М
О Т И В И
към
Решение
№ 165/09.06.2020 г. по АНД № 375/2020 г.
по
описа на Добричкия районен съд
Срещу обвиняемия Д.Ф.В. ЕГН ********** Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр.
Добрич Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК
за това, че:
На
20.06.2019 г. в Добрич, в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Добрич, е
потвърдил неистина в писмена декларация вх. № 851000- 7535/20.06.2019 г. -
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, която се дава по силата на чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по
пътищата пред орган на властта — орган на Министерство на вътрешните работи, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства (изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на свидетелство за управление на МПС), като заявил,
че свидетелството му за управление на МПС било загубено.
В съдебно заседание ДРП е редовно призована, но не
изпраща представител.
Обвиняемият не се
явява, но се представлява от редовно упълномощен защитник, който смята
предложението на ДРП за основателно и прави искане за налагане на наказание в минимален размер.
След преценка на събраните
по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През 2017 г. Д.Ф.В. преминал успешно
обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство в Република България, в резултат на което
се сдобил със свидетелство за управление на МПС с № *********, издадено на
09.08.2017 г. от ОД МВР - Добрич.
След това В. заминал в
Кралство Норвегия, за да работи като шофьор. През месец март 2019 г. в Кралство
Норвешя му бил съставен акт за нарушение на Закона за движение по пътищата и му било иззето свидетелството за
управление на МПС.
През месец юни 2019 г. В. се прибрал в
Република България и решил да си изкара ново свидетелство за управление на МПС.
На 20.06.2019 г. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Добрич. Д.В.
следвало да попълни необходимите документи, но тъй като пишел трудно, помолил
непознато за него лице да му ги попълни, като той диктувал съдържанието. След
като били попълнени документите, В. ги подписал собственоръчно - Заявление и Декларация вх. вх. №
851000-7535/20.06.2019 г., в която заявил, че е изгубил свидетелството си за управление на
МПС № *********, издадено на 09.08.2017 и валидно до 09.08.2027 г. от ОД на МВР
Добрич.
Видно от заключението по назначената и
изготвена Съдебно-почеркова експертиза, „Подписът в
Декларация № 851000-7535/20.06.2019 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи на позиция „Декларатор“ е положен от Д.Ф.В..“.
Приобщените по делото
писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага
подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни
за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата
за установена фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 39/2020 г. по
описа на Второ РУ на МВР - гр. Добрич, а именно: постановление за
образуване на досъдебно производство, преписка № 3110/19 възложена на 02-ро РУ
на МВР; разпореждане за възлагане на проверка от 16.12.2019 г.; писмо рег. №
3286р-49988; писмо рег. № 3286р-49988/13.11.2019 от ГД „Национална полиция“;
копие от свидетелство за управление; заявление за издаване на документ за самоличност
на български граждани; декларация, подписана от Д.Ф.В.; справка за лице;
обяснение от Д.Ф.В.; докладна записка № 255р-494/16.04.2020 г.; протокол за
разпит на лицето Д.Ф.В.; протокол за разпит на лицето Занка Георгиева Василева;
постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2020 г.; протокол за разпит на
обвиняем Д.Ф.В. от 25.02.2020 г.; справка за съдимост рег. № 498/14.02.2020 г.;
резултати от търсене в УИС на Прокуратурата на Република България към
13.02.2020 г.; справка от Второ РУ – град Добрич; съдебно почеркова експертиза
№ 09/18.03.2020 г.; постановление от 27.02.2020 г. с рег.№
255000-881/02.03.2020 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на Д. Фентби В.; протокол за предявяване на разследване от 26.03.2020
г.; постановление със заключително обвинително мнение от 26.03.2020 г.
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, след
което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се налага следният
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически
констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемият, като:
На
20.06.2019 г. в Добрич, в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Добрич, е
потвърдил неистина в писмена декларация вх. № *** г. - декларация
по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи,
която се дава по силата на чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата пред
орган на властта — орган на Министерство на вътрешните работи, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства (изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на свидетелство за управление на МПС), като заявил,
че свидетелството му за управление на МПС било загубено, от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Обвиняемият е годен субект да носи наказателна
отговорност, доколкото същият е пълнолетен и вменяем. Като извършител на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК може да бъде
всяко лице, изразено от законодателя с формулировката „който”.
Обект на посегателство са обществените
взаимоотношения, свързани с лъжливо деклариране в документ – писмена декларация
или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на министерския съвет се дават пред орган на властта, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление се
засяга правната сигурност на документирането и документооборота и се затруднява
дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между
гражданите
От обективна страна, на посочената в обвинението дата обвиняемият е декларирал с
Декларация вх. № *** г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Д* обстоятелството, че
свидетелството му за управление на МПС е било изгубено, което
обаче не отговаряло на действителното фактическо положение, т. е. не е било истина, тъй
като свидетелството му за управление на МПС в действителност му било отнето от
полицейските власти в чужбина. Следователно обвиняемият съзнателно и целенасочено е потвърдил неистина в посочената
декларация, тъй като желаел да му бъде издадено ново СУМПС, с което да
управлява ползвания от него автомобил.
От обективна страна, деянието е формално
и бива довършено с потвърждаването на неистина в декларацията. В този смисъл с
деянието не са причинени имуществени вреди.
По силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи „При изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най - близкото структурно звено на Министерството на
вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в
Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина”.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата „Дубликат на свидетелство за управление
или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация”.
От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК, тъй като обвиняемият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Съдът
не намира, че извършеното може да бъде определено като малозначително деяние, като не е налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото потвърждаването на неистина в
писмена декларация, която се дава пред орган на властта по силата на закон,
указ или ПМС, е деяние с висока обществена опасност, като криминализирано му в състава на чл. 313, ал. 1 НК гарантира спазването
на правовия ред в страната от гражданите и държавните органи. При това деянието е наказуемо
алтернативно и с лишаване от свобода. Следователно законодателят е счел, че
всяко такова деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за
наказуемо. В конкретния случай обществената опасност на извършеното от обвиняемия е висока, тъй като по този
начин същият, вместо да
изтърпи
наложеното му наказание за извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата,
е
съставил неистински документ и е отразил неверните обстоятелства в декларацията
пред надлежните държавни органи. Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето
защо съдът приема, че повдигнатото на лицето обвинение се доказва по несъмнен и
безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства, още повече
че самият обвиняем чрез процесуалния си представител не оспорва установената
фактическа обстановка, признава вината си и не желае да бъдат събирани други
доказателства.
При определяне НАКАЗАНИЕТО на
обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе
предвид следното:
За да определи наказанието
на обвиняемия съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него
деяние и данните за личността му и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната
норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
Обвиняемият е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира,
че следва да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание
“глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би изпълнило
целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия
извършител са невисоки - спрямо обвиняемия не са
били образувани други наказателни дела на производство, с добри характеристични
данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се
касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание “глоба”. Ето
защо, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът
постанови по отношение на Д.Ф.В. освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на хиляда лева.
От друга страна
този размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл.
78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е
предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
В този смисъл, съдът
определи административното наказание като справедливо, респективно съответно на
извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото разноски в размер на 67,98 лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич.
По изложените съображения,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
15.06.2020 г. /Галя Митева/