№ 6
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 900508/12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 205/2019 г. по описа на
ОС-гр. Благоевград, ГО, 7 с-в, поправено с Решение № 900841/05.07.2021 г., частично е
уважен предявеният от С. З. И. срещу ЗК „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лв. (искът е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 25010 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпило на
20.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от
18.09.2019 г. до окончателното му изплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за
периода от 20.07.2017 г. до 17.09.2019 г.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 8000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като пострадалата чрез своето поведение (по твърдение на ответника тя е нарушила
правилата за движение при предприемане на пресичане на пешеходна пътека, респ. „поради
възрастта си е имала остеопороза”) не е допринесла в съвкупния съпричинителен процес за
настъпване на вредоносния резултат.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен за сумата над 8000 лв. до пълния му предявен размер от 25010 лв., ведно
със законната лихва върху главното парично притезание от 18.09.2019 г. до окончателното
му заплащане (това компенсаторно обезщетение е дължимо от момента на уведомяването на
1
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 3 КЗ, но без
съответен правен довод за неправилност на обжалваното решение въззивният съд не може
да ревизира правното съждение на първоинстанционния съд - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК; нещо
повече, решението, вкл. и след отстраняването на допуснатата в него очевидна фактическа
грешка, не е обжалвано в частта, в която тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода
от 20.07.2017 г. до 17.09.2019 г.). Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалата
е претърпяла изключително тежки травматични увреждания, които са трайни и със
значителни усложнения, поради което определеният размер на заместващото обезщетение
не отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата на чл. 52
ЗЗД, т.е. то не съответства на действително претърпените болки и страдания от ищцата.
Както бе изяснено, липсва правен довод за незаконосъобразност на правния извод на
първоинстанционния съд, че законната лихва върху заместващото застрахователно
обезщетение се дължи от момента на уведомяването на застрахователя за настъпване на
процесното застрахователно събитие, поради което въззивният съд не може да се произнесе
относно правилността на това правно съждение на първоинстанционния съд.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на въззивната жалба, в който излага правни доводи за нейната неоснователност. Не
поддържа наведеното в отговора на исковата молба правонамаляващо материалноправно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради
обстоятелството, че тя е нарушила правилата за движение при предприемане на пресичане
на пешеходна пътека, респ. „поради възрастта си е имала остеопороза”, поради което
въззивният съд не следва при формиране на своята правосъдна воля да обсъжда този правен
довод – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва върху главното парично притезание е отхвърлена за периода от
20.07.2017 г. до 17.09.2019 г. (Решение № 900841/05.07.2021 г., с което е отстранена
очевидната фактическа грешка в първоначалното решение и е изяснена действителната
правосъдна воля по отношение на тази добавъчна претенция, като необжалвано от ищцата е
влязло в сила на 27.07.2021 г.), респ. от ответника в частта, в която искът за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди е уважен до размера от
8000 лв., поради което в тази част обжалваното решение е влязло в сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Благоевград, ГО, 7 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
2
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 20.07.2017 г. – за сумата от 8000
лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не
поддържа релевираното в отговора на исковата молба правонамаляващо материалноправно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно че вследствие на
твърдяното противоправно поведение на пострадалата тя е допринесла в единния съвкупен
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат, поради което САС не следва
да се произнася относно неговата основателност (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - средата на 2017 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на
тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла счупване на опашната кост.
Вещото лице от СМЕ, извършило анализ на представената по делото медицинска
документация и след личен преглед на пострадалата, изяснява, че процесното травматично
3
увреждане е причинило болков синдром, който е бил със значителна продължителност
повече от 2 месеца - тя е изпитвала затруднения при сядане, като единствената удобна
позиция е била да стои права или легнала. Установява се, че процесната травма не е
изисквала специално лечение освен прием на болкоуспокояващи медикаменти и
предотвратяване на допълнително увреждане, което би могло да настъпи при седене на
твърда повърхност. При изслушване на тази съдебна експертиза в проведеното пред ОС-гр.
Благоевград о. с. з. на 19.10.2020 г. вещото лице пояснява, че от изготвената при личния
преглед на пострадалата рентгенова снимка е констатирана деформация на опашната кост,
макар и не това да е причината за продължаващите с не голям интензитет болки, а
контузеното нервно сплетение около опашната кост (нервираната зона около ануса). Именно
това обстоятелство обуславя продължителната болка, която би могла да продължи и до
края на живота. Изяснява се и, че към момента на личния преглед пострадалата е изпитвала
болка на увреденото място - когато седи. Болката не е постоянна, а е свързана със седене на
твърда повърхност, което предизвиква дискомфорт. При изправено положение и ходене не
се наблюдават съществени оплаквания - „Казва, че като стои права или се движи, няма
болки”. Изпитваната от ищцата болка не е остра, но е постоянна, която я изнервя - „Тази
болка психически те тормози постоянно и причинява изключителен дискомфорт”.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалата, като вещото
лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля Б. И., син на пострадалата, се установява, че след
изписването й от болничното заведение дълъг период е била на болкоуспокояващи
медикаменти, приемане чрез инжектиране. Изпитвала силни болки в увреденото място - в
по-голяма част от времето била в легнало положение, за да избегне по-високия интензитет
на болката. Тя й създавала изключителен дискомфорт, вкл. и при посещение в тоалетната.
Изяснява, че в момента се придвижва сама в градската зона, но изпитва психологични
опасения, когато й се налага да пресича улица.
Тези показания се поясняват и от субективните възприятия на свидетеля Х. И.,
дъщеря на пострадалата, която се грижила за своята майка около 1 месец след настъпване на
процесния инцидент. Свидетелства, че болките, които първоначално изпитвала
пострадалата, били с изключителен интензитет („огромни и нечовешки”) - не могла да
открие поза, в която да застане, за да облекчи страданията. Дори се затруднявала да
извършва най-елементарните човешки дейности - къпане, измиване, ходене до тоалетна.
Приемала болкоуспокояващи чрез поставяне на инжекции. Силните болки продължили
около 2 месеца, макар и да не била прикована на легло, след което тя започнала да се
придвижва сама навън.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
4
като субективните възприятия за последиците върху здравословното и психическото
състояние на ищцата и изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са
непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента М. Ф. Ч. неимуществени вреди е в размер на 15000 лв. (поради тази причина
този, както и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е
следвало да се заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният
съд - но високият размер на отхвърлената част от предявения иск трябва да се съобрази при
изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата). Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени
вреди – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1
КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на
2017 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания (счупване на опашната кост, при общ лечебен и възстановителен период от
около 2 месеца, през който са изпитване значителни физически страдания и неудобства в
бита, като и впоследствие - особено при сядане, тези болки са се обостряли), на пострадал в
неработоспособна възраст - на 67 години при настъпване на процесното застрахователно
събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на
сумата от 15000 лв. САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата неминуемо е
изживяла изключително силен стрес, шок, уплаха при непосредственото съприкосновения
с идващ в гръб лек автомобил.
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни съждения обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди е отхвърлен над присъдената сума от 7000 лв. до размера от 15000 лв.,
като той следва да бъде уважен до този размер.
Крайният съдебен акт на СГС, представляващ по своето правно естество
определение, трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски над сумата от 722,98 лв. до
5
присъдения размер от 1215 лв.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявения иск,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата трябва да се присъди допълнително сумата
от 764,35 лв. (до дължимия размер от 1637,35 лв.) - съдебни разноски (до края на съдебното
дирене пред САС тя не е представила доказателства за сторени разноски пред въззивната
инстанция, поради която такива не й се дължат). Съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия трябва да
се присъди сумата от 776,79 лв. с ДДС (неоснователно е релевираното от процесуалния
представител на въззивника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на въззиваемия пред САС - с оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото адвокатското възнаграждение в размер на 1320 лв. с ДДС е
незначително по-високо от нормативно установения размер от 1248,36 лв.).
Тъй като ищцата е била освободена от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати допълнително държавна
такса за разглеждане на иска пред СГС в размер на 280 лв., а в полза на бюджета на САС
сумата от 140 лв., представляваща дължимата държава такса за разглеждане на въззивната
жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900508/12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 205/2019 г. по
описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, 7 с-в, поправено с Решение № 900841/05.07.2021 г., в
частта, в която е отхвърлен предявеният от С. З. И. срещу ЗК „БУЛ ИНС” АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над присъдената сума от 8000 лв. до
размера от 15000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 20.07.2017 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от
18.09.2019 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която С. З. И. е осъдена на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗК „БУЛ ИНС” АД сумата над 722,98 лв. до
присъдения размер от 1215 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на С. З. И., ЕГН **********, с адрес гр.
***, ул. „***” № 28, ет. 12, ап. 82 по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 7000 лв. (общо за 15000 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
20.07.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 18.09.2019 г. до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗК „БУЛ ИНС” АД да заплати на С. З. И.
допълнително сумата от 764,35 лв. - съдебни разноски пред ОС-гр. Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С. З. И. да заплати
на ЗК „БУЛ ИНС” АД сумата от 776,79 лв. с ДДС - съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. ал. 1, т. 4 ГПК ЗК „БУЛ
ИНС” АД да заплати допълнително сумата от 280 лв. държавна такса – в полза на бюджета
на СГС, а на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 273 ГПК сумата от
140 лв. държавна такса – в полза на бюджета на САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7