Решение по дело №396/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 34
Дата: 16 септември 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20215520100396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Раднево , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100396 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инс” АД срещу
М. В. В.. Ищцовото дружество твърди, че е сключило договор за
потребителски кредит № 97996 от 25.02.2020 г. с ответника М. В. В., с който
му предоставил в заем сумата от 400 лв., която следвало да се върне на пет
равни месечни вноски с падежи от 25.03.2020 г. до 25.07.2020 г. Твърди, че
ответникът не е направил погашения по кредита, като дължи всички пет
погасителни вноски с изтекли падежи. Твърди, че по ч.гр.д. № 161/2021 г. на
РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираната сума, но ответникът не бил открит на известните адреси,
поради което предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се
установи вземането му от ответника за сумата от 400 лв., главница по договор
за потребителски кредит № 97996 от 25.02.2020 г., договорна лихва в размер
на 60 лв. за периода от 25.03.2020 г. до 25.07.2020 г., мораторно обезщетение
върху главницата в размер на 41,07 лв. за периода от 26.03.2020 г. до
23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до изплащане на вземането. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. В.
В., чрез особения представител адв. Д., в който взема становище за
допустимост и основателност на иска. Прави признание на иска, което иска
1
съдът да одобри на основание чл. 29, ал. 5 ГПК.
Процесуалният представител на ищеца в докладвана молба в съдебно
заседание на 14.09.2021 г. е направил искане за произнасяне с решение при
признание на иска на основание чл. 237 ГПК с оглед направеното от особения
представител на ответника признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответникът М. В. В., чрез особения представител адв. Д., е направил изрично
изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. Д., изрично е поискал в писмена молба, докладвана в откритото съдебно
заседание, съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, което съдът е одобрил на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във
вр. чл. 34, ал. 3 ГПК с протоколно определение от 14.09.2021 г., съдът намира,
че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.
Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството. Такива са
доказани за платена държавна такса в размер на 50 лв. /по 25 лв. в
заповедното и исковото производство/, адвокатско възнаграждение за
заповедното производството в размер на 300 лв. по договор за правна защита
и съдействие от 23.02.2021 г. /л.12 от заповедното производство/, адвокатско
възнаграждение за исковото производството в размер на 300 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 23.02.2021 г. /л.22 от исковото производство/,
2
както и сумата от 300 лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. В. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Раднево, ул. ****** дължи на „КРЕДИТ ИНС”
АД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, действащ
чрез пълномощника адв. Д., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от 400,00 лв.
(четиристотин лева) – главница по договор за потребителски кредит на
граждани без поръчителство „ЕКСТРА” № 97996 от 25.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 01.03.2021 г. до погасяване на задължението, сумата от
60,00 лв. (шестдесет лева) – договорна възнаградителна лихва за периода от
25.03.2020 г. до 25.07.2020 г., сумата от 41,07 лв. (четиридесет и един лева и
07 ст.) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.03.2020 г.
до 24.02.2021 г.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Раднево, ул. ****** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, действащ чрез пълномощника адв. Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет
лева), представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
3