РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2097
гр.Пловдив, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
петнадесети състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 3158 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.
Образувано е по жалба на Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез
адвокат М., против комбинирана скица-виза за проектиране № 158 от 11.09.2019г.
на Главния архитект на Община Асеновград, с която на основание чл. 134, ал.6 и чл. 140 от ЗУТ
се разрешава изготвянето на инвестиционен проект за надстрояване на
съществуваща жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по КККР с височина
при спазване на разпоредбите на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони с Кинт=1.2, плътност 60% съгласно нанесената застройка с
червен цвят.
Твърденията
са за незаконосъобразност, респективно за нищожност.
Излагат се
съображения в жалбата и в подробни писмени бележки. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът – Главният архитект на Община Асеновград,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира
съдебни разноски съгласно представен списък на разноските. Възразява относно
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Заинтересованата
страна – В.Д.Я., чрез процесуалния си представител, намира жалбата за
недопустима, респективно за неоснователна. Претендира разноските по делото.
Представя подробни писмени съображения.
Заинтересованите страни К.К.Ш. и К.К.Ш. не
изразяват становище по жалбата.
Съдът разгледа становищата и възраженията на
страните и след преценка на доказателствата по делото установи следното:
Оспорената скица-виза за проектиране № 158 от
11.09.2019г. на Главния архитект на Община Асеновград, с която на основание чл. 134, ал.6 и чл. 140 от ЗУТ
се разрешава изготвянето на инвестиционен проект за надстрояване на
съществуваща жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по КККР с височина
при спазване на разпоредбите на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони с Кинт=1.2,плътност 60% съгласно нанесената застройка с червен цвят, е
издадена по повод заявление на В.Я. с вх. № 94-В-369 от 30.07.2019г.
Съгласно трайната съдебна практика
характеристиките и предназначението на скицата-виза за проектиране по чл. 140,
ал.2 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 214, ал.1 от ЗУТ. Ето защо тя подлежи на съдебно
оспорване по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Безспорно се установи, че оспореният
индивидуален административен акт е съобщен на оспорващия, който се е подписал
на съобщение с изх. № 94-В-369 от 12.09.2019г. /л. 25 по делото/ на дата
20.09.2019г., жалбата е депозирана чрез административния орган на 24.09.2019г.,
поради което е подадена в срок.
Във връзка с допустимостта на жалбата съдът
изследва обстоятелството, дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори
процесния административен акт или не, в качеството си на носител на вещни права
по отношение на имот, съседен на имота, за който е издадена процесната
скица-виза за проектиране. Касае се до абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е
недопустимо, съгласно чл. 159, т.4 от АПК.
Активна легитимация за обжалване притежават
онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения
административен акт. Това се отнася както до случаите, в които актът се оспорва
като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира нищожност на
акта.
Задължително условие за допустимост на
оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът
"засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен
интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които
са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно,
в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт.
Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към
премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им
или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай
релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната
сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес,
засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на
жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и непосредствен.
В случаите на одобряване на скица-виза за
проектиране нормата на чл. 131 от ЗУТ определя кръга на засегнатите лица.
Съгласно нормата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ заинтересувани
лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на
техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана.
Непосредствено засегнати от предвижданията на
ПУП /в конкретния случай на скица по чл.
140, ал.2 от ЗУТ/ недвижими имоти е даден с изричната разпоредбата на чл. 131,
ал.2 от ЗУТ, което изброяване е изчерпателно.
Всяка една хипотеза следва да се прецени, за да се установи правен интерес за
жалбоподателя. Преценката е към момента на издаване на административния
акт.
В конкретната хипотеза не се спори, че
жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота, засегнат
от издадената виза. Имотът, в който същият се легитимира като носител на вещни
права, е съседен – в този смисъл правният интерес не може да произтече от
нормата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Относно изследване на правния
интерес на жалбоподателя на основание чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, в изпълнение
на Определение № 7524 от 16.06.2020г. на Върховния административен съд,
постановено по АД № 5153/2020г., Съдът е назначил допълнителна
съдебно-техническа експертиза, която да даде отговори дали се променят:
характерът на застрояване, градоустройствените показатели, интензитет на
застрояване.
От събраните по делото писмени доказателства и
от приетата по делото допълнителна СТЕ,
която Съдът кредитира в частите, които съответстват на събраните по делото
писмени доказателства може да се обоснове правен интерес, съгласно разпоредбата
на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради следното:
От съдържанието на оспорената
скица-виза за проектиране /л. 43 по делото/ и от приложените писмени
доказателства, се установи, че не със скицата-виза за проектиране се предвижда
свързаното застрояване между имота, в който оспорващият се легитимира като
носител на вещни права и този на заинтересованата страна, нито се предвижда
такова различно от предвиденото с действащия за процесната територия ПУП, който
в частта му за застрояването е този одобрен със Заповед № А-312 от 08.06.1992
г. на Кмета на Община Асеновград. /л.104 и сл.
Начинът
на застрояване, съгласно §5 т.20 от ЗУТ е
разположението на сградите и постройките на основното и на допълващото
застрояване в урегулираните поземлени имоти. Бива: свободно, свързано и
комплексно. Свободно е застрояването, при което сградите в урегулираните
поземлени имоти се разполагат на разстояние от имотните граници (регулационните
линии) към съседните урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична
регулационна линия при тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока
север - юг и полупосоките до 45 градуса; Свързано е застрояването, при което
сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат
допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното е
застрояването в съседни урегулирани поземлени имоти, представлява допиране на
сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване;
Комплексно е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от
сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга.
Действащият ПУП – ПЗ относно двата имота,
одобрен с коментираната по-горе заповед на Кмета на Община Асеновград,
установява свързано застрояване, т.е. това е направено /предвидено/ с предходен,
влязъл в сила, подробен устройствен план, а не с оспорения в настоящото
производство административен акт.
В допълнителната СТЕ вещото лице посочва, че процесната
скица с виза е издадена, за "надстройка на съществуваща сграда".
Инвестиционният проект, следва да се съобрази с посочените в скица-виза
параметри за съответната устройствена
зона и със специфичните разпоредби (листове към РП на кв. "К.
Ковачев" – Метошката махала – Асеновград, (в които няма посочени
устройствени показатели), само в точка 3 е посочено, че характерът на
застройката, режимът на застрояването се определят със самия ЗРП – чл.103 от
ППЗТСУ.
Вещото лице е дало приблизителни стойности на
застроена площ, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и др.
показатели.
Посочва се, че РЗП на сграда с идент.
00702.514.245.1 е взета от писмените доказателства на л. 143 по делото. Площта
на УПИ ІІ-1570 е взета от писмените доказателства на л. 144 – най-горе. Съществуващата
височина на сградата в УПИ ІІ-1570 е 7.45м. (до кота 10.000 остават 2.55м)
взето от л. 150 по делото.
Предвиденото по действащия
Застроителен план (ЗП), одобрени със Заповед № А-312/1992г. за ПИ с идент.
00702.514.234, за който е отредено УПИ І-1569 (на жалбоподателя) и за ПИ с
идент. 00702.514.235, за който е отредено УПИ ІІ-1570, (за който е издадена
обжалвана скица с виза) е "свързано" - запазва се съществуващото
основно "свързано" ниско
етажно жилищно застрояване. В имота на жалбоподателя УПИ І-1569 е реализирано
надстрояване.
В УПИ ІІ-1570, за който е издадена
скица виза, не е реализирано надстрояване на съществуващата сграда с идент.
00702.514.235.1. Бъдещото застрояване – надстрояване в него, трябва да се
реализира, при спазване на изискванията на чл.82, ал.2, ал.8, ал.9 и ал. 10 от
Наредба 7 към ЗУТ, т.е. да покрива вече изградената калканна стена в УПИ
І-1569.
Височината на съществуващата сграда
с идент. 00702.514.235.1 е 7.45м, над нивото на прилежащия терен / л. 150 по
делото/. До кота корниз 10.00 м. (ниско етажно), остават 2.55, т.е. във
следващия етап на инвестиционното проектиране има съвсем реални възможности да
се реализира още един жилищен етаж, без да се промени характерът на
застрояване, а именно "нискоетажно" жилищно застрояване.
Според експерта технически е напълно
възможно да се реализира надстрояване на съществуващата сграда с идент. 00702.514.270.1,
и то без да се промени характерът на нискоетажното застрояване в УПИ ІІ-1570.
Относно интензивност на застрояването
експертът пояснява, че е посочила различни възможности във връзка с начина на
изчисляване на площите. /по документи и по КК/. Посочва, че по-голямата РЗП,
води до завишаване и на Коефициента за интензивност, в този смисъл при
надстрояване на сграда с идентификатор 00702.514.235.1 в УПИ ІІ-1570, Коеф. на
интензивност ще се завиши.
По отношение на Коеф. на
интензивност, се установи от приетата допълнителна СТЕ, че е достигнат и с
надстрояването ще се завиши над показателите по действащия ЗП, т.е. по-голямата разгъната застроена площ води
и до по-висок показател – „интензивност на застрояването“.
При това положение Съдът намира, че е
налице правен интерес за жалбоподателя да оспори процесната скица-виза на
основание чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Редът за издаване на искания
административен акт е посочен в чл. 140 и сл. от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗУТ възложителят /собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон – чл. 161, ал. 1 ЗУТ/ или упълномощено от него лице
може да поиска виза за проектиране. Визата се издава от главния архитект на
общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Разпоредбата на ал. 2
на чл. 140 от ЗУТ определя визата за проектиране като копие (извадка) от
действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му
поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл. 36.
Процесната комбинирана скица- виза за
проектиране е издадена на основание чл. 134, ал.6 от ЗУТ. Съгласно цитираната
норма, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се
променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч.
при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят
начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната
устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи
конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140.
Визираната
нормативни уредба обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган - Главен архитект на община Асеновград.
Визата е издадена в установената форма -
текстова и графична част, но при допуснати съществени нарушения на
административно- производствените правила. Това е така, тъй като се предвижда
надстрояване при свързано застрояване, оспорващият е следвало да вземе участие
в административното производство. В административната преписка не се налице
данни за уведомяване на отделните собственици, съгласно изискването на чл. 26,
ал. 1 от АПК, поради което и не им е осигурена възможност да участват в
административното производство, да правят възражения и да представят
доказателства, с което административният орган е нарушил общата разпоредба на
чл. 34 от АПК. Същото съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 4 от АПК и е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на акта съгласно чл. 168, ал.
4 от АПК.
Налице е и самостоятелно основание от
материално правен характер за незаконосъобразност на оспорената скицата- виза.
От приетата по делото Заповед № А-312 от
08.06.1992г. на Кмета на община Асеновград /л. 190 и сл./ текстова и графична
част, с която е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на гр.
Асеновград, кв. „Метоха“ /кв. К. Ковачев“, конкретно от ЗП се установи, че е
предвидено свързано застрояване не само за имота на жалбоподателя УПИ І-1569 и
за УПИ ІІ-1570, който е предмет на скицата-виза, но и за съседния УПИ ІІІ-1571. Впрочем
поради тази причина скицата-виза, във фазата не нейното издаване, е съобщена на
собствениците на съседните имоти: Д.М., К.и К. Шидерови.
Съгласно чл. 41, ал.2 от ЗУТ, когато
допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план,
то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране
по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на
допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото
застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.
Явно това законово изискване не е спазено при
издаването на процесната комбинирана скица-виза.
В
случая е следвало да се състави Работен устройствен план, съгласно изискванията
на чл. 113, ал.2 от ЗУТ. Според цитираната разпоредба работен устройствен план
се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен
устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в
повече от два урегулирани поземлени имота.
Освен
това съгласно чл. 41, ал.3 от ЗУТ по реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с
което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени
показатели за съответния урегулиран поземлен имот.
В случая от приетата допълнителна СТЕ се
установи, че се променят някои от устройствените показатели: така по-голямата
разгъната застроена площ при разрешеното надстрояване води до по-висок показател
„интензивност на застрояването“, променя
се показателят „плътност на застрояването, което налага извод, че е нарушено и
това законово изискване.
Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ визата за
проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план
с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план,
визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния
устройствен план.
В
случая Съдът установи, че оспорената комбинирана скица-виза не съдържа
означения за налични сгради и постройки в УПИ – предмет на скицата-виза и на
съседните имоти, допустими височини и плътност на застрояване, т.е не отговаря
на изискванията на чл. 140, ал.2 от ЗУТ. При това графичната част на
скицата-виза не отговаря на текстовата част, което е самостоятелно основание за
отмяната на същата. Посочено е, че УПИ ІІ-1570, кв.134 по РП на Асеновград е
одобрен със Заповед № А-19/1992г., но по делото се установи, че действащият ПУП
за този УПИ е одобрен със Заповед № А-312 от 08.06.1992г. на Кмета на Община
Асеновград. Със същата заповед са одобрени ЗП и КП. Установи се, че графичната
част отговаря на ПУП , одобрен със Заповед № А-312 от 08.06.1992г. на Кмета на
Община Асеновград, а не на заповедта, изписана в текстовата част.
В текстовата част на оспорения
акт е посочено, че се разрешава изготвяне на инвестиционен проект за
надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по
КККР /без посочване на заповедта, с която са одобрени КККР/ с височина при
спазване на разпоредбите на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2003г. Визирана е
наредба, която не съществува в правния мир с такъв номер и определяща нормативи
на застрояване. Следователно не е ясно какви точно нормативи и правила трябва
да се изпълнят при изготвянето на инвестиционния проект.
В скицата-виза е посочен
Кинт=1.2, но от приетата допълнителна СТЕ
се установи, че не може да бъде изпълнено това изискване, тъй като вече
реализираното строителство е над максималната стойност на изискания Кинт-1.2.
Формира се извода, че процесната
скица-виза изобилства от противоречия и грешно изложени факти, което е
основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. След като със скицата-виза
се нарушават изискванията на действащия ПУП, то същата не може да бъде издадена
на соченото правно основание - чл.134,
ал.6 от ЗУТ.
Във връзка с гореизложените мотиви, Съдът
намира, че оспорената комбинирана скица-виза № 158 от 11.09.2019г. на Главния
архитект на Община Асеновград е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Процесуалният
представител на жалбоподателя своевременно е претендирал разноските по делото,
които се установиха в размер на 1927лв., от които 1200 изплатено адвокатско
възнаграждение, 10 – внесена ДТ, 717лв-изплатен депозит за вещо лице.
Процесуалният представител на
ответника своевременно е възразил относно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира възражението за
основателно като на основание чл. 8, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения редуцира адвокатското
възнаграждение от 1200лв. на 900лв.
При това положение ответникът
дължи в полза на жалбоподателя сумата в размер на 1627лв. /хиляда шестстотин
двадесет и седем лева/.
Воден от гореизложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
комбинирана
скица-виза за проектиране № 158 от 11.09.2019г. на Главния архитект на Община
Асеновград.
ОСЪЖДА
Община Асеновград да заплати в полза на Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1627лв.
/хиляда шестстотин двадесет и седем лева/.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен съдия: /п/