Решение по дело №992/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 78
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20214210100992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Габрово, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20214210100992 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищците излагат твърдения, че на 17.11.2020 г. с нотариален акт
№67, том 2 peг. №4996, нот. дело № 234/2020г., на нотариус И. Колев, peг.№ 369 на НК,
район на действие - ГРС е признал ответника за собственик по давностно владение на
недвижим имот: ПИ с идентификатор 36823.511.71 находящ се в с. ********, общ. Габрово,
с площ 2534 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно
ползване - ниско застрояване; номер по предходен план *********, при съседи: ПИ с
идентификатор 36823.511.76; ПИ с идентификатор 523.511.70; ПИ с идентификатор
36823.511.73; ПИ с идентификатор 36823.511.101; ; с идентификатор 36823.511.74; ПИ с
идентификатор 36823.511.78; ПИ с идентификатор 57675.63.124, заедно с построените в
него:
- сграда с идентификатор 36823.511.71.1 със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа;
предназначение - друг вид сграда за обитаване;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.3 със застроена площ 3 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.5 със застроена площ 18 кв.м.- на един етаж,
селскостопанска; предназначение – селскостопанска;
Процесният имот е бил собствен на общия наследодател П.С. М., починал на
1
27.01.1973 г. и оставил за свои наследници В.И. М. /своя съпруга, която е починала/ и
двамата си сина С.П. М. /наследодател на ищците/ и И.П. М. - баща на ответника. Така
ответникът притежава ½ ид.част от имота или 6/12 части.
С.П. М., починал през 2005 г. е оставил двама сина - В.С. М. и П.С. М., които са
починали и всеки от тях е оставил наследници, както следва:
Децата на В.С. М. са С. и С. М.и, които заедно притежават 3/12 идеални части, но те
не са страна по делото. Децата на П.С. М. са ищците по делото ЕЛ. П. М., ЕГН ********** и
СТ. П. М., ЕГН**********, като всеки от тях притежава 1/12 идеална част, тъй като след
смъртта си той, е оставил като наследник и съпругата си Н.Р. М. и всеки от тях тримата
притежава по 1/12 ид. част.
Тъй като ответникът единствен живее в гр.Габрово, той се е снабдил с нотариален
акт само за себе си, като е ощетил всички останали наследници, а същият е собственик
само на ½ ид. част от процесния недвижим имот.
ИСКА СЕ , съдът да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на ½ ид. част от гореописания недвижим имот, както и на
основание чл.537,ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот с №67 том2, peг. № 4996 нот. дело №234/2020г.на нотариус И. Колев, peг. №
369 на НК.
Ответникът в отговора си оспорва основателността на предявения иск. Излага
възражения, че другата ½ ид. част от спорния имот е придобил вследствие на продължилото
явно, необезпокоявано и демонстрирано владение повече от 10 години. Твърди, че повече от
десет години никой друг освен него не се е грижил и не е поддържал имота. През периода
на неговото явно и необезпокоявано владение, никой от другите наследници не проявявал
интерес към имота.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства: нотариален акт № 67, том 2, peг. № 4996,
нот.дело №234/2020г., нотариус И. Колев, peг.№ 369 на НК, район на действие - ГРС;
удостоверение за наследници № 2/08.02.2021 г. общ. Габрово; скица на ПИ № 15-
42127/20.01.2021 г.; писмо от 09.11.2020 г от Общ. Габрово; декларация по чл. 14, чл. 27 и
пар.2 от ПЗР на ЗМДТ; съобщение до С.П. М. от 2011, 2002 и 2003 г. от общ. Габрово за
дължими МДТ; съобщения до Е.М., С.М. и Н. М. за 2021г. от общ. Габрово относно
дължими МДТ; извадка от „стар" план на процесния имот; удостоверение за данъчна оценка
на процесния имот, писмо от Община Габрово от 23.06.2021 г., копие на нотариално дело №
234/2020 г. на нотариус И. Колев, писмо от Дирекция Местни данъци и такси при Община
Габрово за платени данъци за имот на с. ******** от лицата СТ. ИВ. М., ЕЛ. П. М. и СТ. П.
М., както и представените от ответника приходни квитанции за платен данък сгради за
1996г., 1998г., 1999г., 2000г., 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2008г., 2009г.,
2011г., 2012г. и 2013г.. се установява следната фактология:
2
На 17.11.2020г. с нотариален акт №67, том 2 peг. №4996, нот. дело № 234/2020г. на
нотариус И. Колев, peг. № 369 на НК, район на действие - ГРС е признал ответника С.И. М.
за собственик по давностно владение на недвижим имот: ПИ с идентификатор 36823.511.71,
находящ се в с. ********, общ. Габрово, с площ 2534 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване; номер по
предходен план *********, при съседи: ПИ с идентификатор 36823.511.76; ПИ с
идентификатор 523.511.70; ПИ с идентификатор 36823.511.73; ПИ с идентификатор
36823.511.101; ; с идентификатор 36823.511.74; ПИ с идентификатор 36823.511.78; ПИ с
идентификатор 57675.63.124, заедно с построените в него:
- сграда с идентификатор 36823.511.71.1 със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа;
предназначение - друг вид сграда за обитаване;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.3 със застроена площ 3 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.5 със застроена площ 18 кв.м.- на един етаж,
селскостопанска; предназначение – селскостопанска;
Процесният имот е бил собствен на общия наследодател П.С. М., който е починал на
27.01.1973г. и е оставил за свои наследници по закон: В.И. М. /своя съпруга, която е
починала/ и двамата си сина С.П. М. /наследодател на ищците/ и И.П. М. - баща на
ответника. Ответникът С. И. М. притежава по наследство ½ ид.част от имота или 6/12ид.
части.
С.П. М., починал през 2005 г. е оставил двама сина - В.С. М. и П.С. М., които са
починали и всеки от тях е оставил наследници, както следва:
Децата на В.С. М. са С. и С. М.и, които заедно притежават 3/12 идеални части, но те
не са страна по делото.
Децата на П.С. М. са ищците по делото ЕЛ. П. М., ЕГН ********** и СТ. П. М., ЕГН
**********, като всеки от тях притежава 1/12 идеална част, тъй като след смъртта си той, е
оставил като наследник и съпругата Н.Р. М. и всеки от тях тримата притежава по 1/12 ид.
част.
Свидетелят И.Н. посочва, че ответникът му е приятел от много години. Ходил е на
мястото много пъти. Имотът е около 2,5 декара. Има жилищна сграда, която е на два етажа
и към нея надолу има обор. Това е стара селска къща. Къщата е паянтова, гредоред, горе има
2 стаи, долу са 2 стаи и една маза. С. започнал през 1982г. да работи при него в „Капитан
Дядо Никола”. Баща му починал около една година по-късно. След като починали дядо му
и баба му, може би след 1985г., той е ходил в имота. След 1985 г. С. бил сам с майка си и се
3
грижели за имота. Той му е помагал, имало много тръни, храсти и ходил с неговата машина
да му помогне. Имал техника и му е помагал. Също така половината част от покрива се бил
срутил, ходил да му помага да го покрият. От 1985г.- 1986г. до сега за имота се грижи С.. В
момента също той го поддържа. Къщата е в затворен малък двор, а до нея има дворно
място. Цялото това място от около 2.5декара е оградено. Сградите са разделени с дворче от
голямото дворно място, което е ливада. Помага на С., двамата я косят. Отделно има едно
обработваемо място,10 на 10 метра, където си сее домати и други зеленчуци. Има си лозе
също. С. му е споделял, че баща му се казва И., но той е кръстен на чичо си С.. Знае, че
чичо му е заминал за Бургас или бургаско село и там са се заселили. Двамата братя са се
разбрали имотът да остане за И. М., защото той ще се грижи за родителите им. Майката на
С. починала преди 2 години. Той със жена си поддържа имота. Пролетно време, събота и
неделя ходят да копаят.
Свидетелят К.Д. посочва, че познава С.М.. Бащите им са от ********, били са
приятелски семейства. Сега също са приятелски семейства, познават се от деца. Имотите им
са на около 200 метра един от друг, но техният е от другата страна на улицата. Знае за
имота, за който се води делото. Последно преди 2-3г. са ходили, защото е починала майката
на С. – леля Д.. Къщата е стара, от едно време, има нужда от поддръжка. Имотът го
поддържа С.. От много години, още преди баща му да почине. Основно С. се занимава с
имота, защото има зеленчукова градина. Други роднини не е виждала да се грижат за имота.
От майка си и баща си знае, че чичо И. е имал брат в Бургас, но те минавайки през града
само са се отбивали. Неговите деца и внуци никога не ги е виждала. До колкото знае този
имот е на дядото и бабата. Бабата се казвала Сила. Къщата е може би на 100години.
Прабабата и прадядото на С. са я строили. Последните хора, които са живели в къщата са
бабата и дядото на С.. Родителите на С. живеели в Габрово, и са ходели в почивните дни и
отпуските да го поддържат. Сега само С. ходи. Сменял е покрива на къщата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото е установено,
че процесния имот е бил собственост на бабата и дядото на ответника, които са се
казвали П. и В.. Те умират през 70-80-те години. Като техни наследници са останали
синовете им С. и И.. Последният е баща на ответника. С. още преди смъртта на родителите
си е живял в Бургас, и много рядко си е ходил да ги види. След тяхната смърт същият
повече не се е появявал в селото, и не е ходил в имота. За имота започва да се грижи и да го
поддържа неговия брат И., който е бащата на ответника. Той също умира през 80-те
години. След него за имота изцяло започва да се грижи и стопанисва ответникът СТ. ИВ.
М.. Той го поддържа, почиства, ремонтира, осъществява пълна фактическа власт върху
целия имот, като владението му е поС.но, спокойно, несъмнени и непрекъснато. Заедно със
съпругата си те поддържат имота повече от 30 години, като го владеят и към настоящия
момент. Спорове и претенции от трети лица не е установено да има, а така също и
претенции спорове от чичото С.. Имотът е деклариран на името на ответника в Община
Габрово-МДТ, и дължимите за него данъци са платени. Ответникът С. И. М. е представил
приходни квитанции за платен данък-15броя /л.88-л.100 от делото/, от които е видно, че е
4
плащал данъка за процесния имот –земя и сграда за следния период: 1998 г., 1999 г., 2000
г., 2001 г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2008г., 2009г., 2011г., 2012г. и 2013г..
Спори се доколко установената от ответника фактическа власт покрива всички
критерии за давностно владение, за да бъдат изключени ищците като собственици на
процесния Поземлен имот и построените в него сгради.
Съдът, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните
правни изводи:
Настоящият иск е предявен като отрицателен установителен за собственост, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
При установителния иск, било то положителен или отрицателен, наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Разликата между двата установителни иска е, че при уважаването на положителния
иск, силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на
ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния
установителен иск само се отрича претендираното от ответника право /в този смисъл е
Решение № 90/5.05.2011г. по гр.д.№ 846/2010 на ВКС-II ГО/.
В процесния случай, съдът следва да съобрази задължителните указания, дадени с три
Тълкувателни решения:
ТР № 8/27.11.2013 по тълк.д.№ 8/2012 относно отрицателния установителен иск.
ТР №11/21.03.2013 по тълк.д.№ 11/2012г на ВКС относно констативния нотариален акт.
ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012 на ОСГК на ВКС относно давностенето между
съсобственици.
Според т.1 от ТР № 8/27.11.2013г по тълк.д.№ 8/2012 на ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо съС.ие, или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
В производството по този иск ищците следва да доказват фактите, от които произтича
правния им интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
За да обоснове интереса си от търсената защита, ищците се позовават на
притежавано от тях вещно право на собственост в размер на 1/12ид.част за всеки от тях от
ПИ с идентификатор 36823.511.71 и построените върху него сгради, по силата на
наследствено правоприемство– процесният имот е бил собственост на общия наследодател
П.С. М., починал на 27.01.1973г.и оставил за свои наследници В. И.а М. /своя съпруга/,
която е починала и двамата си сина И.П. М.- баща на ответника и С. П. М. -
наследодател на ищците. Така ответникът притежава ½ ид.част от имота или 6/12 части.
С.П. М., починал през 2005 г. е оставил двама сина - В.С. М. и П.С. М., които са починали и
всеки от тях е оставил наследници, както следва: Децата на В.С. М. са С. и С. М.и, които
5
заедно притежават 3/12 идеални части, но те не са страна по делото. Децата на П.С. М. са
ищците по делото ЕЛ. П. М. и СТ. П. М., като всеки от тях притежава 1/12 идеална част.
След смъртта си той, е оставил като наследник и съпругата Н.Р. М. и всеки от тях тримата
притежава по 1/12 ид. част.
По отношение на гореописаното наследствено правоприемство няма спор, а и от
доказателствата по делото се установява неговото наличие.
На същото, обаче, е противопоставено правопогасяващото възражение на ответника
за изтекла в негова полза придобивна давност поради промяна в анимуса му по отношение
частта на ищците да я свои за себе си и това е станало в продължение на повече от 10 години
необезпокоявано, продължително, спокойно и явно. Това му оригинерно придобивно
основание е признато с нотариален акт с № 67, том 2, peг. № 4996, нот.дело № 234/2020г.
на нотариус И. Колев, peг.№ 369 на НК, район на действие РС -Габрово. Съгласно същия
С.И. М. е признат за собственици по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36823.511.71, находящ се в с. ********, общ. Габрово, с площ 2534 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско
застрояване; номер по предходен план *********, при съседи: ПИ с идентификатор
36823.511.76; ПИ с идентификатор 523.511.70; ПИ с идентификатор 36823.511.73; ПИ с
идентификатор 36823.511.101; ; с идентификатор 36823.511.74; ПИ с идентификатор
36823.511.78; ПИ с идентификатор 57675.63.124, заедно с построените в него:
- сграда с идентификатор 36823.511.71.1 със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа;
предназначение - друг вид сграда за обитаване;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.3 със застроена площ 3 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.5 със застроена площ 18 кв.м.- на един етаж,
селскостопанска; предназначение – селскостопанска;
При отрицателния установителен иск доказателствената тежест е върху ответника,
който следва да установи правата си.
В процесния случай ответникът е представил констативен нотариален акт за
признаването му като собственик по силата на давностно владение.
Според указанията в ТР № 11/21.03.2013 по тълк.д.№ 11/2012г. на ВКС, констативният
нотариален акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда
на чл.587 ГПК, „при оспорването му тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК“. От това следва, че върху ищците е
тежестта да оборят в условията на главно и пълно доказване констатациите на нотариуса за
6
осъществено давностно владение за релевантния период от 10 години преди издаване на
акта, т.е.2009г.-2020г. Казано с други думи, да установи липсата на поне една от
кумулативно изискуемите предпоставки за владението у ответника – фактическата власт или
намерението за своене или продължителността на периода, респ.неговото прекъсване за
повече от 6 месеца.
Съобразяването с тези указания, обаче, би довело до колизия с дадените с ТР относно
отрицателния установителен иск. Затова съдът счита, че е необходимо да се ръководи от
установения в гражданското право общ принцип, че всеки следва да установи фактите, от
които черпи правата си. В случая, това е ответникът, позоваващ се на изтекла придобивна
давност чрез изначално завладяване на цялата вещ. Това е и в съответствие с указанията в
ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012 относно давностенето между съсобственици.
В посоченото тълкувателно решение е направено е разграничение между следните
хипотези:
1. когато съсобственикът, явяващ се и държател на частите на останалите
съсобствениците, за да преобърне държането във владение, е необходимо да докаже, че е
извършил такива едностранни действия, чрез които е започнал държи за себе си идеалните
части на останалите съсобственици с намерение да ги свои за себе си. Завладяването следва
да се манифестира чрез действия, отблъскващи владението им и това следва да бъде
доведено до знанието на останалите съсобственици.
2. в случаите, когато един от съсобствениците изначално е завладял цялата вещ,
последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо да се доказва, а
намерението се предполага. В този случай достатъчно е да се докаже, че е владял имота в
продължение на срока по чл.79 от ЗС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че процесния
имот е бил собственост на бабата и дядото на ответника, които са се казвали П. и В.. Те
умират през 70-80 - те години. Като техни наследници са останали синовете им С. и И..
Последният е баща на ответника. С. още до смъртта на родителите си е живял в Бургас.
След тяхната смърт същият повече не се е появявал в селото, и не е ходил в имота. За имота
започва да се грижи и да го поддържа неговия брат И., който е бащата на ответника. Той
също умира през 80-те години. Събраните гласни доказателства налагат извод, че още след
кончината на бащата на ответника, процесният ПОЗЕМЛЕН ИМОТ заедно с построените
сгради са били завладени изцяло от ответника и неговата съпруга и това е продължило до
предявяването на настоящия иск през 2021г.. След смъртта на баща си, за имота изцяло
започва да се грижи и стопанисва ответникът. Той го поддържа, почиства, ремонтира,
осъществява пълна фактическа власт върху целия имот, като владението му е поС.но,
спокойно, несъмнено и непрекъснато. Заедно със съпругата си те поддържат имота повече
от 30 години, като го владеят и към настоящия момент. Спорове и претенции от трети лица
не е установено да има. Имотът е деклариран на името на ответника в Община Габрово-
МДТ, и дължимите за него данъци са платени. Ответникът С. И. М. е представил
приходни квитанции за платен данък- 15броя/л.88-л.100 от делото/, от които е видно, че е
7
плащал данъка за процесния имот –земя и сграда през периода: 1996г.- 2013г.. Няма
данни след смъртта на неговия баща И. П. М., ищците да са се противопоставили по
някакъв начин на установеното положение. За обратното говорят всички фактически
действия на ответника. Намерението за своене също се установява и чрез декларирането на
имота от страна на ответника - съгласно скица с №15-42127/20.01.2021г. на СГКК-Габрово,
имотът е записан на негово име.
По делото няма данни, на установеното владение от ответника да има обективирано
противопоставяне от страна на ищците.
В обобщение, през периода от 1990г. до 2021г. са изтекли повече от 10 години, за да се
направи обоснован извод, че ответникът е установил спокойно, продължително, поС.но,
явно и непрекъснато владение върху спорния имот с намерението да го свои изцяло за себе
си. Установяването само на този факт е достатъчен в посочената по-горе втора хипотеза от
ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск за собственост, е неоснователен и затова подлежи на отхвърляне.
Предвид горното, следва да се отхвърли и искането на ищците, на основание
чл.537,ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот с №
67, том 2, peг. № 4996 нот. дело №234/2020г. на нотариус И. Колев, peг. № 369 на НК.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника направените разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв..
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Бургас, ж.к.
”************” №132, вх.1, ет.6, ап.12 и С. ПЕТРОВ М., ЕГН********** с адрес:
гр.Бургас, ж.к. ”************” №132, вх.1, ет.6, ап.12, двамата с пълномощник: адвокат
Б.Г. от АК-Габрово, съдебен адрес: гр.Габрово, ул.”Успех” №1,ет.1 против С.И. М.,
ЕГН**********, с адрес:гр.Габрово, ул.”*********” №11, вх.А, ет.4, ап.10, с
пълномощник: адвокат Х.М. от АК-Габрово, отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът С. И. М. не е собственик на 1/2 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36823.511.71 находящ се в с. ********, общ. Габрово,
с площ 2534 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно
ползване - ниско застрояване; номер по предходен план *********, при съседи: ПИ с
идентификатор 36823.511.76; ПИ с идентификатор 523.511.70; ПИ с идентификатор
36823.511.73; ПИ с идентификатор 36823.511.101; ; с идентификатор 36823.511.74; ПИ с
8
идентификатор 36823.511.78; ПИ с идентификатор 57675.63.124, заедно с построените в
него:
- сграда с идентификатор 36823.511.71.1 със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа;
предназначение - друг вид сграда за обитаване;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.3 със застроена площ 3 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж;
предназначение – селскостопанска;
- сграда с идентификатор 36823.511.71.5 със застроена площ 18 кв.м.- на един етаж,
селскостопанска; предназначение – селскостопанска, както и искането по чл.537,ал.2 от
ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 67, том 2, peг.
№ 4996, н. дело №234/2020г. на нотариус И. Колев, peг. № 369 на НК, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Е.П. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. ”************” №132,
вх.1, ет.6, ап.12 и С. ПЕТРОВ М., ЕГН**********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. ”************”
№132, вх.1, ет.6, ап.12, двамата с пълномощник: адвокат Б.Г. от АК-Габрово, съдебен адрес:
гр.Габрово, ул.”Успех” №1,ет.1 да заплатят на СТ. ИВ. М., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово, ул.”*********” №11, вх.А, ет.4, ап.10, с пълномощник: адвокат Х.М. от АК-
Габрово, направените разноски по делото в размер на 600лв./шестотин лева/, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9