РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120102006 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на
Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, против АС. В. АС. за установяване на
дължимост от ответника на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
***/2020 г. по описа на БРС. В условията на евентуалност, в случай че установителните
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението в съда, се предявяват осъдителни искове за същите суми.
С определение № 983/31.05.2021 г. на ответника е назначен особен представител
адвокат Ж.М., която депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди съдебното заседание, проведено на 27.09.2021 г., депозира писмено становище, с
което моли съда да уважи исковете, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Считано от 31.01.2018 г. ищецът е универсален правоприемник на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК *********.
На 24.08.2017 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, в качеството на кредитор, и АС. В. АС., в качеството на кредитополучател, е
подписан договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** (за краткост Договора), по
силата на който дружеството се задължава да предостави на А. сумата от 3 000 лева. На
следващата дата сумата от 2895 лева (приспаданата е такса ангажимент в размер на 105
лева) е преведена по банкова сметка на А. с посочено основание „съгл. договор PLUS-***“.
1
Страните постигат съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застрахователната премия ще бъде платена директно на застрахователя. Застрахователната
премия е в размер на 604,80 лева и е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Съгласно условията на
сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж на погасителната вноска и след изтичане на 30-дневен гратисен период,
застрахователното покритие се прекратява автоматично.
Според Договора годишният процент на разходите е 43,92, а лихвеният процент –
34,17. Общата стойност на плащанията по Договора е 5490 лева. Кредитополучателят се
задължава да върне сумата по кредита в срок до 05.09.2020 г. на 36 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 152,50 лева, при първа погасителна вноска 05.10.2017
г., съгласно погасителен план, посочен в Договора, в който е отразен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
Според чл.5 от Условия по Договора при забава на една или повече погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, т.е. върху главницата
и върху възнаградителната лихва. Според същата разпоредбата, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
По кредита са платени суми от ответника в общ размер на 1830 лева (последното са
платени 152,50 лева на 26.09.2018 г.), с които са погасени задължения по: главница по
вноски с дати на падеж 05.10.2017 г. – 05.09.2018 г.; възнаградителна лихва по вноски с дати
на падеж 05.10.2017 г. – 05.09.2018 г.; застраховки по вноски с дати на падеж 05.10.2017 г. –
05.09.2018 г.
Кредиторът подава на 30.11.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу А., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на РС – Бургас. На
07.01.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** за следните суми:
2437,07 лева главница по Договора; 920,53 лева договорна лихва за периода 05.10.2018 г. –
05.09.2020 г.; 320,61 лева, лихва за забава за периода 05.11.2018 г. – 12.03.2020 г.; 81,78 лева,
лихва за забава за периода 14.07.2020 г. – 16.11.2020 г. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява установителни искове,
по които е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са три установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.9 от
ЗПК и чл.86 от ЗЗД, а предявените в условията на евентуалност осъдителни искове са с
правно основание чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Неразделна част от Договора са „Условия по Договора“, като всяка страница от тях е
подписана от ответника. Безспорно се установи, че А. е получил сумата от 2 895 лева, която
следва да му бъде предадена след приспадане на такса ангажимент.
Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. на съда на ЕС в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда
такова изискване в националната си правна уредба. Въпреки това в погасителния план по
Договора е отразено как се намалява главницата след изплащане на всяка погасителна
вноска. В Договора ясно е отразено какви задължения се включват във всяка погасителна
вноска. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на уговорената
2
възнаградителна лихва за кредитора като сума. Според разпоредбата на пар.1, т.4 от ДР на
ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
Ето защо ясно е, че лихвеният процент по Договора от 34,17 е на годишна основа и
представлява възнаграждение за кредитора. В случая той е уговорен като постоянен, а не
като променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размерът му, което е сторено в
Договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не е
равнозначно на погасителен план – неразделна част от Договора при неговото сключване
със съдържание, изискуемо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно
изявление на кредитора – извлечение по сметка, дължимо от него по искане на
кредитополучателя по време на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване.
Погасителният план е част от Договора и съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.
Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от него, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и други условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. В
Договора е посочен и размерът на лихвеният процент на ден.
Неоснователно е възражението на особения представител, че застраховката не е
активирана. Адвокатът се позовава на застрахователен сертификат № CARD-***, който е
относим към издаването на кредитна карта, а не към договора за кредит. Извън горното,
считано от 05.12.2018 г. действието на застраховката е прекратено и ответникът не дължи
суми за застрахователни премии.
Следва изрично да се посочи, че ищецът не предявява установителен иск за
заплащане на дължими застрахователни премии (липсва позоваване на такова вземане както
в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума). Не може да се приеме и че
подобно „вземане“ е част от главницата. Видно от заповедта за изпълнение, в нея също не се
посочва, че под „главница“ се разбират суми по вноски, относими към погасяване на
размера на кредита, и суми за застрахователни премии.
Такса „ангажимент“ не е нищожна. Действително в чл. 2 от Договора е посочено, че
основанието за дължимостта й е ангажимент на кредитора да фиксира лихвен процент за
целия срок на Договора. В този смисъл, тя попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
тъй като е свързана с гарантиране на потребителя изпълнението на договора да е при
непроменлив лихвен процент за целия срок на действието му.
При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към
момента на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването за яснота и
разбираемост. Посочването на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и на длъжника.
Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в % по ясен и
недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не би могла
да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Тъй като ГПР не
надвишава предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер, потребителят може да
прецени обхвата на своето задължение. Не може да се изведе извод за недължимост на
договорната лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като от значение е
обстоятелството дали е надвишен размерът на ГПР и стойността му е над 50 %, което в
настоящия случай не се установява. В този смисъл, становището, че клауза, с която е
договорена възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, е неприложимо по договори за потребителски
кредити (аргумент и от определение № 260398 от 18.02.2021 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д.
3
№ 109/2021 г).
Ето защо Договорът е действителен и е произвел своето действие. Съдът не
констатира наличие на неравноправни клаузи в Договора, каквото задължение му вменява
чл.7, ал.3 от ГПК.
По съществото на спора:
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне
до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. При договори за кредит, съдържащи клауза за предсрочна
изискуемост /какъвто е Договорът/, предсрочната изискуемост на вземанията не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
както и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Безспорно се установи по делото, че последното плащане, направено от ответника, е
от дата 26.09.2018 г. (аргумент от заключението на вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза). След тази дата длъжникът просрочва плащането на повече от две месечни
вноски, поради което са налице основанията по Договора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да
докаже настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, за което длъжникът е уведомен
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът изрично указа
на ищеца, че не сочи доказателства за този факт. В хода на състезателния процес не се
събраха доказателства преди подаване на заявлението в съда до длъжника А. да е
достигнало волеизявление на кредитора, че счита кредитът за изцяло предсрочно изискуем.
Към датата на подаване на заявлението в съда, 30.11.2020 г., от който момент исковата
молба се счита предявена (чл.422, ал.1 ГПК), падежът на Договора е настъпил (падежът на
последната погасителна вноска е 05.09.2020 г.), поради което не е налице въобще
предсрочна изискуемост. В този случай срокът кани вместо кредитора и въобще липсва
„предсрочност“.
Предвид изложеното съдът намира от правна страна следното по
установителните искове:
Тъй като падежът на Договора е настъпил, ответникът дължи главница в размер на
2336,27 лева (по вноски с падеж 05.10.2018 г. – 05.09.2020 г.), до който размер искът следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, а над него до
пълния претендиран от 2437,07 лева отхвърлен като неоснователен.
Тъй като падежът на Договора е настъпил, ответникът дължи възнаградителна лихва
в размер на 920,53 лева (по вноски с падеж 05.10.2018 г. – 05.09.2020 г.), поради което искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за присъждане на мораторна лихва:
Видно от молба-уточнение в заповедното производство това вземане е поискано от
заявителя като „разделено“ на два периода – от 05.11.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020
г. до 16.11.2020 г., поради което и така е уважено в заповедта за изпълнение. Съдът направи
собствени изчисления на дължимата мораторна лихва на основание чл.162 от ГПК и за
периода 05.11.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г. същата е
в размер общо от 187,09 лева, до който искът следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран такъв от 402,39 лева. Отхвърлителен диспозитив за
периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не следва да се постановява.
4
При този изход на делото съдът не следва да разглежда предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове, като мотивите за това са следните:
Правното основание на заявените претенции е договорът за кредит. Тъй като
решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото,
каквото е към момента на приключване на съдебното дирене, съдът прие, че падежът на
Договора е настъпил и съобрази този факт. Отхвърлената част на вземанията по
установителните искове не е резултат от необявяване на кредита за предсрочно изискуем, а
поради факта, че дължимите суми са в по-нискък размер от претендирания от дружеството
по изложените по-горе правни мотиви. Не съществува друг юридически факт, който съдът
да съобрази при разглеждане на осъдителните искове, който да води до дължимост на
отхвърлените части на вземанията. В този смисъл не се е сбъднало процесуалното условие
за разглеждане на осъдителните искове.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото ищцовото дружество има право на част от разноските в
заповедното и в исковото производства, съобразно уважената част от претенциите. Съдът
определя за справедливо юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 50 лева, т.е. на ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 115,95 лева, част от заплатената държавна такса и част от
юрисконсултското възнаграждение.
В исковото производство дружеството е направило разноски в размер на 120,89 лева
заплатена държавна такса, 400 лева депозит за възнаграждение за особения представител на
ответника, 180 лева депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
определя за справедливо в размер на 100 лева с оглед фактическата и правна сложност по
делото. Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски в настоящото
производство в размер на 733,56 лева.
Ответникът няма право на разноски, защото е представляван от особен представител.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че АС. В. АС., ЕГН – **********, дължи
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски
фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, сумата от
2336,27 лева (две хиляди триста тридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща дължима главница за периода 05.10.2018 г. – 05.09.2020 г. по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-***/24.08.2017 г., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над признатата сума до пълния претендиран размер от 2437,07 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че АС. В. АС., ЕГН – **********, дължи
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски
фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, сумата от 920,53
лева (деветстотин и двадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода 05.10.2018 г. – 05.09.2020 г. по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-***/24.08.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че АС. В. АС., ЕГН – **********, дължи
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски
5
фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, сумата от 187,09
лева (сто осемдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
признатата главница от 2336,27 лева за периода 05.11.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от
14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатата сума до
пълния претендиран размер от 402,39 лева.
ОСЪЖДА АС. В. АС., ЕГН – **********, да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на
Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, сумата от 115,95 лева (сто и петнадесет
лева и деветдесет и пет стотинки), разноски по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, и
сумата от 733,56 лева (седемстотин тридесет и три лева и петдесет и шест стотинки),
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала! ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: ____(П)_________
6