№ 56534
гр. София, 06.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20231110106044 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
С разпореждане на съда от 24.03.2023г. са дадени подробни указания до заявителя, съгласно
които следва да отстрани констатираните нередовности в депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение като разграничи ясно претендираните суми, като ги
индивидуализира по основание, период и размер.
Съобщението е получено редовно от заявителя на 20.04.2023г., но независимо от това
указанията на съда не са изпълнени. Вместо това, с молба от 21.04.2023г. заявителят е
посочил, че вземанията му са изцяло погасени. В частта по отношение на заявената
мораторна лихва е извършил и оттегляне на подаденото заявление.
При това положение, следва да се приеме, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение подлежи на отхвърляне с оглед обстоятелството, че указанията не са изпълнени.
В допълнение на последното, изявлението, че задълженията са заплатени обуславя и липсата
на правен интерес от снабдяването на заявителя с изпълнителен титул, което на
самостоятелно основание съставлява пречка за уважаване на депозираното заявление. В
частност по отношение на заявената първоначално мораторна лихва е извършено и
оттегляне на заявлението, поради което съдът се смята за десезиран от разглеждането на
тази претенция.
Не следва в такъв случай да се присъждат разноски на заявителя. Поначало разноските
съставляват неблагоприятна последица за страната, станала повод за образуване на делото.
Тази преценка е функция на предмета на делото, който се определя от страните (чл. 6, ал. 2
ГПК) и е невъзможна, без преди това да е формиран обемът на дължимата от съда защита.
Иначе казано, за да бъде извършена преценка коя от страните е станала повод за завеждане
на делото е необходимо заявителят да е подал редовно заявление по чл. 410 ГПК, т.е. да е
сезирал съдът със заявление, което отговаря на изискванията за редовност и допустимост.
При извършването на проверката по чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127-128 ГПК производството
1
се развива като едностранно, поради което тежестта за разноските, сторени от заявителя до
конституирането на длъжника с връчване на препис от заповедта за изпълнение, остават за
негова сметка, в случай, че не съумее в указания от съда срок да отстрани нередовностите.
Иначе казано, в случай, че заявителят не е в състояние да санира пороците в заявлението,
съдът дължи отхвърлянето му на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, без да изследва въпроса
за мотивите и причините за неизпълнение на дадените указания поради едностранния
характер на производството към този етап. Възприемането на обратното становище (че
разноски се дължат на заявителя и преди да е упражнил редовно правото си да иска
снабдяване със заповед за изпълнение) означава да се признае на заявителя правото да черпи
благоприятни за себе си последици от нередовното или недопустимо упражняване на
правото по чл. 410, ал. 1 ГПК, респ. от проявеното бездействие по изпълнение на дадените
от съда указания. В този смисъл по сходен казус Определение от 08.12.2022г. по в.ч.гр.д. №
10894/2022г. на СГС.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от
„А Б“ ЕАД, ЕИК ........., по което е образувано ч.гр.д. № 6044/2023г. по описа на Софийски
районен съд, II г.о., 63 с-в.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2