Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесет
и пети октомври, през две хиляди и осемдесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Румяна Аврамова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 14911 по описа на състава за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата Н.Г.С. претендира за осъждане на ответника, да й заплати обезщетение
за описаните в исковата молба неимуществени вреди, произтичащи от накърняване
на честта, достойнството и доброто й име в обществото, изпитано чувство на
притеснение и несигурност по време на бременността, изживяно психологическо
разстройство – реакция на стрес и разстройство в адаптацията, влошаване на
личните и семейни отношения, както и обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените разходи за процесуално представителство и
защита, които твърди да е претърпяла
поради повдигането и поддържането на обвинение срещу нея, в извършването на
умишлено престъпление от общ характер. Наказателното
преследване срещу ищцата било образувано като ДП № 3/2013г. по описа на Окръжен
следствен отдел, район Елин Пелин при Окръжна П., гр. София, продължило в
съдебна фаза, доколкото обвинението било поддържано от органите на П.та на РБ,
и достигнало до първоинстанционна оправдателна присъда по НОХД № 21/2016г. по
описа на 6-ти състав при НО на Софийски окръжен съд. След въззивно обжалване,
наказателното производство срещу ищцата е приключило с потвърждаване на оправдателна
присъда с Решение от 25.05.2017г. по ВНОХД № 357/2017г. по описа на VIII състав
НО на САС, влязло в сила на 21.07.2017г. При изложените фактически
твърдения ищцата претендира за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение в размер 30 000 лева за неимуществени вреди,
2 100 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите на
претендираните обезщетения, за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 21.07.2017г. до деня на окончателното плащане. С оглед
очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на
ответника да му заплати сумата на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника – П.НА Р.Б.чрез подадения
отговор от Софийска градска П. по съображения подробно изложени в отговора.
Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата за настъпване на
вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на
пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и
действията на органите на П.та на РБ. Независимо от изложеното ответникът
поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед
действителния обем и характер на вредите, които ищцата твърди да е понесла. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед неголямата
продължителност продължителност на наказателното производство, факта, че спрямо
ищцата е приложена сравнително най-лека мярка за процесуално принуда, както и факта,
че първоинстационната оправдателна присъда не е била протестирана. Поддържа
становище, че не следва да бъде ангажирана деликтна отговорност за публичното
отразяване и интерпретиране на случая в средствата за масова информация. Оспорва основателността на иска за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, поради недоказано заплащане на
адвокатското възнаграждение в представения договор за правна помощ. Възразява
срещу претендирания размер на обезщетението на претърпени имуществени вреди.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдържанието на приетия като доказателство препис
от Постановление за привличане на обвиняем от 12.06.2014г. по ДП № 3/2013г.
съгласно описа на ОСлО при СОП мотивира извода, че на тази дата спрямо Н.Г.С.
са започнали процесуално-следствени действия, тъй като е била обвинена в
извършване на престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.
342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две
до шест години. Спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
С Обвинителен акт по ДП № 3/2013г. съгласно описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1815/2013г. по описа на СОП, срещу Н.Г.С. е повдигнато обвинение за извършване на
посоченото по- горе престъпление.
С Присъда № 2 от 24.01.2017г. по НОХД №21/2016г.
по описа на Софийски окръжен съд, 6 състав НО ищцата е призната за невиновна и
е оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение.
Срещу оправдателната присъда на първоинстанционния
съд не е бил подаден въззивен протест от органите на държавното обвинение. Образуваното
въззивно наказателно производство е инициирано от частните обвинители Ц.М., Р.М.,
Б.М.и З.Н.. Въззивното наказателно производство е приключило с Решение № 235 от
25.05.2017г. по ВНОХД № 357/2017г. съгласно описа на 8 състав на НО при Софийски
апелативен съд, по силата на която първоинстанционната оправдателна присъда е била
потвърдена. Споменатото решение е влязло в сила на 21.07.2017г.
Като доказателства по делото са приети преписи от
протокол за разпит на ищцата, както и преписи от протоколи за проведени съдебни
заседания, които установяват извършените процесуални действия в хода на
наказателния процес срещу ищцата, съответно броя на съдебните заседания и
интензивността на процеса, в който е взела участие ищцата, в качеството на
подсъдима. Споменатите документи установяват, че продължителността на
наказателния процес срещу ищцата в двете му фази е бил около три години,
приблизително равно разпределени между досъдебно и съдебно производство.
Страните не спорят по фактическите твърдения на
ищцата, че в резултат на настъпилото пътно- транспортно произшествие, за
причиняването на което срещу ищцата е било повдигнато обвинение е загинал М.Г.М.,
който е бил служител на ръководна административна длъжност в структурата на
Министерство на вътрешните работи, нито спорят по твърдението на ищцата, че към
момента на възникване на инцидента и също в началната фаза на наказателното
производство, тя е била в състояние на бременност.
В дадените пред съда показания, свидетелката М. Г.С.,
заявява, че е майка на ищцата и по тази причина твърди, че е възприела част от
подлежащите на доказване факти. Между нея и ищцата съществувала интензивна социална
връзка – въпреки, че Н.С. живеела с мъжа си, свидетелката гледала децата й. Според
свидетелката, дъщеря й нямала проблеми с правоохранителните органи преди процесния
пътен инцидент. За повдигнатото срещу дъщеря й обвинение, свидетелката разбрала
именно от дъщеря си, а и поради възприемането на факта, че периодично викали
дъщеря й на разпит. За повдигнатото срещу Н. обвинение, според свидетелката
знаели също мъжът й, както и нейната свекърва, баба й, приятелките йЕ.и П..
Емоционалното състояние на Н. се променило, станала по реактивна (избухлива)
или се затваряла в себе си и не желаела да говори. На съдебните заседания се
явявала винаги, но била много силно емоционално разстроена, понеже се
страхувала да не бъде осъдена за престъплението, в което била обвинена. При
това, Н. се притеснявала от факта, че в резултат от дейнието, за което била
обвинена е загинал „шефът на Елинпелинската П.ция“, а по този повод били
излъчени телевизонния репортажи и случая бил отразен в средствата за масово
осведомяване. Нито един от членовете на семейството на Н. и близките й не
повярвал на основателността на повдигнатото срещу нея обвинение, но според
впечатленията на свидетелката – приятелките йЕ.и П. (чиято самоличност
свидетелката не идентифицира пред съда, освен по собствените им имена)
демонстрирали „отдръпване“ в отношенията си с Н.. До настъпването на пътния
инцидент, ищцата работела с клиенти в бензиностанция от веригата „ШЕЛ“, но тъй
като много хора, посещаващи търговския обект и работещи в него познавали
загиналия в пътния инцидент, то „случаят се коментирал“ и именно този факт
повлиял върху решението на ищцата да напусне работа.
Като доказателства по делото е представен Договор
за правна защита и съдействие, сключен между ищцата от една страна и адв. Ц. С.
В. от 11.05.2015г., както и Договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата от една страна и адв. Ц. С. В.
от 01.11.2017г. Двата договора имат идентично съдържание относно размера и
начина на заплащане на адвокатското възнаграждение т.е. в чл.3 на съответния
договор се посочва изрично, че процесуалното представителство ще бъде извършено
безплатно за представлявания, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от П. на РБ в качеството
й на процесуален субституент.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен
срещу надлежен и допустим процесуален субституент на Държавата, като субект на
особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на КРБ.
По смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност
може да бъде реализирана при наличието на определени фактически основания. Сред тези основания е и релевираното в
исковата молба основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение
в извършването на престъпление, за което лицето бъде оправдано с влязъл в сила
съдебен акт. Това е така, доколкото при условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.та или съда, при повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с
влязъл в сила съдебен акт или наказателното производство срещу него е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Събраните пред настоящия съд писмени доказателства
подкрепят твърдението на ищцата, относно образуването, движението и
приключването на наказателно производство, както и твърдението, че с влазла в
сила присъда на наказателния съд, ищцата е била призната за невиновна и е
оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение в извършването на престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Касае се за тежко престъпление,
за което към момента на повдигане на обвинението е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от две до шест години. Това обстоятелство впрочем, е
изрично посочено и в постановлението за привличането на ищцата като обвиняема.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди;
Ищцата претендира да получи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане правото на свободно придвижване, правото
на чест и достойнство и добро име, правото на свобода и сигурност.
Несъмнено е, че повдигнатото и поддържано
обвинение в извършването на престъпление общ характер е засегнало правото на
чест и достойнство на ищцата. Честта и
достойнството са елементи от субективното възприемане на личността и при липса
на обременено съдебно минало, следва да се направи обосновано заключение, че
субективната самооценка на ищцата е била засегната. От събраните свидетелски
показания се установи по безспорен начин, че в периода на провеждане на
наказателното преследване ищцата е изпитвала силна тревога, субективно
притеснение и основателен страх не само от правната възможност да бъде осъдена да
изтърпи наказание лишаване от свобода, но и от факта, че случаят е добил
обществена известност и че се обсъжда публично.
Тежестта на предвиденото наказание за конкретното
престъпление, за което се отнася повдигнатото срещу ищцата обвинение също е
сравнително голяма, поради което е обяснимо описаното от свидетелката чувство
на основателен страх, силно безпокойство, което е изпитвано от ищцата и е намерило
отражение в нетипичното й социално поведение, включително изразено към близките
й, по време на наказателното производство.
Действително, вярно е, че наложената на ищцата
мярка за неотклонение „Подписка“ има
сравнително по- леко репресивно въздействие върху лицето, привлечено в
качеството на обвиняем, но пригането й за целите на наказателното производство също
е ограничавало възможността за пътуване, както е осъществило субективно
негативно въздействие в чисто психологически план. Макар за прилагането на тази
мярка за процесуална принуда да не се дължи отделно обезщетение, то негативното
и психологическо въздействие върху ищцата също не може да бъде игнорирано,
както не може да бъде игнориран практически и фактът, че в резултат от
настъпилото ПТП за което ищцата е била обвинена е загинал служител на ръководна
административна длъжност в МВР.
Последният от споменатите факти създава обективни
предпоставка за негативно повлияване на общественото мнение и за засягане на
доброто име на ищцата в обществото, доколкото лишаването от живот на служител
на правоохранителните органи, дори в резултат от ПТП очевидно няма как да бъде
възприето позитивно. От друга страна обаче, в хода на съдебното дирене не се
установи толкова значителен обем на фактическо накърняване на доброто име на
ищцата, колкото се твърди в исковата молба, като се има предвид, че разпитаната
пред съда свидетелка М. С. логически разграничи две социални групи лица, които
са възприели обвинението срещу ищцата по твърде различен начин. Кръгът от най-
близките родственици и членове на семейството на ищцата не е било повлияно
негативно от факта на повдигнатото обвинение (както отбеляза свидетелката: никой
от тях не допускал, че може да е виновна), докато кръгът от по- далечни социални
познанства (приятели и колеги на ищцата) според свидетелката е бил негативно
засегнат в много по- значителна степен. Според настоящия състав на съда,
показанията на свидетелката в тази насока следва да бъдат кредитирани, тъй като
са дадени добросъвестно и житейски правдиво. С други думи – твърдяното негативно
повлияване на семейните и лични отношения на ищцата, в действителност не бе
установено (защото според свидетелката – близките на ищцата не вярвали във
виновността й), но негативното повлияване върху доброто име на ищцата както и
причинно- следствената връзка между този факт и образуването на наказателно
производство следва да бъде прието за установено, макар и посредством редица
отделни косвени доказателства. Показанията на разпитания свидетел, са само част
от тези доказателства.
Съдът приема за доказано твърдението на ищцата, че
в резултат от повдигнатото срещу нея обвинение, тя е изпитала основателен страх
от осъждане. Страхът от наказателна репресия е не само пряко установен,
посредством показанията на разпитаната пред съда свидетелка, но и логически
обоснован от тежестта на повдигнатото обвинение и характера на предвиденото
наказание. Особеното състояние на бременност, в което ищцата се е намирала по
времето на образуване на досъдебното производство срещу нея е способствало в
допълнителна степен за усилване на чувството на страх, пртеснение, постоянно
безпокойство. Дори и без да се налага използването на специални знания - както
на съда, така и на обществото е известно, че в състояние на бременност,
закономерно се засилва психологическата лабилност на бъдещата майка, в резултат
от естествени биологични процеси.
Като обсъди внимателно събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда намира предявения от
иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за доказан по основание.
По въпроса за определяне размера на
претендираното обезщетение настоящият съдебен състав приема, че искът е частично
доказан по размер. Съгласно задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от ТР
№ 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на състави на Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.
д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално причинените морални
вреди. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласяване и публичност; причиняване на здравословни
увреждания.
Общата продължителност на наказателното
преследване в период от три години не е значителна, като се отчита
преминаването на процеса през две съдебни инстанции, но не може да бъде
пренебрегната, дори като се отчита, че производството пред втората съдебна
инстанция не е било инициирано от органите на Държавното обвинение.
Правно значим за обема на вредите е фактът, че по
време на наказателното производство, ищцата е била в състояние на бременност.
От друга страна, следва да се отбележи, че не се установи по обективен
медицински критерий пряка причинно- следствена връзка между здравословното
състояние на ищцата и провежданото срещу нея наказателно производство, поради
което и съдът не намира основание да присъжда обезщетение за вреди в такава
насока.
В обобщение, трябва да се отбележи, че според
преценката на настоящия състав на съда, в най- значителна степен, претенцията
за присъждане на обезщетение е обоснована поради изпитано чувство на силно
безпокойство, страх и притеснение от осъждане, в по- малка степен поради
накърняване на чувството за чест и сравнително най- малка, относно засягане на
доброто име на ищцата в обществото (което бе доказано само в известна степен).
По всички изложени съображения, като взе предвид
обществено икономическите критерии за понятието справедливост към момента на
проявяване на вредоносните последици и описаните и приетите за установени
факти, относно характера и обема на конкретно претърпените неимуществени вреди,
както и константната съдебна практика по определяне на размера на обезщетенията
за вреди с такъв източник - съдът намира, че предявеният от Н.Г.С. срещу П.та
на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – следва да бъде уважен
за сумата от 9 000 лева, а в
останалата част до пълния размер - искът следва да бъде отхвърлен.
По иска
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
По смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия причинени на граждани от разследващите органи, П.та или съда при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обема на отговорността
на държавата обхваща репарирането както претърпените неимуществените, така и
имуществените вреди.
В исковата молба се излагат твърдения, че във
връзка с осигуряването на процесуална защитник в наказателното производство
ищцата заплатила сумата от 2100 лева за адвокатско възнаграждение, което определя като
претърпени имуществени вреди. От представените като писмени доказателства по
делото не се установи фактически плащането на споменатата сума. При това
положение, направеното възражение от страна на ответника за неоснователност на
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предвид липсата на категорични
доказателства за извършени разходи конкретно по повод процесуални действия с
участието на адвокат в наказателния процес следва да бъде уважено. Съобразно
установената константна съдебна практика - съдът приема, че претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес следва да бъде изцяло
отхвърлен, като недоказан.
По
претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Мораторна лихва върху обезщетение за понесени
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на органите на
наказателното производство се дължи от деня на влизане в сила на окончателния
съдебен акт, с който подсъдимият е оправдан или провежданото наказателното
производство срещу него е прекратено.
Претендираната законна лихва върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди следва да бъде
присъдено за периода от 21.07.2017г. до
деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение.
По
претенциите за присъждане на съдебни разноски в настоящия процес;
С оглед изхода на спора, при
условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата Н.Г.С. направените от нея съдебни разноски съгласно списъка,
представен по реда на чл.80 от ГПК. Ищцата
е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева.
На основание чл.38 от ЗАдв, процесуалният
представител на ищцата е легитимиран да получи от ответника възнаграждение за
процесуално представителство, в определения от чл. 7, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2017г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия
адвокатски съвет – в размер от 830 лева.
Ответникът П.та на Р.Б. не предявява претенция за
присъждане на направени разноски във връзка с настоящото производство. По тези
съображения, ищцата не следва да бъде осъждан да заплаща съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., със седалище гр. София, бул. ******,
да заплати на Н.Г.С. с ЕГН: ********** и със съдебен адресат: адв. Ц. С. В.,***,
офис 5, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ - сумата
от 9 000 (девет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат повдигнато срещу нея обвинение в извършване на престъпление от
общ характер по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, в рамките на ДП № 3/2013г. по описа
на Окръжен следствен отдел, район Елин Пелин при Окръжна П. и съдебно
производство по НОХД № 21/2016г. по описа на 6-ти състав при НО на Софийски
окръжен съд, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, изчислена за период от 21.07.2017г.
до деня на окончателното плащане, като отхвърля
иска за присъждане на обезщетение в частта за разликата над посочената сума и до пълния претендиран
размер на обезщетението от 30 000 лева, както и претенцията за
присъждане на имуществени вреди в размер на сумата от 2100 лева.
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., да
заплати на Н.Г.С., на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ сумата от 10 (десет) лева, представляваща направени съдебни разноски в
настоящото производство пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., да
заплати на адв. Ц. С. В.,***, офис 5,
на основание чл. 38 от ЗАдв – сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева
възнаграждение за процесуално представителство на Н.Г.С. пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: