Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4405
17.12.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
16102 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
член 84, ал. 3 от ЗЗД вр. с член 200 от КТ.
Ищецът Н.Д.И. с
ЕГН **********, представляван от а. В.И.,***, представлявано от И.Т. иск за осъждането
й да заплати сумата от 4705 лева, представляваща законната лихва върху
присъдената му сума от 10 000 лева за претърпени неим. вреди, вследствие на
трудова злополука, с решение № 1304 на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1082/2012г. за
периода 14.08.2006г. – 28.12.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски за адв. възнаграждение.
Ищецът твърди, че
с влязло в сила Решение на Пловдивския окръжен съд по в. гр. дело № 1082/2012
година ответникът Община Пловдив е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение
по чл. 200 от КТ в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че
при делата за трудова злополука законната лихва върху обезщетението се дължи от
датата на увреждането, каквото той не е претендирал в производството по чл. 200
от КТ, като сега заявява и претенция за заплащане на такава законна лихва,
считано от 14.08.2006 година, когато е настъпило увреждането до датата на
подаване на исковата молба в съда -
28.12.2009 година.
В писмения
отговор община П. прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Сочи, че претенцията за законна лихва върху лихвата от 4705 лева е неоснователна,
доколкото гражданското право не допуска начисляването на лихва върху лихва. Претендира се юрк. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Видно от представените писмени
доказателства – решения на ПРС, ПОС и ВКС трудовата злополука с ищеца се е
случила на 14.08.2006г., като ищецът е претендирал от ответната община да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от 50 000 лева, ведно със зак. лихва върху
главницата от 50 000 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда -
29.12.2009г. до окончателното й изплащане.
Съгласно член 114, ал. 1 от ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според член
114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане, към което се причисляват и
вредите от трудова злополука, съгласно препращащата норма на член 212 от
КТ, давността почва да тече от откриване на дееца. В конкретния случай претърпените
от ищеца вреди са настъпили на 14.08.2006г. по време на работа, като са били
претендирани от неговия работодател в лицето на Община Пловдив.
Ищецът е предявил акцесорния иск по
член 84, ал. 3 ЗЗД на 09.10.2018г., като с оглед направеното от страна на общината и
основателно правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, която тече почва да тече от деня на
увреждането и е изтекла до деня на предявяване на акцесорния иск за лихвата,
понеже приложима в случая е кратката погасителна давност /давността е
тригодишна съгласно член 111, буква „в“ ЗЗД/, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на иска на ответника
ще се присъди юрк. възнаграждение в размер, съобразен с разпоредбата на член
78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с член 23, т. 1 от НЗПП в размер на минимума
от 100 лева. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Д.И. с ЕГН **********,
представляван от а. В.И.,***, представлявана от *** й И.Т., иск за осъждането й
да заплати сумата от 4 705 лева, представляваща законната лихва по член 84, ал.
3 ЗЗД върху присъдената на ищеца сума от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука,
с решение № 1304 на Окръжен съд Пловдив по в. гр. дело № 1082/2012г. за периода
14.08.2006 г. – 28.12.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.10.2018г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Д.И. с ЕГН **********,***,
представлявано от И. Т. сумата от
100 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала!
РЦ