О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1023
гр.
Перник, 22.11.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 21 ноември през две хиляди и деветнадесета
година, I-ви
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
мл.съдия Кристина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Игнатов в.ч.гр.д. № 00769 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 – чл.278, вр. чл.248, ал.3 и чл.250, ал.3 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на М.Т.П., Е.Ф.М. и М.Ф.М., чрез адв. В. от САК, против
определение от 13.09.2019 г. по гр.д. № 2374/2018 г. на РС- Перник, с което е
оставено без уважение искането на ответниците по делото- М.Т.П., Е.Ф.М. и М.Ф.М.,
чрез адв.В., за присъждане на разноски по гр. д. № 2374 по описа за 2018 г., приключило с определение
от 28.06.2019 г., с което съдът е прекратил производството по делото на
основание чл.231, ал.1 ГПК
Със
същото определение е оставено без уважение и евентуалното искане на ответниците
по делото- М.Т.П., Е.Ф.М. и М.Ф.М. чрез адв.В., за допълване на определението
по гр. д. № 2374 по описа за 2018 г с което съдът е прекратил производството по
делото на основание чл.231, ал.1 ГПК, относно разноските.
Въззиваемите
П.К.Л. и Г.П. Л. чрез своя процесуален представител- адв.К. *** са подали
отговор в срок, като са изразили становище, че жалбата е неоснователна.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната
жалба като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, е
допустима и следва да се разгледа по същество.
За да
остави без уважение молбата на ищците М.Т.П., Е.Ф.М. и М.Ф.М., чрез техния
процесуален представител адв.В. от САК, районният съд е приел следното:
Делбеното
производство е било прекратено след изтичане на шестмесечния срок, за
възобновяването му, като същото преди това е било спряно на основание чл.229,
ал.1, т.1 ГПК по взаимно съгласие на страните. Първоинстанционният съд се е
позовал на разпоредбата на чл.355 ГПК, според която страните в делбеното производство
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и
др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за присъждане разноски по чл.78 ГПК, които включват и възнаграждение
за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки. До този извод съдът е достигнал, анализирайки
редакцията на нормата на чл.355 ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 ГПК. Съдът се е позовал на определение №2927 от 01.10.2018 г. по в.гр.д.
№4424/2018 г. на САС, ТК и определение
№335 от 01.07.2015 г., по дело №2020/2015 г. на ВКС, първо г.о.
Предвид
това районният съд е достигнал до извода, че поради прекратяване на делото във
второто по делото заседание разноски не се дължат, а същите остават, така както
всяка страна си ги е направила по делото и разходът за адвокатско
възнаграждение следва да се понесе от съделителите както е направен.
По
отношение на искането по чл.250 ГПК, ал.1 ГПК съдът е изложил мотиви, свързани
с това, че след като производството по делото е прекратено и не се е
стигнало до произнасяне по претенциите на страните, претенцията се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Окръжният
съд намира обжалваното определение за правилно.
Съгласно
чл.78 ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяването на делото.
Съгласно особената разпоредба на чл.355 ГПК, страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. Нормата е специална и урежда случаите, в
които делбата е приключила с влязло в сила решение по втората й фаза –
извършване на делбата. Когато искът за съдебна делба е отхвърлен и такава не е
допусната, респ. когато производството е изцяло прекратено в по-ранна фаза, поради
недопустимост на исковата претенция, отговорността за разноски се разпределя по
общите правила но чл.78 ГПК.
В
случая производството е спряно при условията на чл.229, ал.1, т.1 ГПК по
съгласие на страните. Производството по делото е прекратено при условията на
чл.231, ал.1 ГПК, тъй като никоя от страните в шестмесечен срок от спирането му
не е направила искане за възобновяване. Предвид спецификата на делбеното
производство, при което всяка от страните има качеството, както на ищец, така и
на ответник, съдът намира, че, както ищците, така и ответниците са имали
възможност да направят искане за възобновяване производството по делото, в
следствие на което да се стигне до един краен съдебен акт- прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на исковата претенция или
отхвърляне на иска като неоснователен или недоказан. Едва в този случай последните
биха имали право на претенция за разноски, свързани с изплатено адвокатско
възнаграждение. В случая ответниците с
поведението си са дали повод, както за спирането, така и за прекратяването на
производството по делото. Различен би бил случаят, в който производството по
делото е прекратено на друго основание- недопустимост на исковата претенция,
оттегляне на иска или друго подобно, което произхожда само и единствено от
процесуалното поведение на ищеца. В случая, както бе отбелязано, производството
по делото е прекратено поради поведението на двете страни- бездействие при
спряно при условията на чл.229, ал.1, т.1 ГПК производство, в рамките на шест
месеца.
Самото
спиране а производството по делото по съгласие на страните води до извода, че между
страните е имало преговори или нагласа за такива, относно спора. Ето защо направените
от тях разходи за правна защита и съдействие не следва да се включват в разноските,
които на основание чл.355 ГПК всяка страна в делбено производство има право да
претендира. След като това не е сторено и ответната страна се е дезинтересирала
от процеса, разноските за адвокатски възнаграждения следва да останат за сметка
на страните така, както са направени.
По
отношение на искането за допълване на определението в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районния съд в тази им
част. За да остави искането без уважение районният съд се е позовал на срока,
визиран в разпоредбата на чл.248 ГПК, а именно- едномесечен срок от връчването
на решението или от влизането му в сила. В този смисъл, след като производството
по делото е прекратено, като не се е стигнало до произнасяне по претенциите на
страните и прекратителният акт, който не е бил обжалван е влязъл в законна сила,
тази претенция се явява неоснователна.
Предвид
горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 13.09.2019 г. по гр.д. № 2374/2018 г.
по описа на Районен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване с частна касационна жалба пред Апелативен съд- София в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.