Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. С.,
……………..2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав
в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря С.А. и прокурора Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ ВНЧХД № 4574 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 08.06.2016 г. по НОХД № 14340/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 8 с-в, подсъдимият М.К.М. е признат за виновен за това, че на
08.10.2012 г., на междуетажната площадка между първи и втори етаж на блок, находящ
се в гр. С., ж.к. „*********, чрез нанасяне на удар с крак в областта на лявата
ръка е причинил на М.Л.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
крайната фаланга на трети пръст на лявата ръка, което е причинило на
пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период
по-голям от тридесет дни, престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му
е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 3 (три) месеца. На основание чл. 66 ал. 1 НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от 3 (три) години.
Със
същата присъда подс. М. е осъден да заплати в полза на М.Л.И. сумата от 3 000
лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени с деянието
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния претендиран
размер от 12000 (дванадесет хиляди) лева.
Със
същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М. е осъден да
заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в съдебна фаза в размер
на 279.32 лв (двеста седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки), сумата
от 45.00 лв. (четиридесет и пет лева), която да заплати в полза на Държавата за
направени в хода на досъдебното производство разноски; сумата от 120.00 лв.
(сто и двадесет лева), представляваща държавна такса върху стойността на
уважения граждански иск, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. П., защитник на
подсъдимия М., с която се иска отмяната на присъдата и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото
обвинение. В жалбата не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 20.10.2016
г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че не се налага разпит на
подсъдимия и изслушване на свидетели. За изясняване на обстоятелствата по
делото обаче е преценил, че се налага допускането и изслушването на повторна
тройна СМЕ.
В
открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира
извършването на деянието за доказано по несъмнен начин. Пледира за
потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
В
съдебно заседание адв. М., повереник на частния обвинител и граждански ищец И.,
се придържа към казаното от прокурора за потвърждаване на присъдата на СРС.
В
съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец И. намира присъдата за
правилна и моли да бъде потвърдена.
В
съдебно заседание адв. П., защитник на подс. М., изразява съмнение, че
травматичното увреждане, отразено в СМЕ, е настъпило именно на инкриминираната
дата. Смята, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, явно несправедлива,
постановена в нарушение на процесуалните правила, тъй като вината на подсъдимия
не е доказана по категоричен начин, а съдът не е обсъдил обстойно защо се
позовава на едни, а не кредитира други доказателства. Намира наложеното
наказание за явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената
опасност на дееца. Моли за отхвърляне на предявения граждански иск. Пледира за
отмяна на присъдата на СРС и признаване на подсъдимия за невиновен.
В
правото си на лична защита подс. М. поддържа казаното от защитника си. В
последната си дума заявява, че няма какво да добави.
Въззивният
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите,
изложени в жалбата и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно
следствие и е изяснил всички правно значими въпроси, свързани с предмета на
доказване.
След
изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че събраните от първия съд
доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се различава съществено
от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимият
М.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, с основно
образование, неосъждан, работи, с адрес гр. С., кв. „*********, с ЕГН **********.
Свидетелят
М.Л.И. притежавал апартамент в гр. С., кв. „*********. През м. март 2012 г.
свидетелят отдал под наем жилището си на майката на подсъдимия М.М., като
постигнали уговорка тя да живее там, заедно с внучето си. На следващия месец,
когато отишъл да получи наемната цена, св. И. установил, че там живеят и
съпругът ѝ, както и двамата ѝ сина – подс. М.М. и св. К. М.. В
следващите месеци св. И. многократно посещавал апартамента, за да търси неплатени
наеми, като отношенията с подс. М.М. и семейството му се влошили.
На
08.10.2012 г., след като установил, че сметките за отопление на апартамента не
са плащани, свидетелят И., заедно със св. В., отишли на адреса в гр. С., кв. „**********,
за да демонтират отоплителните уреди в жилището. Свидетелят И. позвънил на входната
врата, като отвътре отворила наемателката му. На нея И. обяснил, че е дошъл с
лице, което ще демонтира радиаторите, поставени в апартамента, при което се
разразил словесен конфликт. Репликите на
висок тон били чути от намиращите се в апартамента синове на наемателката,
които също излезли на входната врата. Подсъдимият М.М. и брат му св. К. М.
отправили към св. И. словесни реплики, които довели до разрастване на конфликта. Подсъдимият М.М.
посегнал и ударил с юмруци два пъти в областта на гърдите и рамото св. И.. Той
побягнал надолу по стълбището, но подс. Методив го настигнал и посегнел да нанесе
удар с ритник на св. И.. В опит да се предпази той поставил дясната си ръка
пред лицето, а лявата в областта на слабините. В резултата на нанесения удар,
който попаднал в лявата ръка на И., той изпитал силна болка, след което средният
пръст на същата тази ръка се подул. Подс. М. се върнал обратно по стълбите и се
прибрал в жилището.
Св.
И. и св. В. слезли пред жилищния блок, като св. И. позвънил на тел. 112. На
място, след около десет минути, пристигнал полицейски екип. На тях свидетелят И.
разказал за случилото се, а св. В. си тръгнал.
След
няколко дни - на 15.10.2012 г., св. И. ***. Направена била рентгенография на
длан и пръсти, като било отразено в издадена му образна диагностика - надлъжна
и малко коса фрактура на дисталната фаланга на пръста дистално. След това на
същата дата И. посетил съдебна медицина, където били установени кръвонасядане в
лявата раменно-мишнична област и счупване през тялото на крайната фаланга на
3-ти пръст на лявата ръка с оток и кръвонасядане на същия пръст.
На
12.11.2012г. свидетелят М.Л.И. подал жалба в прокуратурата.
От
заключението на изготвената в хода на делото СМЕ е установено, че
кръвонасядането в раменно-мишничната област е причинило на св. И. болка и
страдание, а счупването на крайната фаланга на трети пръст е причинило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни.
До
гореустановената фактическа обстановка съдът достигна след прецизен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, а именно: показанията на св. М.И.
(включително приобщените от ДП показания на свидетеля), св. Г. В. (включително
приобщените от ДП показания на свидетеля), св. П.К.-Т.; св. К. М.; писмените
доказателства - съдебномедицинско удостоверение, справка за съдимост; способите
за доказване- заключение на СМЕ.
Всички
свидетелски показания са еднопосочни и непротиворечиви относно обстоятелството,
че на процесната дата св. И. и св. В. са посетили апартамента, находящ се на
адрес гр. С., кв. „**********. Безспорно се установява и обстоятелството, че
подс. М. се е намирал в жилището, като след възникване на спора относно
демонтаж на радиаторите същият е излязъл извън апартамента.
Извършвайки своя доказателствен анализ,
съдът установи условното обособяване на две групи свидетели, даващи
противоречиви показания относно случилото се. В първата група попадат св. М.И.
и св. Г. В., а във втората - св. К. М.. Показанията на първата група свидетели
съдът намира за последователни, логични и кореспондиращи помежду си, като св. В.
е незаинтересован от изхода на делото, без познанство с останалите лица преди
инкриминираната дата, поради което съдът кредитира изцяло изложеното от него, а
именно, че подс. М. е ритнал св. И. в областта на слабините, който, за да се
предпази, е подложил лявата си ръка. Св. В. непосредствено е възприел и
обстоятелството, че веднага, след като са излезли от входа, пръстът на св. И. се
е подул.
Доколкото св. И. е конституиран и в
качеството на граждански ищец в производството, съдът подходи внимателно при
анализа на показанията му, доколкото у него съществува заинтересованост от
изхода на делото. При извършването на този анализ настоящият въззивен състав
установи, че показанията на свидетеля се подкрепят от останалите събрани и
проверени в хода на делото доказателствени материали, включително обективните
такива – СМУ и заключението на СМЕ. Изложеното от свидетеля се подкрепя и от показанията
на св. В., като разликите в заявеното от двамата са несъществени и са обясними
със създалата се стресова ситуация. Като неподкрепено обаче от останалия
доказателствен материал, събран в хода на делото, съдът не кредитира
твърдението на св. И. за наличие на дървета и колове, с които да е бил
нападнат.
Следва да се отбележи, че и показанията
на св. К. М. съдът обсъди внимателно, доколкото той е брат на подсъдимия и е
обясним евентуален стремеж да му помогне. Въпреки това, съдът намира, че
свидетелят излага правдиво възприетото от него, като споделя, че е излязъл от
апартамента чак когато подс. М., св. И. и св. В. вече са се намирали пред
блока, не е възприел удар от страна на брат си, но е възприел, че св. И. е
казал, че чака бърза помощ.
Тук
е мястото да се отбележи, че съдът не възприема изложеното от защитата, че не
намира обяснение обстоятелството защо св. И. е посетил лекар едва няколко дни
след инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази част, а именно,
че не е предполагал, че пръстът му е счупен, но след като се е издул и отокът
не е спадал, е решил да потърси помощ.
Съдът
кредитира показанията именно на св. В. и св. И. поради обстоятелството, че те
се подкрепят и от обективното доказателство по делото – заключение на СМЕ,
което установява травматичните увреждания и възможната причина за тях. От
приетото заключение на СМЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно, изготвено от специалист в областта и отговарящо изчерпателно на
поставените му въпроси, се установи характера на телесните увреждания.
От
справката за съдимост на подс. М. се установява чистото му съдебно минало.
При
така очертаните фактически констатации, правилно първата инстанция е приела, че
подсъдимият М.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК.
От
обективна страна - на 08.10.2012 г., на междуетажната площадка между първи и
втори етаж на блок, находящ се в гр. С., ж.к. „*********, чрез нанасяне на удар
с крак в областта на лявата ръка е причинил на М.Л.И. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на крайната фаланга на трети пръст на лявата ръка,
което е причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период по-голям от тридесет дни.
Неоснователни
са възраженията на защитника на подсъдимия, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и че деянието не следва да се квалифицира като средна телесна
повреда. Телесната повреда е именно средна, а не лека, доколкото по делото се
установи, че увреждането е в причинно-следствена връзка с нанесения ритник, с
което е причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
период по-голям от 30 дни.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия М.К.М. виновно, с форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и пряко е целял настъпването им. Досежно субективната страна на
деянието съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент се извежда от
обективните признаци на изпълнителното деяние. Именно поради това, нанасяйки
ритник с крак в ръката на св. И., с която последният се е опитвал да се
предпази и съзнавайки уязвимостта на тази зона, неминуемо е съзнавал, че той ще
получи телесна повреда от някакъв характер, включително и средна такава, като е
целял именно настъпването на този резултат, което се извежда от избраната от
него сила и насочеността на удара.
Подсъдимият
М.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 НК, като наказанието, предвидено в закона към момента на постановяване на
присъдата, е лишаване от свобода до шест години.
Настоящият
състав намира, че наказанието е индивидуализирано правилно, като за смекчаващи
отговорността обстоятелства са приети чистото съдебно минало на подсъдимия и сравнително
младата му възраст при извършване на деянието. Доколкото не се откриват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
правилно е определил наказанието лишаване от свобода в минималния размер за
това наказание, а именно три месеца.
При
така определеното наказание, правилно първият съд е преценил, че за постигане
целите му същото не следва да се изтърпява ефективно, поради което е отложил
изпълнението за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
С
оглед изхода на делото и при ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия, правилно съдът е уважил предявения граждански иск за претърпени от
пострадалия неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Налице са визираните в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предпоставки - виновно и
противоправно поведение, причинени вреди и пряка причинна връзка между тях. СРС
е отмерил обезщетението предвид характера и тежестта на причинените увреждания.
Определеният размер на обезщетението от 3000 лева е съобразен с принципа за
справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Правилно съдът е присъдил и поисканата от
страната законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, първоинстанционният
съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски на ДП в размер
на 45 (четиридесет и пет) лева, в полза на СРС направените по делото разноски в
съдебната фаза в размер 279,32 лв (двеста седемдесет и девет лева и тридесет и
две стотинки), както и държавна
такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 140 (сто и
четиридесет) лева. На основание чл. 190, ал. 2 НПК, съдът е осъдил подсъдимия
да заплати в полза на СРС 5.00 лв. за служебно издаване изпълнителен лист за
присъдените суми.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Поради всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6
вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.06.2016
г. по НОХД № 14340/2013 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8 с-в.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.