№ 10106
гр. София, 03.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110156822 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
местна подсъдност, тъй като постоянният му адрес е в гр. *******, поради което
делото следва да бъде разгледано от РС – Разлог. Възражението е неоснователно.
Видно от служебно изготвената справка от НБДН, настоящият адрес на ответника е в
гр. София, считано от 03.02.2000 г. Ответникът има качеството на потребител по
смисъла на §. 13, т. 1 ДР на ЗЗП - същият се явява физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги – в случая услуга, свързана с посредничество при продажба на
имот, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На основание чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Следователно, Софийски районен съд е местно
компетентен да разгледа делото, тъй като настоящият адрес на ответника е в гр. София.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за местна подсъдност на делото пред
1
СРС и изпращане на делото по компетентност пред РС – Разлог.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.02.2022 г., 09:30 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286
ЗЗД.
Ищецът – *****************, твърди, че по силата на договор от 21.05.2021 г.,
сключен с ответника В. СЛ. СЛ., се е задължил да осъществи посреднически услуги
във връзка с продажбата на собствения на ответника недвижим имот, намиращ се в гр.
*****************************, срещу възнаграждение в размер на 3 % (без ДДС) от
продажната цена на имота. Твърди, че с негово посредничество имотът е продаден на
лицето Й.Л.Е. срещу сумата в размер на 73000 евро, съгласно нотариален акт № 140,
том VII, рег. № ***, дело № ******* г. Ето защо, ответникът му дължи възнаграждение
в размер на 2190 евро, без ДДС, или 5139,93 лв., с включен ДДС, което не е заплатено
от страна на ответника, поради което ищецът моли ответникът да бъде осъден да
заплати в негова полза сумата от 5139,92 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по договор за посредничество, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.10.2021 г., до погасяването. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – В. СЛ. СЛ., оспорва иска с твърдението, че ищецът не е изпълнил
задължението си да намери купувач за имота за сумата в размер на 85000 евро, каквото
задължение е поето от ищеца в сключения договор между страните, поради което
счита, че не дължи възнаграждение по договора. Освен това, твърди, че
възнаграждение се дължи при сключване на предварителен договор с бъдещия
купувач, какъвто не е бил сключван. Твърди, че претендираното възнаграждение е
прекомерно с оглед положения труд от служителите на ищеца. Навежда също така, че е
уведомил представител на ищеца за продажбата на имота, като е било постигнато
съгласие ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лв., въпреки че
ищецът не е изпълнил задължението си по договора да намери купувач за имота на
ответника. В изпълнение на посоченото му е предоставена банкова сметка и сумата в
размер на 1000 лв. е заплатена в полза на ищеца. Ето защо, моли искът да бъде
2
отхвърлен.
С оглед становището на страните и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че между страните е
бил налице договор за посредничество във връзка с продажбата на собствения на
ответника недвижим имот, намиращ се в гр. *****************************, с
посоченото в исковота молба съдържание, че имотът на ответника е продаден на
лицето Й.Л.Е. срещу сумата в размер на 73000 евро, съгласно нотариален акт № 140,
том VII, рег. № ***, дело № ******* г.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице договор за поръчка с посоченото в исковата молба съдържание, че е изпълнил
възложената му поръчка съобразно уговореното в договора, за изпълнението на която в
полза на ищеца се дължи претендираното възнаграждение, както и че вземането му е
изискуемо – изтичане на срока за заплащане на договореното възнаграждение.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Определението в частта, с която се отхвърля възражението на ответника за местна
подсъдност, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от съобщението, а в останалата част - не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3