РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Враца, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420102099 по описа за 2022 година
Предявени са три обективно кумулативно съединени искове с правно
основание: чл. 128, т. 2 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Ч. С.,
ЕГН:********** против „ЕНЕРГОРЕМОНТ ГРУП" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул. Св. Иван Рилски № 2, ет. 2. В
исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата работила при ответника в отдел ПТО
/производствено-технологичен/ по силата на срочен трудов договор за изпитване №
109/29.11.2021 г., според който продължителността на работното време е 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица и основна работна заплата от 800 лв., както и
допълнителни трудови възнаграждения - бонус 400.00 /четиристотин/ лева - устно
договорен, като тази сума не фигурира писмено в сключения между страните
договор.Така окончателно договорено месечно трудово възнаграждение възлизало в
размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева стартово.
Ищцата посочва също така, че за времето от 29.11.2021 до 27.04.2022 г. /5 месеца/
лично, ежедневно, на добра воля, стриктно, точно и отговорно полагала труд по
трудовото правоотношение, въпреки забавеното и неточно заплащане от страна на
работодателя от началото на сключването на договора до момента на прекратяването
му, поради което счита, че заплатите са законно полагащи й се, дължими и изискуеми
по съдебен ред. След като договора бил прекратен по нейно желание на основание чл.
327 ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят не й изплатил полагащите се суми за
трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван отпуск, обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ. Предявени са три обективно кумулативно съединени искове за осъждането на
ответника, както следва: по чл. 128, т.2 КТ за сумата от 3010,00 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от м. декември 2021 г. до месец април
1
2022 г., включително; иск по чл. 224 КТ - обезщетение за неплатен годишен отпуск за
девет работни дни в размер на 378,90 лв. и иск по чл. 221, ал. 1 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ за сумата от 800,00 лв.Претендира се и присъждането на законна лихва върху
всяка една от главниците, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника на исковата
молба.
С протоколно определение от 11.10.2022 г., на основание чл. 214, ал.1 ГПК, е
допуснато изменение на предявените искове, както следва: искът по чл. 128, т.2 КТ е
останал предявен за сумата от 2139,27 лв. нетно възнаграждение, вместо за
първоначалния предявен размер от 3010,00 лв.; намален е размерът на иска по чл. 224,
ал. 1 КТ, като същият е предявен за сумата от 327,27 лв., вместо за първоначално
предявения размер от 378,90 лв. Съдът на основание чл.232 ГПК е прекратил
производството по тези два иска за разликата до пълния предявен размер, след
направеното изменение на иска.Прекратителното определение не е атакувано от
страните и е влязло в законна сила.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приетия по делото трудов договор № 109/29.11.2021 г., че считано от
30.11.2021 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което, ищцата заемала длъжността „Специалист“, код по НПКД: 33433008 при
ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 800 лева.Определен и срок за
изпитване на основание чл.70 КТ в размер на три месеца.
От приетата по делото заповед № 276/27.04.2022 г., се установява, че считано от
28.04.2022 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В заповедта е отразено, че на лицето следва да се
изплатят обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ, както и по чл. 224, ал. 1 КТ.
Прието като доказателство по делото е и писмо изх. № 22055010 / 21.06.2021 г. от
Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ до ищцата А. Ч. С. във връзка с
нейно искане вх. № 22064825/ 08.06.2022 г., с което я уведомяват, че е извършена
проверка при ответника и констатирано, че последният не и е изплатил суми за трудово
възнаграждение.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение
Брутният размер на неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 29.11.2021 г.
до 28.04.2022 г е сума в размер на 3 039.27 лв. Нетният размер на неизплатеното
трудово възнаграждение за периода от 29.11.2021г. до 28.04.2022 г е сума в размер на 2
139.27 лв. и по месеци е както следва: за м. януари 2022 г. - сума в размер на 364.48
лева;за м. февруари 2022 г. сума в размер на 620.78 лева;за м. март 2022 г. - сума в
размер на 608.95 лева; за м. април 2022 г. сума в размер на 545.06 лева. Вещото лице е
изчислило, че брутният размер на полагащото се на ищеца обезщетение по чл.224 ,
ал.1 е сума в размер на 327.27 лв.Сумата е изчислена като среднодневното брутно
трудово възнаграждение в размер на 36.36 лева за м. февруари 2022 г. е умножено по 9
дни - полагащ се платен годишен отпуск за пропорционално отработеното от ищеца
работно време. Отразено е сощо така, че брутният размер на неизплатеното
обезщетение по чл.221, ал. 1 от КТ е сума в размер на 800.00 лева, представляваща
брутното трудово възнаграждение за м. февруари 2022 г.
Експертизата е приета, като същата не е оспорена от страните. Съдът я кредитира
2
с доверие, като счита, че е обективна и компетентно изготвена.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в
процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което ответникът е имал качеството на работодател. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на изпълнение на задължението за погасяване на дълга.
Фактът на съществувалото трудово правоотношение между страните в процесния
период се установява, както от приетите по делото трудов договор № 109/29.11.2021 г.,
заповед № 276/27.04.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, така и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка на
ведомостите на ответника.
Установи се по делото, че неплатеното трудово възнаграждение за процесния
период е в общ размер от размер на 2 139.27 лв. и по месеци е както следва: за м.
януари 2022 г. - сума в размер на 364.48 лева;за м. февруари 2022 г. сума в размер на
620.78 лева;за м. март 2022 г. - сума в размер на 608.95 лева; за м. април 2022 г. сума в
размер на 545.06 лева. Искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 2
139.27 лева /нетно /, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.07.2022 г. до окончателното погасяване
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ
Предявен е иск за заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 9 дни в размер на 378,90 лева, като след допуснато изменение на размера на
иска, същият е останал предявен за сумата от 327.27 лева.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже или ползването на отпуска
за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му. В тежест на
ищеца е да докаже размера на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 177
КТ.
По делото безспорно се установи, че ищецът се е намирал в трудово
правоотношение с ответника, считано от 29.11.2021г. до 28.04.2022 г. Ответникът не
доказа ползване на платения годишен отпуск на ищеца, нито заплащане на
обезщетение за неползването му. Налага се извод, че искът е основателен. За
установяване размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение се установи, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е използвала 9 дни
платен годишен отпуск. Експертът е посочила, че дължимият размер на обезщетение е
сумата от 327.27 лева. Искът следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2022 г. до окончателното
погасяване
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
Предявен е иск за сумата от 800,00 лв., представляваща размера на едно брутно
трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие по чл. 237, ал. 1 т. 2 КТ – когато
работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение
по КТ или по общественото осигуряване.
За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже размера на
3
претендираното парично обезщетение, както и наличие на основание за заплащането
му, докато в тежест на ответника е доказването на положителния факт на изпълнение
на задължението за погасяване на дълга.
Видно от приетата по делото заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, основанието на което е настъпил конститутивния факт на
прекратяване е чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което е и едно от предвидените в разпоредбата на
чл.221, ал. 1 КТ основания за изплащане на обезщетение от работодателя. От приетата
по делото експертиза се установява, че размерът на дължимото и неизплатено
обезщетение е в размер на 800,00 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2022 г. до
окончателното погасяване
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 460.00 лева, представляваща направени
разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца следващата се държавна
такса и разноски по делото, или сумата от общо 435,57 лв., от които – 185,57 лв.
държавна такса, изчислена съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата и 250,00 лв. възнаграждение за вещо лице.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото възнаграждение за труд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енерго Ремонт Груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, ул. Св. Иван Рилски № 2, ет. 2 да заплати на А. Ч. С.,
ЕГН:********** сумите, както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 2 139.27 лева, представляваща
неизплатено / НЕТНО /трудово възнаграждение за периода от м. декември 2021 г. до
месец април 2022 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.07.2022 г. до окончателното погасяване;
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 327,27 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни в периода на
съществуване на трудовото правоотношение между страните, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.07.2022 г. до окончателното погасяване на
сумата;
- на основание чл. 221, ал. 1 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 800,00 лв.,
представляваща размера на едно трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване
на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.
237, ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2022 г.
до окончателното погасяване на сумата;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 460.00 лева, представляваща
4
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Енерго Ремонт Груп“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул. Св. Иван Рилски
№ 2, ет. 2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
- гр. Враца, сумата от 435,57 лева, от които – 185,57 лв. държавна такса и 250,00 лв.
възнаграждение за вещо лице
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта на постановеното предварително
изпълнение, в която част има характер на определение, може да се обжалва с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр. Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5