№. 576 / 8.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
08.10.2019 година
г. Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание Н. осемнадесети септември през две хиляди и. деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. №. 1172 по описа З. 2019 година и. З. да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. З. С. Н. В. Е. –. г. С., представляван от Н. С. и. М. Д. Д. против П.Е.П. xxx.
Предявеният иск е установителен и. е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 17.08.2017г. между „. А. М.” АД и. П.Е.П. е сключен договор З. паричен заем №. 3017499, по силата, Н. който дружеството му е предоставило заем в размер Н. 600,00 левА. Твърди, че подписвайки Договора З. заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне Н. заемодателя в сроковете и. при условията, посочени в договора и. приложимите Общи условия, сума в общ размер Н. 682.64 лева, представляваща чистата стойност Н. заема, ведно с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите Н. Общите условия, в съответствие, с които е сключен договора З. заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и. безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и. приема клаузите Н. договора и. Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и. желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условия, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер Н. 82,64 лева, Н. 7 броя равни месечни погасителни вноски, в размер Н. 97,52 лева всяка, като първата погасителна вноска е платима Н. 18.09.2017 г., а падежът Н. последната погасителна вноска е Н. 17.03.2018 г.
Така страните са договорили общ размер Н. плащанията по заема 682.64 лева, от които 600 лева главница и. 82.64 лева договорна лихвА.
Н. основание сключения договор страните са договорили, че в случай Н. забава в заплащането Н. падеж Н. погасителна вноска, заемателят дължи Н. заемодателя и. такса разходи З. събирането Н. просрочени вземания в размер Н. 9.00 лева или общо З. периода Н. просрочието в размер Н. 45.00 левА.
Съгласно уговореното в чл.4 от договора, заемателят е следвало да представи обезпечение Н. задълженията му по договора и. тъй като такова не е представено, Н. същия е начислена неустойка в размер Н. 482.51 левА.
Ищецът претендира и. заплащане Н. лихва З. забава, която е в общ размер от 74.72 лева и. представлява съвкупност от лихвите З. забава, изчислени З. всяка отделна падежирала, неплатена вноска, включваща главница и. договорна лихвА.
Твърди, че срокът Н. договора е изтекъл Н. 17.03.2018г. с последната погасителна вноска и. не е обявяван З. предсрочно изискуеМ. Поддържа също така, че заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 16.11.2010г. е сключен Договор З. цесия между „. А. М.” АД и. „А. З. С. Н. В. ООД, като ищецът „А. З. С. Н. В. Е. е правоприемник, и. по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. паричен заем от 17.08.2017г., сключен с П.Е.П., е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В. ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и. други разноски.
Поддържа, че Н. 01.03.2018г. е подписано Приложение №. 1 към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен Н. основание чл. 99 от ЗЗД между „А. З. С. Н. В. ООД и. „. А. М.” АД по силата, Н. който вземанията Н. „. А. М.” АД срещу П.Е.П., произтичащи от Договор З. паричен заем №. 3017499 от дата 17.08.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви Н. дружеството - кредитор. Договора З. заем съдържа изрична клауза, която урежда правото Н. кредитора да прехвърли вземането си в полза Н. трети лицА. ,,А. З. С. Н. вземания“ АД /сега „А. З. С. Н. вземания“ Е./, ЕИК ********* е правоприемник Н. „А. З. С. Н. в. ООД, ЕИК *********. А. З. С. Н. вземания АД /понастоящем А. З. С. Н. взменаия Е./, в качеството си Н. цесионер е упълномощена от името Н. цедента и. З. своя сметка да изпраща уведомления З. извършената цесия.
По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „. А. М." АД чрез „А. З. С. Н. вземания“ АД с изх.№. УПЦ-П-ИАМ/3017499 от 06.03.2018г. З. извършената продажба Н. вземания, изпратено чрез Български пощи с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника П.Е.П. xxx, че същия дължи Н. „А. З. С. Н. В. Е. XXXX следните суми: 600.00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор З. паричен заем от 17.08.2017г.; 82.64 лева, представляваща договорна лихва по договор З. заем; 45.00 лева такса разходи, 74.72 лева обезщетение З. забава, 482.51 лева неустойка З. неизпълнение, както и. законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението. Моли да му бъдат присъдени и. разноските, извършени по заповедното производство и. разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и. писмени доказателствА. Направено е и. искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№. 590/2019 година Н. МРС и. З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.Е.П. xxx, представя писмен отговор Н. исковата молба и. взема становище по предявените искове, като твърди, че са допустими, но неоснователни. Оспорва исковете по основание и. размер. Прави възражение, че не са представени писмени доказателства, удостоверяващи получаването Н. договорената сумА.
Моли З. отхвърляне Н. исковите претенции като неоснователни и. недоказани.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и. прието заключение Н. вещо лице по съдебно-счетоводна експертизА.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите Н. страните по свое убеждение и. при условията Н. чл.235 ГПК, приема З. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление З. издаване Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу П.Е.П., срещу която заповед в законоустановения двуседмичен срок длъжникът е възразил, с твърдение, че не дължи сумите, в резултат Н. което З. ищеца е налице правен интерес от предявяване Н. настоящия иск.
Обстоятелството, въз основа Н. което е издадена заповедта З. изпълнение е подписан Н. 17.08.2017 г. между ,,И. А. М.” АД /заемодател/ и. П.Е.П. /Заемател/ Договор З. паричен заем №. 3017499. С подписването Н. договора заемодателя се е задължил да предостави Н. заемателя парична сума в размер Н. 600,00 лева, представляваща главница и. чиста стойност Н. кредита, която сума ответникът се е задължил да ползва и. върне, ведно с договорна лихва, Н. 7 равни месечни погасителни вноски с размер Н. месечна вноска от 97.52 лева всякА.
Основанието, Н. което Заявлението и. настоящата искова молба са подадени е подписано Приложение 1 от 01.03.2018г. към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ,,И. А. М." АД и. „А. З. С. Н. в. ООД, по силата Н. което вземането Н. ,,И. А. М.” АД, произтичащо от договор З. паричен заем №. 3017499/17.08.2017г., е прехвърлено в собственост Н. „А. З. С. Н. В. ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности.
От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че до момента Н. проверката, извършена от вещото лице, от страна Н. ответника П.Е.П. не е погасена нито една погасителна вноска, поради което дължимата главница е в размер Н. сумата от 600.00 левА.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и. от заключението Н. вещото лице по допуснатата и. изпълнена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и. компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че Н. 17.08.2017 г. между ,,И. А. М.” АД –. г. С. и. П.Е.П. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 600 лева е получена от ответника с подписването Н. договора З. паричен заем, като в чл.3 от договора е отразено, че с подписването Н. договора заемателят удостоверява, че е получил сумата, а договорът има силата Н. разписка З. получаването й. Направеното възражение от ответника в това отношение се явява неоснователно. Установено е също, че по силата Н. договор З. цесия ,,И. А. М.“ АД –. г. С. е прехвърлило Н. „А. З. контрол Н. просрочени задължения“ ООД вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. От заключението Н. вещото лице Лина З.Ц. се установява, че ответникът не е погасявал никакви вноски по заемА. По делото няма доказателства, от които да е видно, че ответникът е изплатил задължението си. В тежест Н. ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да върне получената сума в уговорения в договора З. заем срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане Н. главницата по паричния заем в размер Н. 600.00 левА.
По отношение Н. останалите претенции Н. ищеца, съдът намира същите З. неоснователни.
Видно от сключения между страните договор в същия е посочено, че договорената между страните дата Н. първа погасителна вноска е 18.09.2017 година, а последна седма погасителна вноска е Н. 17.03.2018г. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема –. 40,00 % и. годишен процент Н. разходите –. 48,03 %.
Съгласно разпоредбата Н. чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тежестта З. установяване Н. това обстоятелството, е върху кредиторА. В процесния случай ответникът като потребител не е имал възможност да влияе върху формирането Н. годишния лихвен процент по заема и. върху годишния процент Н. разходите. Същите са многократно завишени. В тази част договорените годишния лихвен процент и. годишния процент Н. разходите са нищожни като противоречащи Н. добрите нрави по смисъла Н. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Според задължителната съдебна практика Н. ВКС, действително е съглашението З. заплащане Н. възнаградителна лихва само ако тя не надвишава с по-вече от три пъти размера Н. законната лихва З. процесния период. В настоящия случай размерът Н. годишната възнаградителна лихва от 31.82 % надхвърля многократно размера Н. законната лихвА. Тази клауза нарушава принципа З. справедливост, тъй като се създават условия З. неоснователно обогатяване Н. ищецА. Същото важи и. З. уговорения ГПР от 48.03 %. Данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето Н. ГЛП и. ГПР по процесния договор в такъв висок размер. Това води до нееквивалентност Н. насрещните престации при конкретната стойност Н. потребителския кредит.
С оглед изложеното и. предвид разпоредбата Н. чл.23 от ЗПК, съдът намира, че в този случай потребителят дължи само чистата стойност по кредита, която към момента е в размер Н. сумата от 600 лева, но не дължи лихва и. други разходи по кредитА.
Претенцията З. лихвата З. забава върху непогасената част от главницата се явява основателна, в претендирания размер от 74.72 лева, считано от 18.09.2017г. до датата Н. подаване Н. заявлението по чл.410 ГПК в РС Монтана, 05.03.2019г. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, ответникът е уведомяван З. извършената цесия и. е канен да изплати задължението си. Тези писма са изпратени с обратна разписка, от която е видно, че лицето е променило адреса си, без да уведоми кредиторА. С оглед Н. това съдът намира, че е налице покана З. плащане от страна Н. ищеца към ответника, поради което намира, че последният е изпаднал и. в забавА. Видно от заключението Н. вещото лице лихвата З. забава върху главницата от 600.00 лева е в размер Н. сумата от 88,84 лева, но тъй като липсва изменение Н. иска в тази част, следва да бъде уважен в претендирания размер с исковата молба от 74.72 левА.
При този анализ Н. доказателствата съдът намира, че исковата претенция по отношение Н. главницата следва да бъде уважена в размер Н. 600.00 лева, а също и. иска З. лихва З. забава с правно основание чл.86 ЗЗД в размер Н. сумата от 74.72 левА.
Останалите установителни искове, като неоснователни и. недоказани, следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход Н. делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати Н. ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 92.26 лева –. разноски в заповедното производство и. 276.06 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО съществуването Н. вземане от „А. З. С. Н. В. Е., XXXX , със седалище и. адрес Н. управление: гр.С., б. П. Д. №. 2. о. –. с. Л. е. о. 4. представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори към П.Е.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо Н. сумата от 600.00 лева –. главница по договор З. паричен заем №. 3017499 от 17.08.2017 година, сключен между ,,И. А. М.“ АД –. г. С. и. П.Е.П. xxx, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване Н. заявлението З. издаване Н. Заповед З. изпълнение –. 05.03.2019 година до окончателното изплащане Н. вземането, сумата от 74.72 лева –. обезщетение З. забава от 18.09.2017 година до 05.03.2019 година, З. което е издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение №. 339 от 06.03.2019г. по ч.гр.д.№. 590/2019 година по описа Н. Районен съд –. МонтанА.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда Н. чл.422 от ГПК от „А. З. С. Н. В. Е., XXXX , със седалище и. адрес Н. управление: гр.С., б. П. Д. №. 2. о. –. с. Л. е. о. 4. представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори срещу П.Е.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искове З. установяване Н. вземания в размер Н. 82.64 лева, представляваща договорна лихва З. период от 18.09.2017 г. до 17.03.2018 г.; сумата от 45.00 лева такса разходи, сумата от 482.51 лева неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение З. периода от 18.09.2017г. до 17.03.2018г. по договор З. паричен заем №. 3017499 от 17.08.2017 година, сключен между ,,И. А. М.“ АД –. г. С. и. П.Е.П. xxx, предмет Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.03.2019 година, издадена по ч.гр.д.№. 590/2019 година по описа Н. Районен съд –. Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Е.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати Н. „А. З. С. Н. В. Е., XXXX , със седалище и. адрес Н. управление: гр.С., б. П. Д. №. 2. о. –. с. Л. е. о. 4. представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори сумата от 92.26 лева –. разноски в заповедното производство и. сумата от 276.06 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :