ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260069
15.10.2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 15.10.2020 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен Славов
Членове: Петя Петрова
Мария Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 407 по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. № 407/2020
г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К.С.Л.,
подадена чрез адв. А.
Н., против решение № 91/15.07.2020
г., постановено по гр.д. № 304/23019 г. по описа на Разградския окръжен
съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете й по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците К.Н.Н.
и ЕТ „Данкрис – Данчо Йонков“ да й заплатят обезщетение
за причинените й на 17.Х.2018г. неимуществени вреди
- „посттравматично стресово разстройство“ за горницата над сумата от
3000 лв. до претендираните 26 000 лв. и по чл. чл.86 ЗЗД за солидарното
осъждане на ответниците да й заплатят дължима от датата на деликта 17.Х.2018 до
17.Х.2019г. законна лихва върху главницата за горницата над
присъдените 305 лв. до претендираните 2 621,67лв., както и в частта с
която е осъдена да заплати на ЕТ „Данкрис – Данчо Йонков“ разноски от
1 145,31 лв. и на К.Н.Н. разноски от 660 лв.
Жалбоподателката е
настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД),
на процесуалните правила и е необосновано, с изложени съображения за
определяне от окръжния съд на дължимото обезщетение в изключително занижен
спрямо степента, интензитета и продължителността на търпените от нея
неимуществени вреди /психически страдания/ размер, за нарушение на принципа за
справедливост и несъобразяване и обсъждане на всички конкретни обстоятелства от
значение за определяне на размера на
обезщетението съгл. задължителните постановки в ППВС № 4/68 г. и съдебната
практика. Молила е за отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска за
обезщетение до претендирания размер от 23 000 лв., ведно с лихвата от ПТП
до завеждане на исковата молба и след тази дата до окончателното плащане, както
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият ЕТ
„Данкрис – Данчо Йонков“, чрез адв. Д.Б., е подал писмен отговор, с който е
оспорил възивната жалба по съображения за неоснователност на оплакванията и
такива за правилността на обжалваната част от съдебния акт и постановяването му
при съобразяване от окръжния съд на принципа за справедливост при определяне на
конкретния размер на обезщетение с оглед установените по делото и претърпени от
ищцата конкретни страдания и при съобразяване на съдебната практика в подобни
случаи. Молил е за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за
присъждане на разноски. С оглед твърдението му, че ищцата ходила на работа по
време на болничен, което самата тя признавала, както и за това, че били
предварително „режисирани, преекспонирани и преувеличени факти и
обстоятелства“, е молил на осн. чл. 192 от ГПК да бъде задължено трето
неучастващо по делото лице – СП „ОСЗМК“ г.Лозница, да предостави справка дали в
периодите 18.10.2018 г. -27.10.2018 г. и 05.11.2018 г. – 18.11.2018 г. К.Л. е
изпълнявала трудовите си задължения /ходила е на работа/ и доказателства за
това, включително и заповеди за командировачни през този период.
Третото лице-помагач
„Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, чрез юрисконсулт Й.С., е подал писмен
отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за правилността на
решението в обжалваната му част е молило за потвърждаването му.
Ответникът К.Н.Н. не е
подал отговор на въззивната жалба.
Решението на окръжния
съд не е обжалвано в останалата му част /осъдителната за обезщетение за
неимуществени вреди от 3 000 лв. и лихва за забава от 305 лв. върху тази главница и за периода от 17.Х.2018 до 17.Х.2019г./.
Въззивната жалба е подадена
в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция
в съответната му отхвърлителна част, като неизгодно за него, редовна е и
допустима.
Искането на
въззиваемия ЕТ „Данкрис – Данчо Йонков“ по чл. 192 от ГПК е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение, доколкото не са налице условията по чл.
266, ал. 2 и ал.3 ГПК е и преклудирано, тъй като не е нито нововъзникнало, нито
новоузнато /обстоятелството, че ищцата е работила по време на болничния е било
известно на въззиваемия, както той сам сочи- признато от нея пред първата
инстанция/, нито е налице позоваване на процесуално нарушение на съда в тази
връзка. Освен това сочените за доказване обстоятелства „за режисирани,
преекспонирани и преувеличени факти и обстоятелства“, са ирелевантни.
Не са налице
предпоставки за събиране на доказателства служебно от съда, нито за извършване
на други процесуални действия по подготовка на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ЕТ „Данкрис – Данчо Йонков“ по
реда на чл. 192 от ГПК да бъде задължено трето неучастващо по делото лице – СП
„ОСЗМК“ г.Лозница, да предостави справка дали в периодите 18.10.2018 г.
-27.10.2018 г. и 05.11.2018 г. – 18.11.2018 г. К.Л. е изпълнявала трудовите си
задължения /ходила е на работа/ и доказателства за това, включително и заповеди
за командировачни през този период.
ВНАСЯ
делото за разглеждане
в открито съдебно заседание, насрочено на 02.12.2020 г. от 9,45 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не може
да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: