Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2417 08.10.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 2923 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Г.. Й.. Т.., действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт З.., срещу Х.Г.Т. с ЕГН ********** и М.И.Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение № 4296/16.11.2018 г. по ч.гр.д.
№ 8358/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 528.71 лева
– главница, представляваща неизплатено задължение по издадени фактури за
периода от 25.11.2015 г. до 25.09.2018 г., с отчетен период по фактури от
03.10.2015 г. до 30.08.2018 г., от които Х.Г.Т. дължи 264. 35 лева, а М.И.Т.
дължи 264. 35 лева, както и сумата 73. 35 лева - лихва за периода от 26.12.2015
г. до 07.11.2018 г., от които Х.Г.Т. дължи 36. 67 лева, а М.И.Т. дължи 36. 67
лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2018 г. до изплащане
на вземането. Моли се за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответниците са съсобственици на водоснабден
имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ...., с абонатен номер ..., и в качеството
си на потребители дължат търсените суми за доставена вода, отведена и
пречистена вода, която не е била заплатена в изискуемите срокове.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
Ответниците,
редовно уведомени, не са депозирали отговор на исковата молба, не изпращат
представител в производството пред съда и не са направили искане за разглеждане
на делото в тяхно отсъствие.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В
процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на
чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната
основателност на иска се установява от представените по делото писмени
доказателства от ищцовата страна, а именно фактурите, установяващи дължимите
суми от потребителя, които са неоспорени. Същите съответстват на данните от
справката–извлечение от отчета с мобилно устройство досежно процесния
водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. .... абонатен номер .....
Твърденията, че имотът е съсобствен между ответниците също са неоспорени по
делото, при което
ответниците в качеството си на негови собственици се
явяват потребители на ВиК услуги, за което е открита и процесната партида. С
оглед твърденията за неплащане на сумите за потребената вода за горните месеци и
при липсата на доказателства установяващи противното съдът намира, че исковете като
основателни следва да бъде уважени, поради което и постановява настоящото
неприсъствено решение.
При този изход на делото и досежно
разноските:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски,
съобразно уважената част от исковете, и следва да се осъдят ответниците да му
заплатят разделно сумата от 275 лв. - 175 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Или общата дължима сума за разноските
възлиза на 350 лв., като същата е дължима разделно от ответниците или по 175
лв. от всеки от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Х.Г.Т. с ЕГН ********** и М.И.Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, дължат разделно на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Г.. Й.. Т.., сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение № 4296/16.11.2018 г. по ч.гр.д. №
8358/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 528.71 лева – главница,
представляваща неизплатено задължение по издадени фактури за периода от
25.11.2015 г. до 25.09.2018 г., с отчетен период по фактури от 03.10.2015 г. до
30.08.2018 г., от които Х.Г.Т. дължи 264. 35 лева, а М.И.Т. дължи 264. 35 лева,
както и сумата 73. 35 лева - лихва за периода от 26.12.2015 г. до
07.11.2018 г., от които Х.Г.Т. дължи 36. 67 лева, а М.И.Т. дължи 36. 67 лева,
ведно със законната лихва върху
главницата от 13.11.2018 г. до изплащане на вземането.
Осъжда Х.Г.Т. с ЕГН ********** и М.И.Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатя
разделно на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Г.. Й.. Т..,
сумата от
350 лв. /триста и петдесет лева/ - по
175 лв. всеки от тях, за направените по делото разноски, от които 75 лв. за
производството по гр.д. № 8358/2018 г. и 275 лв. за настоящото гр.д. №
2923/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, но
може да бъде атакувано пред Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от
връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ