М
О Т И
В И към Присъда № 323/29.10.2014г.,
постановена по НОХД № 2394/2014г. по описа на Пловдивски
районен съд, XI н. с.
РП – Пловдив е повдигнала
обвинение срещу С.М.С. – роден на ***г. в гр. В., живущ ***, българин,
български гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН ********** за това, че на 12.06.2012г., на автомагистрала „Т.”, км.***, обл. П. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Хюндай” с рег. №
******** в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № ****/2011г. на Началника на РУП С. към ОДМВРГ Г.,
връчено на 29.09.2011г. и влязло в законна сила на 07.10.2011г. за управление
на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, е
извършил такова деяние – престъпление по чл.343в ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подс. С. обвинение, като предлага
същият да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
Защитникът на подс. С. – адв. М.Д. моли съда да
освободи подзащитния и от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание глоба в минимален размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подс. С.М.С. е роден на ***г.
в гр. В., живущ ***, българин, български гражданин, без образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. С. не бил правоспособен
водач на МПС и нямал издадено свидетелство за управление на МПС.
С НП № ****/2011г. на
Началника на РУП С. към ОДМВР Г., на подс. С. било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.150
от ЗДП, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП и отнети 6 контролни точки, на
основание Наредба № Із – 1959 на МВР. С посоченото по – горе постановление
подсъдимият бил санкциониран за това, че управлява ППС без да е правоспособен
водач. НП било връчено на нарушителя на 29.09.2011г. и тъй като не било
обжалвано влязло в сила на 07.10.2011г.
На 12.06.2012г., около
11.50ч., на автомагистрала „Т.”, км.***, обл. П.,
въпреки че не бил изтекъл едногодишният срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС,
подс. С. отново управлявал л. а. „Хюндай”
с ДК № ******** без свидетелство за управление на МПС. На посоченото по – горе
място подсъдимият бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР Пловдив – свидетелите Г.В. и А.Д., пред които водачът заявил, че не
притежава свидетелство за управление на МПС, поради което и не могъл да
представи такова. Полицейските служители извършили справка, от която
установили, че подс. С. е неправоспособен водач. На
водача бил съставен АУАН № ****/12.06.2012г., както за нарушение на чл.150 от
ЗДП за това, че не може да представи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него, така и за нарушение на чл.100 ал.2 от ЗДП за това, че
не е поставил на предното обзорно стъкло валиден винетен
стикер за платена винетна такса К – 3, съгласно чл.10
ал.2 от ЗП. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № ****/26.06.2012г.
на ВРИД Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив, с което на подс. С. били наложени административни наказания глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДП, на основание чл.177 ал.1 т.2
пр.1 от ЗДП, като наред с това били отнети 6 контролни точки, на основание
Наредба № І – 1959 на МВР и глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.100
ал.2 пр.1 от ЗДП, на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДП. Постановлението
било връчено на 01.08.2012г. и влязло в сила на 10.08.2012г.
Описаната по – горе
фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.
С., дадени пред орган на досъдебното производство,
които бяха прочетени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК. В подкрепа на фактическата обстановка
са и показанията на св. Г.В.В. и св. А.Д.Д. – депозирани в съдебно заседание,
както и от показанията им, дадени пред орган на досъдебното
производство, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Съдът кредитира обясненията на подс. С., както и показанията на св. В. и св. Д. като
обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
От обективна страна,
фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства:
от досъдебно производство № 292/2013г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив – НП № ****/26.06.2012г. на ВРИД
Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив /л.7/, НП № 1542/11.07.2011г.
на Началника на РУП С. към ОДМВР Г. /л.8/, АУАН № ****/12.06.2012г. /л.12/,
справка от Началника на РУП С. към ОДМВР Г. рег. №
****/31.01.2014г. /л.27/, справка за нарушител от друг регион /л.32/,
характеристична справка /л.33/; от НОХД № 2394/2014г. по описа на ПРС, ХІ н. с.
– справка за съдимост /л.9 – л.10/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс.
С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на
12.06.2012г., на автомагистрала „Т.”, км.***, обл. П.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Хюндай”
с рег. № ******** в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с Наказателно постановление № ****/2011г. на
Началника на РУП С. към ОДМВРГ Г., връчено на 29.09.2011г. и влязло в законна
сила на 07.10.2011г. за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление, е извършил такова деяние.
С НП № ****/2011г. на
Началника на РУП С. към ОДМВР Г. подс. С. е бил
наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление. Посоченото постановление е било връчено на подсъдимия на
29.09.2011г. и тъй като не е било обжалвано, е влязло в сила на 07.10.2011г. На
12.06.2012г. подс. С., в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, отново е извършил такова деяние, а именно
управлявал е МПС без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. С. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Съдът намира, че в случая
не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.78а от НК и
освобождаване на подс. С. от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание глоба.
От приложената към делото
справка за съдимост се установява, че с Решение № 130/21.10.2013г., постановено
по НАХД № 410/2013г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, подс.
С. е бил признат за виновен за извършено на 03.07.2013г. престъпление по
чл.343в ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на
1 000 лв. Решението е влязло в сила на 06.11.2013г.
С Решение №
8/15.01.2014г., постановено по НОХД № 444/2013г. по описа на Районен съд В., подс. С. е признат за виновен за извършено на 17.07.2013г.
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 2 000 лв. Решението е влязла в сила на 28.01.2014г.
С оглед на горното следва
да се приеме, че в случая е налице хипотезата на множество престъпления, поради
което, макар и към момента на извършване на престъплението предмет на настоящия
обвинителен акт, подс. С. да не е бил освобождаван от
наказателна отговорност, по отношение на него не може да намери приложение
чл.78а от НК, тъй като съгласно ал.7 от посочената разпоредба алинеи 1 – 5 не
се прилагат при множество престъпления. Доколкото в случая става въпрос за едно
и също престъпление, такова по чл.343в ал.2 вр. ал.1
от НК, биха могли да намерят приложение разпоредбите на чл.26 от НК и да се
приеме, че е налице продължавано престъпление, респ.
че множеството престъпления е последица от разкъсването на продължаваното престъпление.
Съгласно чл.26 ал.6 от НК разпоредбите на този член не се прилагат за
престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в
него, поради което в случая, макар да може да се приеме, както беше посочено по
– горе, че множеството престъпления са последица от разкъсването на
продължаваното престъпление, не може да бъде приложен чл.78а от НК.
С оглед на посочената и
приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс.
С. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на
същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК при наличие на многобройни смекчаващи
обстоятелства. Като такива следва да се посочат признанието на вината,
съжалението за строеното, оказаното съдействие за изясняване на обективната
истина, чистото съдебно минало. Предвид горното съдът намира, че на подс. С. следва да бъде наложено наказание пробация, тъй
като за извършеното от него престъпление не е предвиден най – ниският предел на
лишаването от свобода. При определяне срока на пробацията, както и пробационните мерки, които тя следва да включва, съдът
отчита посочените по – горе смекчаващи обстоятелства и намира, че на подсъдимия
следва да бъде наложена пробация за срок от шест месеца, включваща следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес: с. Т., обл. В., ул. „К.” № ** за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АМ