Р Е Ш Е Н И Е
№ 260334 02.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесети и трети юли през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 662 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** 10, чрез пълномощника си адв. Д.Д.,***, офис 31, против С.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** 10 и Д.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** 10 за разпределяне ползването върху съсобствените между страните имоти, находящи се в гр. Б., представляващи: СГРАДА с идентификатор № 07079.830.43.2 /нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Бургас, п.к. 8000, ../десет/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.830.43 /нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три/, с предназначение на сградата: Жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи: 4 /четири/, застроена площ: 130.00 кв.м. /сто и тридесет квадратни метра/ и СГРАДА с идентификатор № 07079.830.43.3 /нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Бургас, п.к. 8000, ул. ../., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.830.43 /нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три/, с предназначение на сградата: Постройка на допълващо застрояване, брой етажи: 1 /един/, застроена площ: 109.00 кв.м. /сто и девет квадратни метра/.
Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на описаните недвижими имоти, като имотите се ползват единствено и само от втория ответник - Д.Н.. Между страните по делото са били проведени няколко разговора с оглед вземане на решение за разпределение на ползването на имотите, съобразно притежаваните в съсобствеността права, които са както следва: ½ ид.ч. за ищцата и по ¼ ид.ч. за всеки от двамата ответници. Уточнява, че сградата с идентификатор 07079.830.43.3, заснетата в кадастралната карта не представлява един самостоятелен обект на право на собственост, а представляват два отделни самостоятелни обекта - гараж и постройка на допълващо застрояване /стопанска сграда/. Същите неправилно са заснети от кадастъра като един самостоятелен обект - сграда с идентификатор 07079.830.43.3, тъй като представляват по своята същност две отделни постройки. Претендира разноските по делото.
Ответниците, чрез процесуалния си представител – адвокат С., са дали писмен отговор. Считат претенцията за разпределение право на ползване по отношение на сграда с идентификатор № 07079.830.43.2 за неоснователна. Излагат, че те, заедно с тяхната майка, са единствени съсобственици на втория етаж от жилищна сграда с идентификатор 07079.830.43.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.830.43, с адрес на имота гр. Б., с предназначение на сградата: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 4 /четири/, със застроена площ от 130 /сто и тридесет кв.м./. Уточняват, че са собственици на основание наследяване от Г. Д. Н. и този имот не следва да бъде предмет на настоящото производство по разпределение правото на реално ползване между тях и ищцата. В останалата си част на иска - за разпределение правото на ползване за изградените в поземления имот обекти при квоти: за ищцата ½ /една втора/ и за двамата ответници по ¼ /една четвърт/ считат, че е основателен. Излагат, че с Типов договор за отстъпване на право на строеж от 27.11.1972 година на техния дядо, който е наследодател на ищцата е отстъпено право на строеж върху държавна земя, представляващо Парцел .., с пл. № .. в кв.1 по плана на село К. за изграждане на еднофамилна жилищна сграда. Със заявление до началника на отдел ТСУ при Районен съвет - град Бургас- Странджанки район на основание чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ Д. Г.Н. и С. С. Н. отстъпват безвъзмездно право на строеж на втори жилищен етаж на сина си - Г. Д.ов Н., за който ответниците посочват, че е техен наследодател. Уточнено е, че заявлението е с нотариална заверка на подписите, съгласно Закона за собствеността. Във връзка с това на 11.08.1987 година е издадена виза за проектиране на надстройка на съществуваща едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с уточнението да се реши двуетажна двуфамилна жилищна сграда. Ответниците твърдят, че впоследствие втория етаж е изграден от техния наследодател и е негова собственост. Поради това ответниците излагат, че втория жилищен етаж от сградата не е съсобствен с ищцата. От името на ответниците е посочено, че не отговаря на действителността твърдението, че Д.Г.Н. е оспорвал възможността ищцата да ползва имота.
По повод изложеното в писмен отговор е постъпило становище от ищцата, чрез процесуалния й представител към него момент – адвокат Д., в което е посочено, че оспорва твърдението от отговора за това, че право на собственост по отношение на втория жилищен етаж принадлежи само на ответната страна, както и твърдението, че ответникът не е създавал пречки на ищцата да ползва имота. По отношение на твърдението, че и ищцата е съсобственик на втория жилищен етаж излагат, че след първоначалното учредяване на правото на строеж в полза на наследодателя липсва последващо учредяване на право на строеж от страна на Държавата, по силата на което наследодателят на ответниците да е придобил правото на собственост по отношение на втори жилищен етаж. В тази насока е изложено твърдение, че със заявление може да бъде учредено право на надстрояване на несобственици. Поради това от името на ищцата е изложен правен довод, че не е осъществен фактическия състав на чл. 56 от ЗТСУ /отм./. Уточнява, че индиция в тази насока е факта, че правото на надстрояване е учредено на наследодателя на ответниците и общия наследодател. Поради това е направено възражение за нищожност на едностранните изявления на Д. и С. Неделчеви за учредяване на право на надстрояване, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и невъзможен предмет.
Като нищожно е оспорено и изявлението, материализирано в документ, без заглавие, направено на основание чл.15в /отм./ от ЗС за прехвърляне на правото на строеж. Оспорена е автентичността на документа с твърдението, че положеният подпис не е на неговия автор. В случай, че бъде установено, че документа е автентичен, е направено възражение за нищожност и съответно е въведен довод, че с него не е валидно учредено право на строеж. Посочено е, че противоречи на закона, заобикаля закона, уточнено е още, че липсва форма, липсва съгласие, както и че е налице невъзможен предмет.
В становището е посочено, че съсобственикът следва да осигури възможност на останалите съсобственици да ползват имота с оглед вида и характеристиките му, както и функционалното му предназначение. Уточнено е, че в случая с имота следва да се задоволяват жилищни нужди, а не да се ползва за склад , в който да бъдат съхранявани вещи. Поради това от името на ищцата е посочено, че следва имота да бъде предоставен за ползване или да й се заплаща обезщетение.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалните си представители – адвокат Д., впоследствие – адвокат К., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В становище, подадено от процесуалния представител адвокат Д. е посочено, че в първоначално учреденото право на строеж не е било включено и правото на надстрояване на втори жилищен етаж. Излага в тази насока, че първоначално учреденото право на строеж е било индивидуализирано съгласно предвижданията на одобрен план и в него липсват предвиждания за построяване на втори жилищен етаж. Сграда, предвидена за построяване, е включвала приземния и първия жилищен етаж и стойността на това право е заплатена на титуляра на правото на собственост от суперфициара. В тази насока е посочено, че следва да бъде установено в какъв обем е правото на строеж за конкретния имот, както и въз основа на какъв проект или акт се определя цената на правото на строеж. От името на ищцата е направено позоваване на съдебна практика и по – конкретно на Решение № 333 от 01.06.2010 година на ВКС, гражданско дело № 152/2009 година, III г.о., в което е посочено, че нормата на чл.15в, ал.2 от ЗС е приложима когато правото на строеж е било отстъпено в пълния обем, допустим по застроителния план. В заседание по същество и в писмени бележки, представени от адвокат К. ищцата на спора отправя искане за предоставяне на първи и втори жилищен етаж от сградата.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично и чрез процесуалния си представител - адвокат С. поддържат становището по иска, дадено в писмения отговор, сочат доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки процесуалният представител на ответниците излага подробни доводи за неоснователност на иска за разпределение право на ползване по отношение на втори жилищен етаж. На следващо място посочват, в случай, че съдът приеме, и втория жилищен етаж на сградата е съсобствен на тях следва да бъде предоставено ползването на първи и втори жилищен етаж.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Производството е по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, съгласно който ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. В ал.1 е посочено, че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
В случая от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници на Д. Г.Н., починал на …година, се установява, че след смъртта си той е наследен от своята дъщеря С.Д.Н., ищец по делото, и С.Г.Н. и Д.Г.Н., посочени като ответници по иска, които са деца на починалия на 10.03.1999 година негов син Г. Д.ов Н..
Не е спорно по делото, установява се и от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, че сградата с идентификатор 07079.830.43.2 е четириетажна и се състои от четири жилищни етажа и един приземен етаж. Вещото лице е изготвило варианти за разпределение правото на ползване, а в допълнително заключение са предложени и варианти за разпределение на правото на ползване и на избените помещения.
В заключението на вещото лице е посочено, че към момента на огледа годен за ползване съгласно предназначението му – за жилищни нужди като е снабден с ел. енергия, вода, отопление, с обособен санитарен възел , кухненско и спално помещение, е единствено първи етаж. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че стълбите са на замазка, отвътре втори, трети и четвърти етаж са на тухлен зид и не са измазани Тя излага още, че за въвеждане в експлоатация етажите трябва да отговарят на степен на завършеност на акт № 15 и посочва кои СМР следва да бъдат извършени. В допълнително изготвено заключение вещото лице е посочено, че приземния етаж се състои от входно антре, четири помещения и санитарен възел.
От показанията на свидетелката З.Н.Л., чиито разпит е поискан от ищцата, се установява, че приземния етаж не е годен за живеене, вторият, третият и четвъртият етаж са на тапа и също не може да се живее в тях. В този смисъл са и показанията на свидетелката Н.Г. К., която излага, че единствено първия етаж може да се обитава. И двете свидетелки излагат, че ищцата е живяла в имота след завръщането си от чужбина, но впоследствие е напуснала, тъй като ответникът Д. Г.Н. пускал силно музика и канел гости, което й пречело да си почива. Последното се установява от показанията на свидетелката Л., която уточнява, че ищцата й споделила това. Свидетелките излагат, че впоследствие тя се преместила и вече не живее там. И двете свидетелки установяват, че в имота има вещи на ищцата. Свидетелят И.А.П., също излага, че само първия етаж е обитаем. Неговият разпит е поискан от ответната страна и той излага, че е съсед на страните. Видно от показанията му вторият жилищен етаж е бил изграден от Г.Н., като той не знае дали ищцата С.Н. е участвала в строителството със средства. Строителството било извършено през 1990 година. Знае, че ищцата ползвала стая там и оставала да преспива, не му е известно между страните по делото да е имало конфликти, някой да създава пречки за ползване на имота.
Относно твърденията за наличие право на собственост по отношение на сградата и отделните етажи и направените оспорвания, както и с оглед приложимия закона, настоящият състав приема следното от фактическа и правна страна:
Установява се фактическата обстановка, описана от ответната страна относно построяването на първия жилищен етаж, която не е оспорена и от ищцата: С типов договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 27.11.1972 година Председател на изпълнителния комитет на БГНС, от една страна, и Д. Г.Н. – от друга, предава правото на строителя на строеж върху държавно урегулирано място от 1/6 идеална част от 3000 кв.м. съставляваща дворище №11/1/2 от б.пар. II в кв.1, К., за построяване на жилищна сграда, съгласно одобрен план с качествени материали срещу заплащане на посочена в договора цена. Не е спорно по делото, че на основание този договор е изграден първия етаж от сградата, и той е съсобствен между страните при посочените в исковата молба и отговора квоти – ½ идеална част за ищцата и по ¼ идеална част за ответниците, съгласно чл.5 и чл.10 от ЗН – по заместване на възходящ. В тази насока настоящият състав приема, че не се установява съсобственост на ответниците с тяхната майка на основание наследяването., предвид нормата на чл.10 от ЗН.
По отношение построяването на втори жилищен етаж:
Представените за установяване на правото на собственост на ответната страна документи са оспорени от ищцата по правилата на чл.183 от ГПК. По делото като доказателства са изискани и представени от Община Бургас, Дирекция „ЦАУ Приморие“ официално заверени преписи от Разрешение за строеж №150 от 14.12.1989 година, виза за проектиране на съществуваща едноетажна, еднофамилна жилища сграда от 10.08.1987 година.. В официално заверен препис като писмено доказателство /лист 110 от делото/ е приет и типовия договор, посочен по – горе, на гърба на който се съдържа отразяването, че на основание чл.15В от ЗС и молба, нотариално заверена от 11.07.1987 година правото на строеж за постройка на втори етаж е прехвърлено от Д. Г.Н. на Г. Д Н. – негов син. Поради това не е налице основание за изключване на тези документи от доказателствения материал по делото на основание чл.183 от ГПК. От оспорените документи не е представен оригинал или официално заверен препис от заявление с нотариална заверка на подписите от 11.06.1987 година, но видно от съдържанието на документа той представлява заверен от процесуалния представител на ответника официално заверен препис, поради което и по отношение на него не са налице основания за изключване от доказателствата по делото по смисъла на чл.183 от ГПК. Това заявление е отправено до Началника на отдел ТСУ при Районния съвет – град Бургас за отстъпване от страна на Д. Г.Н. и С. С. Д. за надстрояване на втори жилищен етаж върху съществуващата жилищна сграда от етаж и мазе, построена на калкан и заемаща източната част от описания по – горе имот. Уточнено е, че това право на строеж му отстъпват на основание чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ – безвъзмездно.
По отношение на възраженията за нищожност на това волеизявление, направени в становище, представляващо лист 36 и следващите от делото и становище, представляващо лист 87 и следващите от делото, настоящият състав приема следното:
По възражението за липса на съгласие, представляващо основание за нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД:
Съгласно чл.15в /отм./ от ЗС, в редакцията, действала към датата на съставяне на документа, която не е посочена, но следва да се приеме, че е след 11.06.1987 година и съответно редакцията на текста е от ДВ. бр.87 от 1974 година, съдържанието на нормата е следното: „Правото на строеж върху държавен парцел, отстъпено на граждани за построяване на малоетажна индивидуална жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на негови роднини по права линия. Приобретателят по ал. 1 придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги. Приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж.“ Съгласно чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм/: „Имат право да строят в чужд имот съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя.“
В случая от съдържанието на
заявлението се установява, че то не е подадено от Г. Д.ов Н., който е
приобретател по смисъла на закона, а само от първоначалните притежатели на
учреденото право на строеж, които се негови родители. По повод липсата на
подпис и посочване на тази страна като автор настоящият състав приема, че двете
норми следва да бъдат тълкувани във връзка една с друга и от това следва, че е
релевантно волеизявлението на носителя на правото на строеж да учреди правото
на надстрояване. Липсата на подпис в заявлението за приобретателя, според
настоящия състав, следва да бъде квалифицира като порок на формата. Съгласно
чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В цялост
не може да се приеме, че е налице липса на форма, тъй като формата е
спазена – писмена, с нотариална заверка на подписите на прехвърлителите. Целта
на заявлението не е да обективира две съвпадащи волеизявление относно сключване
на договор с конкретен предмет, а уведомяването на компетентния орган за
учредяване на правото на надстрояване, видно от съдържанието на двете норми и
липсата на изискване за обективиране на волята на приобретателя в в чл.56,
ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./. По аналогия следва да бъдат приложени и правилата за
висяща недействителност на сделките, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 5/2014 година от
12.12.2016 година на ВКС по тълкувателно дело № 5/2014 година, ОСГТК относно това,
че на това основание за недействителност може да позове само приобретателя или
неговите универсални правоприемници. В случая позоваването не е направено от материално правно
легитимираната страна за това по смисъл на посоченото тълкуване, която биха
били ответниците по делото, а от ищцата. Становището на наследниците на
приобретателя е, че се ползват от разпореждането, направено в полза на техния
наследодател, предвид позоваването им на правото на собственост.
Следва да бъде посочено, че тези факти не могат да бъдат квалифицирани и като противоречие със закона или заобикаляне на закона /също основания за недействителност по чл.26 от ЗЗД/, предвид изложените по – горе съображения за това, че е налице порок на формата, който с оглед правилото на чл.26, ал.4 от ЗЗД и посоченото тълкуване на закона относно определяне на субектите, които могат да се позоват на този порок. В тази насока следва да бъде посочено, че не е налице хипотеза на противоречие с императивна правна норма и постигане на забранена от закона цел, предвид представения строителен документ, посочен по – горе.
По отношение на релевираното основание - невъзможен предмет, представляващо също основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД:
Следва под тази правна квалификация да бъдат подведени фактите, изложени от ищцовата страна за това, че на праводателя Д. Н. не е било учредено право на строеж за втори жилищен етаж и съответна за него не е възникнала възможност да учреди правото на надстрояване за този обект на сина си. Посочено е и, че строителните книжа са издадени на името на общия наследодател, а не на посочения приобретател – Г.Н..
От допълнително заключение на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява, че по ЗРП за кв. Крайморие, одобрен със Заповед № 440 от 30.09.1974 година на Кмета на Община Бургас предвиждането е две съществуващи едноетажни жилищни сгради, свързано застрояване. Впоследствие е направено изменение на ПУП – ПЗ със Заповед № 345 от 26.02.2015 година на Директора на Дирекция „Строителство“ при Община Бургас. Експертизата е допусната предвид позоваването на ищеца на съдебната практика – Решение № 333 от 01.06.2010 година на ВКС, гражданско дело № 152/2009 година, III г.о. Довода на страната е за това, че правото на строеж следва да се счита отстъпено, ако е допустимо по застроителния план.
В приложения типов договор за отстъпване на правото на строеж, който е посоченото по – горе съдържание, обема му не е конкретизиран, посочен е в идеални части – 1/6 идеална част от 3 000 кв.м.. Като писмено доказателство, представено от ищците, е прието разрешение за строеж № 143 от 08.05.1973 година, издадено от БГНС, отдел „Архитектура и благоустройство“ , в което е посочено, че се разрешава строеж на едноетажна жилищна сграда с квадратура на петното от 90 кв.м. и цокъл до 1, 20 м. по одобрен архитектурен план и дадена строителна линия. По отношение на обема на правото, за което е издадено разрешително за строеж и факта, че в строителни книжа е посочено името на общия наследодател, следва да бъде посочено, че тези документи не установяват обем на право на собственост, а са свързани със строителството на сградата. По тази причина не следва да бъдат взети предвид при преценка наличието на фактите, релевантни за възникване на правото на собсвеност.
В мотивите на тълкувателно решение № 3/2014 по тълкувателно дело № 3/2014 година на ВКС, ОСГК, са дадени следните дефиниции за порока на сделката, посочен в закона като невъзможен предмет: „Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. “
В случая, както беше посочено, е представена виза за проектиране, в която е посочено, че следва да се разреши построяване на втори етаж. Поради това настоящият състав приема, че не е налице нито една от посочените по – горе хипотези, като в случая следва да бъдат преценени най – вече хипотезите на правна невъзможност. С оглед посоченото доказателство следва да се приеме, че такава невъзможност не е налице.
Поради изложеното волеизявлението за учредяване на правото на надстрояване от страна на общия наследодател в полза на наследодателя на ответниците не съдържа порок, който да е в степен, че то да не поражда действие.
По отношение на оспорването на документа, находящ се на гърба на типовия договор с посочено правно основание чл.15в от ЗС, приложен по делото в официално заверен препис /лист 110/ , настоящият състав приема следното:
По повод направеното оспорване на автентичността на документа, съставен на основание чл.15в /отм/ от ЗС, е допуснато извършване на съдебно – графологична експертиза, вещото лице по която е посочил, че подписа, положен за инж. К. Станчев не е положен от него. Видно и от съдържанието на документа подписа е със запетая. По делото не е установено кой е изпълнявал длъжността му за релевантния период. Видно от приетото като писмени доказателство писмо от Община Бургас, Директор на Дирекция „Управление на общинската собственост“ всички документи, определени за постоянно запазване за периода от 1987 година до 1990 годна са предадени в Отдел „Държавен архив“ – Бургас. От името на ищцата, чиято е доказателствената тежест /съгласно и указания от съдебно заседание, в което е открито производството по оспорване на документа/ от установяване на неавтентичността на този официален документ, не са посочени доказателства. Поради изложеното настоящият състав приема, че автентичността му не е опровергана.
По отношение на релевираните доводи за нищожност на волеизявлението, което се съдържа на гърба на типовия договор, направена на основание чл.15в /отм./ от ЗС, за което довода на ищците, че е нищожно поради това противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на форма, липса на форма, липса на съгласие, както и поради невъзможен предмет, настоящият състав приема, че това волеизявление не поражда правни последици, а е констатация на административния орган за това, че е подадена заявление за учредяване на право на надстрояване от лицето, в полза на което е отстъпено право на строеж от държавата, в полза на неговия син. Поради това настоящият състав приема, че тази констатация не може да страда от посочените пороци. Както беше посочено по – горе и автентичността му не е опровергана.
По посочените съображения следва да се приеме, че в настоящото производство, доколкото това следва да бъде част от предмета на доказване по делото, предвид направеното възражение на насрещната страна и съгласно мотивите на Тълкувателно решение №13/2012 година по тълкувателно дело № 13/2012 година на ВКС, ОСГК, ищцата не е доказала, че по отношение на втория етаж е налице съсобственост между страните и съответно да бъде постановено разпределение на правото на ползване.
По отношение на трети и четвърти етаж също следва да бъде посочено, че страните не са установили, че между тях е налице съсобственост. Наличието на това право не е спорно между тях, но доколкото възникването му е свързано с приложение на императивни правни норми, съществуването му следва да бъде установено и в настоящото производство при условията на пълно и главно доказване. В тази насока следва да бъде посочено, че не доказано възникване на правото на собственост на основание някои от способите, предвидени в закона. Липсват и твърдения, че правото на собственост по отношение на имота, в който е построена сградата, е придобито от страните или техния наследодател, предвид и приложението на чл.92 от ЗС.
По тези съображения следва да бъде посочено, че искът за разпределение на правото на ползване на втори, трети и четвърти жилищен следва да бъде отхвърлен. Следва в допълнение да бъде посочено, че към настоящия момент, както се установява от свидетелските показания и в който смисъл липсва спор между страните, втори и трети жилищен етаж са необитаеми, тъй като не са завършени и следва да бъдат изпълнени СМР.
По отношение на разпределението на първи жилищен етаж следва да бъде посочено, че към момента той се ползва от ответната страна. На вещото лице не е възлагано изготвяне на вариант за разпределение на ползването му между страните, а и страните не са имали такова искане по делото. Предвид конфликтите отношения и установеното от свидетелските показания за това, че ответника е препятствал възможността на ищцата да ползва имота като е вдигал шум не е налице възможност за постановяване на разпределение и в настоящото производство.
Доколкото приземния етаж се състои от посочените по – горе складови помещения настоящият състав приема, че те са принадлежности към всеки един от самостоятелните обекти на правото на собственост в сградата и разпределянето им за ползване на страните, без да е разпределено ползването на етажите, не би довело до осигуряване на възможност на съсобственика да ползва имота си съобразно предназначението му. Това е и една от причините поради което не следва да бъде разпределено и правото на ползване по отношение на втората сграда, която се намира в имота, и по отношение на която е отправено искане за разпределение правото на ползване - сграда с идентификатор № 07079.830.43.3. Сградата, съгласно КККР, е постройка от допълващото застрояване на един етаж и застроена площ от 109 кв.м. От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява, че сградата се състои от общо помещение - гараж и склад, стопанска постройка и тоалетна. Сградата е тухлена е неизмазана. Вещото лице е посочила, че за изготвяне на проект за разпределение на сградата е необходимо да се изготви архитектурно заснемане, а по делото такъв документ не е представен от страните.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск за разпределение на правото на ползване между страните на обектите, описани в исковата молба, следва да бъде отхвърлен поради това, че не е поискано разпределение само на първи жилищен етаж, втори жилищен етаж не е съсобствен с ищцата, а трети и четвърти жилищни етажи не се установява да са съсобствени между страните. Не е налице и фактически и юридическа възможност за разпределение само на приземния етаж и на второстепенната постройка.
По разноските, направени по водене на делото настоящият състав приема следното:
Тъй като в случая производството по делото е по спорна съдебна администрация и позицията и на двете страни е, че правото на ползване следва да бъде разпределено за някои от обектите, не следва да бъде прилагано правилото на чл. 78 от ГПК и разноските следва да останат във всяка от страните така, както са направени до момента.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** 10, против С.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** 10 и Д.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** 10 за разпределяне ползването върху съсобствените между страните имоти, находящи се в гр. Бургас, …представляващи: СГРАДА с идентификатор № 07079.830.43.2 /нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Бургас, п.к. 8000, ../, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.830.43/нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три/, с предназначение на сградата: Жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи: 4 /четири/, застроена площ: 130.00 кв.м. /сто и тридесет квадратни метра/, както и на СГРАДА с идентификатор № 07079.830.43.3 /нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Бургас, п.к. 8000..която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.830.43 /нула седем хиляди седемдесет и девет точка осемстотин и тридесет точка четиридесет и три/, с предназначение на сградата: Постройка на допълващо застрояване, брой етажи: 1 /един/, застроена площ: 109.00 кв.м. /сто и девет квадратни метра/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
А.Т.