№ 541
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500624 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба на адв.Й., като
процесуален представител на Г. Н. Д. против Решение № 275 от 24.01.2024
година, постановено по гр.дело № 9815/2023 година на ВРС, с което е била
уважена исковата претенция на ищеца и е бил прекратен брака между него -
Д. Б. Д. ЕГН ********** и Г. Н. Д. ЕГН ********** сключен на 26.12.1980
година, за което е съставен Акт за граждански брак №0460 пред
длъжностното лице по гражданското състояние в гр.Варна поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от
СК, като съдът е постановил след прекратяването на брака съпругата да
продължи да носи предбрачното си фамилно име Т..
В жалбата се изразя несъгласие с решението на ВРС, като се твърди, че
вина за разтрогването на брачния съюз има единствено ищеца. Сочи се, че не
се е доказало дълбокото и непоправимо разстройство на брачния съюз между
съпрузите и че въззивницата желае да запази името си Д., с което е известна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Д. Б. Д., чрез
адв.П., с които се настоява моли съдът да потвърди решението.
1
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивницата Г. Н. Д., редовно призована, се явява
лично и с адв. Й., които поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемата страна – Д. Б. Д., редовно призован, се явява лично и с
адв. П., която моли съдът да потвърди решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Предмета на настоящия спор е Решение № 275 от 24.01.2024 година,
постановено по гр.дело № 9815/2023 година на ВРС, с което е бил прекратен
брачния съюз между страните и е било постановено след прекратяването на
брака съпругата да продължи да носи предбрачното си име Т..
От фактическа страна съдът приема, че гражданския брак между
страните е бил сключен на 26.12.1980 година, за което е съставен Акт за
граждански брак №0826, от длъжностното лице по гражданско състояние в
гр.Варна.
Също пред решаващия съд са били разпитани и свидетели: свидетелката
М. А. П. излага, че е съседка на ищеца, като в последно време е престанала да
вижда ответницата да идва в имота при него, докато преди я е виждала често.
Същата свидетелка сочи, че не и е известно между страните да е имало
неразбирателства.
Свидетеля Д.М.Т. обръща внимание в показанията си, че последно е
видял ответницата в имота на ищеца преди около година, като по този начин
потвърждава показанията на другият ищцов свидетел. Заявява, че е виждал
ответницата при ищеца основно през почивните дни и че не му е известно
между страните да е имало неразбирателства.
Свидетеля А.А.Г. сочи, че ищецът и ответницата живеят в различни
жилища от няколко години, като Д. живее на вилата и спорадично идва в
града. Няма впечатления относно това има ли неразбирателства между
страните, но сочи, че ответницата посещава ищеца на вилата им и носи
продукти там.
При тези данни ВРС е постановил прекратяване на брачния съюз без
произнасяне по вината и е постановил съпругата да носи предбрачното си име
Т..
2
Относно претенцията по вината за разстройство на брака:
Атакува се решението на първата инстанция в тази му част, като се
твърди, че вина за разстройство на брачните отношения притежава
единствено съпруга. Твърди се също, че поведението му е неприемливо и че
настоящия процес е плод на манипулация от негова страна, излага се, че вина
за разстройството на брака има единствено той и се настоява съдът да
постанови именно такова решение. По този повод е редно да се посочи, че
депозирайки исковата си претенция, ищеца е очертал предмета на спора, като
е заявил, че настоява брачния съюз да бъде прекратен, без произнасяне по
въпроса за вината.
Внимателния прочит на материалите по делото показва пълно отсъствие
на баланс в семейството. Прекъсната е връзката между изискуемия и пълния
компромис между съпрузите, което (макар да звучи клиширано) допринася за
отсъствие на доверие и топлина в отношенията по между им. Също от
материалите по делото се установява, че от дълги години, след
пенсионирането си, съпрузите живеят разделени и срещите между тях са
спорадични. Пред първата съдебна инстанция са били разпитани трима
свидетели – все близки и / или съседи на семейството, от показанията на
които не може да се направи недвусмислен извод за това. И двата съпрузи не
са съумели да проявят търпение, за да заздрави бракът им, като всеки от тях
се е дистанцирал от другия, и е започнал да проявява грижа и търпение
единствено по отношение на себе си. В този ред на мисли ВОС приема, че
произнасяне по въпроса за вината не може да се извърши, по простата
причина, че не е имало такова искане от страна на ищеца и/ или ответницата
пред ВРС. Противното би означавало произнасяне „свръх петитум“, което е
недопустимо.
По отношение на фамилното име:
Съобразно нормата на чл.131 от ГПК след като приеме исковата молба,
съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото
указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или
3
неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ,
ако има необходимост и право на това. Според чл.133 от ГПК, когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или
не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
С Определение № 9369 от 07.08.2023 година, ВРС изпълнил тези си
задължения, като е изрично е указал на ответната страна какви биха били
последиците от неподаване на отговор, както и че се губи възможността това
да стане по – късно. В представения от въззивницата Д. отговор по делото –
вж.л.16, се излагат фактически твърдения против желанието на ищеца да
прекрати брачния съюз, но с него не се въвеждат искове и / или възражения
досежно произнасяне по вината и / или ползването на фамилното име – в
частност името Д., с което тя твърди да е известна в обществото или по
местоработата си. Не се навеждат всъщност никакви възражения, освен
такива по фактите, съпътстващи развода; не се излага например, че вина за
създалото се състояние има ищеца и/ или че той следва да поема товара по
вината за прекратяването на брака. Отрича дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и своята вина за това. Искането за запазване на
брачното име Д. се появява едва във въззивната жалба, при липса на
направено възражение преди това, но въззивния съд приема, че с това не е
допуснато нарушение на съдо производствените правила. Съображенията за
това са следните:
Въззивният съд не споделя изложените от ВРС съображения относно
възможността на съда по своя преценка да възстанови фамилното име на
съпругата преди брака. Действително нормата в чл. 53 СК, даваща
възможност за това, е диспозитивна, като правнорелевантната воля в случая е
на съпруга, който може да запази фамилното си име от брака или да
възстанови предходното си такова. В този смисъл е Решение № 245 от
17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, в което се сочи, че предвид уредбата в Семейния кодекс от
2009 година, съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от
другия е заменено изключително от волята на съпруга, приел името на
4
първия, при прекратяването на брака. Новата правна норма не поставя
въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието
фамилно име е прието при сключването на брака. Предвид изложеното ВКС е
приел, че нормата на чл. 53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако
съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва
брачното си фамилно име.
Тази уредба е съответна на Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи и не противоречи. Съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека, в обхвата на личния и семейния живот
на лицето по чл. 8 ЕКПЧ попада и правото на име, в това число на фамилно
име /делото Cusan и Fazzo срещу Италия и др. / В случая промяната на името
на съпругата и възстановяването на предбрачното й фамилно име без нейно
изрично искане в тази насока би представлявало неоправдана намеса в
сферата на нейния личен и семеен живот и би довело до нарушаване на
правата по чл. 8 от ЕКПЧОС. Ето защо, няма пречки Г. Д. да запази
фамилията си, придобита по време на брачния съюз – а именно Д.. В този ред
на мисли решението на първата инстанция следва да бъде изменено, като се
постанови запазване на брачното име на въззивницата.
По разноските:
Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни
действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което
разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията,
независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано
с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
5
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може
да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите
от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за
прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната
нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, както и предвидените в посочената
наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78,
ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е
задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в
държавите членки, съдът не може да определи следващото се на
основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение
съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски
съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на
възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36,
ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към
наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на
6
адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него
труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на
положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и
броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на ищеца да се
присъдят разноски в размер на 500 / петстотин/ лева, а не 600 лева, както е
заявил.
С оглед на горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 275 от 24.01.2024 година, постановено по гр.дело
№ 9815/2023 година на ВРС, в частта, с което съдът е постановил след
прекратяването на брака съпругата Г. Н. Д. да носи предбрачното си фамилно
име Т., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 53 СК след прекратяване на гражданския брак Г. Н. Д.,
ЕГН ********** да носи и занапред брачното си фамилно име – Д..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 275 от 24.01.2024 година, постановено
по гр.дело № 9815/2023 година на ВРС, в частта, с което е била уважена
исковата претенция на ищеца и е бил прекратен брака между него - Д. Б. Д.,
ЕГН ********** и Г. Н. Д., ЕГН ********** сключен на 26.12.1980 година, за
което е съставен Акт за граждански брак № 0460 пред длъжностното лице по
гражданското състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. Б. Д., ЕГН
********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи съдебно –
деловодни разноски пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8