№
гр. София, 03.06.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 8945 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 345018 от 22.02.2018 г., постановено
по гр. д. № 74638/2017 г. на СРС, 33 състав, е отхвърлил искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Е.П.Б. срещу „Т.С.“ ЕАД за
признаване за установено, че Е.П.Б. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в общ размер на
1225,57 лева – главница за топлинна енергия (ТЕ) за периода 12.2011 г. –
07.2015 г. за абонатен № 43597, поради липса на договорно правоотношение и
липса на доставка на ТЕ, евентуално поради погасяването ѝ по давност, за
ап. 84, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. №
43597.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата
Е.П.Б., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подала въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, в която същото се счита за неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в
противоречие с практиката на съдилищата. Намира, че съдът неправилно е приел,
че въззивницата е потребител на ТЕ, тъй като по делото не е бил представен
титул за собственост или акт за учредено в полза на последната право на
ползване. Твърди се, че процесният имот е общинско жилище. Сочи се, че по
делото не са били предствени доказателства, че установените плащания в полза на
топлофикационното дружество са били извършвани от ищцата. Посочва се, че дори
да са били правени плащания от името на Е.Б.,
то те не са прекъснали течението на давността по отношение на процесното
вземане, тъй като плащания на част от задълженията прекъсват давността само за съответната
част, не и за остатъка от дълга. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД или третото лице – помагач
– „Б.Б.“ ООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата. Не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционното решение е валидно, но не е допустимо в обжалваната част.
СРС, 33 състав, е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти,
на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 ГПК). Ищецът оспорва
дължимостта на процесните суми, поради което в доказателствена тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че спорното право съществува, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на топлоенергия, както и качеството на ищцата на
потребител на топлоенергия, че реално е била доставена топлоенергия в съответния
обем за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на отричаната сума.
Настоящият състав на съда намира, че следва да обсъди
основния довод във въззивната жалба, а именно че въззивницата не е собственик
на процесния имот.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ред. от 21.06.2011 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ред. от 17.07.2012 г.) "потребители на топлинна
енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (ред. от 08.09.2006 г.) "потребител на енергия или природен газ
за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно §1, т. 41б от ДР на ЗЕ (ред. от 17.07.2012 г.)
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Следователно, по изричното разпореждане на закона,
по договора за доставка на топлинна енергия за конкретен имот, потребител на
топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване.
За да постанови
решението си първоинстанционният съд е приел, че между страните са налице договорни
отношения по продажба на ТЕ за битови нужди.
Въззивният
съд намира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства от ответника,
чиято е доказателствената тежест за това, ищцата да е собственик на процесния имот
т. е., че е потребител на ТЕ по силата на закона и съоветно легитимирана да
отговаря за задълженията за топлоенергия, отдадена в имота през процесния
период. В исковата молба и съоветно във въззивната жалба ищцата и въззивница
изрично оспорва качеството си на собственик на процесния имот.
За да обоснове обстоятелството, че ищцата
разполага с вещно право на собственост по отношение на процесния имот,
ответникът е поискал привлеченото на негова страна трето лице – помагач да
представи индивидуани справки за отопление и топла вода и документи за главен
отчет за процесния имот, в които като клиент е посочена Е.Б.. Тези документи,
обаче, не са от естество да установят притежанието на право на собственост
върху процесния апартамент, те единствено биха могли да докажат отчитане на
ползвана ТЕ в имота. Качеството на потребител на Е.Б. би могло да се установи
чрез титул за собственост на нейно име, какъвто няма представен в кориците на делото.
От изложеното се налага извод за истинност на
твърденията в исковата молба, а именно липса на качеството на потребител на
ищцата, поради липса на качеството собственик на процесния имот, от което
следва и липса на дължимост на процесните суми, което обстоятелство се цели да
се установи чрез отрицателния устновителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът не установи обстоятелтвото, че ищцата е собственик на процесния
апартамент, което би било основание да бъде ангажирана отговорността ѝ за
процесните суми, поради което и следва да се приложат негативните правни
последици от неустановяването на обстоятелство, за което страната носи
доказателствена тежест, а именно уважаване на предявения отрицателния
устновителен иск.
Доколкото решаващите изводи на настоящия състав не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде отменено,
а предаявният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - уважен.
При този изход на спора разноски следва да бъдат
присъдени на въззивницата на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, която е представила
списък по чл. 80 ГПК за 25 лева държавна такса, 5 лева такса за банков превод и
320 лева адвокатско възнаграждение за предосатвена безплатна помощ по чл. 38, ал.
2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, уговорено по същия начин и в представен договор
за правна защита и съдействие. Съобразявайки цената на предявения иск,
фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за
прекомерност съдът намира, че на въззивницата следва да бъдат присъдени сторените
във въззивната инстанция разноски в общ размер от 350 лева.
Следва да бъдат преизчислени и разноските в
първоинстанционното производство, като такива се присъдят в полза на ищцата на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В първоинстанционното производство е представен списък
по чл. 80 ГПК за 50 лева държавна такса, 2,40 лева такса за банков превод и
315,79 лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ по чл.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, уговорено по същия начин и в представен договор за
правна защита и съдействие. Поради основателност на предявения иск на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените пред първата инстанция разноски в общ
размер на 368,19 лева.
Воден от горното Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 345018 от 22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 74638/2017
г. на СРС, 33 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Е.П.Б., ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е.П.Б. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в
общ размер на 1225,57 лева – топлинна енергия за периода 12.2011 г. – 07.2015
г. за абонатен № 43597, поради липса на договорно правоотношение за ап. 84,
находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 43597.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Е.П.Б., ЕГН
**********, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 1, ГПК сумата от 350 лева - разноски за въззивното производство, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 368,19 лева - разноски за
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на третото
лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисиз“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.