Решение по дело №101/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

гр. Пловдив, 28 октомври 2019 год.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ характер дело № 101 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 62/19. 12. 2018 г., постановена по НОХД № 323/2017 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия К.Т.Г., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че в периода 01. 10. 2011 г. до 14. 02. 2012 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, опосредствено чрез счетоводителя Й.К.П. от гр. П. /собственик и управител на счетоводна къща „С.“ ЕООД П./, избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в размер на 196 379, 43 лева, като:

- за периода от 03.10.2011 г. – 24.01.2012 г. е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД НАП офис П.- 50 броя данъчни фактури, издадени от „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** и от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, както следва:

ДФ № **********/03.10.2011г. с данъчна основа 20 606,40 лв. и ДДС 4 121,28 лв.;

ДФ № **********/12.10.2011г. с дан. основа 28 263,20 лв. и ДДС 5 652,64 лв.;

ДФ № **********/15.10.2011г. с дан. основа 20 526,00 лв. и ДДС 4 105,20 лв.;

ДФ № **********/19.10.2011г. с дан. основа 20 110,80 лв. и ДДС 4 022,16 лв.;

ДФ № **********/22.10.2011г. с дан. основа 19 464,00 лв. и ДДС 3 892,80 лв.;

ДФ № **********/26.10.2011г. с дан. основа 15 337,20 лв. и ДДС 3 067,44 лв.;

ДФ № **********/31.03.2011г. с дан. основа 13 031,20 лв. и ДДС 2 606,24 лв.;

ДФ № **********/01.11.2011г. с дан. основа 20 833,32 лв. и ДДС 4 166,66 лв.

ДФ № **********/07.11.2011г. с дан. основа 19 021,40 лв. и ДДС 3 804,28 лв.

ДФ № **********/10.11.2011г. с дан. основа 22 543,20 лв. и ДДС 4 508,64 лв.

ДФ № **********/14.11.2011г. с дан. основа 24 071,20 лв. и ДДС 4 814,24 лв.

ДФ № **********/17.11.2011г. с дан. основа 21 050,40 лв. и ДДС 4 210,08 лв.

ДФ № **********/19.11.2011г. с дан. основа 19 212,80 лв. и ДДС 3 842,56 лв.

ДФ № **********/21.11.2011г. с дан. основа 21 737,96 лв. и ДДС 4 347,59 лв.

ДФ № **********/25.11.2011г. с дан. основа 17 063,72 лв. и ДДС 3 412,74 лв.

ДФ № **********/30.11.2011г. с дан. основа 20 786,40 лв. и ДДС 4 157,28 лв.

ДФ № **********/01.12.2011г. с дан. основа 21 034,50 лв. и ДДС 4 206,90 лв.;

ДФ № **********/02.12.2011г. с дан. основа 19 673,10 лв. и ДДС 3 934,62 лв.;

ДФ № **********/05.12.2011г. с дан. основа 20 857,95 лв. и ДДС 4 171,59 лв.;

ДФ № **********/06.12.2011г. с дан. основа 19 440,85 лв. и ДДС 3 888,17 лв.;

ДФ № **********/07.12.2011г. с дан. основа 20 455,50 лв. и ДДС 4 091,10 лв.;

ДФ № **********/08.12.2011г. с дан. основа 24 860,90 лв. и ДДС 4 972,18 лв.;

ДФ № **********/09.12.2011г. с дан. основа 21 699,00 лв. и ДДС 4 339,80 лв.;

ДФ № **********/12.12.2011г. с дан. основа 20 281,95 лв. и ДДС 4 056,39 лв.;

ДФ № **********/13.12.2011г. с дан. основа 17 235,00 лв. и ДДС 3 447,00 лв.

ДФ № ********** /01.12.2011г. с дан. основа 19 152,00 лв. и ДДС 3 830,40 лв.

ДФ № **********/02.12.2011г. с дан. основа 16 444,60 лв. и ДДС 3 328,92 лв.;

ДФ № **********/05.12.2011г. с дан. основа 16 885,26 лв. и ДДС 3 377,05 лв.;

ДФ № **********/06.12.2011г. с дан. основа 17 484,60 лв. и ДДС 3 496,92 лв.;

ДФ № **********/07.12.2011г. с дан.основа 17 905,02 лв. и ДДС 3 581,00 лв.;

ДФ № **********/08.12.2011г. с дан. основа 20 844,60 лв. и ДДС 4 168,92 лв.

ДФ № **********/09.12.2011г. с дан. основа 15 916,32 лв. и ДДС 3 183,26 лв.;

ДФ № **********/12.12.2011г. с дан. основа 16 885,26 лв. и ДДС 3 377,05 лв.

ДФ № **********/13.12.2011г. с дан. основа 17 893,26 лв. и ДДС 3 578,65 лв.;

ДФ № **********/14.12.2011г. с дан. основа 19 710,60 лв. и ДДС 3 942,12 лв.;

ДФ № **********/15.12.2011г. с дан. основа 20 076,84 лв. и ДДС 4 015,37 лв.;

ДФ № **********/16.12.2011г. с дан. основа 16 431,66 лв. и ДДС 3 286,33 лв.;

ДФ № **********/19.12.2011г. с дан. основа 16 212,84 лв. и ДДС 3 242,57 лв.;

ДФ № **********/20.12.2011г. с дан. основа 19 026,00 лв. и ДДС 3 805,20 лв.;

ДФ № **********/22.12.2011г. с дан. основа 20 708,52 лв. и ДДС 4 141,70 лв.;

ДФ № **********/27.12.2011г. с дан. основа 17 684,10 лв. и ДДС 3 536,82 лв.;

ДФ № **********/03.01.2012г. с дан. основа 21 584,00 лв. и ДДС 4 316,80 лв.;

ДФ. № **********/05.01.2012г. с дан. основа 25 365,00 лв. и ДДС 5 073,00 лв.

ДФ № **********/06.01.2012г. с дан. основа 24 950,00 лв. и ДДС 4 990,00 лв.;

ДФ № **********/09.01.2012г. с дан. основа 22 400,00 лв. и ДДС 4 480,00 лв.;

ДФ № **********/04.01.2012г. с дан. основа 19 500,00 лв. и ДДС 3 900,00 лв.;

ДФ № **********/19.01.2012г. с дан. основа 18 600,00 лв. и ДДС 3 720,00 лв.;

ДФ № **********/24.01.2012г. с дан. основа 15 600,00 лв. и ДДС 3 120,00 лв.;

- за периода от 14. 11. 2011 г. - 14. 02. 2012 г. е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД НАП офис П.– отчетни регистри по чл. 124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС „дневници за покупки“ за м. октомври, м. ноември и м. декември 2011 г. и м. януари 2012 г., в които е отразил изброените 50 броя данъчни фактури, издадени от „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** и от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, по които не са налице реални облагаеми доставки, по смисъл на чл. 12 от ЗДДС и

- в периода от 14. 11. 2011 г. - 14. 02. 2012 г. е потвърдил неистина в справки - декларации, изискуеми по силата на закон - чл. 125 ал. 1 ЗДДС, подадени по електронен път с УЕП пред ТД НАП офис П., с входящи номера по описа на ТД НАП П., както следва:

СД по ЗДДС № № **/14. 11. 2011 г. - за периода от 01. 10. 2011 г. - 31. 10. 2011 г., като в раздел „Б“ е декларирал стойности по доставки от „Б.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 467,76 лв., по които няма реално осъществени сделки;

СД по ЗДДС № **/14. 12. 2011 г. - за периода от 01. 11. 2011 г. - 31. 11. 2011 г., като в раздел „Б“ е декларирал стойности по доставки от „К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 37 264,07 лв., по които няма реално осъществени сделки;

СД по ЗДДС № **/16. 01. 2012 г. - за периода от 01. 12. 2011 г. - 31. 12. 2011 г., като в раздел „Б“ е декларирал стойности по доставки от „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 102 047,80 лв., по които няма реално осъществени сделки;

СД по ЗДДС № **/14. 02. 2012 г. - за периода от 01. 01. 2012 г. - 25. 01. 2012 г., като в раздел „Б“ е декларирал стойности по доставки от „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 599,80 лв., по които няма реално осъществени сделки, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6, предл. 2 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 36 от НК ГО е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подс. К.Т.Г. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подс. К.Т.Г. да изтърпи отделно и изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ по НОХД № 188/2006 г., по описа на РС П..

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛИЛ на подс. К.Т.Г. първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години по НОХД 188/2006 г.

Съдът се е произнесъл по направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият К.Г., който чрез своя защитник я обжалва с искане той да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, като присъдата на първоинстанционния съд бъде отменена.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. Присъдата следва да бъде изменена единствено относно 9 бр. от инкримините фактури, с оглед становището на вещото лице пред въззивната инстанцаия.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основният довод, който се поддържа пред настоящата инстанция от защитата е свързан с твърдението, че първоинстанционният съд не е обсъдил внимателно и задълбочено всички събрани гласни и писмени доказателства по делото. Това възражение не може да бъде споделено, поради следното:

За да постанови атакуваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че св. Ш.Ю. от град П. решил да извършва търговия с П., които да закупува и впоследствие да ги препродава на „К.ЕООД Е.” КД.

За целта той регистрирал фирма на свое име – „Б.“ ЕООД с ЕИК ****, което е вписано в Търговски регистър с решение № **/07.03.2011 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

Първоначално седалището и адресът на управление ***, а като управител на дружеството вписан едноличният собственик на капитала - св. Ш.Ю. /л. 183, т.1 ДП/. Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК в ТД НАП П., офис П.на 07.03.2011 г. и по реда на чл. 100 ЗДДС, т.е. по искане на лицето, считано от 31.03.2011 г. /л. 90, т. 3 ДП/.

На името на „Б.“ ЕООД, на 18.04. 2011 г. е разкрита банкова сметка *** № **** - ПП Б.Л.в лева в „У.“ АД, по която впоследствие са били извършвани плащания от клиенти на фирмата /л.6 т. 2 ДП/.

След регистрацията на „Б.” ЕООД за осъществяване на счетоводното обслужване на дружеството св. Ш.Ю. се свързал със св. Й.П.- собственик на счетоводна фирма „С.“ ЕООД П.. Той е упълномощен със следните права: да представлява юридическото лице пред НАП, НОИ, Инспекция по труда, Агенция по заетостта, органите на общинската администрация и др., да подава всякакъв вид декларации и справки, касаещи дейността на дружеството, да получава заповеди за възлагане на ревизии, да получава искания за предоставяне на документи, да представлява дружеството в хода на извършени ревизии и проверки, да получава всякакъв вид актове от органи и институции, да подава данни по ел. път, да подава и получава всякакъв вид документи за регистрация на дружеството по ЗДДС и др. /л. 252, т. 3-Д ДП/.

За подаване на счетоводните данни на „Б.” ЕООД по електронен път св. Ш.Ю.депозирал в ТД на НАП, офис П.заявление с вх. № **/04.04.2011 г. /л. 253 т. 3-Д ДП/. Същото било актуализирано на два пъти със заявление вх. № **/04.05.2011 г. и заявление вх. № **/10.06.2011 г. /л. 255-258, т. 3 -Д и л. 1- 6, т. 3 ДП/.

За уреждане на търговските си взаимоотношения с „К.ЕООД Е.” КД, св. Ш.Ю. посетил базата на дружеството, намираща се в близост до с. С., общ. Р., обл. П.. Там той разговарял със св. Х.Р.на длъжност директор направление „П.“ в „К.ЕООД Е.“, като след представяне на необходимия набор от документи – спесимен, актуално състояние на фирмата, удостоверение за регистрация, банкови сметки и др., на 08.07.2011 г. между „Б.“ ЕООД с управител св. Ш.Ю. и „К.ЕООД Е.” КД бил сключен договор за доставка на П. /л. 58-88, том 4-А ДП/.

Като управител на „Б.“ ЕООД, св. Ш.Ю. подписал рамков договор за доставки на П. и с друга голяма верига хранителни магазини, а именно „П.“ ЕООД С., общ. Е.П./т. 5-1 ДП/.

В мотивите към атакуваната присъда, след като са обсъдени гласните и писмени доказателства в тази насока, с основание е прието, че св. Ш.Ю. не извършил никакви доставки и реално не упражнявал търговска дейност, като управляващ и представляващ дружеството „Б.“ ЕООД. Причината за това била, че доставчиците, от които „Б.“ ЕООД планирало да купува тези стоки се отказали и не изпълнили договорката. По времето, когато той бил управител на „Б.“ ЕООД дружеството не е развивало никаква търговска дейност и в подаваните по електронен път месечни СД по ЗДДС счетоводителят св. Й.П.отразил нулеви стойности /л. 237 – 251, т. 3 ДП/.

През лятото на 2011 г. св. Ш.Ю. решил да продаде фирмата „Б.“, с която фактически не работел.

С договор от 26.08.2011 г., заверен от нотариус Х.П., с район на действие РС - Пазарджик, досегашният управител на „Б.“ ЕООД продал на подс. К.Г. дяловете от капитала на дружеството /л. 192 т. 1 ДП/. Променено е и седалището на дружеството от град П. в с. Б., община Б., област П., ул. „Д.“ № *. Промените в обстоятелствата на дружеството са вписани в Т. регистър на 10.11.2011 г.

След прехвърляне собствеността на дружеството св. Ш.Ю. представил на счетоводителя - св. Й.П., новия управител на дружеството - подс. К.Г.. Последният решил счетоводството на дружеството да продължи да се води от кантора „С.“. Уговорката била подсъдимият в началото на всеки месец, до 5- то число, да предоставя на св. Й.П.фактурите за покупки и продажби за предходния месец. На база предоставените му данъчни фактури от своя страна същият изготвял месечните СД по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби и подавал данните в НАП, чрез личния си електронен подпис. За резултатите, отразени в тези счетоводни документи, св. Й.П.уведомявал единствено подс. К.Г., лично или по телефона.

Не може да се сподели възражението на защитата, че първоспенният съд не е обсъдил обстоятелството, че след като управител станал подсъдимият, на база сключените преди това от св. Ш.Ю. договори с „К.ЕООД Е.” и „П.“ ЕООД, дружеството „Б.“ ЕООД започнало да извършва доставки на П. на „К.“ и на „П.“. В мотивите към атакуваната присъда е посочетно, че подсъдимият ползвал под наем склад в с. К., общ. Б., като закупената преди това продукция била превозвана до складовете на двете дружества – клиенти с транспорт на „Б.“ ЕООД. За извършените доставки от „Б.“ ЕООД са издавани данъчни фактури, отразени в дневниците за продажби, съответно в месечните СД по ЗДДС. Получената стока е осчетоводявана и от дружествата - получатели, като плащането било винаги и само по банков път, с платежно нареждане по сметка на „Б.“ ЕООД, в У. АД /л. 89 – стр. 462, т. 4 ДП/.

Първостепенният съд е приел освен това как, въпреки че едноличен собственик на капитала и управител на „Б.“ вече бил не св. Ш.Ю., а подс. К.Г., в „У.“ това обстоятелство не било заявено, нито бил сменен спесимена на управителя. В същото време подсъдимият искал св. Ш.Ю. да тегли пари от сметката на дружеството в банката, които пари му били предавани. Това продължило около 4-5 месеца, след прехвърлянето на процесното дружество. Никой друг освен подс. К.Г. не е карал свидетеля да тегли пари от тази сметка в „У.“ АД, както и че никога не е внасял пари в тази сметка.

Впоследствие с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 26.01.2012 г. подс. К.Г. продал дружеството на св. Б.Б., който е и настоящ собственик и управител на „Б.“ ЕООД /л. 191, т. 1 ДП/.

На същата дата е подписан и приемо - предавателен протокол между двамата. В този протокол /л.12, т.5-2 ДП/ е отразено, че подсъдимият е предал на новия собственик цялата налична документация на дружеството „Б.“ ЕООД, а именно:

-папка с документи за регистрация;

-папка с договори с доставчици и клиенти;

-четири броя папки с първични счетоводни документи - два броя с продажни фактури и два броя с покупни фактури за 2011 г. и 2012 г.;

-папка /класьор/ със счетоводни регистри, вкл. извлечение от сметка 101,123,159,302,303,304,304,421,411,401,501,503,702,601,602,603,604,605,205,241,455, дневници за покупки и продажби по ЗДДС, СД по ЗДДС;

-папка с годишни счетоводни отчети за 2011 г. и баланс към 31.12.2012 г.;

-печат на дружеството - 2 броя.

Свидетелят Б.Б. подписал и декларация, че е запознат с дейността и състоянието на „Б.“ ЕООД, че „освобождава“ от отговорност лицето К.Г. и че е получил всички счетоводни документи на дружеството /л. 13, т.5-2 ДП/.

Поради промяната в собствеността на дружеството през 2011 г., когато управител бил подс. К.Г., със заповед за възлагане на ревизия № **/31.10.2011 г., изменена със ЗВР № **/18.11.2011 г., е възложено извършването на ревизия на „Б.” ЕООД с. Б.. Ревизиращият екип бил в състав св. Х.Х.и св. П.К.- служители при ТД НАП П., ИРМ Х..

Ревизионното производство обхващало периода от 31.03.2011 г. до 30.09.2011 г. за установяване задълженията на „Б.“ ЕООД с. Б. по ЗДДС.

Констатирано е, че през м. август 2011 г. и м. септември 2011 г. „Б.“ ЕООД е ползвало данъчен кредит, общо в размер на 40 312,73 лв. - по фактури, издадени от следните доставчици: „К.К.“ ЕООД; „В.“ ЕООД; ЕТ „П.“; „Ж.“ ЕООД; ЕТ „М.“; „С.“ ЕООД и „М.“ ЕООД.

Ревизията приключила със съставянето на ревизионен доклад № **/06.04.2012 г. на основание чл. 117 от ДОПК /л. 140-145 т. 5-3 ДП/. Последният не е бил обжалван и бил връчен по реда на чл. 32 ДОПК. На основание чл.119 ал.3 т.1 ДОПК, съгласно заповед за определяне на компетентен орган № К**/06.04.2012 г. и на база констатациите в ревизионния доклад, бил издаден ревизионен акт № 13**/02.05.2012 г., с който на „Б.“ ЕООД с. Б. били установени задължения на дружеството по ЗДДС в особено големи размери – 42 974, 85 лв. ведно с лихвите. Ревизионният акт е връчен на управителя на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК на 28.05.2012 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила на 11.06.2012 г. Плащания по него не са извършвани /л. 163, т. 5-3 ДП/.

В хода на това ревизионно производство органите по приходите установили още, че прехвърлянето на дружествените дялове на „Б.“ ЕООД от св. Ш.Ю. на подс. К.Г. не е обявено в ТД на НАП гр. П.по регламентирания ред. Съставен бил протокол № 118336/29.12.2011 г. на основание чл. 176 от ЗДДС за наличие на обстоятелства за прекратяване регистрацията на дружеството по ЗДДС. На база съставения протокол бил издаден Акт за дерегистрация на „Б.” ЕООД по ЗДДС, който не е подписан и не е регистриран с номер и дата /л. 169-173 т. 3 ДП/. Дружеството „Б.“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа на НАП на 25.01.2012 г.

Пазарджишкият окръжен съд коректно е посочил, че въпреки издадения ревизионен акт за задължения на дружеството по ЗДДС в особено големи размери, сделките, обект на тази първа ревизия от органите по приходите, касаят реално извършени покупки от „Б.“ ЕООД, в това число и през месеците август и септември 2011 година, както и реално извършени покупки от „К.К.“ ЕООД през този период. Видно от предоставените от А. материали, за ревизирания период м. август – м. септември 2011 г., декларираните фактури от „Б.“ ЕООД са включени в месечните СД по ЗДДС и дневниците за продажби на всички доставчици на инкриминираната фирма. По този начин начисленият данък добавена стойност по фактурите е отразен като приход в бюджета. Така са изпълнени били условията на чл. 86, ал. 1, чл. 124 и чл. 125 ЗДДС, с което за „Б.” ЕООД е възникнало правото за приспадане на данъчен кредит за този период /т. 1-А, т. 5-1, т. 5-2 ДП/.

Тези сделки са извън предмета на обвинителния акт, по който е образувано настоящото дело.

Не може да бъде споделено и следващото възражение на защитата относно това, че при извършване на проверката от данъчните органи не е дадена възможност на подсъдимя да представи необходимите за проверката документи.

Видно е от документите, представени от А., че в месечните СД по ЗДДС, ведно с отчетните регистри към тях, подадени от „Б.” ЕООД в периода м. октомври 2011 г. до м. януари 2012 г. включително, фигурират данъчни фактури за доставки от фирмите „К.К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД и е ползван данъчен кредит по тях. Тези фактури обаче не са били отразени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби на доставчиците „К.К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД, приети като доказателства по настоящото дело. Посочените облагаеми сделки касаят данъчни периоди от м. октомври 2011 г. до м. януари 2012 г. включително, т.е. извън обхвата на първата ревизия на „Б.“ ЕООД.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 13.01.2015 г. е разпоредено на ТД на НАП П. да бъде извършена втора данъчна ревизия на „Б.“ ЕООД с. Б., общ. П.за установяване на данъчни задължения по ЗДДС в периода от м. октомври 2011 г. до м. февруари 2012 г. и да бъде преизчислен финансовия резултат по ЗКПО за финансовите 2011 г. и 2012 г. /л. 236-243, т. 9 ДП/.

На основание чл. 117 ДОПК, съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-***/13.02.2015 г., е извършена втора ревизия на „Б.” ЕООД с. Б.. Обхватът на ревизията е установяването на задължения по ЗДДС за периода 01.10.2011 г. - 25.01.2012 г. и по ЗКПО за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г. Съставен е ревизионен доклад № Р - ***-001/28.07.2015 г. /л. 208, т. 9 ДП/.

Срещу ревизионния доклад не е подадено възражение и той е връчен по реда на чл. 32 ДОПК на 03.09.2015 г.

Издаден е ревизионен акт № Р-***/25.09.2015 г., с който за периода 01.10.2011 г. - 25.01.2012 г. на „Б.“ ЕООД не е било признато правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 263 127,83 лв.

Същият е връчен по реда на чл. 32 ДОПК на 04.11.2015 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила /л. 227-235, т. 9 ДП/.

За издадените ревизионен доклад и акт на „Б.“ ЕООД била уведомена ОП Пазарджик с писмо изх. № 11-0039/30.10.2015 г. /л. 30, т. 8 ДП/. След направено искане по реда на чл.75, ал.1 т.1 ДОПК, с определение № 1258/10.12.2015 г. по адм. дело № 916/2015 г. на Административен съд - Пазарджик е допуснато разкриване на сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация по отношение на „Б.“ ЕООД /л. 31 - 34, т. 8 ДП/. В изпълнение на съдебните указания А. с уведомление изх. № 11-00-39 от 15.01.2016 г. предоставила на ОП Пазарджик ревизионен доклад № Р - ***-001/28.07.2015 г., ревизионен акт № Р -***/25.09.2015 г., ведно с приложените към тях доказателства / т.9 ДП/.

Ревизионният доклад е съставен от св. М.Д. и св. Н.П., а ревизионният акт е издаден от св. Н.К.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и от св. М.Д. на длъжност Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията.

При извършване на ревизията св. М.Д. и св. Н.П. потърсили тогавашния управител и собственик на капитала - св. Б.Б.. При едно от посещенията в с. Б. на същия лично е връчено искане за представяне на документи. Свидетелят декларирал, че на него такива не са му били предоставени от предишния собственик -подс. К.Г. /л.51 т.9 ДП/.

Изпратено е писмо и до подсъдимия.

Ревизиращите получили обяснение от него, че всички документи са представени на новия управител с протокол /л.64, т.9 ДП/.

Поради непредставяне на документи, в това число и фактури за процесния период нито от св. Б.Б., нито от подс. К.Г., нито от представляващите фирмите - досатчици „Б.“ ЕООД и „К.К.“ ЕООД, които не били открити на декларираните от тях адреси при извършените насрещни проверки, ревизиращият екип извършил ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Били събирани документи от информационните масиви на НАП и от насрещни проверки. По време на ревизията не са представени оригинални първични документи фактури. С дневниците за покупки и дневниците за продажби за процесния период на фирмите „Б.“ ЕООД и на фирмите - доставчици на „Б.“ ЕООД - „К.К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД ревизиращият екип се запознал от масивите на НАП.

При извършената проверка се установили различия между това, което са отразили фирмите - доставчици в дневниците си за продажби, налични в масивите на НАП за процесния период и това, което е отразено в дневниците за покупки на фирма „Б.“ ЕООД. Установено било също така по време на ревизията, че продажбите на стоки от страна на фирмата „Б.“ са били към „К.“ и „П.“.

Свидетелката В.К. извършила в хода на ревизията насрещна проверка на фирма „Б.“ ЕООД. Тя съставила протокол за извършена насрещна проверка от 01.04.2015 г. /л.137-139, т.9 ДП/. По време на проверката на два пъти е посетен адресът за кореспонденция, деклариран от „Б.“ ЕООД, като не е открит управителят на фирмата, нито негов пълномощник.

Поставено е съобщение по чл. 32 ДОПК в офис „Л.“. Същото е изпратено по И., по пощата с обратна разписка, както и на декларирания електронен адрес на счетоводна къща „Я.“.

В протокола е отразено, че дружеството „Б.“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 04.01.2012 г.

Едноличен собственик на капитала и управляващ дружеството към процесния период м. октомври 2011 г. - м. януари 2012 г. вкл. бил Н.А., който починал на 25.10.2013 г. Оставил за свои наследници родителите си - М.А. и А.А./л.375 НОХД/. Така към момента на ревизията на „Б.“ и извършената насрещна проверка Н.А. бил вече покойник. Това обстоятелство обаче не е отразено по никакъв начин в Т. регистър и не е станало известно по време на ревизията на проверяващия екип.

Първоинстанционният съд е подчертал, че и към настоящия момент, съгласно вписванията в Т. регистър Н.А. /починал през 2013 г./, има участие и е управляващ и представляващ на 47 фирми. Също така няма данни към момента на ревизията и към момента на насрещната проверка фирма „Б.“ ЕООД да е била обявена в ликвидация или в несъстоятелност, дружеството да е било прекратено или заличено от Т. регистър.

От своя страна счетоводна къща „Я.“ е обслужвала фирма „Б.“ ЕООД, но на 19.08.2011 г. е прекратен едностранно договора с дружеството „Б.“ и в тази счетоводна къща няма никакви документи вече на посочената фирма.

В хода на ревизионното производство органите по приходите установили, че през проверявания период до 25.01.2012 г. включително, управляващ и представляващ „Б.“ ЕООД с. Б., обл. П. е бил подс. К.Г..

Основната дейност на дружеството през този период е свързана с извършване на търговия с П.. Дружеството декларирало облагаеми доставки по данъчни фактури, с посочени издатели „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** и „К.“ ЕООД, ЕИК ***.

За установяване реалността на тези доставки са извършени посочените насрещни проверки на тези две дружества - доставчици. След като при извършените посещения на адресите за кореспонденция не са открити управителите им или упълномощени лица и до приключване на проверката от тях не са представени изисканите от органите по приходите документи, са съставени протоколи за извършени насрещни проверки на две дружества, съответно № П-****/01.04.1015 г. и № П- ****/141- 001/03.04.2015 г. /л. 139 и л. 155, том 9 ДП/.

Въз основа на проверките в информационната система на НАП е установено, че само част от декларираните фактури от „Б.“ ЕООД били включени в месечните СД по ЗДДС и дневниците за продажба на доставчика „Б.“ ЕООД, а фактурите, декларирани от „Б.“ ЕООД, изобщо не фигурирали в месечните СД по ЗДДС и дневника за продажби на „К.К.“ ЕООД. По тези причини органите по приходите приели, че не са налице реално извършени облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС по данъчните фактури, с посочени издатели „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** и „К.К.“ ЕООД ЕИК *** и отказали право на приспадане на данъчен кредит по тях.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки и на клиентите на „Б.“ ЕООД за този период, а именно: „К.Е.“ КД и „П.” ЕООД. Дружествата предоставили на ревизиращия орган изисканите документи - данъчни фактури, издадени от „Б.“ ЕООД за месеците август и септември 2011 г., копие на спогодба за рамкови условия и други документи, свързани с доставките от фирма „Б.“ ЕООД, копия на фактурите, издадени от „Б.“ ЕООД на „П.“ ЕООД, ведно с приложени поръчки за съответните доставки /т. 2-А и т. 5-1 ДП/.

Обвинението по настоящото дело касае сделките по общо 50 броя данъчни фактури, с получател „Б.“ ЕООД с. Б., обл. П. и с посочени издатели „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** и „К.К.“ ЕООД ЕИК ***, за данъчните периоди от м. октомври 2011 г. до м. януари 2012 г. включително, като последната инкриминирана фактура е от 24.01.2012 г., тъй като на 26.01.2012 г. подсъдимият прехвърлил дружествените дялове на „Б.“ ЕООД на св. Б.Б..

Пазарджишкият окръжен съд е приел, че от събранитге по делото писмени доказателства и от разпита на св. Й.П.и св. Ш.Ю., както и от обясненията на подс. К.Г. е установено, че през периода 01.10.2011 г. до 25.01.2012 г. вкл. управляващ и представляващ „Б.“ ЕООД е едноличният собственик на капитала - подс. К.Г.. Счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от св. Й.П., собственик и управител на счетоводна къща „С.“ ЕООД П.. Подсъдимият К.Г. заедно с бившия собственик на дружеството св. Ш.Ю. посетили счетоводителя в офиса му в град П.и подсъдимият го помолил да продължи да обслужва „Б.“ ЕООД с. Б.. Разбрали се св. Й.П.да осчетоводява предоставените му от подс. К.Г. първични счетоводни документи, да попълва отчетните регистри за месеца, както и да обработва и подава справките-декларации на дружеството по ЗДДС по електронен път. Тъй като имал пълномощно за подаване на данни на дружеството в НАП от предходния собственик св. Ш.Ю., св. Й.П.направил запитване до А. дали му е необходимо ново пълномощно от новия управител. От НАП го уведомили, че не е нужно, тъй като вече разполага с такова и в случай, че новият собственик на „Б.“ ЕООД не е съгласен, той може да оттегли пълномощното във всеки момент. Така след като подс. К.Г. не е предприел такова оттегляне на пълномощното, се приемало, че той е съгласен и потвърждавал св. Й.П. с личния си електронен подпис да подава информация за дружеството пред органите по приходите.

За всеки отчетен период респ. и за процесния период подс. К.Г. лично предоставял на св. Й.П.данъчните фактури, а той от своя страна ги осчетоводявал и е изготвял месечните СД по ЗДДС, ведно с Дневниците за покупки и продажби. Вторичните счетоводни документи св. Й.П.подавал в ТД НАП - офис П.посредством електронен подпис, издаден на името на неговата счетоводна фирма /л. 200, тт 3-Д ДП/. За резултатите, отразени в СД по ЗДДС и регистрите към тях, св. П. уведомявал подс. Г. лично.

Съдът се е позовал на показанията, дадени в съдебно заседание на 17.01.2018 г., от св. Й.П., който установява, че през целия процесен период само и единствено подсъдимият му е носил фактури за осчетоводяване за „Б.“ ЕООД. Същите са представяни в оригинал, като уговорката била това да става до 7-мо число на следващия месец, за да може до 14-то число св. Й.П.да обработи документите и да подаде СД по ЗДДС. След като е изготвял справките-декларации по ЗДДС, ГДД, дневниците за покупки и продажби на дружеството, подс. К.Г. е бил напълно наясно със съдържанието им. Свидетелят Й.П.задължително го уведомявал за финансовите резултати, както годишните, така и месечните, включително и какви данъци се плащат от дружеството „Б.“ ЕООД по тези СД по ЗДДС. Не е имало фактури, които да са му били донесени от подсъдимия и той да не е осчетоводил. През процесния период дружеството „Б.“ ЕООД било наело склад в с. К., където се съхранявали П.. Там обаче свидетелят никога не бил ходил, като дружеството не е притежавало МПС, нито е имало назначени работници.

Позовавайки се на св. Й.П.съдът е приел, че през периода, в който е обслужвал счетоводно „Б.“ ЕООД, дружеството основно търгувало с П., а негов основен клиент била фирма „К. Б.“ ЕООД - С.. То е имало само една сметка – в „У.“ /л.7 до л.14 вкл., т.2 ДП/ и от банковата сметка на дружеството „Б.“ ЕООД няма преведени суми на фирмите „К.К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД.

След прехвърляне на дружествените дялове с договора от 26.01.2012 г. на св. Б.Б., св. Й.П.продължил да обслужва счетоводно дружеството „Б.“ ЕООД. Тъй като в продължение на няколко месеца св. Б.Б. не предоставял никакви данъчни фактури, св. П. подавал нулеви СД по ЗДДС от името на „Б.“ ЕООД, като през м. април 2012 г. счетоводителят преустановил подаването на данни в НАП.

С основание съдът е кредитирал показанията на св. Б.Б., който е доверил, че подс. К.Г. му е платил 500 лева, за да закупи фирмата му „Б.“ ЕООД. Не му е предавал никакви фактури на фирмата „Б.“ ЕООД. Свидетелят е потвърдил, че е подписал приемо-предавателен протокол на 26.01.2012 г. /л.12,т.5-2 ДП/ и декларация /л.13, т.5-2 ДП/, но не е получил документите, описани в този протокол. Дадена му била само една папка по прехвърлянето на фирмата, която е съдържала само 3-4 листа.

Видно от приетите по делото писмени доказателства СД по ЗДДС, дневници за покупки и дневниците за продажби, намиращи се в масивите на НАП и изпратени и приобщени и по настоящото дело, за периода от 01.10.2011 г. до 31.10.2011 г. подс. К.Г., като управляващ и представляващ „Б.“ ЕООД с. Б., опосредствено, чрез счетоводителя св. Й.П.с електронен подпис, е подал в ТД НАП офис П.справка - декларация по ЗДДС с вх. № **/14.11.2011г., като в раздел Б „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал стойности по доставки от „Б.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 467,76 лв. /л. 46, т. 10 ДП/.

Подсъдимият включил в дневника за покупки за м. октомври 2011 г. общо 15 броя данъчни фактури, като четиринадесет от тях са с посочен издател „Б.“ ЕООД, както следва:

ДФ № **********/03.10.2011 г. с дан. основа 20 606,40 лв. и ДДС 4 121,28 лв.

ДФ № **********/12.10.2011 г. с дан. основа 28 263,20 лв. и ДДС 5 652,64 лв.

ДФ № **********/15.10.2011 г. с дан. основа 20 526,00 лв. и ДДС 4 105,20 лв.

ДФ № **********/19.10.2011 г. с дан. основа 20 110,80 лв. и ДДС 4 022,16 лв.

ДФ № **********/22.10.2011 г. с дан. основа 19 464,00 лв. и ДДС 3 892,80 лв.

ДФ № **********/26.10.2011 г. с дан. основа 15 337,20 лв. и ДДС 3 067,44 лв.

ДФ № **********/31.03.2011 г. с дан. основа 13 031,20 лв. и ДДС 2 606.24 лв.,

а така също и

ДФ № **********/03.10.2011 г. с дан. основа 20 606,40 лв. и ДДС 4 121,28 лв.;

ДФ № **********/12.10.2011 г. с дан. основа 28 263,20 лв. и ДДС 5 652,64 лв.;

ДФ № **********/15.10.2011 г. с дан. основа 20 526,00 лв. и ДДС 4 105,20 лв.;

ДФ № **********/19.10.2011 г. с дан. основа 20 110,80 лв. и ДДС 4 022,16 лв.;

ДФ № **********/22.10.2011 г. с дан. основа 19 464,00 лв. и ДДС 3 892,80 лв.;

ДФ № **********/26.10.2011 г. с дан. основа 15 337,20 лв. и ДДС 3 067,44 лв.;

ДФ № **********/31.03.2011г. с дан. основа 13 031,20 лв. и ДДС 2 606,24 лв.

В хода на ревизионното производство е установено, че през данъчния период м. октомври 2011 г. основен доставчик на „Б.“ ЕООД е „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** – декларирани били доставки на стоки от „Б.“ ЕООД по 14 броя данъчни фактури с облагаема данъчна основа общо в размер на 274 677,60 лв. и ползван данъчен кредит – ДДС, общо в размер на 54 935,52 лв.

С цел установяване на реалността на доставките по горепосочените данъчни фактури е извършена насрещна проверка на дружеството - издател на фактурите „Б.“ ЕООД от 24.02.2015 г. до 01.04.2015 г. /л.131т.11 ДП/. На посочения адрес на управление не били открити лица за контакти, нито са били представени исканите счетоводни документи /л. 117 - 133, т. 11 ДП/. Към 2015 г., както беше посочено по-горе, едноличният собственик на капитала и представляващ „Б.“ ЕООД Н.А. бил вече покойник. Установено е също по делото, че това обстоятелство не е било отразено в Т. регистър по нито една от фирмите, в които той е участвал и управлявал и не е отразено и до момента.

По този повод е извършена справка в информационните масиви на НАП, при която било установено, че за месец октомври 2011 г. „Б.“ ЕООД е подало в ТД на НАП, офис „Л.“ месечна СД по ЗДДС вх. № **/13.11.2011 г. /л. 40-47, т. 3-Д ДП/, ведно с дневника за продажби, в който били включени единствено 7 броя данъчни фактури с получател „Б.“ ЕООД със следната номерация:

ДФ № **********/03.10.2011 г. с дан. основа 20 606,40 лв. и ДДС 4 121,28 лв.

ДФ № **********/12.10.2011 г. с дан. основа 28 263,20 лв. и ДДС 5 652,64 лв.

ДФ № **********/15.10.2011 г. с дан. основа 20 526,00 лв. и ДДС 4 105,20 лв.

ДФ № **********/19.10.2011 г. с дан. основа 20 110,80 лв. и ДДС 4 022,16 лв.

ДФ № **********/22.10.2011 г. с дан. основа 19 464,00 лв. и ДДС 3 892,80 лв.

ДФ № **********/26.10.2011 г. с дан. основа 15 337,20 лв. и ДДС 3 067,44 лв.

ДФ № **********/31.03.2011 г. с дан. основа 13 031,20 лв. и ДДС 2 606.24 лв. /относно датата на издаване на тази данъчна фактура съдът е преценил, че вероятно се касае за допусната техническа грешка и същата е от 31.10.2011 г., а не от 31.03.2011 г., както е отразена в отчетните регистри на доставчик и получател/.

С писмо от 01.12.2017 г. /л.136 НОХД/ горните 7 броя фактури като незаверени ксерокопия са били изпратени от Специализирания наказателен съд. Видно е, че тези фактури са електронни и в тях е посочено, че са съставени от Н.А. - представляващ фирма „Б.“ ЕООД. В тези фактури подробно са описани и плодовете и зеленчуците, които са били доставени на „Б.“ ЕООД като вид, количество, единична цена и стойност.

Останалите 7 броя данъчни фактури са:

ДФ № **********/03.10.2011 г. с дан. основа 20 606,40 лв. и ДДС 4 121,28 лв.;

ДФ № **********/12.10.2011 г. с дан. основа 28 263,20 лв. и ДДС 5 652,64 лв.;

ДФ № **********/15.10.2011 г. с дан. основа 20 526,00 лв. и ДДС 4 105,20 лв.;

ДФ № **********/19.10.2011 г. с дан. основа 20 110,80 лв. и ДДС 4 022,16 лв.;

ДФ № **********/22.10.2011 г. с дан. основа 19 464,00 лв. и ДДС 3 892,80 лв.;

ДФ № **********/26.10.2011 г. с дан. основа 15 337,20 лв. и ДДС 3 067,44 лв.;

ДФ № **********/31.03.2011 г. с дан. основа 13 031,20 лв. и ДДС 2 606,24 лв., осчетоводени и декларирани в СД по ЗДДС и дневника за покупки на „Б.“ ЕООД, не фигурират в отчетните регистри по ЗДДС на „Б.“ ЕООД, подадени към информационната система на НАП.

Видно е, че тези 7 броя неосчетоводени от доставчика фактури дублират по стойност, дата на издаване и номер осчетоводените от „Б.“ ЕООД 7 броя фактури, с една единствена разлика във втората цифра на фактурата /при осчетоводените фактури цифрата е 0, а при неосчетоводените е 1/.

Съдът с основание е приел, че по тези 7 броя неосчетоводени от фирма „Б.“ ЕООД фактури не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД. По време на досъдебното производство и съдебното следствие не са установени респ. представени фактури, касови бележки, товарителници, пътни листове и пр., от които да може да се направи изводът, че от фирма „Б.“ ЕООД на фирма „Б.“ ЕООД реално са били доставени стоки по тези, по цитираните по-горе 7 броя фактури и че се касае за реално сключени сделки по тези фактури.

Първостепенният съд напълно обосновано е приел, че твърденията на подс. К.Г. са вътрешно противоречиви относно това, дали фирма „Б.“ е била негов доставчик или фирма „Б.“ е била доставчик на фирма „Б.“.

В същото време св. Б. е доверил как фактури на него изобщо не са му били предавани, като са му били дадени от подс. К.Г. само документите във връзка с регистрацията на фирмата „Б.“ ЕООД. От тук и е напълно правилен изводът, че ако сделките по цитираните по-горе 7 броя фактури са реални, то би следвало и цялата останала документация да се намират все още у подсъдимия. Такива обаче по делото не бяха представени от подс. Г..

Внимателно са анализирани обясненията на подс. К.Г., че е доставял стока от фирма „Б.“ от борсата в С. със св. М.. Същите се опровергават и от показанията на последния, според които е заявил, че е карал стока на подсъдимия /П./ от склада в с. К. до Централен склад на „К.“ в с. С., П. област, но не знае откъде подсъдимият е доставял стоката, която той е карал до „К.“. Относно обясненията на подсъдимия, че вероятно М. му бил дал телефона на И.Г.., който също му бил превозвал стока, св. М. заявявил, че няма представа дали някой друг освен него е карал стока за подсъдимия.

По делото са изискани от НАП справки за лицата, работили тогава във фирма „Б.“ ЕООД по трудов договор. Видно е от приетите по делото справки, че лице на име И.Г.. през този период не е работило във фирма „Б.“ ЕООД. Според тези справки по това време в тази фирма са работили св. Г.Г.и Д.З.. Първият работил във фирмата до м. март 2006 г., като монтажник на гипскартон, но не познава Д.З.. Фирмата се е занимавала основно с монтаж на гипскартон. Видно от писмо от 28.06.2018 г. на ТД на НАП-С. /л.403 НОХД/ лице на име Д.З. е работил във фирма „Б.“ на длъжността „Общ работник, поддържане на сгради“. Липсват данни във фирма „Б.“ през инкриминирания период да е работило лице на име И.Г...

Наред с това, в своите обяснения пред съда подс. К.Г. действително заявил, че пари по банков път не е превеждал на своите доставчици. Плащал винаги на ръка и в брой, „на ръка“, включително и на фирмите „Б.“ и „К.К.“. Зареждал от тези две фирми стока за 8000 лева, за 5000 лева. Категорично е отрекъл да е заплащал по 25 000 лева или 30 000 лева, в брой не е плащал на тези две фирми.

По процесните 7 броя фактури, че крайната сума за плащане по тях от „Б.“ ЕООД са съответно: 24 727,68 лева; 33 915,84 лева; 24 631,20 лева; 24 132,96 лева; 23 356,80 лева; 18 404,64 лева и 15 637,44 лева.

Пред съда, експертът Я. -Т. е разяснила, че издателят на фактурите съгласно изискванията на закона следва да ги оформя по хронологичен ред.

На 03.10.2011 г., според дневника за покупки на фирма „Б.“ ЕООД, дружеството закупило стока от фирма „Б.“ на два пъти - по фактура, чийто номер започва с 10 и после по фактура, чийто номер започва с 11. Това се е случило според този дневник и на датите 12.10.; 15.10.; 19.10.; 22.10.; 26.10. и на 31.10.2011 г.

Ето защо и настояшата инстанция намира, че по тези 7 броя неосчетоводени от фирма „Б.“ ЕООД фактури, посочени по-горе, не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД.

В тази насока е и заключението на вещото лице, според което за процесните 7 броя фактури, не са изпълнени изискванията на чл.86,ал.1, чл.124 и чл.125 ЗДДС от доставчика на „Б.“ ЕООД - фирма „Б.“ ЕООД. Не са налице законовите предпоставки за ползване на данъчен кредит по тези 7 фактури, който възлиза на 27 467,76 лева /за „Б.“ ЕООД не са възникнали условия за приспадане на данъчен кредит в този размер/.

Междувременно, след разкриване на данъчно-осигурителна информация, с определение № 4547/23.09.2014 г. по ЧАД № **/2014 г. на АС С. – град /стр. 3 т. 3-Д ДП/, от ТД НАП С. – офис Л., са предоставени СД по ЗДДС, ведно с дневници за продажби за периода от м. август 2011 г. до м. януари 2012 г. на „Б.“ ЕООД /л. 8 - 60 т. 3 ДП/. Видно от отчетните регистри по ЗДДС за м. октомври 2011 г. от името на Н.А., като управител на дружеството е подадена СД по ЗДДС, ведно с дневник за продажби, в които били включени общо 86 бр. данъчни фактури, измежду които само 7 броя данъчни фактури с получател „Б.“ ЕООД с начална цифра 10. В отчетния регистър за този данъчен период обаче не фигурират инкриминираните 7 броя данъчни фактури, с получател „Б.“ ЕООД, с начална цифра 11.

Ето защо съдът правилно е приел, че по тези 7 броя неосчетоводени от фирма „Б.“ ЕООД фактури не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД.

И в хода на ревизията, приключила с акт от 25.09.2015 г. данъчните органи са констатирали, че не са представени доказателства за реално осъществени доставки по реда на чл. 6 ЗДДС. Не са депозирани документи във връзка с транспорта на стоките, обект, от който са закупени те, приемо - предавателни протоколи, относно получаване на стоките и прехвърляне на собствеността върху тях, във връзка с покупката, на които се е претендирал данъчния кредит.

Поради това и първостепенният съд с основание е приел, че тези данъчни фактури представляват счетоводни документи с невярно съдържание, тъй като по тях не са били осъществени реални облагаеми сделки, нямало е движение на стоки. Поради това и неоснователно подс. К.Г. е ползвал данъчен кредит по тях в размер на 27 467,76 лева.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че за периода от 01.11.2011 г. до 30.11.2011 г. подс. К.Г., като управляващ и представляващ „Б.“ ЕООД, опосредствено, чрез счетоводителя св. Й.П.с електронен подпис, подал в ТД НАП, офис П. справка - декларация по ЗДДС вх. № **/14.12.2011 г., като в раздел „Б“ е декларирал стойности по доставки от „К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 37 264,07 лева /стр. 57, т. 10 ДП/. Подсъдимият К.Г. включил в дневника за покупки за м. ноември 2011 година общо 17 броя данъчни фактури с издатели „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД.

Осем броя от тези данъчни фактури са с издател „Б.“ ЕООД. Останалите девет броя данъчни фактури били с посочен издател „К.“ ЕООД, както следва:

ДФ № **********/01.11.2011 г. с дан. основа 20 833,32 лв. и ДДС 4 166,66 лв.

ДФ № **********/07.11.2011 г. с дан. основа 19 021,40 лв. и ДДС 3 804,28 лв.

ДФ № **********/10.11.2011 г. с дан. основа 22 543,20 лв. и ДДС 4 508,64 лв.

ДФ № **********/14.11.2011 г. с дан. основа 24 071,20 лв. и ДДС 4 814,24 лв.

ДФ № **********/17.11.2011 г. с дан. основа 21 050,40 лв. и ДДС 4 210,08 лв.

ДФ № **********/19.11.2011 г. с дан. основа 19 212,80 лв. и ДДС 3 842,56 лв.

ДФ № **********/21.11.2011 г. с дан. основа 21 737,96 лв. и ДДС 4 347,59 лв.

ДФ № **********/25.11.2011 г. с дан. основа 17 063,72 лв. и ДДС 3 412,74 лв.

ДФ № **********/30.11.2011 г. с дан. основа 20 786,40 лв. и ДДС 4 157,28 лв.

С цел установяване реалността на доставките по горепосочените данъчни фактури органите по приходите извършили насрещни проверки на двете дружества - издатели на фактурите - „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД. На посочените адреси на управление обаче не били открити лица за контакти, нито са били представени исканите счетоводни документи /л. 117 и сл. и л. 140, т. 11 ДП/. По този повод са извършени справки в информационните масиви на НАП. Установено било, че за месец ноември 2011 г. в ТД на НАП, офис „Л.“, от името на „Б.“ ЕООД е подадена СД по ЗДДС вх. № **/14.12.2011 г. /стр.32 т. 3 – Д ДП/, ведно с отчетни регистри. В дневника за продажби са включени 8 броя фактури, с получател „Б." ЕООД. Така по отношение на тези доставки на стоки са били изпълнени условията на чл. 86, ал.1, чл. 124 и чл. 125 ЗДДС и същите са извън обвинението по делото.

По отношение на инкриминираните 9 броя данъчни фактури с посочен издател „К.“ ЕООД при извършената проверка в масивите на А. било установено в хода на данъчната ревизия, че за данъчен период м. ноември 2011 г. дружеството подало в ТД на НАП, офис „С.“ СД по ЗДДС вх. № **/14.12.2011 г. /л. 143, том 3-Д ДП/.

В Дневника за продажби за този отчетен период обаче /л.148-150 вкл.,т.3- ДП/ не са отразени доставки на „Б.” ЕООД.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 05.12.2018 г. и по време на въззивното съдебно следствие пред настоящия състав вещото лице Я. - Т. разясни, че при извършената от нея проверка по документите по НОХД № 1907/2014 г., по описа на СпНС е установила наличие на копия на процесните 9 фактури, посочени по-горе като номера и дати на издаването им. Същите са на тази обща стойност с идентична данъчна основа и ДДС, както са описани в обвинителния акт, по настоящото дело. Данъкът по тези фактури е в размер на 37 264,07 лв. Получател по тях е „Б.“ ЕООД.

Експертът сподели освен това, че тези 9 фактури са включени и в Дневника за продажби за м. ноември 2011 г. на „К.К.“ ЕООД, който също се намирал по посоченото дело на СпНС.

Този въпрос внимателно е изследван от Пазарджишкия окръжен съд. Основателно е посочено в мотивите към присъдата, че от ТД НАП С., са предоставени по настоящото досъдебно производство /л.104, т.3- Д ДП/ СД по ЗДДС, ведно и с дневници за продажби за периода от м. август 2011 г. до м. януари 2012 г. на „К.“ ЕООД /л. 104 т. 3 - Д ДП/.

СД по ЗДДС, както и дневниците са подадени към НАП по електронен път. Според предоставените отчетни регистри по ЗДДС на „К.“ ЕООД, за м. ноември 2011 г. от името на св. С.А., като управител е подадена СД по ЗДДС, ведно с дневник за продажби, в които били включени общо 52 бр. данъчни фактури, измежду които липсват такива с получател „Б.“ ЕООД.

По време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е предявен и дневника за продажби на „К.К.“ ЕООД /л.148 вкл. т.3-Д ДП/. Експертът е констатирал, че в така предявения й дневник за продажби за м. ноември 2011 г. на дружеството „К.К.“ ЕООД деветте фактури не са включени. Установена е очевидна разлика от дневника за продажби, цитиран и пред двете инстанции от вещото лице между този, който е приложен по настоящото дело и представение по делото в СпНС.

Ето защо настоящата инстанция намира, че Пазарджишкият окръжен съд правилно е преценил, че независимо от изразеното становище на експерта досежно наличието на копия от обсъжданите 9 броя фактури по делото в СпНС и включването им в дневник за продажби, следва да се приеме с доверие наличната данъчно-осигурителната информация, свързана с дружеството „К.К.“ ЕООД, а така също и отразеното в СД по ЗДДС на тези дневници за покупки и продажби за инкриминирания период, приложени по настоящото досъдебно производство, по съответния процесуален ред. В тази насока са изложени достатъчно и убедителни съображения, че именно приетите по настоящото дело СД по ЗДДС и дневници за продажби са представени пред органите по приходите и с тях са декларирани в НАП именно тези стойности и сделки. Копията на 9-те фактури също са ирелевантни за настоящото дело, тъй като те не са включени в дневника за продажби за месец ноември 2011 г. от „К.К.“ ЕООД, представен в НАП по електронен път от управителя на това дружество.

Поради това и напълно обосновано са приети констатациите от ревизионното производство, а именно как инкриминираните 9 броя данъчни фактури, с посочен издател „К.“ ЕООД, не са отразени счетоводно от дружеството, сочено като техен издател.

Тези изводи на първостепенния съд се подкрепят и от показанията на разпитаните по време на съдебното следствие - М.Д., Н.П. и Н.К..

Свидетелят Н.К.е заявил, че по време на ревизията не са представени никакви оригинални документи за получена стока по процесните фактури, както от „Б.“ ЕООД, така и от „К.К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД. В същата насока са и думите на св. М.Д., според която не са им представени никакви оригинални първични документи от посочените дружества, за да се установи реалността на сделките по фактурите. Наред с това свидетелката се запознала по време на ревизията с дневниците за покупки и продажби на трите дружества. Това е станало от масивите на НАП. Констатирала е, че за процесния период фирмата „К.К.“ ЕООД не е отразила в дневниците си за продажби нито една от фактурите, които фирмата „Б.“ ЕООД е включила за същия период в дневниците си за покупки. В идентична насока са и показаниянта на св. Н.П..

Окръжният съд задълбочено е обсъдил показанията на св. С.А., св. Г.А., св. Л.К., св. М.В., св. Г.Д., св. Г.Ю.и св. А.Г., а така също и на приобщените по съответния процесуалин ред показания, дадени по време на досъдебното производство на св. С.А., св. Л.К., св. М.В. и Г.Ю.. Предвид констатираните противоречия между показанията на част от свидетелите, съдът е положил необходимите усилия за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по дело и е провел очни ставки.

И настоящата инстанция намира, че безспорно е установено как през процесния период управител на фирма „К.К.“ ЕООД бил св. С.А.. Той доверил, че през периода м. октомври 2011 г. -м. януари 2012 г. вкл. не е сключвал никакви сделки от името на фирма „К.К.“ ЕООД и фирмата „Б.“ ЕООД не му е позната и името нищо не му говори, като не е виждал и не познава подс. К.Г.. През лятото на 2011 г. имал здравословен проблем и до октомври 2012 г. няма представа какви сделки са сключвани от името на дружеството. Той споделил, че дал пълномощно на св. Г.Д., за да работи от името на фирмата.

Показанията на този свидетел кореспондират с казаното от св. М.В., св. Г.А. и св. Г.Д..

От показанията на св. Г.А. е видно, че тя обслужвала счетоводно фирма „К.К.“ ЕООД през инкриминирания период. Вземала първичните счетоводни документи за фирмата, вкл. банкови извлечения, фактури за покупки и продажби, документи за митница, а така също и от св. Г.Ю.в склад 161 на борсата в С.. Свидетелката Г.Ю.не е работела в „К.К.“ ЕООД, но пишела фактури за тази фирма. Тези фактури включвала в справките-декларации и в дневниците за покупки и продажби на „К.К.“ ЕООД, които подавала за съответния месец в НАП. Свидетелката Г.А. е категорична, че всички фактури, които св. Г.Ю. й е предавала, са осчетоводени от нея и включени в дневниците за покупки и в дневниците за продажби.

В мотивите към атакуваната присъда правилно е посочено, че от казаното от св. Г.Ю.е видно, че през процесния период е работила на зеленчуковата борса в С. - С., като фактурист-счетоводител във фирма „С.-А.Г.“ и като продавач-консултант във фирма „Е.“ – в склад № 161. „К.К.“ ЕООД й е позната. Тя е представлявана от св. Г.Д., който търгувал с П.. През 2011-2012 г. писала фактури за продажби на стоки от фирмата „К.К.“ за доставка на П.. Заявила, че св. Г.А. осчетоводявала фактурите на фирма „К.К.“ ЕООД. Отразявала във фактурите на „К.К.“ ЕООД това, което й е казвал св. Г.Д.. През 2011-2012 г., никой друг освен св. Г.Д. не я е карал да пише фактури за „К.К.“ ЕООД и не й е казвал какво точно да пише в тях.

Показанията на св. Г.А. и св. Г.Ю.кореспондират и с подробно анализираните от първоинстанционния съд думи на св. А.Г..

Правилно не са възприети с доверие част от покзанията на св. М.В., който се е опитал да убеди съда, че подс. К.Г. закупувал стока от склад № 161 и същата е била на фирма „К.К.“. Установи се от непротиворечивите показания на свидетелите Г. и Ю., че там стока на „К.К.“ през 2011-2012 г. не е имало. Наред с това, нито подс. К.Г., нито фирмата му са познати. С основание съдът е отбелязъл, че думите на св. М.В., депозирани по време на съдебното следствие, са противоречиви за разлика от показанията на св. А.Г. и Г.Ю..

Част от тези твърдения се опровергават и от показанията на св. С.А., който е упълномощител на св. Г.Д.. Показанията на св. М.В. относно това, в кой склад се е намирала стоката на фирма „К.К.“, дадени в съдебно заседание, противоречат на дадените преди това от него показания в хода на досъдебното производство /л.112 т.1 ДП/, където той заявява, че фирмата е държала складове № 16 или 17 /а не № 161, както твърди в съдебно заседание/, като са доставяли стока на фирма на св. Г. в склад № 161, което кореспондира с показанията на св. А.Г.. Тези показания на св. М.В. са прочетени и приобщени от съда по съответния процесуален ред, като съдът кредитира тях /а не заявеното впоследствие относно склад № 161 в съдебно заседание/, като непротиворечиви и кореспондиращи и с показанията на св. А.Г..

Въз основа на възприетите с доверие показания на св. С.А. и св. Г.А. и частично думите на св. М.В., обосновано е преценил, че единствения възможен и категоричен извод, който може да бъде направен е, че от м. октомври 2011 г. до м. януари 2012 г. вкл. именно св. Г.Д. е упълномощен от управителя на фирмата „К.К.“ ЕООД - св. С.А., да осъществява търговската дейност на фирмата и да я представлява.

Пред съда св. Г.Д. споделил, че през инкриминирания период работел във фирмата и не е отрекъл св. С.А. да му е дал пълномощно. Според него обаче, то било само да го представлява пред банката, понеже търговската дейност е извършвана от св. А.Г. и Г.Ю.. Той отрекъл да е сключвал сделки от името на фирма „К.К.“ през инкриминирания период.

Заявеното от св. Г.Д. се опроверга от показанията на св. А.Г., св. Г.Ю.. Те са категорични, че св. Г.Д. осъществявал дейността на „К.К.“ през инкриминирания период. Нещо повече, именно той нареждал на св. Г.Ю.какви фактури да пише за сделки на фирмата. От своя страна св. С.А. е категоричен, че той е упълномощил само него да представлява фирмата и да осъществява търговската й дейност.

Въз основа на всички посочени по-горе доказателства напълно правилно Пазарджишкият окръжен съд е приел за установено, че през този инкриминиран период подс. К.Г. и „Б.“ ЕООД не са закупували стока от „К.К.“. Действително св. Г.Д. е заявил, че е видял подс. К.Г. да товари стока на рампата през м. септември 2011 г., но не споделил да го е виждал да товари такава след това и през инкриминирания период. В предходната данъчна ревизия касаеща фирма „Б.“ ЕООД, обхващаща и м. септември 2011 година, е установено, че са налице доставки от фирма „К.К.“ ЕООД към фирма „Б.“ ЕООД, но те са през м. септември 2011 г., за който месец говори и св. Г.Д..

Обясненията на подс. К.Г. във връзка с отношенията му с фирма „К.К.“ с основание са преценени от първостепенния съд като вътрешно противоречиви, дали фирма „К.К.“ е негов доставчик или „Б.“ е била доставчик на „К.К.“.

В обясненията си в съдебно заседание на 05.12.2018 г. подс. К.Г. обяснил, че фирма „К.К.“ никога не е купувала стока от него, като твърди, че фирмата му „Б.“ ЕООД е зареждала П. от фирма „К.К.“, които са товарени в С..

На 25.01.2017 г., в обясненията, дадени от подс. К.Г. в качеството му на обвиняем в присъствието на защитник, които са прочетени и приобщени от съда, той заявил, че е доставял селскостопанска продукция на фирмите „Б.“ и „К.К.“, а не че те са доставчик на неговата фирма - поне документално. Наред с това, предавал стоката на св. Г.Д., който му давал фактури, търгувайки и с двете фирми почти ежедневно в склада в с. К..

Подсъдимият е обяснил как не може да представи документите за продажбите, защото те били предадени на новия собственик на фирма „Б.“ ЕООД - св. Б..

Последният обаче доверил как на него освен документите във връзка с регистрацията на фирмата „Б.“ ЕООД, други книжа не са му предавани.

Ето защо и настоящата инстанция счита, че в случай на действително осъществяване на сделките по процесните 9 броя фактури, то те и цялата налична документация по тях, да се намират все още у подс. К.Г.. Такива обаче по делото не са представени и пред настоящата инстанция.

От друга страна стойностите, посочени като данъчна основа и ДДС по процесните 9 броя фактури, че крайната сума за плащане по тях от „Б.“ ЕООД е както следва: 24 999,98 лв.; 22 825,68 лв.; 27 051,84 лв.; 28 885,44 лв.; 25 260,48 лв.; 23 055,36 лв; 26 085,55 лв.; 20 476,46 лв и 24 943,68 лв. В обясненията си подс. К.Г. не установява да е товарил стока от двете фирми, посочени по-горе, на такава голяма стойност. Наред с това е категоричен, че не е имал плащания към тях на стойност 25 000-30 000 лева.

С оглед на изложеното по-горе, съдът с основание е кредитирал заключението на вещото лице Я.-Т., според което по въпросните 9 броя фактури, не са изпълнени изискванията на чл. 86, ал. 1, чл. 124 и чл. 125 ЗДДС от доставчика на „Б.“ ЕООД - фирма „Б.“ ЕООД.

Следователно, няма основание за ползване на данъчен кредит по тях, който възлиза на 37 264,07 лв.

За периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2011 г. подс. К.Г., като управляващ и представляващ „Б.“ ЕООД, чрез счетоводителя св. П. с електронен подпис, подал в ТД НАП офис П. месечна справка - декларация по ЗДДС с № **/16.01.2012 г., като в раздел „Б“ е декларирал стойности по доставки от „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 102 047,80 лева /л. 68, т. 10 ДП/. В дневника за покупки за м. декември 2011 г. подсъдимият отразил общо 30 броя данъчни фактури, измежду които и такива с издатели „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД.

Осемнадесет броя от данъчни фактури били с посочен издател „Б.“ ЕООД, както следва:

ДФ № ********** /01.12.2011 г. с дан. основа 19 152,00 лв. и ДДС 3 830,40 лв.

ДФ № **********/02.12.2011 г. с дан. основа 16 444,60 лв. и ДДС 3 328,92 лв.;

ДФ № **********/05.12.2011 г. с дан. основа 16 885,26 лв. и ДДС 3 377,05 лв.;

ДФ № **********/06.12.2011 г. с дан. основа 17 484,60 лв. и ДДС 3 496,92 лв.;

ДФ № **********/07.12.2011 г. с дан.основа 17 905,02 лв. и ДДС 3 581,00 лв.;

ДФ № **********/08.12.2011 г. с дан. основа 20 844,60 лв. и ДДС 4 168,92 лв.

ДФ № **********/09.12.2011 г. с дан. основа 15 916,32 лв. и ДДС 3 183,26 лв.;

ДФ № **********/12.12.2011 г. с дан. основа 16 885,26 лв. и ДДС 3 377,05 лв.

ДФ № **********/13.12.2011 г. с дан. основа 17 893,26 лв. и ДДС 3 578,65 лв.;

ДФ № **********/14.12.2011 г. с дан. основа 19 710,60 лв. и ДДС 3 942,12 лв.;

ДФ № **********/15.12.2011 г. с дан. основа 20 076,84 лв. и ДДС 4 015,37 лв.;

ДФ № **********/16.12.2011 г. с дан. основа 16 431,66 лв. и ДДС 3 286,33 лв.;

ДФ № **********/19.12.2011 г. с дан. основа 16 212,84 лв. и ДДС 3 242,57 лв.;

ДФ № **********/20.12.2011 г. с дан. основа 19 026,00 лв. и ДДС 3 805,20 лв.;

ДФ № **********/22.12.2011 г. с дан. основа 20 708,52 лв. и ДДС 4 141,70 лв.;

ДФ № **********/27.12.2011 г. с дан. основа 17 684,10 лв. и ДДС 3 536,82 лв.

Девет броя от описаните в декларацията данъчни фактури са с посочен издател „К.“ ЕООД, а именно:

ДФ № **********/01.12.2011 г. с дан. основа 21 034,50 лв. и ДДС 4 206,90 лв.;

ДФ № **********/02.12.2011 г. с дан. основа 19 673,10 лв. и ДДС 3 934,62 лв.;

ДФ № **********/05.12.2011 г. с дан. основа 20 857,95 лв. и ДДС 4 171,59 лв.;

ДФ № **********/06.12.2011 г. с дан. основа 19 440,85 лв. и ДДС 3 888,17 лв.;

ДФ № **********/07.12.2011 г. с дан. основа 20 455,50 лв. и ДДС 4 091,10 лв.;

ДФ № **********/08.12.2011 г. с дан. основа 24 860,90 лв. и ДДС 4 972,18 лв.;

ДФ № **********/09.12.2011 г. с дан. основа 21 699,00 лв. и ДДС 4 339,80 лв.;

ДФ № **********/12.12.2011 г. с дан. основа 20 281,95 лв. и ДДС 4 056,39 лв.;

ДФ № **********/13.12.2011 г. с дан. основа 17 235,00 лв. и ДДС 3 447,00 лв.

Органите по приходите извършили насрещни проверки на двете дружества, издатели на фактурите „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД. На посочените адреси на управление обаче не били открити лица за контакти, нито са били представени исканите счетоводни документи /л. 117 и л. 140 т. 11 ДП/. Направени са справки в информационните масиви на НАП. Установено е, че за месец декември 2011 г. в ТД на НАП, офис Л., от името на „Б.“ ООД е подадена СД по ЗДДС вх. № 22191043488/16.01.2012 г. /л. 20 т. 3 - Д ДП/, ведно с отчетни регистри. В дневника за продажби за този отчетен период обаче не са отразени доставки на „Б.“ ЕООД /л. 25 т. 3- Д ДП/.

Досежно 9 броя данъчни фактури с посочен издател „К.“ ЕООД при извършената проверка в масивите на А. е установено, че за данъчен период декември 2011 г. дружеството е подало в ТД на НАП, офис С. СД по ЗДДС вх. № 22051007263 от 15.01.2012 г. /л. 151 т. 3-Д ДП/. В дневника за продажби за този отчетен период не са отразени доставки на „Б.“ ЕООД /л. 155 т. 3 - Д ДП/

И по време на досъдебното производство, и в хода на съдебното следствие са установени респ. представени фактури, касови бонове, товарителници, пътни листове, експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, касови ордери, платежни нареждания, вносни бележки, от които да може да се направи извод, че от фирма „Б.“ ЕООД на фирма „Б.“ ЕООД реално са били доставени стоки по тези процесни 18 броя фактури и че се касае за реално сключени сделки по тези фактури.

По отношение и на тези фактури, Пазарджишкият окръжен съд с основание се е позовал на вече коментираните обяснения на подс. К.Г. относно отношенията му с фирма „Б.“, във връзка с тяхната противоречивост - дали фирма „Б.“ е била негов доставчик или обратното. Твърденията на подсъдимия, че не може да представи документите за сключените от него сделки вкл. за процесния месец, понеже те били предадени на новия собственик на фирма „Б.“ ЕООД - св. Б., се опровергават от показанията на последния, а така също и от друга част от обясненията на подс. К.Г., в които същият заявил пред съда, че не знае къде са останали фактурите за сделките с фирмите „Б.“ и „К.К.“, а така също и не може да си спомни дали ги е дал на св. Б. и че не е видял дали в дадената на свидетеля папка е имало такива.

От своя страна св. М.В. споделил, че през месец декември 2011 г. не е виждал подсъдимия да пазарува от фирма „Б.“. Това може да е ставало, но през месец август.

Освен това, според датите на издаване на тези фактури, подс. К.Г. пазарувал почти всеки ден от фирма „Б.“ в периода от началото на м. декември до 22.12.2011 г. За датите 19 и 20.12.2011 г. има издадени и по две фактури - за първата на обща стойност 38 910,82 лв., а за втората дата – 45 662,40 лв. В обясненията си по време на съдебното следствие подс. К.Г. посочил, че когато зареждал стока от „К.К.“ и „Б.“, при зареждането плащал част от стоката и при следващото му зареждане „изчиствал“ остатъка от задължението му. Решаващият съд с основание е отбелязал, че след като, според цитираните за двете дати фактури, фирма „Б.“ е закупила общо стока за 84 573,22 лева, а същевременно подсъдимият е категоричен, че суми от 25 000 или 30 000 лв. никога не е плащал на горните фирми, самите му обяснения опровергават твърденията как сделките по горецитираните фактури са реални.

В заключението си вещото лице Я.-Т., визирайки процесните 18 броя фактури, приема, че не са изпълнени изискванията на чл.86,ал.1,чл.124 и чл.125 ЗДДС от доставчика на „Б.“ ЕООД -фирма „Б.“ ЕООД. Така не са изпълнени законовите предпоставки за ползване на данъчен кредит по тези 18 фактури. Той възлиза на 64 940,05 лв.

От ТД НАП С. – офис Л. и от ТД НАП С., офис - С. са предоставени СД по ЗДДС, ведно с дневници за продажби на „Б.“ ЕООД /л. 8 и сл. т. 3- Д ДП/ и на „К.“ ЕООД /л. 104-и сл. том 3- Д ДП/, за периода от м. август 2011 г. до м. януари 2012 г.

Видно от предоставените отчетни регистри по ЗДДС на „Б.“ ЕООД за м. декември 2011 г. от името на Н.А., като управител е подадена СД по ЗДДС, ведно с дневник за продажби, в който били включени общо 100 бр. данъчни фактури, измежду които няма такива с получател „Б.“ ЕООД.

С оглед на изложеното правилно е прието, че по тези 18 броя неосчетоводени от фирма „Б.“ ЕООД фактури не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД.

По 9-те броя неосчетоводени от фирма „К.К.“ ЕООД фактури, цитирани по-горе също не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД. Това е така, понеже нито по време на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие са установени или представени фактури, касови бонове, товарителници, пътни листове, експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, касови ордери, платежни нареждания, вносни бележки, от които да може да се направи изводът, че от „К.К.“ ЕООД на „Б.“ ЕООД реално са били доставени стоки по тях.

Въз основа на всички подробно посочени гласни и писмени доказателства, вкл .обясненията на подсъдимия, показанията на св. С.А., св. Г.А., св. Л.К., св. М.В., св. Г.Д., св. Г.Ю.и св. А.Г. обосновано е преценено, че през целия инкриминиран период - м. октомври 2011 г. - м. януари 2012 г. включително подс. К.Г. и фирмата му „Б.“ ЕООД не са закупували стока от „К.К.“.

Видно от предоставените отчетни регистри по ЗДДС на „К.“ ЕООД за м. декември 2011 г., от името на св. С.А., като управител е била подадена СД по ЗДДС, ведно с дневник за продажби, в които били включени общо 70 бр. данъчни фактури, измежду които няма такива с получател „Б.“ ЕООД.

Поради това също с осноование е прието, че по тези 9 броя неосчетоводени от фирма „К.К.“ ЕООД фактури не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД.

Тези 9 броя данъчни фактури се явяват счетоводни документи с невярно съдържание, тъй като по тях не са били осъществени реални сделки, нямало е движение на стоки и неоснователно подс. К.Г. е ползвал данъчен кредит по тях. В настоящия случай размерът на този данъчен кредит по 9-те процесни фактури с посочен доставчик фирмата „К.К.“ ЕООД възлиза на 37 107,75 лева.

Така за данъчен период м. декември 2011 година подсъдимият неправомерно е ползвал данъчен кредит по инкриминираните общо 27 данъчни фактури в размер на 102 047,80 лева.

За периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г. подс. К.Г., като управляващ и представляващ „Б.“ ЕООД, опосредствено чрез счетоводителя св. Й.П.с електронен подпис, подал в ТД НАП, офис П. справка - декларация по ЗДДС с № 13001138850/14.02.2012 г., като в раздел „Б“ е декларирал стойности по доставки от „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит и начислено по тях ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 31 569,80 лв. /л. 74 т. 10 ДП/. В дневника за покупки за м. януари 2012 г. включил общо 8 броя данъчни фактури с издатели „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД.

Четири броя от тези данъчни фактури били с посочен издател „Б.“ ЕООД, както следва:

ДФ № **********/04.01.2012 г. с дан. основа 19 500,00 лв. и ДДС 3 900,00 лв.;

ДФ № **********/19.01.2012 г. с дан. основа 18 600,00 лв. и ДДС 3 720,00 лв.;

ДФ № **********/24.01.2012 г. с дан. основа 15 600,00 лв. и ДДС 3 120,00 лв.;

ДФ № **********/30.01.2012 г. с дан. основа 9 850,00 лв. и ДДС 1 970,00 лв.

Последната фактура не е в предмета на настоящото дело, тъй като е с дата на издаване след прехвърляне на дружествени дялове на св. Б., с договора от 26.01.2012 година.

Останалите четири броя данъчни фактури били с посочен издател „К.“ ЕООД, а именно:

ДФ № **********/03.01.2012 г. с дан. основа 21 584,00 лв. и ДДС 4 316,80 лв.;

ДФ. № **********/05.01.2012 г. с дан. основа 25 365,00 лв. и ДДС 5 073,00 лв.

ДФ № **********/06.01.2012 г. с дан. основа 24 950,00 лв. и ДДС 4 990,00 лв.;

ДФ № **********/09.01.2012 г. с дан. основа 22 400,00 лв. и ДДС 4 480,00 лв.

С цел установяване реалността на доставките по горепосочените данъчни фактури органите по приходите извършили насрещни проверки на двете дружества, издатели на фактурите „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД. На посочените адреси на управление обаче, не били открити лица за контакти, нито са били представени исканите счетоводни документи /стр. 117 и сл. и стр. 140 и сл. т. 11 ДП/.

По този повод били извършени справки в информационните масиви на НАП. Установено е, че за м. януари 2012 г. в ТД на НАП, офис Л., от името на „Б.“ ООД е подадена СД по ЗДДС вх. № 22191046058/14.02.2012 г., ведно с отчетни регистри. Декларацията и придружаващите я дневници за покупка и продажба били подадени с нулеви стойности, като в тях не са били отразени данъчни фактури с получател „Б.“ ЕООД /т. 3 - Д ДП/.

Досежно 4 броя данъчни фактури с посочен издател „К.“ ЕООД, при извършената проверка в масивите е установено, че за данъчен период м. януари 2012 г. дружеството е подало в ТД на НАП, офис С. СД по ЗДДС вх. № 22051008885/13.02.2012 г. /л. 158 т. 3-Д ДП/. В дневника за продажби за този отчетен период не са отразени доставки на „Б.“ ЕООД /л. 161 т. 3 - Д ДП/.

С основание е преценено, че по горепосочените 3 броя неосчетоводени от фирма „Б.“ ЕООД фактури /от 04.01.2012 г.; 19.01.2012 г. и 24.01.2012 г./ не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД. По делото не са установени или представени фактури, касови бонове, товарителници, пътни листове, експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, касови ордери, платежни нареждания, вносни бележки, от които да може да се направи извод, че от „Б.“ ЕООД на „Б.“ ЕООД реално са доставени стоки по тези процесни 3 броя фактури и че се касае за реално сключени сделки по тези фактури.

Съдът с основание е приел, че по 4-те броя неосчетоводени от фирма „К.К.“ ЕООД фактури, че не са налице реално осъществени облагаеми доставки към фирма „Б.“ ЕООД.

Този извод се относя за 7-те броя фактури въз основа на подробно анализираните по-горе доказателства.

В заключението си вещото лице Я.-Т., анализирайки цитираните 7 броя фактури, приема че не са изпълнени изискванията на чл.86, ал.1, чл.124 и чл.125 ЗДДС от доставчиците на „Б.“ ЕООД - фирма „Б.“ ЕООД и фирма „К.К.“ ЕООД и не са изпълнени законовите предпоставки за ползване на данъчен кредит по тези 7 фактури.

Впрочем, единият доставчик - фирма „К.К.“ ЕООД, е дерегистриран от 14.12.2011 г. по ЗДДС /л.22 т.4 ДП/.

С оглед това, правилно е преценено, че въпросните 7 броя данъчни фактури се явяват счетоводни документи с невярно съдържание, тъй като по тях не са били осъществени реални сделки, нямало е движение на стоки и неоснователно подс. К.Г. е ползвал данъчен кредит по тях. Размерът му по 3-те процесни фактури с посочен доставчик фирмата „Б.“ ЕООД възлиза на 10 740 лв., а по 4-те фактури с посочен доставчик „К.К.“ ЕООД - на 18 859,80 лева.

По този начин за данъчен период м. януари 2012 г. до 25.01.2012 г. вкл., /като от дата 24.01.2012 г. е последната фактура преди прехвърлянето на дружествените дялове от подсъдимия на св. Б. на 26.01.2012 г./ подс. К.Г. неправомерно е ползвал данъчен кредит по инкриминираните общо 7 бр. данъчни фактури в размер на 29 599,80 лева.

Предвид всичко изложено по-горе действително следва да се приеме, че за данъчния период м. октомври 2011 г. - 25.01.2012 г. вкл. за фирмата, представлявана и управлявана от подс. К.Г. „Б.“ ЕООД не са били налице условията за приспадане на данъчен кредит по общо 50 броя фактури - предмет на настоящото обвинение, подробно описани по-горе, с доставчик фирмата „Б.“ ЕООД, посочена в 28 фактури и фирмата „К.К.“ ЕООД, посочена в 22 фактури, като общият размер на този неправомерно ползван данъчен кредит по тях възлиза на 196 379,43 лева.

Непризнатият данъчен кредит по ЗДДС е неправомерно приспаднат ДДС от подс. К.Г., който подлежи на заплащане и води до увеличение на задълженията за ДДС по ЗДДС. Поради това и напълно законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, според който 50-те данъчни фактури, осчетоводени и включени и в дневниците за покупки на „Б.“ ЕООД за инкриминирания период са счетоводни документи с невярно съдържание, понеже те не отразяват действително осъществени сделки. Начисленият по тези фактури ДДС е дължим данък и включването му в размера на данъчния кредит представлява невярно деклариране в справките - декларации по ЗДДС с № **/14.11.2011 г. - за периода от 01.10.2011 г. - 31.10.2011 г.; с № **/14.12.2011 г. - за периода от 01.11.2011 г. - 30.11.2011 г.; с № **/16.01.2012 г. - за периода от 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. и с № **/14.02.2012 г. - за периода от 01.01.2012 г. - 25.01.2012 г. от подс. К.Г., като представляващ и управляващ дружеството, което не отговаря на истината, поради липсата на реално осъществени сделки по тези фактури. При така декларираните опосредствено, чрез счетоводителя на дружеството - св. Й.П.пред ТД на НАП - офис П.обстоятелства ползваният данъчен кредит по тези 50 фактури е в размер общо на 196 379,43 лева.

В подадената от „Б.“ ЕООД за м. октомври 2011 г. СД по ЗДДС вх. № 1300 - 1126639/14.11.2011 г. в ТД на НАП, офис П.е потвърдена от подс. К.Г., като управляващ и представляващ дружеството неистина — неоснователно и неправомерно са завишени оборотите по 7 броя данъчни фактури за нереализирани доставки, посочени по-горе и същите са включени в дневника за покупки на дружеството за м. октомври 2011 г. Тези фактури са с доставчик „Б.“ ЕООД, като по тях е начислен ДДС и неправомерно е ползван данъчен кредит общо в размер на 27 467,76 лева.

Фактурите не са отразени в дневника за продажби на „Б.“ ЕООД за този данъчен период. Така в СД на „Б.“ ЕООД е декларирана по-висока стойност на „получените доставки и ВОП с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 31 по СД) и съответно по-голяма с 27 467,76 лв. стойност за „начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 41). Посочен като краен резултат е ДДС за внасяне в размер на 759,40 лв. (клетка 50 на СД), вместо действително дължимият ДДС за внасяне в размер на 28 227,16 лв. По този начин са избегнати данъчни задължения - дължим ДДС от „Б.“ ЕООД за данъчен период м. октомври 2011 г. в особено големи размери - 27 467,76 лева.

В подадената от „Б.“ ЕООД за м. ноември 2011 г. СД по ЗДДС вх. № **/14.12.2011 г. в ТД на НАП, офис П.е потвърдена от подс. К.Г., като управляващ и представляващ дружеството неистина — неоснователно и неправомерно са завишени оборотите по 9 броя данъчни фактури по нереализирани облагаеми сделки и същите са отразени в дневника за покупки на дружеството за м. ноември 2011 г. Тези фактури са с доставчик „К.“ ЕООД, като по тях е начислен ДДС и неправомерно е ползван данъчен кредит общо в размер на 37 264,07 лева.

Тези 9 броя данъчни фактури не са отразени в дневника за продажби на доставчика „К.“ ЕООД. Така в СД на „Б.“ ЕООД е декларирана по-висока стойност на „получените доставки и ВОП с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 31 по СД) и съответно по-голяма с 37 264,07 лв. стойност за „начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 41).

Крайният резултат е ДДС за възстановяване в размер на 568,44 лв. (клетка 60 на СД), вместо действително дължимият ДДС за внасяне в размер на 36 695,64 лв. (клетка 50 на СД). По този начин са избегнати данъчни задължения - дължим ДДС от „Б.“ ЕООД за данъчен период м. ноември 2011 г. в особено големи размери - 37 264,07 лева.

В подадената от „Б.“ ЕООД за м. декември 2011 г. СД по ЗДДС вх. № 1300 - 1134885/16.01.2011 г. в ТД на НАП, офис П. е потвърдена от подсъдимия неистина - неоснователно и неправомерно са завишени оборотите по 27 броя данъчни фактури по нереални облагаеми сделки и същите са включени в дневника за покупки на дружеството за този данъчен период. Тези фактури са с доставчици: „К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД, като по тях е начислен ДДС и неправомерно е ползван данъчен кредит общо в размер на 102 047,80 лева.

Фактурите не са отразени в дневниците за продажби на доставчиците. Така в СД на „Б.“ ЕООД е декларирана по-висока стойност на „получените доставки и ВОП с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 31 по СД) и съответно по-голяма стойност за „начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 41). Посочен като краен резултат е ДДС за внасяне в размер на 441,58 лв. (клетка 50 на СД), вместо действително дължимият ДДС за внасяне (клетка 50 на СД). По този начин са избегнати данъчни задължения - дължим ДДС от „Б.“ ЕООД за данъчен период декември 2011 г. в особено големи размери - 102 047,80 лева.

В подадената от „Б.“ ЕООД за м. януари 2012 г. СД по ЗДДС вх. № **/14.02.2012 г. в ТД на НАП, офис П., е потвърдена от подс. К.Г., като управляващ и представляващ дружеството неистина - неоснователно и неправомерно са завишени оборотите по 7 броя данъчни фактури по нереализирани в действителност облагаеми сделки и същите са отразени в дневника за покупки на дружеството за този данъчен период. Тези фактури са с доставчици „К.“ и „Б.“ ЕООД, като по тях е начислен ДДС и неправомерно е ползван данъчен кредит общо в размер на 29 599,80 лева.

Тези 7 броя данъчни фактури също не са отразени в дневниците за продажби на двете дружества доставчици. Така в СД на „Б.“ ЕООД е декларирана по-висока стойност на „получените доставки и ВОП с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 31 по СД) и съответно по-голяма стойност за „начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит“ (клетка 41). Посочен като краен резултат е ДДС за внасяне в размер на 96,03 лв. (клетка 50 на СД), вместо действително дължимият ДДС за внасяне. По този начин са избегнати данъчни задължения - дължим ДДС от „Б.“ ЕООД за данъчен период януари 2012 год. /до 25.01.2012 година вкл./ в особено големи размери – 29 599,80 лева.

Ето защо Пловдивският апелатнивен съд счита, че описаната по-горе фактическа обстановка, съдът е възприел, след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

Тя се изгражда въз основа на част от обясненията на подс. К.Г., депозирани в хода на съдебното следствие, а така също и от обясненията му дадени по време на досъдебното производство в присъствието на защитник, които са приобщени по съответния процесуален ред. Приета е и въз основа показанията на св. Б.Б. /л.189 гърба НОХД/, св. Ш.Ю. /181 гърба НОХД/, св. Й.П./л.182 НОХД/, св. Г.А. /л.87 гърба и л.412 гърба НОХД/, св. С.А. /л.84 гърба НОХД/, св. Х.Р./л.242 НОХД/, св. Г.Д. /л.100 НОХД/, св. М.В. /л. 83 и л. 306 гърба НОХД/, св. Г.Ю./л.303 гърба и л.413 НОХД/, св. П.К./л.72 гърба НОХД/, св. Х.Х./л.83 НОХД/, св. Н.К./л.237 гърба НОХД/, св. М.Д. /л.239 НОХД/, св. Н.П. /л.241 НОХД/, св. В.К. /л.302 гърба НОХД/, св. Николай М. /л.308 НОХД/, св. А.Г. /л.408 гърба НОХД/, св. Г.Г./л. 456 гърба НОХД/.

С основание е кредитирано заключението на вещото лице Л.Я. - Т. /л.467 НОХД/, понеже то е изготвено професиотнално, задълбочено, с необходимия опит в съответната област. Освен това съотвества на останалите доказателства, събрани по делото.

В същата насока са и приложените по делото писмени доказателства - фактури, ревизионен доклад, ревизионен акт, декларации, протоколи от насрещни проверки, справки-декларации, ГДД, дневници за покупки и дневници за продажби, подробно обсъдени по-горе.

С оглед гореизложеното Пазардшикият окръжен съд законосъобразно е преценил, че от обективна и субективна страна подс. К.Г. е осъществил престъплението по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 1-во и т.6, предл. 2-ро вр. с чл. 26, ал. 1 НК, понеже в периода 01.10.2011 г. до 14.02.2012 г. в град П., при условията на продължавано престъпление, в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, опосредствено чрез счетоводителя Й.П.от град П./собственик и управител на счетоводна къща „С.“ ЕООД П./, е избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък добавена стойност - общо в размер на 196 379, 43 лева, като:

- за периода от 03.10.2011 г. – 24.01.2012 г. е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД НАП, офис П.– 50 броя данъчни фактури, издадени от „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** и от „К.“ ЕООД , ЕИК ***, както следва:

ДФ № **********/03.10.2011г. с дан. основа 20 606,40 лв. и ДДС 4 121,28 лв.;