№ 6990
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100504752 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Столична община срещу решение № 7601 от 15.05.2023 г., постановено
по гр. дело № 50090/2022 г. по описа на СРС, 159 състав, в частта, с която са уважени
предявените от „ЗАД А.“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за сумата от 2478,70 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 10017030119566 за вредите по лек автомобил с рег.
№ СВ **** ВК, ведно със законната лихва върху сумата от 14.09.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 753,93 лв., лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 13.09.2022 г.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост и превратно тълкуване на събраните
доказателства, от които не се установявало настъпване на вредите в причинна връзка с дупка
върху пътното платно. Счита, че механизмът на ПТП не се доказвал предвид противоречията
в събраните писмени и гласни доказателства относно точното място на произшествието и
липсата на изготвен протокол за ПТП. Намира, че наведеното от него възражение за
съпричиняване е основателно, с оглед установената от вещото лице по САТЕ
1
предотвратимост на ПТП при насочено внимание на водача към пътното платно. Ето защо
моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
Въззиваемият „ЗАД А.“ АД не подава отговор на въззивната жалба. В открито съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че решението на
СРС е правилно и моли да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба от ответника Столична община срещу определение №
6895/13.02.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на
постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на
материалния закон и необоснованост с твърдения, че с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото определеното юрисконсултско възнаграждение на ищеца е в
прекомерен размер и следва да бъде намалено до минимума от 100 лв. Ответникът по
частната жалба „ЗАД А.“ АД не подава отговор по частната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия
случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото не се спори, че към 28.06.2017 г. между ищеца и
водача на увредения автомобил е съществувало валидно правоотношение по договор за
2
застраховка „Каско”, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2478,70 лв. за щети от ПТП, настъпило на
28.06.2017 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че застрахователното
събитие е настъпило в с. Лозен, Столична община, на 28.06.2017 г. около 12:00 ч., като
застрахованият при ищеца автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ **** ВК се е движил по
ул. „Сергин Сердарски“ в посока от ул. „Могила“ към ул. „Роза“ и в района на № 8 е
попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на
автомобила – увредени предна и задна десни джанти. Описаният механизъм на ПТП се
установява от гласните доказателства и представеното по делото уведомление-декларация за
щета на МПС, подписано от водача на увредения автомобил. Свидетелят И.Н.Н., водач на
увреденото МПС, потвърждава изложените от него в частния свидетелстващ документ
обстоятелства, като разказва, че е претърпял инцидент с посочения автомобил, при който е
попаднал в дупка на пътното платно, докато се е движил по ул. „Сергин Сердарски“ в с.
Лозен и вследствие на удара са се повредили предна и задна десни джанти. Свидетелят
заявява, че не помни номер на улицата, но описва конкретния участък със стръмния път и с
намиращите се наблизо детска площадка и поляна/двор.
От изложеното е видно, че противно на доводите във въззивната жалба, в случая не е налице
противоречие между събраните писмени и гласни доказателства – както в уведомлението за
щета, така и в показанията си като свидетел водачът на увреденото МПС заявява, че
инцидентът е настъпил на ул. „Сергин Сердарски“ в с. Лозен, като никъде не е уточнил
точен номер на улицата, пред който се е случило произшествието. За основателността на
претенцията е без значение в кой конкретен участък е настъпило ПТП, тъй като наличието
на дупка на пътното платно при всички случаи е несъмнено установено от събраните
доказателства, а посочената улица „Сергин Сердарски“ по цялата си дължина попада в село
Лозен, което пък изцяло е разположено на територията на ответната Столична община.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е
настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно
– свидетелят И.Н. е категоричен, че автомобилът е попаднал в дупка в дясната част на
пътното платно, която не е била обозначена или обезопасена. Съществуването на описаната
дупка се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
3
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при
описания в исковата молба механизъм на пътен участък от общинската пътна мрежа на
територията на Столична община, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер. Във връзка с възраженията във
въззивната жалба следва да се отбележи, че съобразно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, чл. 125
и чл. 125а от ЗДвП при настъпване на ПТП само с имуществени вреди и един участник не е
налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и
последните нямат задължението да посещават мястото на произшествието и да съставят
протокол. Липсата на протокол за ПТП не опровергава извода за настъпило събитие при
описания механизъм в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото същото се установява несъмнено от
всички писмени и гласни доказателства по делото. В допълнение, приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ е категорично, че настъпилите щети на автомобила –
увредени предна и задна десни джанти, са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие, поради което при наличие на застраховка „Каско на
МПС“ ищцовото дружество основателно е платило обезщетение на увреденото лице.
Съобразно изводите на вещото лице по САТЕ, дупка на пътното платно би могла да се
възприеме от водача на МПС на разстояние около 20-25 метра, когато погледът попада върху
препятствието на пътя, като съобразявайки показанията на свидетеля, който твърди, че се е
движил с не повече от 30 км/ч., експертът счита, че водачът е имал техническата възможност
да спре преди мястото на настъпване на произшествието, ако вниманието и погледът му са
били насочени към препятствието. В открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че
водачът би могъл да възприеме дупката от посоченото разстояние, но не и да прецени
нейната дълбочина и широчина, така че да вземе решение за аварийно спиране, като
допълва, че при наличие на знак или обозначение на препятствието то със сигурност би било
достатъчно видимо за водача, за да го избегне. В настоящия случай обаче подобно
обозначение на дупката не е било поставено, като предвид уточненията на вещото лице не
може да се приеме за противоправно поведението на водача на МПС – видно е, че макар и да
е видял препятствието, същият не е имал възможност да въприеме размерите му, като
същевременно се е движил с ниска скорост съобразно състоянието на пътя и атмосферните
условия, поради което не е налице нарушение на посочената във въззивната жалба
разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че
поведението на водача на увредения автомобил е било правомерно и същият не е
допринесъл за настъпването на вредите.
Следователно, възраженията във въззивната жалба за недоказан механизъм на ПТП, за липса
на противоправно бездействие на служител на ответника и наличие на съпричиняване са
несъстоятелни, като ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу размера на присъденото
4
застрахователно обезщетение и дължимостта на претендираната лихва за забава, поради
което въззивният съд не следва да излага собствени мотиви по тези въпроси, а предвид
установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право предявените
искови претенции следва да бъдат уважени за посочените размери.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
По подадената частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд, след
като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че претендираното със списъка на
разноски от ищеца юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. не е прекомерно, тъй като е в
рамките на предвидените в закона размери, поради което съобразно уважената част от
исковете е присъдил на ищцовото дружество разноски в общ размер от 798,81 лв. и е
оставил без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената
разпоредба регламентира заплащането на правната помощ съобразно вида и количеството на
извършената дейност, а според разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 360 лв.
Следователно, присъденото в случая юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
действително попада в границите на регламентираните от нормативната уредба минимален
и максимален размер, но според настоящата въззивна инстанция същият не съответства на
вида и количеството извършена дейност по конкретното дело. Касае се до предявени от
застрахователното дружество срещу Столична община искове за регресни вземания поради
причинени вреди на застрахован автомобил от необезопасена дупка на пътното платно,
каквито застрахователят многократно е предявявал с идентични твърдения, налице е трайна
съдебна практика по идентични казуси и същите не се квалифицират с каквато и да било
правна или фактическа сложност. Конкретното дело се е развило в две открити съдебни
заседания пред първата инстанция, като са събрани обичайните за подобни казуси
доказателства – писмени, гласни чрез разпит на един свидетел и заключение по САТЕ, без
5
усложнения в процеса от обективна или субективна страна.
Следва да се отбележи, че юрисконсултското възнаграждение не се присъжда на страната
поради реално извършен разход от нея в посочения размер, поради което и същото се
определя от съда по размер съобразно обема осъществено процесуално представителство по
конкретното дело. С оглед на изложеното и като съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото, настоящият въззивен състав намира, че в полза на
ищцовото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв., т.е. съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да
се присъдят разноски в общ размер от 598,89 лв.
Следователно, постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК е неправилно и следва да
бъде отменено, а първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските,
като присъдените в тежест на ответника разноски бъдат намалени до посочената сума от
598,89 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7601 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 50090/2022 г. по
описа на СРС, 159 състав, в частта, с която СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ ****, е
осъдена да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 2478,70 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 10017030119566 за вредите по лек автомобил с рег.
№ СВ **** ВК, ведно със законната лихва върху сумата от 14.09.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 753,93 лв., лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 13.09.2022 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ ****, адрес гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски във въззивното
производство.
ОТМЕНЯ Определение № 6895/13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 50090/2022 г. по описа
на СРС, 159 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 7601 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 50090/2022 г. по описа
на СРС, 159 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ ****, е осъдена да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над дължимия размер от 598,89 лв. до пълния
присъден размер от 798,81 лв. (т.е. за сумата от 199,92 лв. ), разноски в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7