Мотиви към присъдата по НОХД № 865 по описа за 2009 г. на ЛРС
Съдебното производство
срещу подсъдимия П. Р. Н., с ЕГН **********, е образувано по обвинителен акт от
28.10.2009 г., с обвинение по чл. 212, ал. 1 НК, затова че на 20.04.2005 г. в
гр. Лом, чрез използване на документ с невярно съдържание, получил без правно
основание чуждо движимо имущество на стойност 5000 лева от Банка ЦКБ АД, клон
гр. Лом, с намерение противозаконно да го присвои.
Ощетеното юридическо лице
“Централна кооперативна банка” АД, гр. София, не е направило искане за
конституиране като граждански ищец и не е предявило граждански иск. Посоченото
юридическо лице чрез цесия е прехвърлило вземането си на “Финансис Консултинг”
ЕАД, гр. София. От същото търговско дружество е постъпило уведомление с вх. №
13972 / 26.11.2009 г., че “дружеството не желае и няма да предяви граждански
иск” срещу подсъдимия Н..
Делото е разгледано по реда
на глава двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс, с проведено
съкратено съдебно следствие и предварително изслушване на страните, без разпит
на свидетелите и вещите лица, като на основание чл. 372, ал. 2 НПК съдът е
назначил адвокат П.Г. за защитник на подсъдимия.
При това положение на
основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Н. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е установил, че самопризнанието се
подкрепя от събраните доказателства в досъдебно производство № 244/2007 г. по
описа на РУ на МВР гр. Лом, както следва: 1/Тъжба с дата 26.10.2006 г. от С.А.Т.
на л.21; 2/Договор за потребителски кредит № 79500КР–АА-2999 от 25.04.2005 г.
от л.27-31; 3/Погасителен план на л.32; 4/Писмо от ЦКБ клон Монтана от
27.11.2006 г. на л.33; 5/Трудов договор от 01.04.2005 г. на л.38; 6/Декларация
на с дата 20.04.2005 г. на л.39; 7/Искане за представен на потребителски кредит
от 20.04.2005 г. на л.41; 8/Удостоверение от НОИ от 25.02.2005 г. на л.42;
9/Фотокопие от лична карта на П. Р. Н. на л 43; 10/Протокол от 16.04.2007 г. за
разпит на свидетел Н.А.Т. на л.46; 11/Протокол от 02.05.2007 г. за разпит на
свидетел Г.М.К. на л.47-48; 12/Решение от 20.04.2007 г. по НЧД № 117/2007 г. на
ЛРС за разкриване на банкова тайна на л.53-54; 13/Писмо изх. № 848 от
17.05.2007 г. на ЦКБ АД, клон Монтана на л.56; 14/Извлечение по сметка ***.01.2005
г. до 31.12.2005 г. на л.57-61; 15/Мемориални ордери на за преводи от ЧСИ А.Я.
на л.63-65; 16/Молба за образуване на изпълнително дело изх. № 986 от
25.08.2006 г. на л.66; 17/Препис от изпълнителен лист по ЧГРД № 406/2006 г. на
РС гр. Монтана на л.68; 18/Справка за П. Р. Н. от ЦКБ с дата 25.04.2005 г. на
л.71; 19/Справка за изпратени уведомления с дата 19.04.2005 г. на л.79;
20/Удостоверение от НОИ с дата 25.02.2005 г. на л.80; 21/Справки към 22.03.2005
г. от НОИ на л.82; 22/Справка за поръчител с дата 11.03.2005 г. на л.84;
23/Писмо от 03.05.2007г. на НАП на ТД гр. Монтана на л.94-95; 24/Удостоверение
за актуално състояние на л.98; 25/Справка за съдимост рег. № 1461 от 06.06.2007
г. за П. Р. Н. на л.101; 26/Протокол от 17.10.2007 г. за разпит на свидетел А.В.М.
на л.118-119; 27/Искане за предоставяне на потребителски кредит от П. Р. Н. от
20.04.2005 г. на л.144; 28/Декларация на работодателя с дата 20.04.2005 г. на
л.145; 29/Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на
л.147-149; 30/Протокол за извършена графическа експертиза № 29 от 07.07.2009 г.
на л.150-154; 31/Договор за цесия от 30.09.2008 г. на л.161-162; 32/Справка за
получен кредит от П. Р. Н. на л.163; 33/Удостоверение от 12.08.2009 г. на
Агенция по вписванията на л.171; 34/Пълномощно от “Финанс консултинг ЕАД, гр.
София на л.166-167; 35/Съдебна счетоводна експертиза от 24.07.2009 г. на
л.169-170; 36/Постановление за изплащане възнаграждение на вещо лице от
29.07.2009 г. на л.173; и 37/Протокол от 06.10.2009 г. за разпит на обвиняем П.
Р. Н. на л.175.
Към доказателствата по
делото е приобщена и служебна бележка с изх. № 1296/07.12.2009 г., издадена от
“Енергоремонт-Козлодуй” ЕООД, гр. Козлодуй.
Поради това съдът с
определение по чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Ето
защо, като се е позовавал на направеното самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, съдът на основание чл.
373, ал. 3 НПК е приел за установени следните обстоятелства, изложени в
обвинителния акт:
Подсъдимият Н. ***, но
понастоящем работи в гр. София и според обвинителния акт е с настоящ адрес гр.
С., кв. “О.”, ул. “В.” №
През 2005 г. се намирал в
гр. Лом, като е бил безработен и искал да изтегли потребителски кредит, “тъй
като му трябвали пари”.
През месец април на 2005
г. свидетелят А.В.М., който имал регистрирана фирма на свое име (ЕТ
“Ребека-Витка Тодорова-А.М.”***) казал на подсъдимия Н., че ще му уреди да
изтегли потребителски кредит от Банка “ЦКБ” АД, клон гр. Лом, в размер на 5000
лева, който подсъдимият Н. да погасява.
От свидетелката Г.М.К.,
която оформяла документите на фирмата на едноличния търговец М., бил изготвен
трудов договор № 13 / 01.04.2005 г. (на л. 38 от ДП) с невярно съдържание,
удостоверяващ че подсъдимият П. Рафаилов Н. работи в строителна бригада на ЕТ
“Р.-В. Т.-А.М.”***, на длъжността “кофражист”, при пълно работно време с
неопределен срок.
Подсъдимият П. Рафаилов Н.
обаче много добре знаел, че през месец април на 2005 г. не е работел като
кофражист в посочената фирма, нито имал такова намерение да работи в нея.
Въпреки това той на
20.04.2005 г. подал искане до “Централна кооперативна банка” АД, София, клон
Монтана, офис гр. Лом (на л. 41 и на л.144 от ДП) за предоставяне на
потребителски кредит, в което искане (попълнено с ръкописен текст от
свидетелката Г.М.К.) било посочено, че П. Рафаилов Н. работи в ЕТ “Р.-В. Т.-А.М.”***,
като кофражист. В искането не са описани приложените документи, но
обвинителният акт приема в обстоятелствената си част, че към него са били
приложени декларация от работодателя (л. 39 от ДП) и трудовият договор № 13 /
01.04.2005 г. (л. 38 и л. 146 от ДП).
След одобрение от страна
на “Централна кооперативна банка” АД, София, клон Монтана, с дата 25.04.2005 г.
(л. 71 от ДП), бил сключен договор за потребителски кредит на същата дата 25.04.2005
г., между “Централна кооперативна банка” АД, София, клон Монтана, и подсъдимия П.
Рафаилов Н., с предмет на договора банката да предостави на кредитополучателя Н.
кредит в размер на 5000 лева.
С посочения договор подсъдимият
Н. поел задължение да погасява сумата 5000 лева по предварително изготвен
погасителен план. Договорът съдържа и уговорка между страните за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако бъде констатирана недостоверност на
сведенията.
Като поръчител по
договора за потребителски кредит се задължило лицето С.А.Т., като в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени факти същият да е
неплатежоспособен. Напротив, обвинителният акт съдържа данни за погасяване на
суми по кредита. Част от тях са били удържани от поръчителя, видно от споменатата
в обстоятелствената част на обвинителния акт съдебно–счетоводна експертиза (на л.169-170
от ДП).
След сключването на
договора за потребителски кредит подсъдимият Н. получил на 25.04.2005 г. от
“Централна кооперативна банка” АД, София, клон Монтана, сумата 5000 лева, предмет
на договора, като по силата на договора се задължил да погаси тая сума за
период от 60 месеца, заедно с 13.75% годишна лихва.
Съдът приема за
установени и следните факти, така както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт:
“Видно от представените
извлечения по сметка***. П.Н., потребителският кредит е бил обслужван редовно
до 17.05.2007 год., като от вноски по кредита е погасена общо сумата 463.70
лева. Поради просрочие с два месеца е било образувано ЧГД № 4060/2006 год. по
описа на МРСъд (Монтански районен съд), по което е бил издаден и изпълнителен
лист в полза на “ЦКБ” АД, клон гр. Лом (клон Монтана), като от запор на поръчители е внесена сумата
244.70 лева. С договор за цесия от 30.09.2008 год. между “ЦКБ” АД и “Финансис
Консултинг” ЕАД, в качеството си на цесионер, е придобило вземането към обв. П.Н..”
Посоченият факт за “запор
на поръчители” кореспондира и с данните в служебна бележка с изх. №
1296/07.12.2009 г., издадена от “Енергоремонт-Козлодуй” ЕООД, гр. Козлодуй, в
уверение на това, че на поръчителя С.А.Т. ***008 г. до м. октомври на 2009 г., била
удържана общо сумата 2500 лева, по изпълнително дело № 165/2006 г. на ЧСИ А. В.,***.
Този факт намира
потвърждение и от данните в писмо № 86312 / от 24.07.2009 г. (на л. 156 от ДП),
с което “Централна кооперативна банка” АД, гр. Монтана, уведомява РПУ гр. Лом
за “движение” по кредита на лицето П. Рафаилов Н. и за преведени суми от ЧСИ “А.Я.”
по ИД № 165/06 г.
Като е взел предвид така
установените факти, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е стигнал
до следните изводи:
Трудовият договор № 13 /
01.04.2005 г е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като е
подписан и издаден по установения ред и форма от ЕТ “Ребека-Витка Тодорова-А.М.”***,
с представител А.В.М. ***, в кръга на службата му като длъжностно лице по чл.
93, ал. 1, т. 1, б. “б” НК.
Посоченият документ е с
невярно съдържание, защото подсъдимият П. Р. Н. не е работел като кофражист към
посочения едноличен търговец, не е извършил на 01.04.2005 г. действия, насочени
към назначаването му на работа на посочената длъжност и е представил трудовия договор
единствено с цел да получи потребителски кредит от съответната банка. Освен
това А.В.М., като представител на ЕТ “Р.-В. Т. - А.М.”***, не е развивал
търговска дейност с тази фирма.
Трудовият договор е
използван съзнателно от подсъдимия П. Рафаилов Н., с цел да послужи като
доказателство за удостоверените в него неверни обстоятелства пред “Централна
кооперативна банка” АД, София, клон Монтана, като съдът приема, че е бил представен
от подсъдимия заедно с искането за отпускане на кредит, както е посочено в обвинителния
акт.
За самото искане за
отпускане на кредит заключителната част на обвинителния акт не съдържа
обвинение.
След като представил в
банката трудовия договор от 01.04.2005 г. и искането за отпускане на кредит от
25.04.2005 г., подсъдимият Н. бил одобрен за отпускане на кредит и с него бил
сключен договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-2999/25.04.2005 г.
По силата на сключения
договор за потребителски кредит на подсъдимия Н. бил предоставен кредит в
размер на 5000 лева, с която сума той се разпоредил.
Обстоятелствената част на
обвинителния акт не съдържа факти, относно виновно поведение на подсъдимия Н. за
самото съставяне на документа с невярно съдържание (трудов договор № 13 /
01.04.2005 г.).
При това положение съдът е
счел, че подсъдимият Н., за да получи сумата 5000 лева, е използвал съзнателно документ
с невярно съдържание, без за самото съставяне на документа да може да му се търси
наказателна отговорност.
Деянието е извършил
умишлено, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Не е налице обаче липса
на правно основание за получаването на сумата 5000 лева, като необходима предпоставка
по чл. 212, ал. 1 НК. Това според съда е така, защото сключеният между страните
договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-2999 / 25.04.2005 г. е напълно
валидно правно основание за получаване на суми по него.
Същият договор от
25.04.2005 г. е валиден, не е развален поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя Н. и банката (“Централна кооперативна банка” АД) не е поискала
унищожение на договора поради измама по реда на чл. 32, ал. 1 ЗЗД.
Нещо повече, именно на
основание подписването на този договор банката е образувала изпълнително
производство и е пристъпила към принудително изпълнение спрямо поръчителя по
договора (С.А.Т.).
Ако конкретният договор
за потребителски кредит не поражда права и задължения, тогава той не би могъл
да послужи за реализиране на принудително изпълнение.
Освен това чл. 9, ал. 1,
б. “б” от сключения договор за потребителски кредит съдържа уговорка между
страните за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, при констатиране на
недостоверност на сведенията.
Това означава, че при
такава недостоверност договорът запазва действието си, а неизправната страна
понася посочената санкция.
Освен това съдът е взел
предвид и обстоятелството, че изплащането на погасителните вноски по кредита е
било обезпечено чрез поръчителство от страна на поръчителя С.А.Т., който със
собствени средства е погасил 2500 лева от задължението.
При подписването на
договора на 25.04.2005 г. подсъдимият Н. е съзнавал, че договорът е обезпечен с
поръчителство от страна на лице, което работи и получава заплата.
Следва да се прецени
значението и на факта, че подсъдимият Н. е получил сумата 5000 лева не пряко
въз основа на документа с невярно съдържание, а е получил тази сума на
основание сключения между него и банката договор за потребителски кредит, който
договор безспорно е правно основание за получаване на суми.
В този смисъл основанието
за получаване на сумата 5000 лева не е представеният документ с невярно съдържание,
а е сключеният договор, който банката не е развалила и не е поискала
унищожаването му, а по силата на който е обявила цялата сума по кредита за
предсрочно изискуема, съгласно чл. 9, ал. 1, б. “б” от същия договор.
При това положение
банката е извършила редица действия, черпейки правно основание за извършването
им от самия договор за потребителски кредит, а не от представения трудов
договор.
Според съда банката се е
възползвала от този договор, който е изгоден за нея, създавайки й повод да си
събере предсрочно вземането, заедно с уговорената лихва, чийто размер съвсем не
е малък (13.75 % годишна лихва). В противен случай, ако се приложат
разпоредбите на чл. 34 ЗЗД, подсъдимият Н. би трябвало да върне обратно на
другата страна само това (всичко), което е получил от нея – сумата 5000 лева,
най-много заедно със законната лихва, но не и уговорените лихви по унищожения
договор.
Поради това съдът намира,
с оглед на конкретните клаузи и особености на договора за потребителски кредит
от 25.04.2005 г., че така сключеният договор не може веднъж в полза на “Централна
кооперативна банка” АД, гр. София, да се разглежда като валиден и като
представляващ правно основание за предприемане на изпълнителни действия срещу
кредитополучателя П. Р. Н. или срещу поръчителя С.А.Т., а обратното – по
отношение на кредитополучателя Н. същият договор да се счита за недействителен
или за такъв, който не е породил за Н. правото да получи кредита в размер на
5000, т.е. по отношение на Н. същият договор да се счита за “липса на правно
основание” за получаване на сумата, предмет на договора.
Ето защо съдът е приел,
че подсъдимият Н. е получил сумата с правно основание – сключения между него и
банката договор за потребителски кредит.
От друга страна обвинението
се отнася до датата 20.04.2005 г., на която според обвинителния акт подсъдимият
Н. представил в банката документа с невярно съдържание – трудов договор № 13 /01.04.2005
г.
Към тая дата няма
извършено никакво плащане от банката спрямо кредитополучателя.
Такова плащане (превод на
сума), е било извършено чак на 25.04.2005 г. – пет дни по-късно, след като на
25.04.2005 г. е бил сключен договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-2999
от 25.04.2005 г.
За извършено деяние на
25.04.2005 г. обаче няма предявено обвинение на подсъдимия и затова съдът е
преценил, че следва да се произнесе в пределите на предявеното обвинение. В тая
връзка, за да е осъществен състава на чл. 212, ал. 12 НК, ако са налице и
останалите предпоставки, е абсолютно задължително деецът да е получил чуждото
движимо имущество, което обстоятелство към 20.04.2005 г. не е било налице.
Ето защо съдът е признал
подсъдимия П. Р. Н. за виновен в това, че съзнателно се е ползвал на 20.04.2005
г. в гр. Лом пред “Централна кооперативна банка” АД, гр. София, клон Монтана, от
документ с невярно съдържание – трудов договор № 13/01.04.2005 г., издаден от
ЕТ “Р.-В.Т.-А.М.”***, с представител А.В.М. ***, в който официален документ са
удостоверени неверни обстоятелства, без за самото съставяне на документа да
може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия, с което извършил
престъпление по чл. 316 НК, във връзка с чл. с чл. 311, ал. 1 НК.
Съдът е признал за невинен
подсъдимия П. Рафаилов Н. да е получил на 20.04.2005 г. в гр. Лом без правно
основание чуждо движими имущество на стойност 5000 лева от Банка ЦКБ АД, клон
гр. Лом, с намерение противозаконно да го присвои, чрез използване на документ
с невярно съдържание, поради което го е оправдал по предявеното му обвинение по
чл. 212, ал. 1 НК.
При
определяне на наказанието съдът е взел предвид следното:
Тъй
като наказанието се определя при условията на чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е
задължен на основание чл. 373, ал. 2 НПК да определи наказанието при условията
на чл. 55 НК.
Поради
това съдът е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като наказанието до пет години лишаване от свобода, предвидено в
чл. 316, във връзка с чл. 311, ал. 1 НК, е заменил с наказанието пробация.
При
определяне на вида и размера на пробационните мерки съдът е взел предвид
следните обстоятелства:
Подсъдимият Н. е осъждан за кражби,
като са му налагани наказания глоба. Същият е с недостатъчно (основно)
образование. Не е женен. Към настоящия момент според обвинителния акт работи в
строителна фирма “Бачо” в гр. София. Ето защо и като е взел предвид и
последиците от извършване на деянието, съдът на основание чл. 316 НК, във
връзка с чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК и чл. 373,
ал. 2 НПК е осъдил подсъдимия да изтърпи наказанието пробация, чрез
изтърпяването на следните пробационни мерки:
1/задължителна
регистрация по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК по настоящ адрес в гр. С., квартал О.,
ул. “В.” №, за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационния
служител не по-малко от два пъти седмично;
2/задължителни периодични
срещи по чл. 42а, ал.2, т. 2 НК с
пробационен служител за срок от шест месеца.
В съответствие с
осъждането на подсъдимия съдът му е възложил да заплати разноските по делото по
сметка***. София в размер на 100 лева разноски по делото за
съдебно-счетоводна експертиза и изплатени суми на вещи лица, както и да заплати
5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а на служебния
защитник адвокат П.Г. да заплати адвокатски
хонорар по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът е осъдил подсъдимия
П. Р. Н. да заплати по съответната
сметка ***. Монтана сумата 70 лева разноски за графична
експертиза.
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимия Н. - недостатъчни морално-волеви задръжки, несъобразяване
с установения в страната правов ред.
Водим
от изложените съображения съдът е постановил присъдата.
Районен съдия: