Мотиви към присъда по НЧХД № 1263
по описа за 2020г. на ШРС
Наказателното производство е инициирано от О.О.О., който
с тъжба, депозирана в ШРС на 17.07.2020г. е повдигнал обвинение срещу С.С.С.,
за това, че на 10.07.2020г. в Шумен му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в причинени болка и страдание- престъпление наказуемо по чл.130 ал.2 НК. В
частното наказателно производство за съвместно разглеждане е приет и
предявеният от тъжителя О. срещу подс.С. граждански иск за сумата от 5000 лева,
за претърпени неимуществени вреди от престъплението. Процесуалният представител
на тъжителя-адв.Д. от ШАК поддържа
повдигнатото обвинение , както и моли при постановяване на осъдителна присъда,
предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло. Подсъдимият С. не се признава
за виновен и моли съда да постанови оправдателна присъда. Процесуалният му
представител в лицето на адв.Ст.С. от ШАК развива пространно тезата си, поради
която смята, че неговият подзащитен следва да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Частният
тъжител О. поддържал връзка със свид.Г. Н., която работела като сервитьор в
бистро „Боиди“, находящо се в кв. „Боян Българанов“ в Шумен, като много често
прекарвал свободното си време в посоченото по горе заведение. На 10.07.2020г.,
тъжителя О. отново бил в заведението, когато в края на работното време, около
22.00 часа, възникнал конфликт между приятелката на О./свид..Г. Н./ и готвачът Д.
Х., породен от объркана поръчка за клиент. В тази връзка, за да разреши спора
между служителите в заведението, бил извикан управителя/свид.В.В./, която
пристигнала малко по късно. Когато последната пристигнала в заведението, в
същото се намирали единствено участниците в спора/сервитьор и готвач/ и
тъжителя О.. В. започнала да изяснява какви са причините за възникналия
конфликт между нейните подчинени, но тъй като О. постоянно се намесвал и я
репликирал, бил помолен да излезе извън заведението, което той все пак
направил. Малко по късно, след като приключила разговора със служителите си, В.
излязла извън заведението, за да събере намиращите се на лятната тераса
пластмасови столове. В този момент до заведението с автомобила си, преминал
подс.С., който и бил добър познат и
съответно се озадачил защо в този късен час, В. се намира в бистро „Боиди . Спрял автомобила си , в който
пътувал със съпругата си и детето си и отишъл до заведението да попита В. дали
всичко е наред. Последната му обяснила, че е имало скандал между сервитьор и готвач, както и че
тя самата е имала проблеми с О. и го е изкарала извън заведението. Именно
тогава, подс.С. отишъл до тъжителя О., който също се намирал пред заведението и
го попитал какъв проблем има с В., при което започнали да се разменят реплики и
съответно се сбутали. В този момент, свид.В. се намесила и С. си тръгнал към
автомобила. В хода на съдебното следствие ,беше разпитана свид.Г. Н./приятелка
на О./, която заяви в съдебно заседание, че
докато е отсервирала маси, О. е бил извън заведението и той и казал, че
е бил ударен от С.. Свид.В.В. единствена е присъствала на сблъсъка между О. и С.,
но тя категорично изтъкна в съдебно заседание, че С. въобще не е удрял О., а
само двамата взаимно са се бутали. В хода на съдебното следствие, беше
назначена съдебно техническа експертиза със задача да установи, дали е
автентичен аудиозаписа, съдържащ се в диск, представен от тъжителя, който
очевидно с мобилния си телефон е записвал случващото се в описаната по горе
вечер.. От заключението на същата се установи, че действително три лица са
разговаряли в споменатата пред
заведението ситуация/О., С. и В./, както и че се чува тъп звук, която според
вещото лице може да наподобява удар, а и може и да наподобява падане на
телефон.
По делото е
представена медицинска документация от която е видно че тъжителя О. е бил
прегледан близо три часа след посочения по горе инцидент в МБАЛ Шумен, като му
е поставена основна диагноза повърхностна травма на други части на главата,
както и съдебно медицинско удостоверение, издадено на 13.07.2021г./три дена
след инцидента, установяващо че има оток и кръвонасядане в лявата скула. Съдът обаче счита, че в
конкретната хипотеза липсват каквито и да било годни доказателства,
установяващи наличието на
причинно-следствена връзка за констатираните травматични увреждания и сблъсъка
между О. и С.. Техният произход не следва да се предполага или да се извежда от
други подобни събития, а следва да е доказан по безспорен и категоричен начин
именно за конкретната дата и място посочени в тъжбата.
Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните
правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимият С.С. не е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като не са налице безспорни доказателства , че на 10.07.2020г. е причинил
на О.О. лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болка и страдание .
Именно поради това, подсъдимият следва
да бъде признат за невиновен за това, че е причинил на О. лека телесна повреда и
съответно следва да бъде оправдан.
По отношение на предявеният граждански иск: за
претърпените от О. неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено от
подсъдимият, съдът счита, че предвид факта, че се постановява оправдателна
присъда, същият не следва да бъде уважен, тъй като се отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона, каквито обаче не бяха доказани в конкретния казус.
Съдът постанови разноските по делото направени за
възнаграждение на защитника на подсъдимият
да бъдат възложени на частният тъжител О.О..
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: