№ 260164./гр.Варна, …25.11.2020 год.
Варненският апелативен
съд, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т.д.№ 532/2020 год. по описа на ВАС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 274 и следв. ГПК вр. чл. 28 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА.
Образувано е по частна жалба от „ХЕЛЛЕНИКА” ООД, ЕИК *,
със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Г.А. срещу
Определение № 260/533/11.09.2020 год., постановено по т.д. № 1964/2019 год. по
описа на ОС – Варна, с което съдът е ПРОГЛАСИЛ,
че не е компетентен да разгледа предявените от „ХЕЛЛЕНИКА”
ООД, ЕИК *, със седалище гр. Варна, срещу „ПАТТИЕ ВАТЕРУИЗЕН” Б.В. - търговско дружество, регистрирано в Кралство
Нидерландия, с № 852978236В01, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 15500 евро, частичен иск от 155148.80 лева, представляваща
възнаграждение по договори за изработка – корпусна работа по новостроящи се
кораби в „Pattje – Waterhuizen”/Кралство Нидерлания, сключени на 15.04.2019 г.
и 06.06.2019 г. и сумата от 3894.00 евро, представляващ сбор от дължимите
мораторни лихви върху главниците за периода от падежа на всяка от тях до
02.12.2019 г. и е ПРЕКРАТИЛ
производството по делото.
Насрещната страна,
уведомена с приложение на чл. 40, ал.2 ГПК, не изразява становище по спора.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВОС е образувано по предявени от
„ХЕЛЛЕНИКА” ООД, ЕИК *, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник
адвокат Г.А., срещу „ПАТТИЕ
ВАТЕРУИЗЕН” Б.В. - търговско дружество,
регистрирано в Кралство Нидерландия, с № 852978236В01, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 15500 евро, частичен иск от
155148.80 лева, представляваща възнаграждение по договори за изработка –
корпусна работа по новостроящи се кораби в „Pattje – Waterhuizen”/ Кралство
Нидерлания, сключени от 15.04.2019г. и 06.06.2019г., представляваща сбор от
сумите както следва: 4000 евро от общо 51236.80 евро по фактура
1087/04.07.2019г., 3000 евро от общо 45607.20 евро по фактура
1096/07.08.2019г., 3000 евро от общо 35389.60 евро по фактура 1097/
07.08.2019г. и 1060 евро от общо 22915.20 евро по фактура 1116/10.09.2019г. и
сумата от 3894.00 евро, представляващ сбор от дължимите мораторни лихви върху главниците,
формирана като следва: 1679.43 евро мораторна лихва върху главница от 51236.80
евро по фактура 1087/04.07.2019г. за периода 04.08.2019г. – 02.12.2019г.,
1064.17 евро лихва върху главница от 45607.20 евро по фактура 1096/07.08.2019г.
за периода 07.09.2019г. – 02.12.2019г., 825.76 евро върху главница от 35389.60
евро по фактура 1097/07.08.2019г. за периода 07.09.2019г. – 02.12.2019г. и
324.64 евро върху главница от 22915.20 евро по фактура 1116/10.09.2019г. за
периода 10.10.2019г. – 02.12.2019г.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени
договори за изработка – корпусна работа по новостроящи се кораби в Кралство
Нидерландия от 15.04.2019г. и от 06.06.2019г. Поддържа се, че работата е
извършена, приета е от възложителя без забележки и е заплатена в значителна
част, като неплатени са останали четири фактури на обща стойност
155 148,80 евро.
В допълнителна
молба от 04.09.2020 год. страната изрично уточнява, че мястото на изпълнение на
договора е корабостроителницата на ответника в Кралство Нидерландия.
В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост
на производството съдът е приел, че за определяне на компетентния съд е
приложим Регламент /ЕС/ № 1215/2012 година на Европейския парламент и на Съвета
от 12.12.2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, доколкото има
трансграничен елемент по смисъла на чл. 3 т. 1 от регламента - седалището
на едната от страните, а именно на търговското дружество – ответник е в държава членка на Европейския съюз, различна от тази
на сезирания съд. Компетентен да разгледа спора е съдът по местоизпълнението на
договорното задължение /чл. 7, б. „а“/. Като място на изпълнението в случаите
на договори за изработка регламентът определя мястото в държава членка, където
съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат
предоставени. Тази компетентност може да се пророгира само с изрично
споразумение между страните или при явяване на ответника пред съда, сезиран с иска
- арг. от чл. 25
и чл. 26 от
Регламент (ЕО) № 1215/2012 год., каквито не са налице.
Възраженията на
частния жалбоподател са сведени до до неправилно тълкуване на разпоредбата на
чл. 7.2 от договора, определяща приложимост на българското
законодателство. Препращането към
българското законодателство включва и приложимост на правилата на КМЧП относно
определянето на компетентен съд. Компетентността на българския съд произтича от
чл.4, ал.1, т. 1 КМЧП, тъй като ищецът е ЮЛ със седалище в РБългария. Поддържа
се още, че характерната престация по договора се осъществява от лицето, което
предоставя услугата, т.е. от ищеца – изпълнител по изработката, поради което са
налице основанията за приложимост на чл. 94, ал.2 КМЧП.
Излагат се доводи и за приложимост на чл. 25, §1 от Регламента, тъй като
между страните е налице уговорка за определянето на компетентен съд. Договорно определената приложимост на
българското законодателство имплицитно включва и приложимост на българското
процесуално право.
По така навередените доводи, съдът намира
следното:
Съгласно чл.7 от договорите, наименуван „Арбитраж“,
изпълнителят и възложителят ще направят всичко възможно да уредят всички
спорове, които биха могли да възникнат, по най-приятелски начин (ал.1), като
това споразумение се урежда от българското законодателство (ал.2).
Систематичното място на клаузата в раздел „Арбитраж“ от договорите и смисловото
й тълкуване налагат извода, че същата намира приложение единствено при
постигане на арбитражно споразумение между страните. Отделно от изложеното, извън систематичното си
място, разпоредбата на чл. 7, ал.2 съставлява клауза за избор на приложим
закон, който урежда облигационното отношение. Определянето на приложимо право е
самостоятелна уговорка с материалноправни последици, която не включва
имплицитно избор на компетентен съд. Обратно, уговорката за договорно възлагане
на спора на чуждестранен съд е уговорка с процесуалноправни последици.
Соченото разграничение е последователно застъпвано както
в европейското, така и в националното законодателство. В разпоредбата на чл. 25 от Регламент № 1215/2012 е предвидена
възможност за страните да договарят, че съд или съдилища на държава членка са
компетентни за разрешаване на всякакви спорове. В чл.3 от РЕГЛАМЕНТ(ЕО) No593/2008 относно
приложимото право към договорни задължения (РимI) е предвидено, че договорът се урежда от избраното от страните право. По идентичен начин в КМЧП са
разграничени уговорките за избор на компетентен съд и избор на приложимо
материално право /чл.23 и чл.93/.
С
оглед правната сигурност клаузата за избор на компетентен съд трябва да е ясна
и изрична.
При съвкупната преценка на гореизложеното,
следва да се приеме, че клаузата на чл. 7, ал.2 от договора не съставлява
уговорка за предоставяне на процесуална компетентност на българския съд.
Уговорената приложимост на българското
законодателство е единствено по отношение на материалния закон. Въпросите
за международната юрисдикция на българския съд се регламентират от норми с
процесуално правен характер. Релевантни
за разглеждания казус са разпоредбите на общностното право и конкретно – Регламент (ЕО) №1215/2012. Въпросите
за международната компетентност се регламентират с предимство от актовете с
международночастен характер. Наличието на
общностен акт, уреждащ процесуалната компетентност, изключва приложимостта на ГПК и КМЧП /така
Определение № 446/20.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 5742/2013 год. на ВКС, II
г.о./.
С оглед изложеното, с юрисдикция да разгледа спора
разполага съответния местно компетентен съд в Кралство Нидерлания, в която
държава - членка се намира както седалището на ответника, така и
местоизпълнението на договорите според критериите на чл7, т.1, б.“б“ от
Регламента. Постановеното в идентичен смисъл Определение на ВОС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 260/533/11.09.2020 год., постановено по т.д. № 1964/2019 год. по описа на ОС
– Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: