РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2982
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330115176 по описа за 2022 година
По реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно съединени искове на „Йеттел
България“ ЕАД против В. А. Б. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № **** от **** г. по ч.гр.д. ****г. на РС-
П., *** гр. св., като отделните вземания са надлежно индивидуализирани с исковата молба.
При извършена служебна проверка се констатира, че не може да се прецени дали
предявените установителни искове са процесуално недопустими, на този етап от развитието
на процеса, тъй като вземанията не са надлежно индивидуализирани в издадената заповед за
изпълнение. В заповедта не е посочен период на вземанията за абонаменти такси за мобилни
услуги. В тази връзка, паричното вземане по договор за мобилни услуги е периодично
вземане, т.е. периодът от време е негов индивидуализиращ белег. За неустойката не е
разграничено от какъв договор произтича и за какво се отнася, включително с оглед
преценката дали същата произтича от неравноправна клауза. Исковият съд не може да
коригира заповедта за изпълнение, поради което следва да прекрати образуваното пред него
производство и да върне делото на заповедния съд за преценка по упражняване на
правомощията по чл. 247 ГПК и провеждане на процедурата по връчване на поправената
заповед за изпълнение на длъжника.
Отделно от изложено, следва да се изтъкне и това, че заповедният съд не провел
процедурата по залепване на уведомление и е дал преждевременни указания за
предявяването на иск по чл. 422 ГПК, тъй като не е направен опит за връчване на заповедта
на длъжника чрез работодател. При така издадената заповед за изпълнение, съдът не може
да прецени от една страна, дали вземанията, предмет на предявения иск, съответстват на
тези, за които е издадена заповедта за изпълнение, а от друга самите указания за предявяване
на иска по чл. 422 ГПК са били преждевременни.
Ето защо производството по предявения иск по чл. 422 ГПК следва да се прекрати,
без да се обезсилва заповедта за изпълнение. Следва да се посочи, че исковият съд, пред
който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по
заповедното производство, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да
провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 310/19.06.2012 г.
по ч.гр.д. № 296/2012 г., ГК, I г.о. на ВКС.
1
Така мотивиран, РС-Пловдив
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15176/2022 г. на РС-Пловдив
ВРЪЩА ч.гр.д. № **** г. на заповедния съд за преценка по упражняване на
правомощията по чл. 247 ГПК, както и за преценка по провеждане на процедурата за
връчване на заповедта за изпълнение чрез работодател.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След стабилизиране на разпореждането ч.гр.д. № **** г. да се върне на заповедния
съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
2