Р Е Ш Е Н И Е
№ 260146
гр.
Пловдив, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия И. в. гр. дело № 1314 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба на „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, (предишна
фирма/наименование „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, изменена към дата 27.02.2020 г.)
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от
управителя А. А., подадена чрез адв. П. П., против Решение № 1412 от 14.04.2020
г., постановено по гр. дело № 6725/ 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XII
гр. състав, с което са
отхвърлени исковете на дружеството „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, (предишна
фирма/наименование „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, изменена към дата 27.02.2020 г.),
да се признае за установено по отношение на П.И.Т., че същия дължи на ищеца
общо 631.24 лева по договор за кредит № 11019 от 28.04.2017 г. и договор за
гаранция от дата 28.04.2017 г., от които: 410.95 лв. суброгаторно вземане за
главница по договор за кредит № 11019 от 28.04.2017 г. с
„Лайт кредит“ ООД; 35.00 лева суброгаторно вземане за договорна лихва по
договор за кредит № 11019 от 28.04.2017 г.; 185.29 лв. неплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция от дата 28.04.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 19017/2018 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.
Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното
решение предвид погрешния извод на съда, че между страните не съществувало
облигационно правоотношение, обективирано в писмен договор за паричен заем №
11019 от 28.04.2017 г. и само и единствено поради непредставянето му бил
отхвърлил предявените искове. Твърди се, че поради допуснато процесуално
нарушение, а имено неизготвен проекто-доклад, в първото и единствено по делото
съдебно заседание ищецът и настоящ жалбоподател бил възпрепятстван да докаже
своята искова претенция, тъй като не му били дадени точни указания, с оглед
фактите, които е следвало да докаже. В този смисъл е направил и доказателствени
искания с жалбата, които са оставени без уважение от въззивния съд като преклудирани.
Сочи се, също така, че с оглед приетата
по делото съдебно счетоводна експертиза, от която било видно, че имало
извършени плащания, както от ответното дружество заемодател, така и от ищеца
към заемодателя, след активиране на гаранцията, можело да се направи извод за
съществуване на твърдяното валидно правоотношение между страните. По тези
съображения се моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго
такова, с което да се уважат предявените искове.
В срока
по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на
въззивна жалба от П.И.Т., чрез особения
представител адв. П.С., с който се навеждат аргументи в подкрепа на атакуваното
решение на Районен съд – Пловдив. Твърди се, че изложените в жалбата аргументи
били неоснователни и несъстоятелни, като същите не намирали опора в нито едно
от събраните по делото доказателства. Оспорва се твърдението, че е допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд,
доколкото в първото по делото съдебно заседание, на 20.02.2020 г., бил изготвен
достатъчно ясен и подробен доклад от районния съд. Със същия била разпределена
доказателствената тежест по делото и били дадени съответните указания, като
единствено поради неявяване на представител на жалбоподателя в това заседание, последният
не е могъл да представи своевременно доказателства, съобразно доклада по
делото. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за
установено следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с положителен установителен иск от ищеца – настоящ
жалбоподател, с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, чл. 143 и чл. 74 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът –
настоящата въззиваема страна, дължи на ищеца сумата от общо 631.24 лв., от
които 410.95 лв. главница и 35 лв. възнаградителна лихва и двете суброгаторни
вземания по договор за кредит № 11019 от 28.04.2017 г. между ответника и „Лайт
кредит“ ООД, както и 185.29 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция от дата 28.04.2017 г. между ищеца, ответника и „Лайт кредит“ ООД, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 19017/2018 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.
Към
исковата молба на ищеца не са приложени писмени доказателства, които да са в
подкрепа на изложените в молбата твърдения. В частност не са представени
договор за кредит № 11019 от 28.04.2017 г. между ответника и „Лайт кредит“ ООД
и договор за гаранция от дата 28.04.2017 г. между ищеца, ответника и „Лайт
кредит“ ООД, въз основа на които ищецът претендира своите вземания.
По
делото е изготвен доклад по чл. 146 от ГПК в хода на първото и последно съдебно
заседание, на което представител на ищеца не се явява, въпреки редовното
уведомяване. Със своя доклад районният съд коректно е разпределил
доказателствената тежест между страните, като изрично е указал, че по делото не
се сочат доказателства за двата договора. Въпреки това доказателства в тази
насока не са представени от ищеца.
Липсват
доказателства в този смисъл и по ч. гр. дело № 19017/2018 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.
В хода
на производството пред първоинстанционния съд е изготвено, прието и не е
оспорено от страните заключение на в.л. С. К., относно наличието на извършени
плащания от страна на ответника в полза на ищеца и в полза на дружеството „Лайт
кредит“ ООД, както и от страна на ищеца в полза на дружеството „Лайт кредит“
ООД. При изготвяне на своето заключение в.л. е направило справки в
счетоводството на ищеца и е констатирало плащания от ответника към „Лайт
кредит“ ООД, както и от ищеца към същото дружество.
За да
отхвърли така предявения иск решаващият съд е приел, че поради непредставяне по
делото от страна на ищеца на двата писмени договора, въз основа на които се
претендират процесните вземания, независимо от твърденията в исковата молба и
установеното от другите събрани доказателствени материали – съдебно-счетоводно
експертиза, заявената претенция се явява недоказана, а искът – неоснователен,
доколкото е било в тежест на ищеца да докаже правното основание, на което се
твърди, че се е породило правото му да иска реално изпълнение.
Предвид
събраните по делото доказателствени материали, настоящата въззивна инстанция
напълно споделя съображенията на районния съд, въз основа на които е отхвърлили
предявения установителен иск, поради което и депозираната въззивна жалба се
намира за неоснователна, като мотивите в тази насока са следните:
Горепосочените
договори от 28.04.2017 г., въз основа на които ищецът – настоящ жалбоподател,
претендира процесните вземания, за пръв път са депозирани по делото с
въззивната жалба, като е направено искане за тяхното приемане, поради това, че
в резултата на допуснато процесуално нарушение от страна на районния съд –
липса на указания и неточен доклад по делото, ищецът е бил възпрепятстван
своевременно да ги представи. При направената проверка от страна на въззивния
съд, такива порочни процесуални действие не са констатирани, поради което
посоченото доказателствено искане е оставено без уважение като преклудирано, тъй
като не са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК за неговото
приемане за пръв път във въззивната инстанция.
В т.н.
въззивния съд намира твърденията в исковата молба за съществуване на договорни
отношения между ответника и „Лайт кредит“ ООД, породени от договор за кредит №
11019 от 28.04.2017 г., както и между ищеца, ответника и „Лайт кредит“ ООД, породени
от договор за гаранция от дата 28.04.2017 г., за недоказани, предвид липсата на
такива представени по делото договори. Действително, от заключението на в.л. К.
може да се направи положителен извод за съществуване на някакви облигационни
отношения между страните. Доколкото обаче в заключението не е посочено
основанието на извършените плащания, а и от другите материали по делото не може
да се изведе същото, то съдът не следва да уважи така заявената искова
претенция, с оглед на това, че ищецът не е доказал по делото, при условията на
пълно и главно доказване, съществуването на конкретните твърдени в исковата
молба облигационни отношения, възникнали от посочените по-горе писмени
договори, и въз основа на които се претендира изпълнение от ответника. В този
смисъл настоящият въззивен състав приема, че искът действително се явява
неоснователен, доколкото по делото не се установи наличието на заявеното правно
основание, за което се сочи, че е породило вземането за главница и
възнаградителна лихва, респ. на основанието за суброгиране на ищеца в правата
на удовлетворения кредитор.
По тези
съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора и с оглед на това, че въззиваемата страна е представлявана от
особен представител и не е претендирала заплащане на направени от нея разноски,
настоящият съд намира, че не следва да се присъждат разноски в полза на нито
една от страните.
С оглед
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
1412 от 14.04.2020 г., постановено по гр. дело № 6725/ 2019 г. на Районен съд –
Пловдив, XII гр. състав, с което са отхвърлени исковете на дружеството „ГАРАНТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, (предишна фирма/наименование „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД,
изменена към дата 27.02.2020 г.), с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. ****, представлявано от управителя А. А., против П.И.Т. с ЕГН **********,
да се признае за установено по отношение на П.И.Т. с ЕГН **********, че същия
дължи на ищеца общо 631,24 лв.
(шестстотин тридесет и един лева и 24 ст.) по договор за кредит № 11019 от
28.04.2017 г. и договор за гаранция от дата 28.04.2017 г., от които: 410,95 лв. (четиристотин и десет лева и
95 ст.) суброгаторно вземане за главница по договор за кредит № 11019 от
28.04.2017 г. с „Лайт кредит“ ООД с ЕИК ****; 35,00 лв. (тридесет и пет лева) суброгаторно вземане за договорна
лихва по договор за кредит № 11019 от 28.04.2017 г.; 185,29 лв. (сто осемдесет и пет лева и 29 ст.) неплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция от дата 28.04.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
10550/30.11.2018 г. по ч. гр. дело № 19017/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV гр.състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./