РЕШЕНИЕ
Номер 292308.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Благоевград
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емилия Топалова
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая Димитрова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200500814 по описа за 2020 година
а да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Л. Б., чрез
адв. Г. К., срещу Решение № 359/03.04.2020г., постановено по гр.д. №
1754/2019г., по описа на Районен съд – Петрич. Прави се искане за отмяна на
атакувания акт. Твърди се, че не е възниквало задължение за заплащане на
застрахователната сума в размер на 3564 лв. Правят се възражения за това, че
клаузата за застрахователна премия е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, за което се излагат конкретни доводи. Оспорва се
дължимостта на възнаградителната лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия. Сочи се, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден, за което се излагат конкретни доводи
и съображения. Претендират се разноски.
След проверка по приложените към делото съдебни книжа, съдът констатира,
че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна в производството и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на
първоинстанционен съд, поради което е допустима.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269
ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, назначена е и
1
съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:
Между "М. К." А., в качеството на заемодател, и ответника М. Б., в
качеството на заемател, е сключен Договор за заем *, видно от който
заемодателят е предоставил на заемополучателя заем в размер на 3000 лв.
Договорът е сключен при Общи условия, приподписани от заемополучателя.
При сключването му е събрана еднократна такса в размер на 245 лв., т.е
реално получената сума е 2755 лв. Заемополучателят е подписал
погасителния план към договора, съгласно който дадените в заем средства е
следвало да бъдат върнати на 18 погасителни вноски с размер на всяка една
от тях 207,78 лв. с падеж на седмо число на месеца, считано от 07.01.2018г. –
падежът на първата погасителна вноска до 07.06.2019г. Договорът е сключен
при фиксирана възнаградителна лихва в размер на 29,18 % и годишен
процент на разходите в размер на 49,50%. В договора за заем е посочено,че
общата сума за погасяване е 3740,04 лв., а сумата за получаване – 2755 лв.
посочена е и еднократна такса в размер на 245 лв., за която в договора няма
никаква информация за какво се отнася.
С договора за заем ответникът е поел задължение да заплати застрахователна
премия по застрахователна полица за застраховка „защита“, сключена със З...
„У. Ж.“ АД. Застрахователният договор е с покрити рискове по пакет
“Премиум живот – смърт, и трайна неработоспособност над 50% в резултат
на заболяване или злополука и хоспитализация в резултат на заболяване или
злополука. Застрахователната премия е определена в размер на 3564 лв. В
договора е уговорено, че последната следвало да се изплати на 18 броя
месечни вноски в размер на 198 лв. всяка една от тях.
Установява се с представения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 16.01.2015г. между кредитора на ответника –"М. К." А.
/цедент/ и ищеца -„А...“ООД /сега ЕАД/ в качеството на цесионер, че
цедентът прехвърля регулярно /ежемесечно прехвърляне на портфейл от
вземания/ вземанията си срещу длъжници по договори за заем по опис на
вземанията, съставен с приложение 1 към цесионния договор. Представено е
извлечение от посоченото приложение, в което като прехвърлено по
цесионния договор е описано вземането на цедента към ответника в общ
размер на 5267,04 лв. С нарочно пълномощно законовият представител на
цедента "М. К." А. е упълномощил цесионера „А...“АД да съобщи
извършеното прехвърляне на вземания на длъжниците по заемни договори.
Уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника от стария кредитор –"М. К."
А. чрез упълномощения цесионер – новия кредитор „А...“АД , е връчено
надлежно с пощенска пратка. Видно от приложеното известие за доставяне,
уведомлението е получено от В. Б. /дядо на ответника/ на 18.09.2018г.,с което
той се счита уведомен за цесията на вземането по процесния договор за заем.
Впоследствие цесионерът „А...“ ЕАД е инициирал пред Районен съд - Петрич
заповедно производство по чл. 410 ГПК, образувано е ч.гр.д. № 1040/2019г.,
по което е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено ответникът
2
да заплати на ищеца сумите предмет на исковото производство, както и
сторените разноски. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил писмено
против издадената заповед с посочване, че не дължи сумите, поради това, че
не е уведомен за извършената цесия. В указания от съда едномесечен срок е
предявена искова молба по чл. 422 ГПК, която е разгледана от Районен съд -
Петрич.
С обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло като е
признато за установено, съществуването на вземане на „А...“ ЕАД, срещу М.
Л. Б., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №
1820/24.07.2019г. по чл. 410 ГПК, ч.гр.д. № 1040/2019г. по описа на Районен
съд - Петрич, както следва: главница в размер на 2 292.24 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в
съда /03.07.2019г./ до окончателното изплащане на задължението;
възнаградителна лихва по договор за заем в размер на 400.80 лева, считано
от 07.06.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
07.06.2019г. /дата на последна вноска по погасителен план/; застрахователна
премия в размер на 2 574.00 лева, за периода от 07.06.2018г. /падеж на първа
погасителна вноска/ до 07.06.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/ и
лихва за забава в размер на 117.08 лева, за периода от 08.06.2018г. /датата на
която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на
заявлението в съда /03.07.2019г./.
Ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца и сторените разноски, както
следва: 167.68 лв. – разноски за заповедното производство и 666.97 лв.
разноски за исковото производство.
Жалбоподателят, ответник в първоинстанционното производство, атакува
изцяло актът на първата инстанция.
Съдът намира, че атакуваният акт е частично неправилен по следните
съображения:
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява, че процесните вземания са
цедирани от страна на „М...“ АД в полза на ищцовото дружество, както и това
че за прехвърлянето на вземанията ответникът е бил надлежно уведомен.
Няма спор и по отношение на това, че „М...“ АД и ответникът са сключили
процесния договор за заем от дата 06.12.2017г. Последният по естеството си е
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, сключен при
действието на ЗПК. Според чл. 9, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗПК и §13 от ДР на
ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. По делото няма спор, че жалбоподателят има качеството на
потребител по смисъла на цитираната разпоредба. При това положение за
процесния договор за заем са приложими разпоредбите на Закона за
3
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е посочено, че е нищожен целият договор за
потребителски кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1,чл. 11
ал. 1., т. 7 - т. 12, т. 20 и ал. 2 ЗПК. Основанията за нищожност поради
неравноправни клаузи са предвидени в чл. 24 ЗПК с препращане към чл. 143-
чл. 148 ЗЗП.
Действително пред първата инстанция от ответната страна не са направени
изрични възражения за нищожност на договора за заем, но съдът е длъжен
служебно да следи за спазване на въведените с посочените императивни
норми изисквания / в този смисъл е т. 1 на ТР № 1/2013 г./09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящата съдебна инстанция намира, че процесният договор за заем е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК.
Договореният годишен процент на разходите в размер на 49,67% и
възнаградителната фиксирана лихва в размер на 26,72% дават разходи по
кредита в размер на общо 78,68 %, които превишават петкратния размер на
законната лихва в нарушение на изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според
легалното определение, дадено в чл. 19 ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите /ГПР/ изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Към датата на сключване на договора
основният лихвен процент на БНБ е 0.00%. Последната обявява основния
лихвен процент (ОЛП) за съответния период на основание чл. 35 от Закона за
БНБ и го определя съгласно „Методика за определяне на основен лихвен
процент“, приета с Решение № 149/16.12.2004г., в сила от 1 февруари 2005
година, изм. с Решения № 118/26.11.2015 г. и № 37/16.03.2017 г. на
Управителния съвет на БНБ, в сила от 1 юли 2017 г. За целия срок на
договора за кредит законната лихва за просрочени плащания в лева е била в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10
процента, т.е. размерът на законната лихва е бил 10, 00 %, а петкратният
размер възлиза на 50, 00 %. В случая ГПР в размер на 49,67% плюс
фиксираната възнаградителна лихва - 26.72% общо превишават петкратия
размер на законната лихва за просрочени плащания в лева, с което е
нарушена императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК Договорът за заем е
сключен в нарушение на императиваната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което и на основание чл. 22 ЗПК целият договор е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски
кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. При това положение следва, че
жалбоподателят дължи връщане само на главницата, която реално е получил,
а тя е 2755 лв., видно от самия договор.
4
На следващо място съдът намира, че застрахователният договор също се
явява нищожен, поради това, че съдържащите се в него клаузи по
съществените му условия, са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 ЗЗП.
В т. 3 от процесния договор за заем е декларирано съгласие на
заемополучателя да ползва допълнителна услуга, представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка. Договорът за застраховка е сключен с „У. Ж.“АД с
посредничеството на „М...“ АД, който е и бенефициент по застраховката.
Финансирането за плащане на застрахователната премия се извършва от
бенефициента „М...“ АД, а жалбоподателят се е задължил да върне
платената застрахователна премия на "М. К." А. на 18 равни месечни вноски,
всяка по 198 лв. Допълнителната услуга по договора за заем е финансирането
на застрахователната премия по сключения застрахователен договор,
бенефициент по който е заемодателят "М. К." А.. Т. е. в случая е налице
застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383
от КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 от
КЗ. Посочената допълнителна услуга по финансиране за плащането на
дължимата застрахователна премия от "М..." АД е елемент от договора за
потребителски кредит, с който се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК относно максималния размер на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата
по т. 3 “Допълнителни услуги“ от договора за заем е нищожна на основание
чл. 26, ал.1 предложение второ ЗЗД - поради заобикаляне на императивната
норма на чл.19,ал.4 ЗПК.
Отделно от посоченото основание тази клауза от процесния кредитен договор
е неравноправна на основание чл.143 ал.2 т.5 и т.19 ЗЗП и поради това
нищожна съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП. Самият застрахователен договор в
подписания на хартиен носител екземпляр е на шрифт по-малък от 11, не е
четлив, не може да се установи с просто око какъв е размерът на
застрахователната премия, не е съставен на ясен и разбираем за потребителя
език съобразно изискването по чл. 147 ал. 1 ЗЗП, поради което
жалбоподателят е бил лишен от възможността да прецени икономическите
последици от сключване на заемния договор с посочената „допълнителна
услуга“.
Освен това следва да се отбележи, че самата застрахователна премия в размер
на 3564 лв. надвишава сумата получена в заем, която е 2755 лв., което
поставя в доста по-неизгодна позиция икономически по-слабата страна,
каквато се явява заемополучатеялт. Предвид на това съдът намира, че
клаузата, регламентираща заплащане на допълнителна услуга – застраховка е
нищожна, поради което и заемополучателят не дължи връщането ѝ.
Пред първата инстанция е прието заключение на вещо лице, от което се
установява, че заемополучателят е извършвал плащания по заема, като общо
платената сума е в размер на 2037 лв. /с която са погасени части от
5
главницата, договорната лихва и застраховката/. След като договорът за заем
е нищожен, като противоречащ на посочените по-горе разпоредби, следва че
жалбоподателят следва да върне само чистата стойност на кредита. Чистата
сума, която е получена е в размер на 2755 лв., погасената сума е 2037 лв.,
поради което заемополучателят дължи единствено остатъкът от главницата в
размер на 718 лв. За посочената част предявеният установителен иск е
основателен, предвид на което обжалваният акт, в частта с който е уважен
иска за посочената част, ведно със законната лихва, ще следва да се потвърди,
в останалата част - за разликата над 718 лв. решението следва да се отмени, а
предявеният установителен иск за посочената разлика се отхвърли.
С оглед на изложеното по-горе и доколкото са изцяло неоснователни
претенциите за договорна лихва в размер на 400,80 лв. и за застраховка в
размер на 2574 лв. обжалваното решение, в частта с която са уважени
посочените претенции ще следва да се отмени и вместо това предявените
искове за договорна лихва и застраховка се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
Върху уважената главница от 718 лв. жалбоподателят дължи лихва за забава в
размер на 77,99 лв. за периода 08.06.2018г. /датата, на която е станала
изискуема първата неплатена вноска/ - 03.07.2019г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК пред заповедния съд/. Именно за посочения
размер предявеният акцесорен иск се явява основателен, поради което и
решението, в частта с която е уважен до посочения размер ще следва да се
потвърди, а за разликата над този размер първоинстанционото решение ще
следва да се отмени и предявеният иск за разликата над 77,99 лв. се отхвърли,
като неоснователен.
С оглед частичната неоснователност на два от исковете /за главница и лихва
за забава/ и неоснователността на останалите два иска ще следва решението
на първата инстанция да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство за разликата над 22,
36 лв. и разноски за исковото производство за разликата над 88,94 лв.
С оглед частичната неоснователност на жалбата ще следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати на другата страна разноски за възвиваната инстанция
в размер на 40 лв. В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски, доколкото такива не са поискани.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 359/03.04.2020г., постановено по гр.д.
№ 1754/2019г., по описа на Районен съд – Петрич в частите, с които са
признати за установени съществувания на вземания в полза на „А...“ ЕАД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Д. П. Д." № *, офис
6
сграда *., ет. *, офис *, представлявано от Д. Б. Б., правоприемник на „А...
ООД“, ЕИК * срещу М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес обл. Б., общ. П., с. М.,
ул. В. П. № * за сумите, както следва: главница за разликата над 718 лв.
(седемстотин и осемнадесет лева), ведно със законната лихва за посочената
разлика, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.07.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението; за възнаградителна лихва по
договор за заем в размер на 400.80 лв. (четиристотин лева и осемдесет
стотинки), считано от 07.06.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 07.06.2019г. /дата на последна вноска по погасителен план/; за
застрахователна премия в размер на 2 574 лв. (две хиляди петстотин
седемдесет и четири), за периода от 07.06.2018г. /падеж на първа погасителна
вноска/ до 07.06.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/ и лихва за
забава за разликата над 77.99 лв. (седемдесет и седем лева и деветдесет и
девет стотинки), както и за присъдените в полза на „А...“ Е., разноски за
заповедното производство за разликата над 22,36 лв. (двадесет и два лева и
тридесет и шест стотинки) и за исковото производство за разликата над 88,94
лв. (осемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки), като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А...“ Е., ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. "Д. П. Д." № *, офис сграда *., ет. *, офис *,
представлявано от Д. Б. Б., правоприемник на „А...“ О., ЕИК * срещу М. Л. Б.,
ЕГН **********, с адрес обл. Б., общ. П., с. М., ул. В. П. № *, както следва:
иска за главница за разликата над 718 лв. (седемстотин и осемнадесет лева);
изцяло иска за възнаградителна лихва по договор за заем в размер на 400.80
лв. (четиристотин лева и осемдесет стотинки), считано от 07.06.2018г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.06.2019г. /дата на последна
вноска по погасителен план/; изцяло иска за застрахователна премия в размер
на 2 574 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и четири), за периода от
07.06.2018г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 07.06.2019г. /падеж на
последна погасителна вноска/; и иска за лихва за забава за разликата над
77,99 лв. (седемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки) за периода
от 08.06.2018г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена
вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда /03.07.2019г./, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата му част.
ОСЪЖДА М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес обл. Б., общ. П., с. М., ул. В. П.
№ *, да заплати на „А...“ Е., ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. "Д. П. Д." № *, офис сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Д. Б. Б.,
разноски за въззивното производство в размер на 40 лв. (четиридесет лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8