Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 16.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 21.06.2019г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 112 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Л.В. и В.В. срещу Г. фонд.

Ищците твърдят, че на 22.02.2014 г. на земен път в м. „Камен дол“ в землището на с. Н., М.Ц. е управлявал АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“, без регистрационен номер и без да има необходимата правоспособност за това. При това нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на сина им Д. В.. Твърдят, че с вляза в сила присъда Ц. бил признат за виновен. Поддържат, че към момента на процесното ПТП управляваното от Ц. МПС е било без регистрационен номер и поради това не е имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърдят, че смъртта на техния син им е причинила тежки болки и страдания, за които претендирали обезщетение от ответника. При условията на евентуалност, че ответникът откаже да им изплати обезщетение, или че те не са съгласни предложения размер на обезщетението, молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях такова обезщетение в размер на 60000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането (а при условията на евентуалност – от датата на исковата молба), както и направените от тях съдебни разноски. Сочат банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК. Представят писмени доказателства и отправят искане за ангажиране на гласни доказателства.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. С него ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че липсва основание за изплащане на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, тъй като липсвало виновно и противоправно поведение на М.Ц.. Не били налице условията по чл. 557, ал. 1 от КЗ. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, както и за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита за неоснователна претенцията на ищците за мораторно обезщетение. Прави доказателствени искания. Представя молба за привличане на М.Ц. като трето лице – помагач. Не предявява обратен иск срещу него.

В открито съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител адв. П., който поддържа предявените искове и моли съда да осъди ответника да заплати претендираните от доверителите му суми, съобразно увеличението на исковете в последното открито съдебно заседание до размери от по 140000лв., заедно със законната лихва върху тези суми, считана от датата на увреждането – 22.02.2014 г. Обосновава тази дата с действието на отменения понастоящем Кодекс за застраховането. При условията на евентуалност, претендира законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендира разноски. Представя списък с разноските на основание чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита, в която описва фактическата обстановка по делото и обосновава необходимостта от уважаване на исковете в пълен размер, като цитира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и т. 11 от ППВС № 4/1968г. Позовава се на разпоредби от сега действащия и от отменения Кодекс за застраховането в подкрепа на претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането. Оспорва твърденията на ответника и третото лице- помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Попова, която оспорва исковата молба и поддържа отговора. Представя доказателства.  Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Представя списък с разноски и писмени бележки, с които моли съда да редуцира претензираните размери на обезщетенията с повече от 50% поради съпричиняване на вредоносния резултат. Анализира събраните доказателства в тази насока. Позовава се на ТР  № 1/2014г. от 23.12.2015г. Оспорва претенцията за присъждане на лихва от датата на ПТП, тъй като Гаранционният фонд не е нито делинквент, нито застраховател, поради което задължението за изплащане на обезщетение за него възниква едва след сезирането му. Поддържа, че фондът се е произнесъл в тримесечен срок по заведените щети, поради което не дължи лихва. Моли съда да отхвърли исковете в предявените размери, Претендира юрисконсултско възнаграждение. Изтъква, че ищците са завели идентичен иск със същия предмет и размер, по който е образувано друго гражданско дело. 

В открито съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника (М.Ц.Ц.), се явява лично и се представлява от адв. П., който оспорва предявените искове по размер по съображения, изложени в писмен вид на 30 май 2019 г. По съществото на спора заявява, че спрямо М.Ц., има влязла в сила присъда, с която е признат за виновен за процесното ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на Д. Л. В.. Приема за установено, че ищците са негови възходящи – родители и в това си качество имат основание да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че исковете са завишени по размер и че не отговарят на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа направеното възражение за  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Навежда довод, че отношенията между починалия и неговите родители не са били добри, тъй като са живеели отделно и е имало отчуждаване. Представя писмена защита, с която изразява становище, че претендираните обезщетения са силно завишени и не отговарят на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Позовава се на показанията на св. П. и св. В.. Анализира показанията на св. И. и св. Н. и намира същите за недостоверни. Счита, че свидетелите не са близки на семейството на починалия и не са осведомени за съществени обстоятелства от неговия бит. Отбелязва, че ищците не са посочили никакви нови обстоятелства, които да обосноват предприетото от тях увеличение на исковете. Счита, че съдът следва да присъди обезщетения, по- ниски от първоначалните размери на исковете. Поддържа, че починалият има съществен принос за настъпилия вредоносен резултат, като обосновава това становище с показанията на св. В. и П., както и с показанията на ищеца Л.В., дадени в хода на наказателното производство. Прави извод, че действията на Д. В. са създали условия за настъпване на вредоносния резултат и са го улеснили. Настоява, определените обезщетения да бъдат намалени с повече от 50%.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи.

С определение от 21.05.2019г. е приложено НОХД № 593/2015г. по описа на Софийския окръжен съд, ведно с приложените към него ВНОХД № 636/2017г. по описа на Софийския апелативен съд, КНД № 623/2018г. по описа на Върховния касационен съд, НОХД № 458/2015г.  по описа на Софийския окръжен съд, както и ДП № 32/2014г. по описа на ОСлО при СОП (пр.пр. 765/2014г. на СОП), към настоящото гражданско дело № 112 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 г.

От така приложеното дело се установява, че с присъда № 13/07.03.2017г. по НОХД № 593/2015г. по описа на ОС- София, потвърдена в осъдителната част с Решение № 528/29.11.2017г. на САС, оставено в сила с Решение № 145/30.01.209г., влязла в сила и задължителна за настоящия съдебен състав на основание чл. 300 от ГПК, М.Ц.Ц. е бил признат за виновен в това, че 22.04.2014г. около 15:00 ч. на земен път в м. „Камен дол“ в землището на с. Н., при управление на АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“, без регистрационни табели и без да има необходимата правоспособност, по непредпазливост причинил смъртта на Д. Л. В. с ЕГН **********.

Съгласно приложеното на л. 4 от делото удостоверение за наследници се установява, че такива по закон на починалия Д. Л. В. с ЕГН ********** са родителите му В.Т.В. и Л.М.В..

Третото лице – помагач е дало отговори на въпроси, поставени му по реда на чл. 176 от ГПК, като заявява, че на 22 февруари 2014 година е управлявал АТВ „Кан АМ”, модел „Ренегат 800” без регистрационни табели и е превозвал пътника Д. В. на единствената седалка за превозното средство, предназначена за водача. Твърди, че Д. В. е знаел, че към датата на ПТП (22.02.2014 г.) Ц. е бил непълнолетен и е нямал правоспособност да управлява това МПС.

Разпитан е свидетелят В. И., който заявява, че познава ищците повече от двадесет години, а синът им Д. израснал пред очите ми. Съобщава, че след като се пенсионирал, отишъл да живее на вилата си в с. Л. на 4 км. от с. Н.. Поддържа, че два пъти в седмицата слиза в с. Н. за снабдяване с продукти и тогава контактува с ищците. Заявява, че  помни инцидента от 22.02.2014г., като информация за него получил от бабата на Д.. Твърди, че към момента на катастрофата Д. е живеел при майка си и баща си в тяхната къща, като отношенията им били прекрасни и били сплотено семейство, много привързани един към друг. Не бил свидетел на конфликти. Смъртта на Д. била трагедия, която съсипала родителите му и непрекъснато говорят за нея Всяка събота ходят на гробищата. Свидетелят не знае, Д. да е живял известно време при баба си по бащина линия - Д.. Не знае, дали Д. де работил докато е учил. Не знае, Д. да е имал и управлявал МПС.

Свидетелят Н. твърди, че познава ищците и починалия им син Д. повече от 15 години. Разбрал за инцидента през м. февруари 2014 г. от ищците. Според свидетеля, Д. винаги е живял при своите родители в с. Н. в наследствената къща на неговия баща Л., където имал собствена стая, и не знае да е живял на друго място, но посещавал баба си Д. да се грижи за нея. Били силно привързани един към друг и отношенията им били много добри, без конфликти. Д. бил много добър ученик и много радвал родителите си, които тежко изживяват неговата загуба. Не намира думи да опише удара, който смъртта на Д. била за родителите му. Били много силно привързани към него и тежко преживели загубата. Сочи, че поддържа връзка с ищците и към настоящия момент, като ги е виждал лично да ходят на гробищата - след работа и в почивните дни, а понякога и ги е придружавал. Твърди, че е ходил при тях, за да им оказва морална подкрепа. Срещали са се на различни места. По отношение на бабата на починалия Д. сочи, че живее в с. Н. в друга къща, но никога Д. не е живял при нея. Заявява, че не знае, дали Д. е имал АТВ, нито дали е работил.

Свидетелят П., съобщава, че познава М.Ц., тъй като са израснали заедно, а с Д. В. били израснали заедно и били съученици и близки приятели. Сочи, че преди около пет години двамата претърпели ПТП, при което Д. загубил живота си. Твърди, че преди това ПТП – приблизително от м. октомври 2013 г. – Д. е живеел постоянно при баба си Д., отделно от родителите си, на около 1 км. от родната му къща но в същото село, като се връщал в къщата на родителите си само за да си вземе дрехи и други вещи. Като причина за това изтъква, че Д. и родителите му се били отчуждили по повод различните им виждания за това, как да си организира абитуриенския бал. Бил привързан към баба си. Според свидетеля, семейството на Д. притежавало АТВ, ползвано от всички, но най- вече от самия него при работата му през летния сезон, за да си покрива част от нуждите си. Твърди, че Д. бил със среден успех. Заявява, че в с. Л. има хранителен магазин, който работи всеки ден.

Свидетелят В. познава М.Ц. и Д. В. от деца. Знае, че М. и Д. претърпели ПТП с АТВ-то на М. преди около 4 – 5 години, като свидетелят бил при тях непосредствено преди да тръгнат. Спомня си, че М. дошъл на центъра с АТВ, с което свидетелят не го бил виждал преди това. Назовава и други лица, които присъствали в този момент. Твърди, че всички били възхитени от модела на АТВ-то и от факта, че било ново. Лично възприел, как Д. искал да го покара, но М. му отказал. Искал да се качи, но М. не му дал. Тогава Д. го помолил да го повози, но той пак му отказал с аргумента, че превозното средство е едноместно, тясно, а седалката му е за един човек. Независимо от това, Д. се качил и двамата тръгнали - без каски и екипировка. Пояснява, че, когато двамата тръгнали с новото АТВ, М.Ц. отказвал първоначално, но въпреки това Д. В. се качил. Те били близки приятели. Към момента на фаталния инцидент М. бил непълнолетен, като Д. знаел това. Преди това свидетелят бил виждал Д. много пъти с АТВ, откъдето прави извод, че вероятно е имал повече опит от останалите. По- конкретно, твърди, че Д. притежавал малко АТВ, с което теглел сеносъбирач. Така работел през лятото и си изкарвал допълнително пари. Освен това, свидетелят заявява, че живее близо до къщата, в която Д. живеел с баба му Д. към момента на процесното ПТП. Споделя лични впечатления, че Д. бил работливо и много добро момче, но няма наблюдения върху качествата му като ученик. Не знае да е имал проблеми с родителите си, нито поради каква причина е живял при баба си, нито за какъв период. Все пак е сигурен, че младежката компания се събирала в съседната къща, вкл. ги е виждал и в къщата на баба му. Изразява предположение, че през този период вероятно Д. е поддържал контакти и с родителите си, тъй като свидетелят го бил виждал и с баща му и с майка му. Последните трудно преживели загубата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането (отм.). В този смисъл, основателно е възражението на процесуалния представител на ищците, направено в първото открито съдебно заседание по делото, доколкото процесното ПТП е настъпило на 22.02.2014г., т.е. при действието на отменения Кодекс за застраховането. Освен това, в дадената от съда правна квалификация е допусната и друга грешка с препращането към ал. 4 на чл. 493а от КЗ, тъй като ищците по делото са лица по ал. 3, а не по ал. 4 от този нормативен текст.

Независимо от горното, съдът намира, че погрешната правна квалификация не е накърнила процесуалните права на страните, тъй като разпоредбите на чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) и на чл. 519, ал. 1, т. 1 от сега действащия Кодекс за застраховането са практически идентични в релевантните им за настоящия казус части, а по делото не е имало спор относно родствената връзка между ищците и починалото лице, нито предявените претенции са били ограничени от размера по § 96 от ПЗР на КЗ.

Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищците е било да докажат настъпване на смъртта на сина им Д. В. в резултат от процесното ПТП, претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с това, вината на водача на АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“ М.Ц., както и управляването на това МПС към момента на ПТП от страна на М.Ц. без необходимата правоспособност, без регистрационен номер, и без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а в тежест на ответника е доказването на твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

В конкретния случай, с определение, постановено в първото открито съдебно заседание по делото, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищците са предявили пред ответника претенция с вх. 24-01-110 от 12.02.2019 г., по която ответникът е постановил откази с изх. № 24-01-110 и № 24-01-110-1 от 28.02.2019 г. Отказите са основани с недоказване на виновно и противоправно поведение на сочения за виновен водач.

От влязлата в сила присъда, която обвързва съда на основание чл. 300 от ГПК, се установяват смъртта на Д. В., настъпила на 22.02.2014г. в резултат от процесното ПТП, и вината на водача на АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“ - М.Ц..

В присъдата са отразени и други съществени обстоятелства от предмета на доказване по настоящото дело (напр. управляването на АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“ към момента на ПТП от страна на М.Ц. без необходимата правоспособност за това и без регистрационни табели на МПС), за които тя няма обвързваща сила по смисъла на чл. 300 от ГПК, но тези обстоятелства се потвърждават и установяват от отговорите на третото лице- помагач по реда на чл. 176 от ГПК.

По делото не се твърди и не се доказва наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС към 22.02.2014г.

Същевременно, от приложеното на л. 4 от делото удостоверение за наследници се установява претендираната от ищците родствена връзка между тях и починалия Д. В..

Въз основа на тези доказателства, съдът намира за доказани голяма част от релевантните предпоставки за уважаване на предявените искове. 

На следващо място, претърпените от ищците болки и страдания, както и причинната им връзка със смъртта на Д. В., се установяват от показанията на св. И. и св. Н., които съобщават, че семейството на ищците било сплотено, като членовете му били много привързани един към друг и в отлични, безконфликтни отношения. Смъртта на Д. била трагедия, която се отразила изключително тежко на родителите му, които не спират да мислят за него и да преживяват фаталния инцидент и до днес. Често посещават гробищата – в работни и в почивни дни.

Все пак следва да се има предвид, че свидетелите И. и Н. живеят в различни населени места от с. Н. (съответно – в с. Л. и в гр. Ботевград). При това св. И. заявява, че слиза в селото не повече от 1 – 2 пъти на седмица, а на съда е служебно известно, че св. Н. е трудово ангажиран и упражнява адвокатска професия (което е видно и от регистъра на адвокатите от САК, осъществяващи правна помощ). Тези обстоятелства поставят под известно съмнение твърденията им за постоянни и непосредствени техни наблюдения върху живота на ищците (както преди, така и след смъртта на Д. В.), вкл. възможността им да възприемат лично честите посещения на гробищата от страна на ищците.

Освен това, независимо от собствените си твърдения за близки отношения с ищците и с починалия, тези свидетели са заявили, че не са запознати с основни елементи от бита на това семейство (напр. дали приживе Д. е работил през летните месеци и дали е имал, респ. управлявал, МПС), а по други такива въпроси (напр. за местоживеенето на Д. В. през последните месеци преди смъртта му и за отношенията между него и родителите му по повод абитуриенския бал) твърденията им противоречат на показанията на останалите разпитани свидетели.

От друга страна, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника и на третото лице – помагач за по- ниска степен на претърпените от ищците болки и страдания поради влошени отношения между тях и починалия в последните месеци преди смъртта му. Наистина, относно местоживеенето на Д. В. през този период, съдът намира показанията на св. П. и св. В. за по- достоверни от тези на св. И. и св. Н., доколкото първите двама свидетели са жители на с. Н. и са съученик, респ. близък по възраст приятел на починалия Д.. Независимо от това, съдът намира, че отделното живеене на току- що навършило пълнолетие лице от родителите му не е сигурен признак за конфликт и отчуждение между тях, а по- скоро се дължи на присъщия на тази възраст стремеж към самостоятелност и себеутвърждаване. Дори да се приеме за установено, че Д. В. е заживял при баба си в резултат от негова спонтанна емоционална реакция, това не е доказателство за пропорционално ответно отношение от страна на родителите му. Или, казано по друг начин, по делото не се установява, кой на кого се е разсърдил и обидил (и дали въобще това е била причината), за да се стигне до отделното живеене на Д. при баба му. Отделно от това, различните виждания на едно дете и на родителите му за начина на организиране на такова съществено събитие като абитуриентски бал са житейски обясними за тази възраст, но не могат да обусловят извод за трайно влошени отношения между тях. Все пак, обективният факт на живеене на починалия през продължителен период преди смъртта му в отделно домакинство от родителите му, не може да бъде пренебрегнат.

На последно място, следва да се има предвид, че, независимо от дадените от тях показания за отчуждаване между Д. В. и родителите му, свидетелите П. и В. са подкрепили показанията на другите двама свидетели, че ищците са преживели трудно случилото се – като всеки родител.

С оглед гореизложеното, съдът намира за доказани и последните две предпоставки за уважаване на исковете, а именно – претърпените от ищците болки и страдания и причинната им връзка със смъртта на Д. В.. С оглед гореизложеното, исковете са доказани по основание.

По отношение на размера на обезщетението, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Във връзка с това следва да се съобрази задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г.), съгласно която, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, като при определяне размера им следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към съдебните решения обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

В съответствие с горните насоки, за да определи справедлив размер на обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид установеното от показанията на свидетелите, че ищците са понесли тежко загубата на сина си и не могат да я преживеят и до настоящия момент, като все още си спомнят за него. Не се установяват извънредни обстоятелства и последици от тази загуба, поради което следва да се приеме, че търпените болки и страдания са били обичайни за подобни случаи, като това в никакъв случай не означава „незначителни“ или „минимални“.

Като ориентир за определяне на размера на обезщетението за така установените болки и страдания може да се използва актуалната съдебна практика, както следва:

·       С Определение № 111 от 13.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2442/2018 г., I т. о., ТК, не е допуснато касационно обжалване на съдебно решение, с което е присъдено обезщетение от 120000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на син на ищцата.

·       С Определение № 369 от 6.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 955/2018 г., II т. о., ТК не е допуснато касационно обжалване на съдебно решение, с което е присъдено обезщетение от 150000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на син на ищеца.

·       С Определение № 387 от 16.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 718/2018 г., I т. о., ТК, не е допуснато касационно обжалване на съдебно решение, с което е присъдено обезщетение от 100000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на син на ищцата, като обезщетението е било намалено с 10% поради съпричиняване на вредоносния резултат.

·       С Определение № 221 от 13.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2784/2017 г., II т. о., ТК, не е допуснато касационно обжалване на съдебно решение, с което е присъдено обезщетение от по 100000 лв. на майка и съпруга на починало лице за болки и страдания, претърпени от смъртта му.

·       С Определение № 300 от 20.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 60412/2016 г., IV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на съдебно решение, с което е присъдено обезщетение от 100000 лв. на бащата на починало лице за болки и страдания, претърпени от смъртта на последното.

Анализът на така цитираната съдебна практика показва, че всички тези съдебни актове са постановени по искове, предявени срещу ГФ, за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на низходящ. Всички жалби до ВКС са били мотивирани с приложението на принципа на справедливост по чл. 52 от ГПК. При нито един от случаите не се отчитат съществени отклонения на тежестта на търпените болки и страдания.   

С оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за процесните неимуществени вреди е по 100000 лв. за всеки от ищците.

Основателно, обаче, е възражението на ответника и третото лице- помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.

По този въпрос следва да се има предвид тълкуването, дадено с т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, съгласно което  

 

 

 

е налице „..съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен“. Наистина, в случая не става въпрос за употреба на алкохол от страна на виновния водач, но принципните съображения, обосноваващи съпричиняване, са напълно идентични. Поради това, няма пречка, цитираното по- горе разрешение да бъде приложено по аналогия. За целта, съдът взе предвид, че към момента на процесния инцидент водачът Ц. е бил непълнолетен, а пострадалият В. – пълнолетен, като последният е знаел този факт (виж. показанията на св. В.). Освен това, същият свидетел съобщава, че пострадалият е настоявал, Ц. да му отстъпи управлението на процесното МПС, а след отказа му – поне да го повози на него, на което Ц. отново отказал, като изтъкнал, че същото е едноместно, но въпреки това В. се качил. Също така, от показанията на св. П. и св. В. се установява, че В. е имал опит в шофирането и е управлявал АТВ.

При тези данни, съдът намира, че пострадалият Д. В. сам се е поставил в риск, като доброволно (дори по собствено настояване) се е качил заедно с Ц. на МПС, предвидено за превоз само на един пътник,  при очевидна липса на регистрационни табели на последното и знаейки, че водачът е непълнолетен и неправоспособен. При това следва да се има предвид, че, като по- възрастен (пълнолетен) и с по- голям опит в използването на АТВ, В. е следвало да съзнава този риск. След като въпреки това фаталното пътуване е започнало не само по съзнателен и свободен избор на В., но и по негова инициатива, съдът намира, че той е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат. Степента на допринасяне следва да се определи на 40% (противно на претендираното от ответника и третото лице – помагач), тъй като, независимо от всичко горепосочено, решаващият принос за настъпване на този резултат е бил на водача на АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“ – М.Ц.. Докато съпричиняването от страна на В. се изразява само в пренебрегване на обстоятелства, които обуславят потенциална възможност от настъпване на някакво ПТП с някакви неблагоприятни последици, реалното му настъпване и фаталният резултат от него са били в решаваща степен предизвикани от непосредствените действия на водача – избор на път и скорост на движение при наличие на рисковите условия, при които се е осъществявало пътуването и които водачът е знаел.

По тези съображения, определените по- горе обезщетения следва да бъдат намалени до размери от по 60000 лв.

С оглед гореизложеното, предявените искове са основателни до размери от по 60000 лв. и следва да бъдат уважени за тази сума, а за разликите до пълните предявени размери от по 140000 лв. – отхвърлени.

Законната лихва върху тези суми следва да се присъди от датата на постановените откази (28.02.2019г.), а не от датата на ПТП или от датата на исковата молба, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.). За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че същият извод се налага от относимите към въпроса разпоредби на чл. 558 и чл. 497 от сега действащия КЗ.

С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски в размер, пропорционален на уважената част от исковете. Такива не се установяват, но в полза на адв. П. следва да се присъди съответно възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ – съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие на л. 23 от делото, а именно – 2*(3530+2*40000/100)*(60000/140000)=2*4330*0,4285714285714286=2*1855,71= 3711,42лв.

С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски в размер, пропорционален на отхвърлената част от исковете. Такива се установяват в размер на юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед защитавания материален интерес, съдът определя в размер на 2*300*(80000/140000)=2*171,43=342,86лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г. фонд с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, да заплати на Л.М.В. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му Д. Л. В., настъпила на 22.02.2014 г. около 15:00 ч. на земен път в м. „Камен дол“ в землището на с. Н., в резултат от ПТП с АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“, управлявано от М.Ц.Ц. без регистрационни табели и без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума за период от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането (отм.), за разликата до пълния предявен размер от 140000 лв.

ОСЪЖДА Г. фонд с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, да заплати на В.Т.В. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Д. Л. В., настъпила на 22.02.2014 г. около 15:00 ч. на земен път в м. „Камен дол“ в землището на с. Н., в резултат от ПТП с АТВ „Кан АМ“, модел „Ренегат 800“, управлявано от М.Ц.Ц. без регистрационни табели и без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума за период от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането (отм.), за разликата до пълния предявен размер от 140000 лв.

ОСЪЖДА Г. фонд с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, да заплати на адв. П.П. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 3711,42 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете.  

ОСЪЖДА Л.М.В. с ЕГН ********** и адрес ***, и В.Т.В. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплатят на Г. фонд с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, сумата 342,86 лв., представляваща част юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, пропорционална на отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

Окръжен съдия: