Р Е
Ш Е Н
И Е № 260032
гр.Враца, 04.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 15.03.2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№59 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
вр. чл.45 ЗЗД от Г.М.А., ЕГН **********, Г.В.Г., ЕГН **********, Н.Н.Р., ЕГН **********
и М.А.М., ЕГН **********, представлявани по пълномощие от адв.Й.Д. ***"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В
исковата молба се твърди, че на 20.04.2019г. около 21.30ч., на общински път VCR 1037, находящ се между с.Рогозен и с.Сираково,
обл.Враца, Г.С.В. управлявал л.а."Фиат Брава" с рег.№ВР *** ВТ и
заедно с него пътувал М. Д. К.. Поради движение с превишена скорост,
несъобразена с пътните условия и собствените му възможности, водачът загубил
контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което същият се отклонил
вляво на пътното платно по посока на движението, напуснал същото и се установил
в крайпътна канавка. За произшествието били уведомени органите на реда,
пристигнал екип на РУ-гр.Козлодуй и екип на спешна медицинска помощ. Бил
съставен констативен протоколна ПТП, образувано е досъдебно производство и е
внесен обвинителен акт. С присъда по НОХД №5/2020г. по описа на Окръжен
съд-Враца подсъдимият Г.В. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и
е лишен от свобода за срок от 2 години. Присъдата е обжалвана само от частните
обвинители в частта за размера на наложеното наказание.
Ищците
сочат, че при процесното ПТП са пострадали водачът на лекия автомобил и
пътникът в него М. Д. К., който получил несъвместими с живота увреждания и
починал на място.
В
исковата молба се твърди, че загиналият К. е внук на ищците Г.Г., Г.А. и М.М. и
правнук на ищцата Н.Р. и неговата смърт им е нанесла непоправим удар, тъй като
той, неговите братя, родители, баба и дядо били голямо и задружно семейство,
което споделяло както радостите на живота, така и тъгата. Всеки от ищците имал
специална и неповторима връзка с внука. Ищците твърдят, че загиналият е дете,
отгледано с много обич, грижи и отдаденост, били силно привързани към него, както
и той към тях. М. споделял всичко с баба си и дядо си, а те всеотдайно му
помагали, напътствали и подкрепяли. Ищцата Н. се възхищавала от внуците си и
била щастлива да обгрижва и възпитава своите правнуци, но сега е шокирана от
загубата на правнука си М..
Нататък
в исковата молба се твърди, че л.а."Фиат Брава" е имал при ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" със срок на покритие от
01.04.2019г. до 31.03.2020г. и с молба от 29.05.2019г. ищците са поискали да им
бъдат изплатени обезщетения за претърпените неимуществени вреди, но с писмо от
02.07.2019г. такива са им отказани.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни искове за
сумата 25 001лв. за Г.А., за сумите 60 000лв. за Г.Г. и Н.Р. и 25 001лв. за М.М..
Претендира се и законна лихва върху исковите суми, считано от 14.06.2019г. за
първите трима ищци и от 02.07.2019г. за последната до окончателното им
изплащане, както и разноските по делото.
Чрез
пълномощника си адв.М.Г. от САК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" за процесния автомобил и фактите относно
настъпването на процесното ПТП, предвид наличието на влязла в сила присъда.
Ответникът оспорва наличието на подлежащи на обезщетяване вреди по смисъла на
ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС.
Ответникът
въвежда възражение за съпричиняване на вредите, като се твърди, че М. К. е
пътувал в автомобил, управляван от неправоспособен водач и без поставен
предпазен колан и има значителен принос за настъпването на вредите. Твърди, че
качвайки се в автомобил, управляван от неправоспособен водач, К. сам се е
поставил в риск, значително надвишаващ нормалния, а при правилно поставен колан
вредите не биха настъпили или щяха да бъдат значително по-леки.
Ответникът
не оспорва твърдението, че смъртта на К. се намира в причинна връзка с
процесното ПТП, но оспорва твърденията на ищците за търпени от тях
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Оспорва наличието на особено
близка връзка между ищците и починалия.
Предявените
искове са оспорени по размер, за който се твърди, че е прекомерно завишен и несъответстващ
на критерия по чл.52 от ЗЗД.
Ответникът
се позовава и на предвидения в КЗ лимит на отговорността на застрахователя
спрямо лицата по чл.493а.
Пълномощникът
на ищците е подал допълнителна искова молба, в която настоява, че оспорванията
и възраженията на ответника са бланкетни и поддържа твърденията си за съществуване
на особено близка връзка между починалия при произшествието и ищците. Оспорва и
поддържаното от ответника за наличието на лимит на отговорността му за случаи
като процесния.
В
допълнителната искова молба се оспорва възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Чрез
своя пълномощник ответникът е подал допълнителен отговор, в който излага правни
съображения в подкрепа на възражението за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия, на твърдението си за липса на основание за присъждане на
претендираните обезщетения по критериите на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС,
както и такива по приложението на §96 от ПЗРКЗ и предвидения лимит на
отговорността на застрахователя.
По
искане на ответника като трето лице-помагач на негова страна е конституиран Г.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, която не взема становище по исковете.
В
хода на процеса е починала ищцата Н.Р. и на основание чл.227 като ищци на нейно
място са конституирани законните й наследници Г.В.Г. и А.В.Т.. В хода на делото
е починал и ищецът Г.В.Г. и като ищци са конституирани неговите законни
наследници Н. Г. В., А. Г.В. и А. Г. В..
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С
влязла в законна сила Присъда №4/25.02.2020г., постановена от Окръжен съд-Враца
по НОХД №5/2020г., Г.С.В. е признат за виновен в това, че на 20.04.2019г.,
около 21.25 – 21.30ч., на общински път VRC 1016 между с.Рогозен и с.Сираково, общ.Бяла
Слатина, на изхода на с.Рогозен, на около 600 метра след табелата за край на
населеното място в посока с.Сираково, при управление на собствения си
л.а."Фиат Брава" с рег.№ВР *** ВТ е нарушил правилата за движение по
чл.21, ал.1 ЗДвП, движейки се със скорост от 129км/, при разрешена такава за
водачи категория "В" от 90км/ч извън населено място, без да има
необходимата правоспособност, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Д.
К. на 18 години.
Ищците
не са представили удостоверения за родствени връзки за доказване на твърдението
им, че загиналият при произшествието М. К. е техен внук, респ. правнук.
С
исковата молба са представени искания с дати на получаване 29.05.2019г. и 17.06.2019г.,
с които ищците са поискали от ответното дружество да им бъдат заплатени
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. К.. С писма
от 14.06.2019г. и 02.07.2019г. ответникът е отговорил, че няма основание за
изплащане на такива.
По
искане на ищците по делото е допусната специализирана автотехническа
експертиза, която се произнася, че лекият автомобил "Фиат Брава" е
снабден с фабрично монтирани предпазни колани на всички седалки. Като описва
предназначението и ефикасността на предпазните колани, конкретните
обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП и това, че автомобилът е
загубил напречната си устойчивост, последвало е постъпателно и въртеливо движение
и преобръщане спрямо надлъжната му ос, вещото лице приема, че пострадалият К. е
бил без поставен предпазен колан, в резултат от което тялото му се е отделило
от седалката и е влязло в съприкосновение с различни части от вътрешността на
купето, в резултат от свободното му движение е изпаднало от купето, при което
пострадалият от получил нараняванията. Според приетото в заключението при
правилно поставен предпазен колан тялото не би се отделило от мястото на
седене, не би изпаднало от автомобила и нараняванията биха били предотвратими.
Допусната
е съдебно-медицинска експертиза, която приема, че предвид получените от К.
травми и това, че е бил намерен извън лекия автомобил, същият е бил без
поставен предпазен колан. В резултат от удари с/или върху твърд тъп предмет са
получени следните уреждания: оток и кръвонасядане челно, кръвонасядания на лява
мишница и лява длан, драскотини на лява китка и дясно коляно, кръвонасядане на
меките тъкани на черепа в дълбочина срединно челно; гръбначно-мозъчна травма –
счупване на 6-ти шиен прешлен, получен при удар в областта на черепа челно с
огъване на главата и последващо счупване;
коремна травма – разкъсвания на черния дроб, далака и двата бъбрека с
кръвоизлив в коремната кухина, получени вследствие сътресение на тялото в
момента на съприкосновението му с твърдата повърхност при изпадането му от
автомобила. Според вещото лице използването на обезопасителен колан със
сигурност би намалило тежестта на уврежданията, в т.ч. би предотвратило
получаването на коремната травма и настъпването на смъртта на К..
Заключенията
на двете експертизи не се оспорват от страните.
По
искане на ищците по делото са допуснати и събрани гласни доказателства за
установяване на търпените от тях неимуществени вреди.
Св.
Л. Л. е от с.Рогозен и познава ищците, с които живеят на съседни улици. Л.
свидетелства, че пострадалият М. живеел в къщата на дядо си Г., въпреки че
майка му също имала къща в селото. Свидетелства също, че първите трима ищци Г.А.,
Г.Г. и М.М. са баби и дядо на пострадалия, а ищцата Н.Р. е негова прабаба, като
Г. и М. имали свои къщи. Според казаното от свидетеля М. и неговият брат били
отгледани от дядо си Г., на когото викали "татко", тъй като баща им
бил на гурбет в чужбина, където понякога ходела и майка им. Свидетелят често
ходел на сбирки за празници и рождени дни в къщата на дядо Г., където се
събирали всички роднини на семейството, М. и брат му били привързани към дядо
си и били с него в добри отношения. С отношенията между внука и бабите му
свидетелят не е добре запознат, но знае, че М. ходел при тях на гости и им
пазарувал. Когато станало произшествието Л. бил в чужбина, но когато се върнал
видял, че бабите и дядото седели навън пред къщата, а Г. споделял, че вътре го
задушава. Свидетелят споделя, че бабите и дядото били в нормални отношения с М.
и че нищо в техните отношения не му е направило неприятно впечатление. За
прабабата Н. св.Л. съобщава, че живеела в къщата на дядото Г. и няма нищо в
отношенията им, което да му е направило лошо впечатление.
Св.
И. Б. е бивш кмет на с.Рогозен и познава ищците и семейството на М.. Б.
свидетелства, че М. бил обгрижван от всичките си баби и дядовци, които живеели
в ромската махала в съседни къщи. Бабите и дядото се грижели за внука си като за
тяхна рожба и милеели за него. Този свидетел също дава показания, че М. живеел
повече при дядо си Г., когото чувствал като втори баща и го наричал "тато Г.",
тъй като баща му често пътувал по работа в чужбина. Според Б. в момента ищците
са разстроени, а Г. е буквално смазан, ходи наведен, загрижен и умислен.
Пояснява, че М. ходел и в дома на бабите си Г. и М., които понякога го канели
да отиде у тях да обядва. Свидетелят знае от ищците, че са помагали на М. и
финансово. Пред Б. ищците не са споделяли нищо след смъртта на М..
При
така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С
влязла в законна сила присъда на Врачанския окръжен съд Г.С.В. е признат за
виновен в това, че на 20.04.2019г. при управление на лек автомобил в нарушение
на правилата за движение по ЗДвП и без да притежава свидетелство за
правоуправление е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на М. Д. К..
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на гражданския съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Събраните
по делото доказателства /заключенията на автотехническата и съдебно-медицинска
експертизи/ дават основание на съда да приеме, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е основателно и
доказано. Вещите лица по двете експертизи са категорични в изводите си, че при
процесното ПТП пострадалият К. е бил без поставен обезопасителен колан, както и
че ако е бил с такъв, тялото му не би изпаднало от купето на автомобила и той
не би получил тежките телесни увреждания, довели до смъртта му. Тава дава
основание на съда да приеме, че пострадалият има 50% принос за настъпването на
вредоносния резултат и предпоставката по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на
размера на обезщетението е налице.
По
делото не са представени писмени доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че ищците са баби, дядо и прабаба на загиналия М. К., и
такива данни могат да се извлекат единствено от показанията на двамата
разпитани свидетели.
Липсва
спор по факта, че лекият автомобил "Фиат Брава" е имал при ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и че
процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Представени са писмени доказателства, че ищците са предявили пред ответното
дружество застрахователни претенции за изплащане на обезщетения за претърпените
от тях неимуществени вреди от смъртта на М. К., по които застрахователят е
отговорил с изричен отказ.
По
въпроса за изпълнението на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ и конкретно по
материалната легитимация на ищците да получат обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на М. К. съдът взе предвид следното:
Дори
да се приеме за доказано по безспорен начин твърдението на ищците, че
загиналият М. К. е техен внук/правнук, следва да се изходи от разрешението,
дадено в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г., ОСНГТК на ВКС. В
тълкувателното решението е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г.
на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В
мотивите на решението е прието, че в традиционните за българското общество
семейни отношенията бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен
и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете постановления на Пленума на ВС.
Показанията
на разпитаните по делото двама свидетели не дават основание на съда да приеме
за доказано по безспорен начин, че между ищците и техния внук/правнук е била налице
изключителна близост, обич и морална подкрепа, сочещи на изключителност на
тяхната емоционална и духовна връзка. Не са събрани и доказателства за
интензитета и продължителност на търпените от всеки от тях морални болки и
страдания. По тези съображения съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените по делото разноски в размер на 6 000лв. с включен ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и сумата 600лв. – направени разноски за
експертизи.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.М.А., ЕГН **********, Г.В.Г., ЕГН **********, починал в хода
на делото и заместен от законните му наследници Н. Г. В., ЕГН **********, А. Г.В.,
ЕГН ********** и А. Г. В., ЕГН **********, Н.Н.Р., ЕГН **********, починала в
хода на делото и заместена от законния й наследник А.В.Т., ЕГН **********, и М.А.М.,
ЕГН ********** ***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
искове за сумите съответно 25 001лв., 60 000лв., 60 000лв. и 25 001лв.,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Д. К.,
загинал при ПТП на 20.04.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Г.М.А., ЕГН **********, Н. Г. В., ЕГН **********,
А. Г.В., ЕГН **********, А. Г. В., ЕГН **********, А.В.Т., ЕГН ********** и М.А.М.,
ЕГН ********** ***"АД, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на
6 600лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач Г.С.В., ЕГН **********.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: