства
на волята на неговия автор, както и да придаде автентичност на изявлението. Безспорно
е също така и че за да има един препис официален характер, то същият следва да е
изготвен въз основа на подписан първообраз.
В конкретния случай представеното от молителя съдебно решение на Окръжния
съд в гр. Хрудим, макар да съдържа отбелязване относно датата на влизането му в
сила, не е подписано на съответното място, а именно след текста на съдебния акт от
нотариус О.З.. Тази констатация на съда се потвърждава и от представения превод на
решението – заклетият преводач е удостоверил, че същото е постановено от нотариус
О.З., както и че е положен печат с герб и текст д.ю.н. О.З., нотариус гр. Хрудим, но
липсва удостоверяване, че документът е подписан.
Според състава на въззивния съд по изложените съображения като правилни
следва да се оценят изводите на съдията по вписванията, че в конкретното
4
производство молителят не е установил автентичността на съдебния акт, чието
вписване иска. Каквито и процедури по нотариални удостоверявания да са извършвани
впоследствие по отношение на неподписания препис от съдебния акт, същите не могат
да придадат на заверения препис автентичност, каквато липсва на първообраза.
Следователно представените в производството пред Службата по вписванията преписи
от решения, независимо че са придружени в превод от заклет преводач и са заверени по
нотариален ред, нямат характеристиките на официални преписи, доколкото не са
изготвени въз основа на автентичен /подписан/ първообраз. Посоченият недостатък
съставлява достатъчно основание за постановяване на отказ вписване да бъде
извършено, с оглед което и ненеобходимо се явява обсъждането на останалите
оплаквания, съдържащи се в жалбата. Дори да се установи основателност на същите,
неизпълнението на изискването на чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията е
достатъчно вписване да бъде отказано. Ето защо жалбата е неоснователна, а
обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на съдия по вписванията при СРС, рег. №
1293/27.07.2021 г., с което е отказано да бъде вписано решение № 4D727/2020-67,
издадено от Окръжен съд – гр. Хрудим на 29.03.2021 г. чрез нотариус О.З. в
производство по наследство на Б.Д.М., влязло в сила на 29.03.2021 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на препис на жалбоподателя при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК пред
Върховния касационен съд.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя, чрез адв. В.М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5