№ 1219
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба на № 263563/21.01.2022 г. на ищеца Г. Д. М. срещу решение
№ 260052 от 06.01.2022 г., постановено по гр.дело № 588/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 18 състав, в частта, с
която предявения от Г. Д. М. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Д.
М. при ПТП, настъпило на 19.01.2015 г. в гр.София, е отхвърлен за разликата
над присъдената сума от 25 000 лв. до сумата от 150 000 лв.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да
постанови друго, с което да присъди на ищеца още сумата от 125 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ за пред двете
инстанции, изчислено по реда на НМРАВ.
1
Решението и в частта на уважения иск в размер на сумата от 25000 лв. е
влязло в сила, поради необжалването му.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Г.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено на л.26 от делото на
първоинстанционния съд.
Въззивникът-ищец твърди неправилност на решението в обжалваната
му част, поради нарушения на чл.52 от ЗЗД, вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че размерът на обезщетението следва да се определя спрямо
размера на вредите, а в случая душевните болки и страдания на сина от
загубата на неговия баща, са пожизнени и следва да бъдат овъзмездени
справедливо и съобразно тяхната тежест и пожизненост. Твърди, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение е силно
занижен и не компенсира нито тежестта на вредите, нито тяхното
продължително проявление, нито съответства на трайно установената
съдебна практика и задължителна такава на съдилищата в РБ и на ВКС за
сходни случаи. Счита, че обжалваното решение е неправилно и по отношение
на приетия размер на съпричиняване – 50% от страна на пострадалия,
съобразно с който е редуциран и без това силно занижения размер на
обезщетение. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е приел принос от пострадалия в равна степен с този
на водача на увреждащото МПС, без да отчете обстоятелството, че
велосипедистът е значително по-слабия участник в произшествието, а водачът
на МПС упражнява високо рискова дейност и е имал обективна възможност
да предотврати ПТП, което не е сторил, докато велосипедистът не е имал
нито видимост назад, нито е разполагал с възможност да предотврати ПТП
или въобще да предвиди, че някой ще го застигне и блъсне. Твърди
недоказаност и на възражението за съпричиняване от застрахователя, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като бил без
светлоотразителна жилетка и без каска.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ответник „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез
нейния процесуален представител юрисконсулт Д., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна, поради което я
2
оспорва изцяло. Поддържа правилност и законосъобразност на решението в
обжалваната му част, изцяло кореспондиращо на събрания по делото
доказателствен материал.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани не изпращат
представители, не изразяват становище по съществото на спора.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени от Г. Д. М. срещу «ДЗИ-
Общо Застраховане» АД с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща Д. М. при ПТП, настъпило на 19.01.2015 г. в гр. София.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол № К61 от 19.01.2015 г., от показанията на
свидетеля-очевидец М. П. Г.-водач на л.а.м. „Форд Торнео Конект С“ с рег. №
********, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
както и с неоспореното от страните заключение на повторна САТЕ, изготвено
от вещото лице Х. И. се установява, че на 19.01.2015 г. около 19,30 часа л.а.м.
„Форд Торнео Конект С“ с рег. № ********, управляван от свидетеля Г. се
движи в гр.София по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул.
„Черни връх“ към бул. „България“, в тъмната част на денонощието, при мокра
асфалтова настилка, със скорост на движение от порядъка на 65 км/ч.
Автомобилът се движел в най-дясната (първа) лента, като пред него на
дистанция от около осем метра се движи неустановен лек автомобил, който
предприема маневра за навлизане от първа във втора и в последствие
навлизане от втора в трета лента. Свидетелят Г. предприел извършване на
3
същите маневрите на движещия се пред него автомобил. В това време и в
същата посока се движат група велосипедисти, между които и Д. Г. М. - баща
на ищеца, който управлявал велосипед DECATHLON VILAMIN-R със
скорост на движение от около 25 км/ч във втората лента, в близост до
границата с третата лента. В даден момент траекториите на движение на
престрояващия се отдясно наляво лек автомобил Форд Торнео и
преднодвижещия се велосипед, управляван от Д. Г. М. се пресичат, при което
настъпва удар в задното колело на велосипеда. Вследствие на удара, който е
под масовия център на тялото на велосипедиста, същият заедно с велосипеда
бива качен върху предния капак на автомобила, като достига до предната част
на тавана с главата си. След удара, велосипедистът бива отхвърлен напред и
леко вдясно, считано от първоначалната си посока на движение.
Велосипедистът заедно с велосипеда пада на пътната настилка и се
установява на мястото, на което е отразено петно от кръв в протокол за оглед
на местопроизшествието. Водачът на лекия автомобил продължава
движението напред до преустановяването му.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от така настъпилото произшествие
настъпва смъртта на велосипедиста Д. Г. М., причина за която е получената
тежка черепно-мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения, която
травма е получена при падането на пострадалия върху терена. Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка. Вещото лице установява, че
наличието на охлузване и рана в дясната тилна област на главата мотивира, че
при получаване на черепно-мозъчната травма не е имало преграда между
главата и предмета, който я е причинил (в случая терена), т.е. в този момент
пострадалият Д. М. не е бил с поставена на главата предпазна каска.
Установява се, че при поставена предпазна каска със сигурност тя би
намалила тежестта на получените увреждания в областта на главата, без обаче
да може да се определи от съдебно-медицинска гледна точка какви други
увреждания и с каква тежест би получил пострадалия.
Между страните не е било спорно, а и с приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № КО-0900-126/21.08.2015 г. на Столична
община, район Възраждане, се установява, че починалият Д. Г. М. е баща на
ищеца Д. Г. М..
4
Също така не е било спорно, че към 19.01.2015 г. за л.а.м. л.а.м. „Форд
Торнео Конект С“ с рег. № ******** е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена
на 09.07.2014 г., обективирана в застрахователна полица №
BG/06/114001722754, валидна до 09.07.2015 г.
Съобразно заключението на приетата по делото повторна САТЕ
причина за настъпване на процесното произшествие са предприетите
действия от страна на водача на лекия автомобил Форд Торнео, който при
извършваната маневра «престрояване в съседна лента» е бил длъжен да
съобрази поведението и действията си с останалите участници в движението в
конкретните пътни условия, от друга страна причина за произшествието е и
движението на пострадалия велосипедист в близост до надлъжната
маркировка, разделяща втора от трета пътна лента, при задължение да се
движи възможно най-близо до десния край на платното за движение на ул.
«Околовръстен път». Установява се, че ако бе спазил това свое задължение,
то би избегнал удара с лекия автомобил.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на неговата майка
Е. Д. Д..
Свидетелката установява, че баща и син имали няколко общи страсти-
хандбал (бившият съпруг на ищцата и баща на ищеца бил треньор по
хандбал), тенис и морето, което по-късно мотивирало ищеца да завърши
Военноморското училище. След като ищецът навършил 18-годишна възраст
той започнал да се среща с баща си много често, допитвал се до него за чисто
житейски въпроси. За смъртта на баща си ищецът разбрал от свидетелката. В
този момент той бил на работа на военен кораб. Изпаднал в депресия, спрял
да говори. Свидетелката установява, че се разделила с бащата на ищеца 17-18
години преди да почине, като тя със сина си-ищеца живеели в Кубрат, където
ищецът завършил средно училище. Грижи за ищеца били полагани изцяло от
ищцата. Бащата на ищеца има втори брак, от които са родени две деца, но към
момента на ПТП не живеел с тях, а с трета жена. В момента ищецът живее в
гр. Варна.
При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният
съд е приел основателност на иска, а по отношение на размера на дължимото
5
застрахователно обезщетение, изхождайки от критериите, посочени в чл. 52
ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието
внезапно, възрастта на починалия към момента на настъпване на увреждането
– 55 години, който бил жизнен, възрастта на увредените (ищецът), който е
пълнолетен, със собствено домакинство и към датата на деликта е живял
отделно от баща си, установените отношения на ищеца с починалия,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
обществено икономическите условия към 2015г. /установена МРЗ за страната
380 лв./, е намерил, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да бъдат възмездени със сумата от 50 000 лв. Съдът е приел за основателно
наведеното възражение за принос от страна на пострадалия, като е приел, че с
поведението си /без предпазна каска и управлявайки велосипед в нарушение
на правилата за движение по пътищата – ч.80, т.2 от ЗДвП/, пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, при процент на
съпричиняване от 50%, съобразно който процент е намалил определеното
обезщетение и уважил иска за сумата от 25 000 лева, като го отхвърлил за
разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(2016 г.), както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго,
следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
6
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение, доколкото и
предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 25 000 лв.
застрахователно обезщетение, между страните със сила на пресъдено са
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право.
По възраженията на въззивника, че определеното от
първоинстанцинния съд обезщетение е крайно занижено и не съответства на
реално претърпените вреди.
Възражението е основателно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
7
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през
различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са
приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-
високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези
суми са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай с оглед датата на събитието-19.01.2015 г. Конкретните икономически
условия (минимална работна заплата от 380 лв. и 2200,60 лв.-потребителски
паричен разход средно на едно домакинство за първото тримесечие на 2015 г.)
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат
на което на ищеца са причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия
баща/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и други съдебни актове.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и
претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, както и други обстоятелства.
Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е 110000 лв.
8
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
преценени към датата на увредата-2015 г., с оглед на конкретните
обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични
случаи- Решение № 74 от 22.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 569/2021 г., II т. о.,
ТК, Решение № 10 от 02.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2247/2020 г., I т. о., ТК и
др.
При смърт на близък, в случая баща, негативното отражение върху
психиката на ищеца което представлява и подлежащата на обезщетяване
вреда, се характеризира с най-висок интензитет непосредствено след
узнаването на смъртта и в следващия период с различна степен според
обстоятелствата продължителност, а след този период последиците могат да
имат различна степен на интензивност в зависимост от степента на близост
между починалия и увредения.
Установява се, че ищецът и при узнаване по телефона за смъртта на
своя баща, изпаднал в депресия, спрял да говори, което сочи на силен
емоционален шок и психотравма, които безспорно смъртта на родител
причинява, особено когато е неочаквана. Няколко дена не разговарял, но
постепенно се съвзел като за това много му помогнали колегите (когато узнал
за смъртта на баща си, ищецът бил на работа-на военен кораб, бил заместник-
капитан), на кораба имало и лекар-психолог, който също му помогнал да
преодолее травмата.
Действително по делото се установява, че ищецът и неговия баща са
живеели разделно (в отделни градове), поради раздялата на неговите родители
в ранната му детска възраст, но това обстоятелство не е показателно за
отношенията между тях. От събраните пред първоинстанционния съд
доказателства се установява, че ищецът и неговия баща имали общи страсти,
което означава общи интереси. Установява се, че именно любовта на бащата
към морето е изиграла решаваща и мотивираща за ищеца роля да учи и да
завърши Военноморското училище. Установява се, че след като ищецът
навършил 18-възраст контактите с баща му станали още по-чести, и макар
бащата на ищеца да живеел в София, то се виждал със сина си един-два пъти
в месеца. След смъртта на баща му, ищецът се случва да плаче, липсва му
9
мъжката подкрепа, която особено му е необходима с оглед желанието му да
кандидатства в академията. В момента ищецът има много спомени от баща си
като предмети – тенис, ракета, топки, лаптоп, подаръци, които му напомнят за
него.
С оглед така установеното е видно, че първоинстанционният съд не е
отчел действително съществуващата близка емоционална връзка между
ищеца и пострадалия, както и интензитета и продължителността на търпените
от него душевни болки и страдания, в резултат на преждевременната смърт на
родителя му (55 години към деня на смъртта си), поради което е присъдил
занижен размер на дължимото обезщетение, несъответстващ на данните по
делото. При съобразяване на горните обстоятелства, както и на останалите
релевантни такива за определяне на застрахователното обезщетение,
включително момента на вредоносното събитие, с оглед обществено-
икономическата конюнктура в страната, настоящият съдебен състав намира,
че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в случая следва да
възлиза на 110 000 лв.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното обезщетение не е завишено по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
По възражението във въззивната жалба за неправилно приетия от
първоинстанционния съд размер на съпричиняване. Същото е основателно.
В Решение № 60129 от 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1992/2020 г., I т.
о., ТК е прието следното: «за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
10
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие».
С оглед на горното правно разрешение единственото доказано главно и
пълно нарушение от страна пострадалия, в пряка причинна-връзка с което е
допринесъл за настъпване на произшествието, е нарушението на изискването
на чл.80, т.2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение. Неоспорен от страните и съответстващ на
доказателствата по делото, е извода на вещото лице Иванов, че ако
пострадалият бе спазил това свое задължение, то би избегнал удара с лекия
автомобил.
Настоящият въззивен състав намира за неправилни изводите на
първоинстанционния съд за наличие на принос от страна на пострадалия,
поради управление на велосипед без предпазна каска и светлоотразителна
жилетка.
Тези две нарушение безспорно са установени, но ответникът не е
доказал главно и пълно, че те са в пряка причинна-връзка с настъпилото
произшествие.
Видно от заключението на СМЕ не може да се отговори категорично,
при поставена предпазна каска какви други увреждания и с каква тежест би
получил пострадалия, т.е. по делото липсват доказателства, от обсъждането
на които да се стигне до категоричния извод, че поставена предпазна каска би
изключила леталния изход за пострадалия.
По отношение на липсата на светлоотразителна жилетка. В протокола за
оглед е отразено наличието на добра видимост, т.е. водачът на лекия
автомобил не е имал ограничена видимост. Установено е, че макар
произшествието да е настъпило в тъмната част от денонощието, то пътното
платно е осветено от улично осветление, следователно за велосипедиста не е
11
било налице задължение да управлява велосипеда със светлоотразителна
жилетка, съобразно нормата на чл.80, т.1 от ЗДвП.
Дори и да е било налице такова задължение за велосипедиста, то
липсата на светлоотразителна жилетка не е станала причина пострадалият да
е невидим за водача на превозното средство. Причина за това е, че свидетелят
Г. и водач на увреждащия автомобил се е движел много близко зад
неустановения автомобил, следвайки неговите маневри и велосипедистите са
се открили пред него в момента на престрояването на предния автомобил.
Предвид горното и като съобрази броя, вида и тежестта на извършените
от двамата участници нарушения, както и че отговорността на водача на
моторно превозно средство е значително по-голяма от тази на управляващия
велосипед, намира, че първоинстанционният съд е определил значително
висок принос от страна на пострадалия велосипедист, поради което същия
следва да бъде определен в размер на 30%.
Така мотивиран въззивният съд намира, че въззивната жалба като
частично основателна следва да бъде уважена, съобразно изложените по-горе
мотиви.
При това положение определеното обезщетение от 110 000 лв. следва да
бъде намалено със сумата от 33 000 лв., съответстваща на приетия принос от
30%, следователно искът се явява основателен за сумата от 77 000 лв.
С оглед на горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдената
сума от 25 000 лв. до сумата от 77 000 лв. и предявеният иск бъде уважен за
сумата от още 52 000 лв. Съответно в отвърлителната му част и за разликата
над 77 000 лв. до 150 000 лв. следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото въззивният съд следва да преизчисли
разноските направени пред първоинстанционния съд, съобразно изхода на
делото.
Ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса
и разноски, поради което такива не е правил, съответно не му се присъждат.
Видно от договор за правна помощ от 10.01.2020 г. същият е
представляван безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адвокат Л. Г.,
12
поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Г. адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
При материален интерес от 150 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен на основание чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 4 530 лв., от която и съобразно
уважената част от иска /77 000 лв./ се дължи сума в размер на 2 325,40 лв.
Следователно ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.
още сумата от 1 570,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществяваната от него безплатна правна помощ на ищеца пред
първоинстанционния съд.
Ответникът и в първоинстанционното произвдство е направил разноски
в размер на 400 лв. (толкова са претендирани с представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК), от която сума и съобразно отхвърлената част от
иска /73000 лв./ ищецът му дължи сума в размер на 194,66 лв. Следователно и
първоинстанционното решение и в частта, с която ищецът е осъден на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати разноски за разликата над дължимата
сума от 194,66 лв. до присъдения размер от 333,33 лв. следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Апелативен съд-София още сумата от 2080 лв.-държавна такса
върху размера на уважения иск и още сумата от 138,66 лв.-заплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
По разноските във въззивното производство.
Адвокат Г. претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
При обжалваем материален интерес от 125 000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 4030 лв., от която сума и съобразно уважения размер на
въззивната жалба от 52 000 лв. се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 1676,48 лв.
13
Ответникът - въззиваем претендира юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от
ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ на 200 лв.,
от която сума въззивникът ще следва да заплати 116,80 лв., съответстваща на
отхвърлената част от въззивната жалба /73 000 лв.
Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052 от 06.01.2022 г., постановено по гр.дело №
588/2020 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение,
18 състав, в частта, с която предявения от Г. Д. М. срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
от смъртта на неговия баща Д. М. при ПТП, настъпило на 19.01.2015 г. в
гр.София, е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. до
сумата от 77 000 лв., в частта с която ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски над сумата от 194,66 лв.
до сумата от 333,33 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3 да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Г. Д. М.,
ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес:
гр.София, ж.к. „Люлин 10“, бл.109П, ет.7ап.21, адвокат Л. Г. допълнително
сумата от 52000 лв. /петдесет и две хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-
болки и страдания от смъртта на баща му Д. Г. М., настъпила в пряка,
причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 19.01.2015 г. в гр.София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Форд Торнео Конект С“ с рег. №
14
******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, сключена на 09.07.2014 г., обективирана в
застрахователна полица № BG/06/114001722754, валидна до 09.07.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2017 г. до
окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над сумата от 77 000 лв. до претендираната сума от 150 000 лв.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3 да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Л. Г.,
гр.***, гр.***, ж.к. „***“, бл.****, ет.*ап.** адвокатско възнаграждение в
размер на още 1 570,40 лв. /хиляда петстотин и седемдесет и 0,40 лв./ за
осъществяваната от него безплатна правна помощ на ищеца пред
първоинстанционния съд, както и адвокатско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция в размер на 1 676,48 лв. /хиляда
шестстотин седемдесет и шест и 0,48 лв./.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3 да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд София още сумата от 2080 лв. /две хиляди
и осемдесет лв./, държавна такса върху размера на уважената част от иска,
както и още допълнително сумата от 138,66 лв. /сто тридесет и осем и 0,66
лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16