О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369/22.7.2021
г.
Ямболският
административен съд, първи състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 207 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Административен
съд Ямбол е образувано по жалба на И.Н.Р. против „Ръководителят на дейността в
Административен съд – Бургас“ с искане
да се установи „бездействието на деловодство на АС Бургас“ и
против „МП“, с искане за установяване на допуснати нарушения в хода на
разглеждането от съда на подадени от Р. жалби.
С заявление вх. № 2169/25.02.2021 г.,
жалбоподателят Р., чрез пълномощника си В.Р. е поискал да му бъде изготвена
подробна справка за всички образувани дела за периода от 01.08.2020 г.
до 25.02.2021 г., която да съдържа информация относно:
„
– платени административни дела и по кои се иска държавна такса, както и
сроковете им;
-
фаза
към която са която са към момента – висящи, насрочени и т.н.;
-
предмет на делото по който е
образувано, както и правното основание определено от съда“.
Със
същото заявление Р. е поискал и „посочване на страницата, на която се качват
протоколите от делата, както и къде се вижда кога са качени.“
Тъй
като не получил исканата информация, на 23.03.2021 г. подал жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
съдебно производство с искане да бъде „установено
закононарушението и бездействието на деловодство на АС Бургас“, да бъде
отменен „мълчаливия отказ на деловодство
на АС Бургас“ и последният да бъде задължен да изготви исканата справка. Като
ответник е посочен Председателят на Административен съд – Бургас.
Подадената жалба е НЕДОПУСТИМА и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото – прекратено. Съображенията за това са следните:
На оспорване пред съда, видно от
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от АПК, подлежат:
1.
първоначалният
индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв;
2.
решението
на по-горестоящия административен орган, с който е
изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество;
3.
решенията
по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е
изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление
на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, с които се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Индивидуален административен акт, съгласно ал. 2 на чл. 21 от АПК е и волеизявлението, с което се декларират
или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е
от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, а
съобразно ал. 3 такъв акт е и
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв
документ. На индивидуален административен акт, видно от ал. 4 на АПК,
законодателят е приравнил и отказът на административен орган да извърши или да
се въздържи от определено действие.
В
настоящия казус жалбоподателят Р. е поискал изготвянето на подробна справка
относно всички образувани дела за периода от 01.08.2020 г. до 25.02.2021 г.,
като е посочил и информацията, която следва да съдържа тя – „платени административни дела и по кои се
иска държавна такса, както и сроковете им;
фаза към която са към момента – висящи, насрочени и т.н.; предмет на
делото по който е образувано, както и правното основание определено от съда“,
както и за „страницата на която се качват
протоколите от делата, както и къде се вижда кога са качени“.
На
първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата съобразно от чл. 77,
ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС), страните по делата и
техните представители осъществяват правото на достъп до информацията в
производствата по реда на процесуалните закони, а в чл. 38, т. 8 от ПАС е записано, че справки по
делата се предоставят от съдебният
служител в служба „Съдебно деловодство“, като тези, които касаят движението на
делата, видно от чл. 77, ал. 5 от ПАС
се дават незабавно. От тази нормативна уредба става ясно, че справка
може да се иска и съответно да бъде предоставена по конкретно
производство, а не както е поискал Р. - една справка за всички образувани в
съответния съд дела, по които той е страна, и то с пълната информация за всяко
от тях относно такси, срокове, фаза на
производството и пр. Отделно от това, с издаването, респ. с неиздаването
на такава справка по никакъв начин не се
засягат права на жалбоподателя, нито пък се създават за него задължения. Тя не
представлява и документ от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения. Поради това същата би имала
единствено и само информативен характер, т.е.
в настоящия случай не става въпрос за мълчалив отказ да се издаде административен акт.
Видно от разпоредбата на чл. 256, ал.
1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), бездействието на административния
орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове, а съгласно ал. 2 на същия член
неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14 – дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му. Разпоредбата на цитираната ал. 1 на чл. 256 от АПК е относима към бездействията на административния
орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от
нормативен акт. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от
закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно право на
гражданин. Тоест, правото на гражданин да може да бъде реализирано директно по силата на
правната норма, чрез фактическо действие, без да е необходимо издаването на административен
акт.
Както вече бе посочено по-горе, никъде не е
предвидено законово задължение за изготвянето на подробна справка по всички дела на заявителя с исканото
съдържание. Последният, като страна по делата, разполага с възможност да се запознае с всяко от тях, респ. да му бъде
извършена конкретна справка, но не разполага с възможност да иска
информация по всички дела с посоченото съдържание, още повече, че съобразно чл.
138, ал. 3 от АПК, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на
страните, чрез изпращане на преписи. В
този смисъл следва да се приеме, че в конкретния казус не е налице и
бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, което да подлежи на оспорване пред
съда.
Що се отнася до твърденията в жалбата досежно допуснати от съда нарушения в хода на разглеждането
на дела, по които страна е жалбоподателя следва да се отбележи, че въпросът
доколко такива са извършени, е от компетентността на Върховния административен
съд на Република България по всяко конкретно дело и то в случай, че бъде
сезиран със жалба.
Предвид посоченото, подадената жалба,
поради липса на предмет, се явява
процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното
въз основа на нея съдебно производство - да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, т. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
поради недопустимост жалбата вх. №
1742/15.07.2021 г. на И.Н.Р.,*** и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
д. № 207 по описа на Административен съд - Ямбол за 2021 г.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7- дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете