Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.11.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 12563 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 11453/22.07.2019г. на Т.Д.М., длъжник по изп.д.
№ 20097810400022 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, срещу разпореждане
на ЧСИ от 10.07.2019г., с което отказал да прекрати изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното
разпореждане е незаконосъобразно. Последното валидно изпълнително действие по
изпълнителното дело било извършено на 19.12.2013г., когато взискателят поискал
възобновяване на изпълнителното дело и предприемане на действия по принудително
изпълнение. След тази дата в продължение на две години взискателят не поискал
извършване на изпълнителни действия, а насрочените от ЧСИ два описа на движими
вещи не били извършени и не били същински изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и вместо това
прекрати изпълнителното производство, респ. да върне преписката на ЧСИ с
указания за прекратяването му. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата „Е.М.“ ЕООД не е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20097810400022 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, е образувано по молба от 18.01.2009г. на „ОББ“ АД, за
събиране на вземанията по изпълнителен лист от 04.12.2008г., издаден по гр.д. №
37304/2008г. на СРС, 39 състав. В молбата са посочени изпълнителни способи. В
хода на производството длъжникът е извършвал частични погасявания на дълга,
последно на 20.10.2014г. По искане на взискателя производството е спирано
двукратно поради постигнато с длъжника споразумение за разсрочено плащане, но
поради неизпълнение на задълженията отново е възобновявано, втория път – по молба
на взискателя от 09.12.2013г., с която е поискано и насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника. След възобновяването, с молби от 06.03.2014г.,
05.11.2015г. и 16.08.2016г. взискателят отново е искал извършване на
изпълнителни действия – опис на движими вещи, налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и налагане на възбрана върху посочен недвижим имот.
По молба от 12.07.2018г. като взискател е конституиран „Е.М.“ ЕООД, придобил
вземанията по изпълнителния лист с договор за цесия. В молбата за конституиране
новият взискател е посочил изпълнител способ – изпълнение върху движими вещи на
длъжника, а с молба от 23.08.2018г. е поискал и налагане на запор по банкови
сметки на длъжника.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.). Прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като
прекратяването настъпва по право.
Съгласно същото тълкувателно решение, в
хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая по делото се установи, че от
възобновяване на изпълнителното дело на 09.12.2013г. взискателят многократно -
с молби от 06.03.2014г., 05.11.2015г. и 16.08.2016г., е искал от ЧСИ извършване
на изпълнителни действия, като е искал повтаряне на неуспешно реализиран способ
и е сочил нови способи. Извършване на такива действия са искани и от
новоконстититуирания взискател с молбите от 12.07.2018г. и 23.08.2018г. Видно
е, че няма двугодишен период, в който взискателят по изпълнителното дело да е
бездействал, същият е искал извършване на изпълнителни действия, поради което
не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поради това законосъобразно с атакуваното разпореждане
ЧСИ Дичев е отказал да прекрати изпълнителното дело. Жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 11453/22.07.2019г. на Т.Д.М., длъжник по изп.д.
№ 20097810400022 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, срещу разпореждане
на ЧСИ от 10.07.2019г. по същото дело, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.