Р E Ш Е Н И Е
№ 18.09.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети август две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: ЕМИЛИЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 325 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.510 ГПК.
Ищцовото дружество твърди,
че с влязло в законна сила решение № 199 от 15.04.2019 год. по т.д. № 356/2018
год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора „ЙОЛИС 2016“ ЕООД гр. Раковски, с
ЕИК ********* било осъдено да заплати на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД главница в
размер на 36 047,50 лева, представляваща остатък за плащане по сключен с това
дружество договор за встъпване в дълг от 17.06.2016 год. и споразумение към
него от 17.06.2016 год., както и мораторна лихва в размер на 3 898,84 лева,
ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба /11.12.2018 год./ до окончателното изплащане, както и разноски
по делото, представляващи сума в размер на 4 417,86 лева или общо сумата в
размер на 44 364,20 лв. За тези присъдени суми „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“" ЕООД се
снабдило с изпълнителен лист № 53 от 19.04.2019 год. срещу длъжника „ЙОЛИС
2016“ ЕООД и на 23.04.2019 год. било образувано изп. дело № 20197570400087 по описа
на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд
гр. Пловдив.
В хода на воденото изп.д. №
20197570400087, с цел проучване имущественото състояние на дружеството -
длъжник „ЙОЛИС 2016“ ЕООД и последващо предприемане на конкретни изпълнителни
действия, насочени към събиране на дължимите се суми, била изискана справка от
ТД на НАП гр. Пловдив за Дневник за продажби на длъжника за м. юли 2019 год. От
анализа на съдържащите се в него данни, било установено, че длъжникът „ЙОЛИС
2016“ ЕООД реализирал търговски сделки на продажба, изразяващи се в доставки на
продукция /еднодневни патета мъжки/. Тези доставки от своя страна водели до
възникване на парично вземане за негова страна от техния получател /купувач/,
явяващ се ответник в настоящото производство - „ИРЕНС 83“ ЕООД. Затова ищецът
поискал от ЧСИ да наложи запор по изп. дело № 20197570400087 върху вземания на
„ЙОЛИС 2016“ ЕООД от явяващото се трето задължено лице и ответник в настоящото
производство - „ИРЕНС 83“ ЕООД. Запорното съобщение било получено от ответното
дружество на 10.10.2019 год., като в депозирания по изпълнителното дело отговор
по чл.508 от ГПК неговият управител заявил, че няма парични задължения към
„ЙОЛИС 2016“ ЕООД.
От направената по искане на
ищцовото дружество проверка в Дневника за продажби на длъжника ни „ЙОЛИС 2016“
ЕООД безспорно се установило, че през м. юли 2019 год. била налице търговска
дейност между това дружество, в качеството си на Продавач и ответника в
настоящото производство „ИРЕНС 83“ ЕООД в качеството на Купувач. По този начин
на база реализирани две доставки преди датата на налагане на запора /10.10.2019
год./ били издадени и осчетоводени фактури на обща стойност 19 286,40 лв. с
вкл. ДДС. Тези търговски отношения и реалното наличие на парично задължение в
горния общ размер на „ИРЕНС 83“ ЕООД в качеството му на купувач по въпросните
сделки били обективирани в следните фактури, а именно:
с фактура № ********** от
12.07.2019 год. „ЙОЛИС 2016“ ЕООД било продало на ответното дружество продукция
/“еднодневни патета мъжки“/ на стойност 9 408,00 лева с вкл. ДДС;
с фактура № ********** от
15.07.2019 год. „ЙОЛИС 2016“ ЕООД било продало на ответното дружество продукция
/“еднодневни патета мъжки“/ на стойност 9 878,40 лева с вкл. ДДС.
По този начин общият размер
на паричното задължение на „ИРЕНС 83“ ЕООД към „ЙОЛИС 2016“ ЕООД за м. юли 2019
год. възлизало на сума в общ размер на 19 286,40 /деветнадесет хиляди двеста
осемдесет и шест 0,40/ лева с вкл. ДДС.
Следвало да посочи, че
въпреки депозирания по изпълнителното дело отговор по чл.508 от ГПК, според
който ответното дружество погасило задълженията си към „ЙОЛИС 2016“ ЕООД по
описаните по-горе фактури, за ищцовото дружество било налице основателно
съмнение относно обективността и истинността на това изявление поради факта, че
било налице свързаност между управителите на двете дружества по смисъла на § 1,
т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Управителят и едноличен собственик
на капитала на ответната страна - Таня Славчева Царова била сестра на
управителя и едноличен собственик на капитала на длъжника ни „ЙОЛИС 2016“ ЕООД
- Йосиф Славчев Царов. Предвид горните съображения, в контекста на
задължителните законови предписания, в случай на възникнало и непогасено
парично вземане на „ЙОЛИС 2016“ ЕООД към датата на налагане на запора върху
това вземане /10.10.2019 год./ от „ИРЕНС 83“ ЕООД, на основание чл.507, ал.3 от ГПК последният имал задълженията на пазач по отношение на търсената сума и
ангажимент да я изплати по воденото изпълнително дело. По делото обаче липсвало,
каквото и било плащане от третото задължено лице - ответник в настоящото
производство.
Предвид тази негативна
обстановка, а именно непредприемането на активни действия от страна на
ответното дружество, насочени към изплащане по изпълнителното дело на дължимите
се на длъжника суми до размера на наложения запор, представляващи стойности по
реализирани доставки, обективирани в горните фактури, за ищцовото дружество
било налице правния интерес и възможност да се снабди с Постановление за
възлагане на вземане вместо плащане по чл.510 от ГПК. Такова постановление било
издадено на 14.01.2020 год. от ЧСИ
Атанасов по изп. д. № 20197570400087за посочените по-долу фактури до размера на
дължимата сума, както следва:
по фактура № ********** от
12.07.2019 год. за сума, представляваща главница в размер на 9 408,00 лева - за
нейния пълен размер и
по фактура № ********** от
15.07.2019 год. за сума, представляваща главница в размер на 9 878,40 лева - за
нейния пълен размер.
По този начин „ВЛАДИНИ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД се снабдил с активна процесуална легитимация да претендира от
ответника „ИРЕНС 83“" ЕООД, явяващ се длъжник на ищцовия длъжник /„ЙОЛИС
2016“" ЕООД/ вземане на последния, обективирано в посочените по-горе 2
/два/ броя фактури до размера на присъденото вземане съгласно влязло в законна
сила решение № 199/15.04.2019 год. по т.д. №° 356/2018 год. по описа на ОС гр.
Ст. Загора за сумата в общ размер на 47 694,20 лева.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ИРЕНС 83“ ЕООД да му
заплати сумата от 19 286,40 лева /деветнадесет хиляди двеста осемдесет и шест и
0,40 стотинки/ лева, представляваща сбора от дължимите се суми по фактури,
издадени във връзка с реализирани сделки на покупко-продажба между продавача
„ЙОЛИС 2016“ ЕООД и купувача „ИРЕНС 83“ ЕООД, както следва:
1) По Фактура № **********
от 12.07.2019 год. за сумата, представляваща главница в размер на 9 408,00 лева
- в нейния пълен размер и
2) По Фактура № **********
от 15.07.2019 год. с главница в размер на 9 878,40 лева - в нейния пълен
размер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответното дружество„ИРЕНС 83“ ЕООД е подало писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска, както по допустимост, така по основателност.
Ответното дружество не
оспорва, че през месец юли 2019г. е закупило от
„Йолис 2016“ ЕООД 4 100
патета мъжки, за което били издадени данъчни фактури с номера ********** от
12.7.2019 г. и ********** от 15.7.2019 г.Тези фактури надлежно били
осчетоводени надлежно пред НАП в горепосочения период, а именно /месец юли 2019
г./ и били отразени в счетоводни сметки 401 и 411 на „ИРЕНС 83“ ЕООД.
Плащанията по двете фактури били извършени в брой и били отразени с касови
бонове, на 12.7.2019 г. и 15.7.2019 г.
Ответното дружество не
оспорва, че е получил посоченото в исковата молба запорно съобщение, но това
било два месеца след като били извършени сделките с „Йолис 2016“ ЕООД. Твърди,
че към датата на получаване на запорното съобщение е нямал никакви задължения
към „Йолис 2016“ ЕООД и в този смисъл би
отговорът му до ЧСИ.
Затова счита предявеният
иск за недопустим и моли производството да бъде прекратено. А ако съдът приемел
иска за допустим, то моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по изложените в нея
доводи.
В съдебно заседание
ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и от събраните
писмени доказателства (изпълнителен лист, издаден на 19.04.2019г. по гр.д.
356/2018г. по описа на ОС - Стара
Загора, удостоверение за размер на дълга по изпълнително дело 20197570400087 по
описа на ЧСИ Атанасов, запорно съобщение по същото изпълнително дело), се
установява, че „Йолис 2016“ ЕООД е било осъдено да заплати на „ВЛАДИНИ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД (ищеца в настоящото производство) главница в размер на 36 047,50
лева, мораторна лихва в размер на 3 898,84 лева, законна лихва върху главницата,
считано от 11.12.2018 год. до окончателното й изплащане, и разноски по делото,
както и че за събирането на тези вземания е било образувано изпълнително дело №
20197570400087 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757 и район на действие
- Окръжен съд - Пловдив, с взискател „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и длъжник „Йолис
2016“ ЕООД.
Видно от запорно съобщение с дата
09.09.2019г. (л. 15 от делото), ЧСИ Атанасов е наложил запор на вземанията на
длъжника „Йолис 2016“ ЕООД по горепосоченото изпълнително дело към трето задължено
лице „Иренс 83“ЕООД (ответник в настоящото производство), получено от „Иренс
83“ЕООД на 10.10.2019г. (виж л. 16 от делото).
На 14.10.2019г. „Иренс 83“ЕООД е изпратило
отговор на запорното съобщение до ЧСИ Атанасов (л. 17 от делото), че към този
момент няма задължение към „Йолис 2016“ЕООД и че сумите по фактурите са
изплатени.
Видно от представеното постановление за
възлагане на вземане вместо плащане, издадено на 14.01.2020 г. от ЧСИ Атанасов
(л. 19 от делото), на основание чл. 510 ГПК, ЧСИ Атанасов „дава вместо плащане“
на взискателя по изпълнително дело № 20197570400087 „Владини Трейдинг“ЕООД
вземанията на длъжника „Йолис 2016 “ ЕООД от третото лице „Иренс 83“ ЕООД, а
именно: вземане на стойност 9408,00 лева по фактура № ********** от 12.07.2019
год. и 2. вземане на стойност 9878,40 лева по фактура № ********** от
15.07.2019 год.
Видно от представената по делото данъчна
фактура № ********** от 12.07.2019 год. (л. 37 от делото), същата е издадена от
„Йолис 2016“ ЕООД и е с получател „Иренс 83“ ЕООД, с предмет „ед. патета мъжки“,
количество 2000 бр., на обща стойност 9408,00 лева, като в данъчната фактура е
отразено още, че начинът на плащане е в брой. Видно от фискален бон от същата
дата цената от 9408,00 лева е платена в брой на 12.07.2019г.
Видно от представената по делото фактура № ********** от 15.07.2019 год. (л.38
от делото), същата е издадена от „Йолис 2016“ ЕООД и е с получател „Иренс 83“
ЕООД, с предмет „ед. патета мъжки“, количество 2100 бр., на обща стойност 9878,40
лева, като в данъчната фактура е отразено още, че начинът на плащане е в брой.
Видно от фискален бон цената от 9 878,40 лева е платена в брой на 15.07.2019г.
За изясняване на обстоятелства по делото е
назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която, неоспорено
от страните, съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените
доказателства, установява, че горепосочените две данъчни фактури: фактура №
********** от 12.07.2019 год. за сумата от 9 408,00 лева и фактура № **********
от 15.07.2019 год. за сумата от 9 878,40 лева, са редовно осчетоводени при продавача
„Йолис 2016“ ЕООД като вземане от „Иренс 83“ ЕООД, отразени са в дневника за
продажби за месец юли 2019г. и начисленият по тях данък е деклариран като
дължим за внасяне с нарочна декларация по ЗДДС на 08.08.2020 г. При проверка в
счетоводството на купувача „Иренс 83“ ЕООД вещото лице също е констатирало, че
тези две фактури са редовно осчетоводени и при купувача като задължение към
продавача „Йолис 2016“ ЕООД, включени са в дневника за покупки през м.септември
2019г., начисленият по тях ДДС е включен в общия сбор на изискуемия данъчен
кредит за м.септември 2019г., деклариран с нарочна декларация по ЗДДС с право
на пълен данъчен кредит на 04.10.2019г. Вещото лице е посочило още, че цените и
по двете данъчни фактури са платени изцяло и в брой в деня на издаването на
фактурите, за което са издадени и съответните фискални бонове. Видно от
заключението на допълнителната СИЕ, неоспорено от страните, което съдът също
кредитира изцяло като добросъвестно и компетентно изготвено, вещото лице е
проследило цялата касова наличност на „Иренс 83“ ЕООД от регистрацията на
дружеството до 15.07.2019г., като всички приходи и разходи са описани в
табличен вид. От хронологичното им проследяване вещото лице е констатирало, че
към датата 12.07.2019г. (датата на първата фактура) касовата наличност е била 29800
лева, а като разходи от същата дата са отразени суми от 3000 лева, 8482.32 лева
и плащането по процесната фактура №
********** от 12.07.2019 год. в размер
на 9408,00 лева, а към дата 15.07.2019г. (датата на втората фактура) касовата
наличност на дружеството е била 18709,68 лева и като разход е отразено
плащането по другата фактура № ********** от 15.07.2019 год. в размер на 9
878,40 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съгласно чл. 510 ГПК запорираното вземане се предоставя
на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане.
Не
съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че правните последици,
произтичащи от предоставено на взискателя по реда на чл. 510 ГПК за
събиране запорирано вземане на длъжника и възлагането му на същия вместо
плащане не са равнозначни. Първото не променя правното положение на длъжника, който
остава носител на вземането - негов титуляр, поради което взискателят, на
когото вземането е възложено за събиране, придобива единствено качеството на
процесуален субституент и разполага само с право да упражни правата на длъжника
от свое име, но за негова сметка. Възлагането вместо плащане, като способ за
принудително удовлетворяване на взискателя, е своеобразна принудителна цесия и
поражда присъщите й правни последици - превръща последния в титуляр на самото
вземане и той може да се разпорежда с него, т.е. да го упражнява именно в
качеството си на негов носител. В този смисъл Решение № 56/10.09.2014 г. по
т.д.№ 3057/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 48 от
01.03.2017г. на ВКС по т.д. 53384/2015г., IV г.о.и §172 от
"Българско гражданско процесулно право“, Осмо допълнено и преработено издание, 2004 г. (стр.823 и сл.). В конкретния случай процесното
вземане е възложено на ищеца вместо плащане, поради което същият има качеството
на цесионер и носител на вземането. Оттук следва
неоснователността на възражението на ответника, че искът е недопустим.
По иска по чл. 510 ГПК в доказателствена тежест на ищеца, изрично разпределена
му с доклада по делото, е да докаже, че е кредитор на „Йолис 2016“ ЕООД, че му е възложено процесното вземане в размер на 19286,40 лева вместо плащане по
изп.д. № 20197570400087, както и че такова вземане е съществувало в полза на
„Йолис 2016“ ЕООД към „ИРЕНС 83“ ЕООД към датата на получаване на запорното
съобщение – 10.10.2019г. по посочените в исковата молба данъчни фактури.
В случая ищецът не доказа последната предпоставка за
уважаването на иска му, а именно съществуването на процесните вземания в полза
на „Йолис 2016“ ЕООД от „ИРЕНС 83“ ЕООД към датата на получаване на запорното
съобщение – 10.10.2019г. Нещо повече, събраните писмени доказателства (двете
данъчни фактури с фискални бонове) и заключението по СИЕ доказват точно
обратното, а именно, че цената от 9 408,00 по фактура № ********** от
12.07.2019 год. е била платена от „ИРЕНС 83“ ЕООД на „Йолис 2016“ ЕООД изцяло и
в брой на 12.07.2019г. и че цената от 9 878,40 лева по фактура № ********** от
15.07.2019 год. е била платена е била платена от „ИРЕНС 83“ ЕООД на „Йолис
2016“ ЕООД изцяло и в брой на 15.07.2019г. Следователно към датата на налагане
на запора на тези вземания от ЧСИ Атанасов, те не са съществували. Твърденията
на ищеца за „фиктивно плащане“ на цените по фактурите и за липса на налични
средства в касата на ответното дружество, за да ги заплати, категорично се
опровергават от допълнителното заключение на СИЕ, съгласно което в касата на
ответното дружество - купувач по процесните фактури, е имало достатъчно налични
парични средства за заплащане на цените на фактурите, към датите, на които са
заплатени, като вещото лице е проследило касовата наличност на „ИРЕНС 83“ ЕООД
от създаването на дружеството до 15.07.2019г. (виж заключението на вещото лице,
подробно обсъдено при изложението на фактическата обстановка по делото).
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 510 ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноски не са претендирани от ответника, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, против
„ИРЕНС 83“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Плодородие“ № 1, иск по чл. 510 ГПК за заплащане на сумата от 19 286,40 лева, представляваща запорирани вземания, дадени вместо плащане на взискателя
„ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ” ЕООД по изпълнително дело 20197570400087 по описа на ЧСИ
Атанас Атанасов с рег. 757 и район на действие – Пловдивски окръжен съд, които вземания са били на длъжника по
изпълнителното дело „ЙОЛИС 2016“ ЕООД, като продавач, от третото лице „ИРЕНС
83“ЕООД, като купувач, по данъчни фактури: 1) вземане на стойност 9 408,00 лева
по данъчна фактура № ********** от 12.07.2019 год. и 2) вземане на стойност 9878,40 лева по данъчна
фактура № ********** от 15.07.2019 год., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: