О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. Варна 23.06.2020 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито заседание на 23 юни, през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Георги
Грънчев
Като
изслуша докладваното от съдия Ангелина
Лазарова ВЧНД № 180 по описа за 2020 година на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с
чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при ОП – гр. Варна, с
който се оспорва правилността на определение
по
протокол №412 на състав на
Окръжен съд Варна, постановено на 03.06.2020г. по ЧНД № 492/20г. по описа на
същия съд, с което по
отношение на осъдения К.Е.К. е било допуснато условно предсрочно освобождаване
от остатъка от определеното му общо наказание за изтърпяване в размер на 3
години и 2 месеца лишаване от свобода, а именно - 9 месеца и 17 дни, считано
към датата на изтичане срока за обжалване. Съдът е установил изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част, през който постановил пробация с мярка по чл. 42
а ал. 2 т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
В частния протест се излагат съображения за липсата на реални и трайни доказателства в
насока поправяне и превъзпитание, поради което определението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Обръща внимание към
предходната съдимост, от която установява, че спрямо К. вече е била прилаган
изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК, както и наказание пробация, включваща
идентична мярка, от която той е изтърпял един ден и се е отклонил, довело до
замяната с наказание лишаване от свобода, поради което прокурорът не приема, че
специалната превенция би била постигната с упражняване на такава мярка.
Изложеното и фактът, че търпи наказание, групирано от десет наказателни дела,
увеличено по чл. 24 от НК, характеризира осъдения като личност със завишена
степен на обществена опасност по отношение на която проведеното пенитенциарно
третиране е крайно недостатъчно за постигане целите на наказанието. Прокурорът
намира, че оценката от 42 точки на риска от рецидив, в средни стойности,
съставлява предпоставка за отхвърляне молбата за УПО и продължаване на работата
по показателите „умения за мислене“, „отношение към правонарушението“ и едва
след свеждане на риска под 40 точки (в ниската степен) би могло да се приеме,
че прилаганата прогресивна система е постигнала предсрочно необходимото
въздействие. Според прокурора, осъденият разкрива и среден риск от вреди за
обществото, като при развиване на оценката не са отчетени броя и вида на
извършените от осъдения деяния – неотразени в единния формуляр. Експертната
оценка на актуалното му психично и емоционално състояние сочи на средна обща
оценка на криминогенните потребности, а самооценъчният въпросник – на тежка
симптоматика за криминогенното му мислене. Иска се отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и оставяне без уважение молбата от К.К. за предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Постъпило
е становище от Началника на Затвора Варна, който счита, че определението на ВОС
е правилно и законосъобразно. Излагат се пространни доводи за основателност на
извода за предсрочно постигнатите цели на наказанието и липсата на опасност по
отношение на обществото, при освобождаването на К.К.. Приема се, че в
изпълнение на наложено наказание осъденият е постъпил на 16.11.2017г. и към
03.06.2020г. е изтърпял фактически 2г. и 6 м., вкл. и наложеното по НЧД №
5766/19г. на ВРС общо наказание, увеличено по чл. 24 от НК. Оспорва се
аргументът по протеста, че пробацията не би била подходяща, като се прави
разграничение между наказанието пробация и постановяването на пробационен
надзор по повод УПО. Не се споделят вижданията за формиране на оценката на
риска, като се подчертава, че в методиката не е предвидена алтернатива за
калкулиране тежестта на постановените и приведени в изпълнение присъди, а в последните
две оценки на риска от рецидив и вреди са регистрирани трайни и устойчиви
положителни промени и стабилни резултати, устойчиво клонящи към ниския диапазон
без зони с открояващи се дефицити. Предвид изложеното се счита, че
диагностицираните на входа дефицити са преодолени в достатъчна степен,
разделите със статични показатели имат константен характер и не е реално
постижимо постигането на близки до нула стойности в динамичните показатели.
Счита се, че актуалното психическо и емоционално състояние е моментен профил и
не е коментиран от прокурора резултатът от ПВУН, показващ липса на симптоматика
за употреба на наркотици. Изложени са редица аргументи за наличието на
достатъчно доказателства, гарантиращи приключване процеса на превъзпитание, на
личностови ресурси за водене на обществено приемлив начин на живот, за
отношението му към трудовата дейност, за значението на института на УПО – в
европейски и национален мащаб, за ефективността на мерките за пробационен
надзор.
Варненският
апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на
атакуваното определение, съобразявайки становищата на страните, намери следното:
Подаденият
протест, по който е образувано
настоящето въззивно производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална
легитимация
и спазване на срока. Разгледан по същество се
преценява като основателен.
С Присъда
№ 53/ 26.02.2020г. по
НОХД № 5766/2019г., Районен съд – гр. Варна е ангажирал (за 12-ти път) наказателната
отговорност на К.Е.К. за извършени деяния по см. на чл.194, ал.1; 346, ал.2,
т.1, предл. 1-во и 2-ро, както и по 345, ал.1 от НК. Наложено е общо наказание
в размер на 12 месеца. С цитирания съдебен акт по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК, наложеното общо наказание е било групирано с тези по: НОХД №5413/2017г.;
НОХД №649/2018г.; НОХД №52/2018г.; НОХД №414/2018г.; НОХД
№2815/2018г.; НОХД №3708/2018г.;
НОХД №4449/2018г.; НОХД №5772/2018г.;
НОХД №232/2019г., всички по описа на РС – гр. Варна.
Определеното най-тежко наказание за изтърпяване в размер на 2 години и 8 месеца
е било увеличено по реда на 24 от НК с 6 месеца, или 3 години и 2 месеца.
Началото
на изтърпяване на наказанието, наложено по НОХД № 5766/2019г., Районен съд –
гр. Варна /л.3 от ЧНД 492/20/ е започнало на 10.07.2018г.
Преди
това К.К. е търпял наказание в размер на 3 месеца, лишаване от свобода,
наложено по НОХД №1974/2015г. по описа на РС – гр. Варна, с начало изпълнението
на наказанието – 16.11.2017г. до 02.02.2018г., както и наказание в размер от 5
месеца лишаване от свобода, наложено по ЧНД №904/2017г. по описа на ВОС, с
начало 02.02.2018г. до 10.07.2018г. Тези осъждания са извън обхвата на
постановеното по НОХД № 5766/2019г., Районен съд – гр. Варна, групиране, поради
което не би могло да се считат като част от общото наказание. С оглед на
изложеното и не може да се счита, че общото наказание, поставено под внимание
на първоинстанционния и въззивния съд в настоящото производство, включва
наказанията – наложени и изтърпени последователно от осъдения по НОХД
№1974/2015г. по описа на РС – гр. Варна и НОХД № 1290/2017г. на ВРС (ЧНД
904/17г. на ОС Варна/.
В
обемните материали по затворническото досие не са приложени плановете по
присъдите по НОХД №1974/2015г. по описа на РС – гр. Варна и НОХД № 1290/2017г. на
ВРС (ЧНД 904/17г. на ОС Варна/. Не е ясно за коя от всички присъди се отнася
представеният на вниманието на ВОС (л. 14 от ЧНД № 492/20г. на ВОС), подписан
на 06.11.2019г. и сочещ, че право на УПО ще възникне през м.02.2020г. Всъщност
– присъдата по НОХД № 5766/2019г., Районен съд – гр. Варна е влязла в сила
на 13.03.2020г. – поради което не би могло да се приеме отразеното в
становището на ИСДВР на ЗО „Разделна“ (л. 3-4 от ЧНД № 492/20г. на ВОС) – че правото
на УПО е възникнало на 10.02.2020г. – преди дори постановяване на
последната присъда.
С
препланиране от 08.04.20г. (вероятно по повод присъдата по НОХД №
5766/2019г., Районен съд – гр. Варна), за срок от една година са планирани
редица мерки. Видно е, че в зоната за трудова дейност са необходими ежедневни
задачи с цел затвърждаване мотивацията за тази дейност, след които и
„преосмисляне досегашното отношение към труда“, както и „развиване на трудовите
навици“. В зоната „умения за мислене“ са планирани пет отделни задачи, като
сред отговорните служители е включен психиатър. На тази основа
категоричните констатации за трайни положителни промени спрямо труда и
резултатите от упражняването му, посочени в становището на Началника на Затвора
са необосновани. А от друга страна, уместни са аргументите на прокурора за
съществуващите потребности на личността на осъдения, откроени в емоционален
аспект. Подготовката на личността за живот извън мястото за лишаване от свобода
налага усилия за преодоляване на криминогенното мислене, което при осъдения по
ВОКМ е тежко засегнато, както и на съответните криминогенни потребности в
средни стойности. Моментността на психологическия профил на осъдения е
обективен израз на постигнатото до момента при индивидуалната работа с него.
Поставен в условия на свободен избор, извън мястото за лишаване от свобода, при
неустойчивост на мисленето и потребностите, осъденият би могъл да бъде воден от
трайните си нагласи, предхождащи изтърпяването на наказанието, дори и в
мотивацията му да не са намесени наркотици (въпреки, че и с този проблем не са
постигнати категорични успехи, при вариране от липса до лека симптоматика).
Вероятно с оглед на изложеното при препланирането е предвидено участието на не
само на психолог, но и на психиатър – за каквото по материалите по делото не се
установяват източници. При развиване на прогресивната система със заповед от
08.04.2020г. по отношение на осъдения К. е постановено продължаване изтърпяване
на наказанието при лек режим. Към момента не са представени доказателства, че
предвидените (в същия ден) със срок от една година мерки са били предсрочно
постигнати.
За
състава е безспорно значението на пробационния надзор, прилаган спрямо
освободените предсрочно лица. Известни са международните и национални препоръки
за възползване от тези възможности. Следва обаче да се подчертае, че те
подлежат на обмисляне „с оглед лицето“. Във всеки отделен случай се отчитат
редица фактори и предполагаемият общ резултат - както спрямо личността на
осъдения, така и спрямо обществото.
Без
да се търси теоретичното изследване на различните правни институти – на
наказанието пробация и на пробационния надзор, е достатъчно да се посочи, че
естеството на мерките и начинът на прилагането им са идентични. Водещо значение
има волята на лицето, подложено на тези мерки, дали да съобрази действията и
цялостното си поведение с изискванията на съответния режим.
Данните
по делото установяват, че с присъдата по НОХД № 1290/2017г. на ВРС, спрямо
подс. К. е било наложено наказание пробация за срок от една година при
задължителните мерки за регистрация и срещи с пробационен служител. Втората
мярка е била постановена и в разглеждания съдебен акт при допуснатото условно
предсрочно освобождане, дало повод на прокурорът възразява срещу ефикасността
й.
Проучването
на материалите по делото установява, че наложеното на осъдения К. по НОХД №
1290/2017г. наказание пробация, е било приведено в изпълнение на 27.06.2017г. и
той е отишъл само веднъж в ПС. С влязлото в сила на 20.09.2017г. определение на
ВОС по ЧНД № 904/2017г. наказанието е било заменено с лишаване от свобода за
срок от 5 месеца и 29 дни. Поради неустановяване на осъдения е било постановено
общодържавното му издирване на 27.10.2017г., довело до задържането му на
16.11.2017г. – когато и е постъпил в затвора.
В
тези времеви рамки от 27.06. до 16.11.2020г., в условия на неявяване
пред ПС и укриване, осъденият е извършил деянията по НОХД №№№: 5413/17г.,
649/18г., 414/18г., 2815/18г., 4449/18г., 5772/18г., 232/19г. От общо седемте
престъпления, на 15.11.2017г. – ден преди да бъде установен и задържан,
осъденият е извършил две деяния по чл. 206 от НК и по чл. 198 ал. 1 от НК, при
очевидна ескалация на обществената опасност на поведението му. Ярко е проявено
нежеланието на осъдения да спазва изискванията на пробационния режим към
м.06.2017г., причинени са били широк кръг общественоопасни последици.
Изложеното
обосновава извод, че постановеното наказание пробация не само не е възпряло и
повлияло положително спрямо осъдения, но е довело да натрупването на множество
тежки престъпления, съответно са били изградени и тежките криминогенни
свързаности в мислене и потребности – установени към 28.04.2020г., отчетени и в
стабилно средните стойности оценки на риск. Прилагането към настоящия момент на
мярката по чл. 42 а ал. 2 т. 2 от НК, като форма на пробационен надзор, по
никакъв начин не гарантира охраняване на интересите на обществото, тъй като не
се установяват доказателства, от които да се приеме, че волята на осъдения да
преодолее нагласите и навиците си и да се въздържа от извършване на друго престъпление
е укрепнала в достатъчна степен. Обективните данни сочат обратното.
Заключението
за постигане целите на наказанието, следва да се основава на трайна, реална и
пълноценна промяна в личността на осъденото лице, както и в максималното
предотвратяване на рискове спрямо обществения интерес.
С
оглед установеното не е налице втората относителна кумулативно изискуема
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че към настоящия момент
осъденият на лишаване от свобода К., не следва да бъде условно предсрочно
освободен. Определението на решаващия съд като неправилно, следва да бъде
отменено, а молбата на л.св. К. за предсрочно освобождаване – да бъде оставена
без уважение.
Поради
което и на основание чл. 440 ал. 2 и чл. 345 ал.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение по протокол № 412 на
състав на Окръжен съд Варна, постановено на 03.06.2020 г. по ЧНД № 492/20 г.,
като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Е.К.
за предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.