Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Варна, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ –
ти състав, в публично заседание проведено на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 759 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и
адрес
на
управление:*** срещу Ю.П.К.,
ЕГН **********,***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- Сумата то 925.54 лева /деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща – главница по договор за потребителски кредит № *********/ 23.09.2016
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“
ООД и Ю.П.К.;
- 87.14 лева /осемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 19.11.2017 г.;
- 41.93 лева /четиридесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ - такса за оценка на досие за
периода от
07.05.2017 г. до
19.11.2017 г.
- 216.55 лева /двеста и шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 30.04.2017 г. до 19.11.2017 г.
- 493.51 лева /четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 07.05.2017 г. до 19.11.2017 г.
- 95.51 лева /деветдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава върху главница в размер на 925,54 лв. за периода
от 08.05.2017 г.
до датата
на подаване
на заявлението
в съда.
- законна
лихва за
забава върху
главницата от
датата на
входиране на
заявлението до
окончателното изплащане
на задължението.
И
за които
суми е
издадена Заповед
за изпълнение
№7361/03.10.2018 г.
по ч.гр.д.№14873/2018
г. на
ВРС.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 23.09.2016 г. Ю.П.К. в качеството на Кредитополучател сключила Договор за потребителски паричен кредит
№ ********* с „Провидент Файненшъл България“
ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“
ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
Сочи, че при условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
1 750.00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Излага, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните били постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 345.20 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 2095.20 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 34.92 лв. Първата погасителна вноска е платима на 2.10.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 19.11.2017 г.
Твърди, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 87,50 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните били постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на
1,46 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Освен това сочи, че Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“
за което последният се задължил да заплати възнаграждение в размер на 447,81 лв., коте било разделено на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7,46 лв., които били платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“,
в размер на
1044,89 лв., била свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на
17,41 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“
били посочени като обща сума в буква „Д“
на първата страница на договора за кредит, а именно: 1492,70 лв.
Сочи, че съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“,
която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя, като в този случай, няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“,
която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Твърди, че така общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит, е в размер на
3675,40 лв., която включва: главница в размер на 1750,00 лв., договорна лихва в размер на
345,20 лв., такса за оценка на досие в размер на
87,50 лв., такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
447,81 лв. и такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на
1044,89 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 61,26 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 34,92 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,46 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 7,46 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 17,41 лв.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 19.11.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит, не са обявявани за предсрочно изискуеми.
Твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „И.А.М.“
АД и „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *********/ 23.09.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ю.П.К. е прехвърлено в полза на „И.А.М.“
АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2018 г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.“
АД и „А.з.с.н.в.“
ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/, по силата на което „И.А.М.“
АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *********/ 23.09.2016
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“
ООД и Ю.П.К. ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди, че на Кредитополучателя от страна н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 8.05.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 95,51 лв.
Сочи, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която е погасена до момента възлиза на 1 910.73 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 231,26 лв., такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 551,38 лв., такса за оценка на досие: 45,57 лв., договорна лихва: 258,06 лв., главница: 824,46 лв.
Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца,
неговият праводател и ответницата. Оспорва твърденията, че между страните е сключван индивидуализирания в исковата молба договор за кредит,
както и на всички приложения към него.
Евентуално оспорва параметрите на договора. Твърди, че процесният договор попада в приложното поле на ЗПК,
в чиито разпоредби е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителните реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита,
начин на формиране на лихвен процент,
условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н.
Сочи, че се изисква информацията да е ясна,
разбираема и недвусмислена, а от посоченото в процесния договор не става ясно какво точно се включва в размера на месечната вноска, като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия по кредита.
Твърди, че потребителят трябва да е изразил и съгласие и да са му предоставени задължителните реквизити на договора за кредит,
с които той да е запознат преди сключването му, че процесният договор е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансова институция, отпускаща му заема и в него са предвидени неправомерни уговорки за възнаградителна лихва, поради което същият се явява недействителен, на основание чл.143 от ЗЗП вр.
чл.24 ЗПК. Сочи,
че недействителни се явяват и клаузите, в които са уговорени заплащането на допълнителни такси и услуги.
Твърди, че не е ясно и по какъв начин се съотнася и посочения лихвен процент към ГЛП.
Оспорва получаването на заетата сума от страна на ответницата, съответно дължимостта ѝ. Оспорва всички представени към исковата молба писмени документи по дата,
подпис и съдържание. Прави възражение и за прекомерност на уговорената в договора лихва. От името на ответницата възразява, че същата не е била уведомена за цесиите,
подробно описани в исковата молба, съответно тя не е получавала представените към нея уведомление.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7361/03.10.2018 г., издадена по ч.гр.д. №14873/2018 г. по описа на ВРС е разпоредено длъжникът Ю.П.К.,
ЕГН **********
да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД процесните суми.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит №********* от
23.09.2016
г. (л.5) между „Провидент Файненшъл България“
ООД и Ю.П.К., съгласно който се предоставя на ответника заем в размер на 1750,00 лв., който трябва да се погаси чрез 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 61,26 лв. Съгласно договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 31,82%, годишният процент на разходите за заема е 498%, а общата дължима сума от заемателя е в размер на 1492,70 лв. Посочена е цена на услугата „Кредит у дома“
в общ размер на 1492,70 лв.
Съгласно чл.21 от договора клиентът потвърждава, че преди сключването на този Договор за кредит е получил Стандартния европейски формуляр, описващ вида на кредита, искан от Клиента, както и че допълнително от Провидент са му дадени подходящи обяснения по отношение на всички условия на този вид кредит, стойност на всички разходи по Кредита, допълнителния характер и стойността на таксата за услуга Кредит у дома, правата и задълженията на Клиента по този Договор за кредит и последиците от неизпълнение на Кредита, както и по отношение на документите и информацията, които следва да бъдат предоставени от Клиента на Провидент за сключването на този Договор за кредит с Провидент.
Съгласно чл.
25 от договора се съгласява, че услугата Кредит у дома е допълнителна и
по желание, и се предоставя срещу такса, че при тази услуга Кредитът се предоставя на Клиента в брои по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Клиента, че за предоставянето на тази услуга, Клиентът дължи такса за услуга Кредит у дома, посочена в буква, Д, на първата страница от този Договор, че Клиентът разбира, че 30% от тази такса е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Кредит у дома и предоставянето на Кредита в брой по местоживеене на Клиента и че тази такса е дължима от Клиента при подписване на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на Кредита, за улеснение на Клиента.
Съгласно чл. 27 от Договора с подписването му клиентът потвърждава, че е получил от Провидент пълния размер на Кредита, както е посоченото на първа страница на този договор в буква „А“
Към договора е представен и погасителен план, съгласно който общото задължение на кредитополучателя е в размер на 3675,40 лв.
Представени са и Формуляр за кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
На л. 123 се намира Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“
ООД и „И.А.М.“
АД, съгласно чл. 1.1.1. от което продавачът прехвърля на купувача всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение 1, (неразделна част от този договор), включително тези с ненастъпил падеж. Представено и потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съгласно което „Файненшъл България“
ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“
ООД) потвърждава прехвърлянето на „И.А.М.“
АД на вземането си по договор ********* от 23.09.2016 г., сключен с Ю.П.К. с главница 1750,00 лв. и остатък от дължимата сума в размер на 1764,67 лв.
Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. (л.15), сключен между „И.а.м.”
АД като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД като купувач, съгласно който продавачът ще прехвърля на Купувача на месечна база ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени между продавача и трети физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Представено е и Допълнително споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 от 01.11.2017 г., сключено между „И.а.м.”
АД като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД. Представено е Приложение 1 към от 01.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „И.а.м.”
АД като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД като купувач, съгласно което е прехвърлено процесното вземане под №1204, със следните параметри: отпусната главница 1750,00 лв.; общо дължимо по кредита 3675,40 лв.; остатък от дължимата сумата към дата 01.03.2018 г. –
1809,14 лв.; лихва за просрочие –
44.47 лв.
Представено е и потвърждение за сключена цесия от „И.а.м.”
АД (л. 20) от 01.03.2018 г.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Провидент Файненшъл България“
ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането ѝ на 60 седмични вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, наличието на валидна клауза „Кредит у дома“,
изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „И.а.м.”
АД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., както и че е подписано приложение №1, с които вземането на цедента от ответника по процесния договор за паричен заем е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай, въпреки че по делото не бяха представени доказателства ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба от назначения му от съда особен представител.
Видно от представените доказателства процесното вземане в последствие е прехвърлено на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД.
Цедираното вземане произтича от сключен между ответника „Провидент Файненшъл България“
ООД договор за паричен заем № ********* от 23.09.2016 г. Видно от чл. 27 от договора с подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума от 1750,00 лв. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем.
Ответникът следва да заплати и законната лихва за забава върху просрочената главница, считано от падежа на всяко от плащанията до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и обезщетение за забава, включва и такса за оценка на кредитно досие. Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за оценка на досие де факто прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
По отношение на претендираното вземане за такса за услуга „Кредит у дома“,
съдът намира, че същото противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 от ЗЗД). Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 от ЗЗД. В случая уговорената стойност на таксата за услуга „Кредит у дома“
е приблизително 65 % от чистата стойност на отпуснатия заем. Респективно с уговарянето на клаузата „Кредит у дома“ кредитополучателят не извлича полза или изгода, т.е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадълженост. Така се обезсмисля единствения мотив на длъжника да сключи процесния договор за потребителски кредит, а именно да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената такса и кореспондиращата ѝ насрещна престация, т.е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. Този извод на съда не може да се промени и от твърденията на заявителя относно естеството на предоставената услуга „Кредит у дома“, а именно извършването на посещение от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с цел предоставяне на сумата по кредита, както и на посещения за събиране на вноските. На първо място заетата сума се отпуска еднократно –
т.е. предполага едно единствено посещение от служител на кредитора, което собствено не може да оправдае фиксирания размер на таксата. Освен това еднократното посещение очевидно е свързано с усвояването на кредита, при условие, че с чл. 10а, ал.2 от ЗПК е въведена забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Наред с това се установява, че потребителят при всички положения ще дължи заплащане на такса „Кредит у дома“, на което кореспондира едно чисто хипотетично задължение на кредитодателя за извършване на посещения в дома на длъжника за събиране на вноските, доколкото същото е обвързано изцяло с текущото финансово състояние на заемателя. В обобщение неравностойността в насрещните престации на страните уговорили клаузата „Кредит у дома“ е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя, при което правно положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице противоречие на договореното с добрите нрави.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че кредитополучателят е следвало да заплати само главницата по договора в размер на 1750,00 лв. и договорената лихва съответно на срока на договора, вкл. при съобразяване дата на окончателно изплащане на кредита. Ищецът сам признава извършени плащания от страна на кредитополучателя в общ размер на 1 910.73 лв. Независимо от твърденията на ищеца как той отнася тези плащания, то съдът намира, че те следва да се отнесат именно към главницата и договорените лихви.
Видно от посочените в приложенията към цесията документи размерът на дълга по кредита се определя от кредиторите на 1764,67 лв., към дата 01.07.2017 г., размерът на платената сума се сочи на 1910,73 лв. Съгласно приложения погасителен план дължимата сума към дата 30.04.2017 г. е трябвало да бъде 1776,34 лв., или за да е налице задължение останало задължение от 1764,67 лв., то кредитът е погасяван именно до тази дата, до който момент от кредитополучателя са били заплатени общо 1910,73 лв. по твърдения на ищеца. Така ако се приеме, че кредитополучателят е следвало да заплати само главница и договорна лихва, както и като се вземе предвид по-краткия период, за който са извършени погашенията на кредита, то за оставащия период от кредита не следва да се дължи договорна лихва, като същата следва да бъде изчислена все едно погасителният план е бил до 01.05.2017 г. Изчислено с онлайн кредитен калкулатор се получава, че до 01.05.2017 г. кредитополучателят при договорената лихва от 31.82 % е следвало да заплати общо договорна лихва в размер на 240,11 лв., или е следвало да върне общо сумата от 1940,47 лв., или незаплатени от ответника са останали 29,74 лв. Съобразявайки разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, като първо следва да се счита, че е погасена договорната лихва, като сумата от 29,74 лв., представлява остатък от незаплатена главница. Законната лихва върху тази сума от 08.05.2017 г. до 02.10.2018 г. се равнява на 4,25 лв.
- На основание изложеното по-горе предявеният от ищеца иск се явява основателен за сумата от 29,74 лв., представляваща неплатена главница по договора и сумата от 4,25 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница от 29,74
лв. за периода от 08.05.2017
г. (датата на допускане на забавата на погасителна вноска) до 02.10.2018
г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, поради което и следва да бъде уважен за тези суми. За сумата от 87.14 лева /осемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 19.11.2017 г.; 41.93 лева /четиридесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ - такса за оценка на досие за
периода от
07.05.2017 г. до
19.11.2017 г.; 216.55 лева /двеста и шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 30.04.2017 г. до 19.11.2017 г.; 493.51 лева /четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 07.05.2017 г. до 19.11.2017 г., както и за разликата над сумата от 29,74 лв. до предявените 925.54 лева /деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи главница и за разликата над 4,25 лв. до предявените 95.51 лева /деветдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава върху главница в размер на 925,54 лв. за периода
от 08.05.2017 г.
до датата
на подаване
на заявлението
в съда
до 02.10.2018 г. и исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъде отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, направените от него разноски в производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 262,80 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв., или общо претендираната сума за разноски е в размер на 912,80 лв. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че следва да бъде уважено само за сумата от 100,00 лв., или общо остават 662,80 лв. От тази сума съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва сума от 13,26 лева.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса –
37,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., като съразмерно на уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 1,74 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Ю.П.К.,
ЕГН **********
дължи на ищеца сумата от 29,74 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща главница на основание сключен Договор за паричен заем №
*********
от 23.09.2016 г. между ответника и „Провидент Файненшъл България“
ООД, вземанията по който са прехвърлени от „Провидент Файненшъл България“
ООД на „И.А.М.“ АД, ЕИК *********, с договор за цесия от 01.07.2017 г., и впоследствие с цесия от „И.А.М.“
АД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД,
ЕИК *********
с приложение №1/01.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
до 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, КАТО ОТХВЪРЛЯ за разликата над 29,74 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ до предявените 925.54 лева (деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), за която сума е издадена Заповед
за изпълнение
№7361/03.10.2018 г.
по ч.гр.д.№14873/2018
г. на
ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Ю.П.К., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 4,25 лв. /четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 08.05.2017 г. до 02.10.2018 г. върху сумата от 29,74 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена главница на основание сключен Договор за паричен заем № ********* от 23.09.2016 г. между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „Провидент Файненшъл България“ ООД на „И.А.М.“ АД, ЕИК *********, с договор за цесия от 01.07.2017 г., и впоследствие с цесия от „И.А.М.“ АД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* с приложение №1/01.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №7361/03.10.2018 г. по ч.гр.д.№14873/2018 г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
********* срещу Ю.П.К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца на
основание сключен Договор за паричен заем
№ ********* от 23.09.2016 г. между
ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземанията
по който са прехвърлени от
„Провидент Файненшъл
България“ ООД на „И.А.М.“ АД, ЕИК
*********, с договор за цесия от
01.07.2017 г., и впоследствие с
цесия от „И.А.М.“ АД, ЕИК
********* в полза на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********
с приложение №1/01.03.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., следните суми:
- Сумата от 87.14 лева /осемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 19.11.2017 г.;
- 41.93 лева /четиридесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща такса за оценка на досие за периода
от 07.05.2017 г.
до 19.11.2017 г.
- 216.55 лева /двеста и шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 30.04.2017 г. до 19.11.2017 г.
- 493.51 лева /четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 07.05.2017 г. до 19.11.2017 г.,
за
които суми
е издадена
Заповед за
изпълнение №7361/03.10.2018
г. по
ч.гр.д.№14873/2018
г. на
ВРС.
ОСЪЖДА Ю.П.К.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 13,26 лева (тринадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 1,74 лева (един лев и седемдесет и четири стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 14873/2018 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: