Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3519 22.10.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3902 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, е предявил против Д.Г.Д.
ЕГН **********,*** иск за признаване на установено, че ответникът
дължи присъдените по частно гр. дело № 17863/2017 г. на ПдРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК суми за електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. ****,
както следва: главница в размер на 147,86
лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
10.08.2014 г.- 08.11.2014 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода 28.10.2014
г. - 08.11.2017 г., в размер на 34,05 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът в качеството си на краен снабдител, на
основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиентите
си при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и надлежно публикувани,
които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът на
ответника, находящ се в гр. П., ул. *** бил общинска собственост, но ответникът
бил наемател, като за обекта бил открит клиентски номер ***. Твърди, че в изпълнение на задълженията си,
предвидени във визираните общи условия, в периода от 10.08.2014 г. до
08.11.2014 г. ищецът предоставил на ответника мрежови услуги за горепосочения
обект на потребление, на обща стойност 147,86 лева, за което били издадени
фактури. Посоченото задължение не било изпълнено от ответника, а поради забава
в плащането, същият дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер 34,05 лева
за периода от 16.10.2014г. до 08.11.2017г. Твърди, че подал заявление по чл.
410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
17863/2017 г. по описа на ПдРС. Заповедта била връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което възникнал правен интерес
заявителят да предяви установителен иск относно горепосочените вземания.
Претендират се и разноските по настоящото дело, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си
представител а. И. е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 17863/ 2017 г. на ПдРС, 13
гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 10832/ 10.11.2017 г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за
следните суми: главница в размер на 147,86
лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
10.08.2014 г.- 08.11.2014 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода
16.10.2014 г. - 08.11.2017 г., в размер на 34,05 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лв. Заповедта
е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото като писмено доказателство е прието
заявление – декларация за започване продажба на топлинна енергия подадено от
ответника, с което заявява, че е битов клиент по смисъла на ЗЕ. Посочен е и
обекта на потребление- ул. ****, намиращ се в гр. П..
По делото са приложени и фактури с №№**********;
********** и **********.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
На първо място ищецът следва да установи, че
ответникът е потребител на ел. енергия, тъй като този факт се оспорва от
ответника. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се
съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според посочената правна норма това
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в
чл. 1, т. 4 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Евн България
Електроснабдяване” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се
разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. От приетото по делото заявление – декларация
за започване продажба на топлинна енергия се установява, че ответникът е битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ.
Няма спор, че ищцовото
дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона
за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните. Не са направени възражения
от страна на ответника за това, че същият няма качеството „потребител”.
Ответникът не отрича фактът, че обектът му е бил
снабден с електрическа енергия. За процесния период има доставена електрическа
енергия до процесния имот, за което са издадени три фактури с №№**********;
********** и **********.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответникът се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.
енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ
на ЕВН ЕС при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Досежно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, съдът го намира за частично основателно поради следните
съображения. Съгласно ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.
понятието „периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. „в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според
тълкувателното решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл.
111, б. „в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай изискуемостта
на вземането е посочена в издадените от ответника фактури. Първото вземането на
ищеца, за което е издадена фактура №**********, е станало изискуемо на 15,10,2014
г. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 17863/2017 г. на ПдРС – 09.11.2017
г. /която прекъсва давностния срок
съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД/ - давността е била изтекла за обектививаните във
фактура задължения т.е. вземанията от 10,08,2014 г. до 08,09,2014 г. /както главници, така
и лихви/.
Предвид което,
установителният иск за главницата се явява частично основателен за размера от 95,61
лв. за периода от 09,09,2014 г./първата издадена от ищеца фактура след периода
на погасителната давност/ до 08,11,2014 г. /претендирания от ищеца/ и следва да
се уважи за тази сума, ведно със законните последици, а за разликата до пълния
претендиран размер от 147,86 лв. следва да се отхвърли като погасен поради
давност.
По отношение на
претенцията за лихва за забава в размер на 34,05 лв. за периода от 28.10.2014
г. до 08.11.2017 г., съобразно по горните мотиви с изтичането на тригодишната
давност по отношение на лихвата, същата остава да се дължи за непогасения по
давност период от 18.11.2014 г./ тогава е станала изискуемо вземането по
фактура № ********** до 08.11.2017 г. Конкретният размер на лихвата е в размер
на 28,55 лева изчислен на основание чл.
162 от ГПК.
Именно до този размер следва да се уважи предявения акцесорен иск, като за
разликата до пълния претендиран размер от 34,05 лв. следва да се отхвърли като
погасен поради давност.
Поради частичното уважаване на предявените установителни искове за
вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17863/17 г. на РС – Пловдив, 13 гр. с.
следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по
последното до размера на сумата от 51,19 лв.
По отношение
на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
а., ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Искът на ищеца е уважен частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно
в размер на 324,23 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Д. ЕГН **********,***, дължи на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 следните суми: сумата от 95,61 лева - главница, представляваща стойност
на електрическа енергия, доставена за периода 09.09.2014 г.- 08.11.2014 г. в
обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. П. ***, като за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 147,86 лв., както и за периода от 10,08,2014 г. до 08,09,2014 г. –
отхвърля предявения иск като погасен по давност; сумата от 28,55 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, за периода от 18,11,2014 г. до 08,11,2017 г., като за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 34,05 лв., както и за периода от 28,10,2014 г. до 18,11,2014 г. –
отхвърля предявения иск като погасен по давност, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 09.11.2017
г. до окончателното й изплащане, за които вземания “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17863
по описа на Районен съд – Пловдив, 13 гр. с. за 2017 г.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
направените по делото разноски в размер на 324,23 лева и сумата от 51,19 лева,
представляваща разноски по частно гр. дело № 17863/ 2017 г. на ПдРС, 13
гр. с-в, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска.
На особения представител на ответника Д.Г.Д. ЕГН **********
-а. С.С.И. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ