Р Е Ш Е Н И Е
№180
гр. Габрово, 06.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово ЖЕНИ ШИКОВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к.а.н.д. № 172 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „******“ ЕАД гр. София, с пълномощник А.И. – директор
дирекция «Правни отношения» и юрисконсулт, против Решение № 93 от 15.07.2022
година по АНД №289/2022 г. на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено
Наказателно постановление № Р-0049010 от 23.03.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със
седалище Русе, към ГД «Контрол на пазара» при Комисия за защита на
потребителите, издадено против жалбоподателя, с което на осн. чл. 222а от
Закона за защита на потребителите му е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева за нарушение по 113, ал.2 от ЗЗП.
Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението
на РС Габрово с мотиви за неговата неправилност и незаконосъобразност. По
същество излага доводи, че за да е съставомерно изследваното нарушение следва
да бъдат изпълнени предпоставките на чл. 112 ал. 1 /отм./ от ЗЗП, съгласно
която правото на рекламация е субективно потестативно право на потребителя, а в
случая подалото жалба до КЗП лице няма качеството на потребител, тъй като не е
страна по договор с «******» АД и поради това се оспорва правото му на страна в
образуваното административнонаказателно производство. Касационният жалбоподател
счита за неправилни изводите на районния съд, че е правно ирелевантно за
съставомерността на разглежданото административно нарушение обстоятелството, че
лицето, подало жалбата, не е титуляр по договора за продажба, тъй като ако рекламацията
не е надлежно подадена, за търговеца не се поражда задължение да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба в срока по чл. 113 ал. 2 от ЗЗП
/отм./. В противоречие със събрания доказателствен материал съдът бил приел, че
липсват доказателства да е направено възражение от търговеца в тази връзка.
Като неправилни се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно ясното и
недвусмислено посочване в АУАН и НП на мястото и датата на извършване на
нарушението. Неправилни били изводите, че едномесечният срок по чл. 113 ал. 2 от ЗЗП /отм./ е започнал да
тече от 12.08.2021 г., както и че крайната дата на изтичане на този срок е не
12.09.2021 г., а 14.09.2021 г. – първият работен ден. Излагат се съображения и
относно неправомерно завишаване на размера на наложената санкция, без наличието
на обстоятелства, които да обосновават определяне на размера й над законовия
минимум.
В с.з. представителят
на касационния жалбоподател не се явява. Депозира писмено становище, в което
заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и
оспореното наказателно постановление, тъй като събраните доказателства не
установяват по несъмнен начин извършеното нарушение.
Ответникът по касационната жалба, Директор на Директора
на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен, със седалище Русе, към ГД «Контрол на пазара» при Комисия за защита на
потребителите, депозира писмено становище чрез пълномощника си юрисконсулт Д.С.,
в което излага съображения за неоснователност на касационната жалба. В с.з. не
се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на
постановеното първоинстанционно съдебно решение.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Габрово, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Габрово и
наведените от касационният жалбоподател възражения намира за установено от
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото.
Административно-наказателното производство е образувано
във връзка с жалба в електронния портал на КЗП, подадена от С.А.С.-М., касаеща предявена
рекламация на закупен от магазин на „******” ЕАД /с търговска марка към онзи
момент „******” ЕАД/ часовник „******”. Купувач на часовника била А.М.М., а датата на
продажбата била 23.07.2021 г.
На 28.09.2021 г. служителите на КЗП и свидетели в
производството пред РС Габрово Здравка Димитрова и Нели Симеонова посетили
посочения търговски обект на „******” ЕАД в гр. Габрово и извършили проверка,
за която съставили Констативен протокол № К – 2714796. В него отразили, че
търговецът е вписал рекламацията във водения в обекта електронен регистър за
предявените рекламации и часовникът е приет с протокол от 12.08.2021 г., в
който е описана повредата му. В констативния протокол било отразено, че към
момента на проверката по рекламацията няма издаден акт за удовлетворена
рекламация и стоката не е върната на потребителя, а в системата на дружеството
е вписано, че е изпратена към сервиз. Поради това със същия Констативен
протокол на дружеството е указано до 08.10.2021 г. да представи протокол за
споразумение с потребителя.
На 07.10.2021 г. на електронната поща на АНО е получено
становище от представител на търговеца, с което се отказва предоставяне на
каквато и да е информация за случая поради факта, че подалото жалба лице не е
титуляр на договора за закупуване на процесния часовник. Въз основа на горните
факти св. Здравка Димитрова приела, че в случая е осъществено нарушение по чл.
113, ал.2 от ЗЗП, изразяващо се в това, че към датата на проверката -
28.09.2021 г. дружеството не е привело в съответствие с договора за продажба в
рамките на 1 месец, изтичащ на 12.09.2021 г., стоката, предмет на жалбата, а
именно – часовник с търговска марка „******“ модел «Other», закупен на 23.07.2021 г. За извършеното нарушение св.
Димитрова съставила против юридическото лице – касационен жалбоподател АУАН №
К-0049010/12.11.2021 г., като на съставянето не присъствал представител на „******”
ЕАД, въпреки изричната връчена покана. Свидетелката Нели Симеонова се подписала
в АУАН като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.
Въззивният съд е потвърдил издаденото въз основа на акта
наказателно постановление № Р-0049010 от 23.03.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен,
със седалище Русе, към ГД «Контрол на пазара» при КЗП, като е приел, че
доказаната пасивност на търговеца се
явява нарушение по смисъла на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, съгласно който всеки
продавач има задължение да приведе закупена от него потребителската стока с
съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на
надлежна рекламация. В случая този срок е стартирал на 12.08.2021 г. и
несъмнено е бил изтекъл към момента на проверката – 28.09.2021 г., към която
дата коментираната стока все още се е намирал в оторизиран сервиз, като по този
начин според съда е налице цялостна доказаност на изследваното нарушение.
РС Габрово е обсъдил в пълнота възраженията на процесуалния
представител на „******” ЕАД, като е приел, че безспорно титуляр по договора за
продажба на стоката е лице, различно от това, което е депозирало иницииращата
проверката жалба, но това обстоятелство е ирелевантно по отношение императивната
норма на чл. 113, ал.2 от ЗЗП, създаваща задължение на търговеца да поправи в
даден срок конкретна закупена от него вещ, като обстоятелствата кой я е
предоставил за ремонт или още по-малко кой е депозирал конкретна жалба при
налично бездействие се намират извън рамките на законовия текст. Въззивният съд
е приел, че задължението на „******” ЕАД е спрямо вещта, а не спрямо физически
предалият я за ремонт субект при проявен дефект. Липсвали доказателства при
предявяване на рекламацията да е направено някакво възражение от търговеца в
подобна насока, като по този начин самият той е приел, че тя е предявена от
оправомощено за това лице. Поради това и за жалбоподателя несъмнено възникнало
задължението да приведе процесния часовник в съответствие с договора за
продажба в конкретен срок, което доказано е останало неизпълнено.
Съдът е отговорил и на сочените в жалбата срещу НП
процесуални пороци, като е посочил, че АНО максимално ясно и недвусмислено е
упоменал къде е проявена противоправната пасивност на „******” ЕАД, а именно –
в стопанисван от търговеца обект на бул. „******” № 47 в гр. Габрово респ.
налице е коректно посочване мястото на нарушението, където е следвало да се
осъществи разписаното в чл. 113, ал.2 от ЗЗП действие за привеждане процесната
вещ в съответствие с договора за продажба. Освен това недвусмислено е посочена
и крайната дата на дължимото поправяне на апарата – 12.09.2021 г., правилно
преценена като момент на отпочване реализацията на нарушението поради
изтичането именно тогава на императивния едномесечен срок за осъществяване на
цитираното действие, стартирал от момента на предявяване на рекламацията от
потребителя – 12.08.2021 г.
Въззивният съдебен състав се е произнесъл и досежно
размера на определената на търговеца имуществена санкция, като е изложил доводи
за съответствие на същата с обществената опасност и характеристиките на
извършеното деяние, а именно - обстоятелството, че към момента на проверката –
28.09.2021 г. процесният часовник не само не е бил отремонтиран, а впоследствие
е отказвано каквото и да е съдействие на контролните органи във връзка с
установяване фактите по случая.
Настоящият състав намира решението за правилно, по
изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Решаващият
състав на РС Габрово е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от
него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени доказателства, свидетелските показания,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е
нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към
спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като
спорни в производството пред него факти.
Няма допуснати съществени процесуални нарушения, които до
водят до ограничаване на правото на защита на лицето,
вкл. и на нарушения по формата на АУАН и НП. Административнонаказателното производство е протекло
при спазване на законовите изисквания. Касационният жалбоподател е надлежно
поканен да изпрати представител за съставяне на процесния АУАН, като по този
начин е могъл да вземе участие от самото начало на процедурата.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба относно неясното и неточно посочване в АУАН и НП на мястото и
датата на извършване на нарушението, респ. относно изводите на
първоинстанционния съд в тази насока. Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 105, ал. 2 от ЗЗП /в сила към датата на съставяне на АУАН/, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя.
Тъй като се касае
за административно нарушение, осъществено чрез бездействие, то правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл. 68 б. «б» от ЗЗД като място на извършване на
нарушението е отразено мястото, където вещта е приета от упълномощен от
търговеца представител, а именно – в описания от в АУАН магазин на «******» в
гр. Габрово, бул. «******» № 47. Касационният жалбоподател е търговец,
осъществяващ дейността си на територията на цялата страна и точното
местоизпълнение на задължението би имало съществено значение за
законосъобразността на АУАН и НП само в случай, че се твърдеше изпълнение на задължението
за осъществяване на предписаното от закона поведение в различно от посоченото в
тях място.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е
посочено, че към 28.09.2021 г. дружеството не е привело стоката в съответствие
с договора за продажба, при което е изтекъл 1 месец, считано от датата на
предявяване на рекламацията. Действително и в акта и в наказателното
постановление е посочено, че този срок е изтекъл на 12.09.2021 г. Този факт се изтъква
като процесуално нарушение от касационния жалбоподател с аргументите, че като
дата на извършване на нарушението е следвало да се посочи 14.09.2021 г., тъй
като краят на срока изтичал в първия работен ден - 13.09.2021 г. Това
възражение следва да се обсъди, предвид разпоредбите на чл. 72 ал. 1 и ал. 2 от
общия приложим към договорните отношения Закон за задълженията и договорите.
Настоящият съдебен състав приема, че броеният в съответствие с цитираните норми
едномесечен срок изтича в съответното число на м. септември 2021 г., а именно –
на 12.09.2021 г., който е неприсъствен ден и следователно краят на срока е
13.08.2021 г. - понеделник. От друга страна, в АУАН и в НП е вписана датата
28.09.2021 г., към която безспорно и за самия касационен жалбоподател
задължението му по предявената рекламация не е било изпълнено, а същевременно
към този момент е изминал период, който е по-голям от един месец от датата на
предявяване на рекламацията. По тези съображения обсъдените възражения са
неотносими към преценката за законосъобразността на процесното НП.
Настоящият съдебен състав напълно споделя и изводите на
АНО и въззивният съд относно липсата на значение за съставомерността на
разглежданото административно нарушение обстоятелството, че лицето, подало
жалбата, не е титуляр по договора за продажба. На първо място следва да се
отбележи, че съгласно чл. 36 ал. 1 от ЗАНН самото административнонаказателно
производство се образува със съставянето на АУАН, с оглед на което ирелевантно
за законосъобразността на издаденото наказателно постановление е по какъв начин
актосъставителят е узнал за извършеното нарушение.
Според санкционната разпоредба на чл. 222а от ЗЗП, в сила към съставяне на процесния АУАН, на виновните лица се налага глоба
в размер от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. Обективната
страна на фактическия състав на разглежданото административно нарушение включва
възникнало за търговеца задължение да поправи в даден срок конкретна закупена
от него вещ. Оспорването на качеството на потребител на предявилото
рекламацията лице, респ. правото му да предяви същата, има своето място към
момента на предявяването й. В разглеждания случай упълномощено от „******” ЕАД /с
предишна фирма «******» ЕАД/ лице е приело предявената рекламация в
горепосочения търговски обект, като е могло да изследва представителната власт
на лицето, което е я предявило и да откаже приемане на рекламацията с
изложените за пръв път в административнонаказателното производство мотиви. С
факта на приемане на рекламацията и изпращането на вещта за ремонт в сервиз,
дружеството е поело да изпълни задължението си по чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗЗП, като не се представят доказателства по някакъв начин да се е освободило от
него.
Ето защо, при така посочената фактическа обстановка
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е
нарушен чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 113, ал. 1 във вр. с чл. 105, ал. 2 ЗЗП, като правилно
и законосъобразно е приложен действащият към момента на деянието материален
закон – Закон за защита на потребителите.
Нормата на чл. 222а от ЗЗП, както и тази на чл. 113 от същия нормативен акт, са отменени, считано от
1.01.2022 г. Нарушението обаче е регламентирано като такова и към настоящия
момент и за него е предвидена аналогична санкция. След изменението и приемането
на Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки
рекламацията на стоки е регламентиране в чл. 26,
във вр. с чл. 34 от ЗПЦСЦУПС. Съгласно чл. 26 от закона продавачът е длъжен да
предостави на потребителя стоки, които отговарят на индивидуалните изисквания
за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на
изискванията относно липсата на съответствие, дължащо се на неправилно
монтиране или инсталиране на стоките, доколкото са приложими, а съгласно чл. 34
ал. 2 за стоки, различни от стоките, съдържащи цифрови елементи, ремонтът или
замяната на стоките се извършва безплатно в рамките на един месец, считано от
уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително
неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и
целта, за която са били необходими на потребителя. Санкционната норма за
нарушение на разпоредбата на чл. 34 е чл. 70 от закона - на виновните лица се
налага глоба в размер от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., като при
повторност съгласно чл. 75 от закона наказанието е имуществена санкция в двоен
размер - в случая не е налице по-благоприятен закон, тъй като и преди
изменението санкцията по чл. 222а от ЗЗПЗ за нарушение на чл. 113 едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
за всеки отделен случай, а съгласно чл. 231 при повторност – имуществена
санкция в двоен размер. Със ЗПЦСЦУПС не се приема нов по-благоприятен закон,
който да се приложи спрямо нарушителя. В параграф 9 от ПЗР е предвидено, че
незавършените производства по раздел 2 и
раздел 3 от ЗЗП се довършват по досегашния ред, а отделно от това с параграф 11 от ПЗР от ЗПЦСЦУПС е предвидено, че този закон
се прилага за договори сключени след 01.01.2022 г., какъвто не е процесният
договор – същият е сключен на 23.07.2021 г.
Следователно правилно е приложен материалния закон, с
което са изпълнени и изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган, а наложената санкция е в законоустановения размер, като настоящият съдебен състав споделя доводите на РС
Габрово, че същата е съобразено с обществената опасност на деянието и
по-конкретно с обстоятелството, че търговецът е отказал както съдействие на
контролните органи, така и дълготрайната пасивност относно предприемането на
действия по извънсъдебно решаване на спора и отстраняването на неудобствата за
потребителя.
В
заключение, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният
съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Затова следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и с оглед отправената претенция
на КЗП - РД Русе, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, «******» ЕАД ще бъде осъден да й заплати юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото в минимален размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 93 от 15.07.2022 година по АНД №289/2022г. на Районен съд – Габрово, с което
е потвърдено наказателно постановление № Р-0049010 от 23.03.2022 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД «Контрол на пазара» при Комисия за
защита на потребителите, с което на „******“ ЕАД,
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „******4”,
Бизнес парк София, сграда 6, на осн. чл. 222а от Закона за защита на
потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева, за нарушение по 113, ал. 2 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „******4”, Бизнес парк
София, сграда 6, да заплати на Регионална дирекция със седалище гр. Русе при Комисия
за защита на потребителите – гр. София разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
/Галин Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ не се чете
/Диян Атанасов/
2. /п/
не се чете
/Даниела Гишина/