Решение по дело №19339/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4217
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330119339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  4217                                        Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 06.11                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 15.10.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕЛИЧКА ДИНКОВА

като разгледа докла.аното от съдията

гражданско дело номер 19339  по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 690, 24 лева -  главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 484247/28.10.2016 г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 14.03.2018 г. към него; сумата 52, 57 лева – договорна лихва за периода 06.11.2016 г. – 06.09.2017 г.; сумата 185, 06 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.12.2016 г. до 06.09.2017 г., сумата 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на праводателя на ищеца ищеца („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – гр. София) със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5696/22.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 9600/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и ю.в.– включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът Х.П.К. *** не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взел становище по иска, не е направил доказателствени искания, не се е явил и не е изпратил п.п.в съдебните заседания по делото и не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, не е представило отговор на исковата молба, не взема становище по иска, не е изпратило представител за съдебните заседания по делото, не е направило доказателствени искания, нито – искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5696/22.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 9600/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на праводателя на дружеството-ищец сумата 690, 24 лева -  главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 484247/28.10.2016 г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 14.03.2018 г. към него; сумата 52, 57 лева – договорна лихва за периода 06.11.2016 г. – 06.09.2017 г.; сумата 185, 06 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.12.2016 г. до 06.09.2017 г., сумата 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата 45, 87 лева – мораторна лихва за периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г.– датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 25 лева за ДТ и сумата 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което съдът е изпратил до ищеца указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в законоустановения едномесечен срок ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта.

Както вече бе посочено, ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взел становище по иска, не е направил доказателствени искания, не се е явил и не е изпратил п.п.по делото в съдебните заседания на 20.05.2019 г. и 15.10.2019 г. и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване по местоработата му на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.

Както се установява от събраните по делото доказателства, искът е вероятно основателен.

Поради това, с оглед направеното от ищеца с молбата му за съдебното заседание на 15.10.2019 г. искане за постановяване на неприсъствено решение (като с постъпила на 10.01.2019 г. молба-уточнение на исковата молба ищецът е оттеглил претенцията си за признаване за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата и по отношение на тази претенция производството по делото е било прекратено на основание чл.232 от ГПК и Заповедта е била обезсилена в тази й част с постановено в съдебното заседание на 20.05.2019 г. определение), като взе предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважи изцяло предявения иск.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето дело и посоченото частно гражданско дело в размер на 500 лева – платени държавни такси а. възнаграждение с ДДС и 50 лева – ю.в.по частното гражданско дело.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Х.П.К., ЕГН **********,***, И АДРЕС ПО МЕСТОРАБОТА: *****, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от у. Н. Й. С. и И.Ц.К., със съдебен адрес:***, а.. А. Б. - Д., сумата 690, 24 лева -  главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 484247/28.10.2016 г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 14.03.2018 г. към него; сумата 52, 57 лева – договорна лихва за периода 06.11.2016 г. – 06.09.2017 г.; сумата 185, 06 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.12.2016 г. до 06.09.2017 г., сумата 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на праводателя на ищеца ищеца („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – гр. София) със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5696/22.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 9600/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав.

ОСЪЖДА Х.П.К., с посочените ЕГН, адрес и адрес по месторабота, ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, з.п.и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 9600/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав  В РАЗМЕР НА 500 лева И 100 лева ю.в.по частното гражданско дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от и.д.Н. Т. С.и М. Д. Д.– ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на страната на ищеца, КАТО заедно с преписът за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.

ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІ гр. състав ч. гр. дело № 9600/2018 г., ЗАЕДНО със заверени преписи ОТ Определението от 20.05.2019 г. (в сила от 15.06.2019 г.) И ОТ настоящето съдебно решение.

                                                                         

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.