Р Е
Ш Е Н
И Е № 897
№ 897, гр.
Пловдив, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в
публичното заседание на 11.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 6557/2018г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-007809/02.10.2018г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с
което на П.Т.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. за
нарушение на чл.178, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП.
По съображения изложени в жалба си и писмено становище П.Т.Б. моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано. Редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна
Сектор „Пътна полиция” Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване,
намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
13.09.2018г. от св. К.П., на длъжност „*********” при Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/
№ **********/13.09.2018г. срещу П.Т.Б. за нарушение по чл.178, ал.1, т.3
от ЗДвП. В акта било прието, че на 13.09.2018г. около 12.10ч. в гр. Пловдив на
ул. „Съединение” № 19, жалбоподателят, в
качеството си на собственик на вишка е извършвал
ремонтна дейност по фасадата на търговски център „Аримаг”,
разполагайки вишката на пътното платно, заемайки
дясна пътна лента и част от втора пътна лента, без да вземе мерки за
сигнализиране на препятствие на пътя по установения начин, с което е застрашил
безопасността на движението и безпрепятственото преминаване на пешеходците по
тротоара.
Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със
съдържанието му и го подписал с възражение. Такова обаче не постъпило в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
В хода
на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят К.Д.П., който заявява, че потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение свидетелят
разяснява, че техниката е била така разположена на пътя, че е заемала цялата
дясна лента и част от втората лента от платното, като се е налагало превозните
средства да навлизат в насрещното двулентово платно
за движение създавайки опасност за произшествие. Актосъставителят
сочи още, че въпреки натовареността на улицата жалбоподателят не бил предприел
никакви мерки за сигнализиране на вишката, а
единствено била използвана случайна рекламна фигура от някой от находящите се наблизо магазини около търговския център, на
която била наметната светлоотразителна жилетка.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и достоверни, съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства.
При
така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна
страна:
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че на процесната дата жалбоподателят Б., в качеството
си на собственик на вишка, е извършвал ремонтна
дейност по фасадата на търговски център „Аримаг” в
гр. Пловдив, като е наредил техниката да бъде разположена на пътното платно на ул. „Съединение” № 19 без да е взел мерки за
сигнализиране на разположено препятствие на пътя по установения начин, с което
е застрашил безопасността на движението и безпрепятственото преминаване на
пешеходците по тротоара. Фактът на извършваната ремонтна дейност към момента на
проверката кореспондира не само с приложените по административната преписка
писмени доказателства, но и съответства на дадените в съдебно заседание
показания от актосъставителя П.. В случая приложение
намира и правилото на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно което редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства,
които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации, и в този смисъл
същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.
В тази връзка приложеният снимков материал от страна на П.Б. единствено
потвърждава констатациите на контролния орган, че действително на процесната дата и място жалбоподателят не е сигнализирал вишката по установения законен начин, уреден в цитираната
от самия него наредба № 3/16.08.2010г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗДвП има бланкетен
характер, не предвижда правило за поведение, което да е нарушено и при
квалифициране на нарушението е следвало изрично да бъдат посочени онези норми
от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, които са били нарушени. Видно е, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗДвП има не само санкционен характер, а определя и състава на
административните нарушения, за които се налага предвидената в нормата санкция,
т.е. определя всички съставомерни признаци на
административното нарушение, което е определено като наказуемо по закон. От
фактическа страна, за да е налице административно нарушение по чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, е необходимо по безспорен начин да бъде установено наличието на
едно от двете алтернативно предвидени в нормата деяния: 1. нареждане за
извършване на ремонт на пътя или 2. нареждане за поставяне на съоръжение или
препятствие по него. Независимо което от двете форми на изпълнителното деяние е
осъществено като втори и то задължителен елемент от фактическия състав е
предвидено деецът да не е взел всички мерки за осигуряване на безопасността на
движението. В обстоятелствената част на АУАН и на НП са описани фактически
обстоятелства, които безспорно и съвсем точно отговарят на цитирания фактически
състав.
Нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не е от вида
на препращащите норми, които определят състава на административното нарушение
по начин като например: "за нарушения на този закон ...." или
"за нарушение на чл. ....", при които препращащи норми именно така
определеният състав на административно нарушение включва в себе си като
задължителен елемент посочването на нарушена друга правна норма. В случая
елементите от фактическия състав на нарушението са конкретно посочени, без
препращане в разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и наличието на тези
елементи е безспорно установено от фактическа страна.
Наложеното административно наказание глоба от 2000
лева е индивидуализирано в минималния законов размер, като очевидно наказващият
орган е приел наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е
неприложим съставът на чл.28 от ЗАНН, тъй като самото процесно нарушение
не се характеризира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко
друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното постановление са спазени формалните
изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяната им. Двата акта са съставени от оправомощени
длъжностни лица /приложено по преписката копие от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи/, съдържат изискуемите
от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително подробно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-007809/02.10.2018г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на
П.Т.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. за
нарушение на чл.178, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.