РЕШЕНИЕ
№ 337
град Плевен,18.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от
съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 400/2020 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от П.Д.П.,***, чрез адв. Ж.Н., срещу решение № 79 от 19.02.2020 г., постановено по
а.н.д. № 738/2019 год. на PC -
Плевен с доводи, че решението е постановено при нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че
правилно с решението се приемат оплакванията по жалбата за липса на
териториална компетентност за съставяне на АУАН, но
учудващо от това не се прави никакъв правен извод. Посочва, че АУАН не
е редовно съставен, не разполага с доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, и тежестта за доказване на нарушението е за ответника по жалбата, както и че липсата
на компетентност е процесуално основание за отмяна на НП. Твърди, че огледът на веществените доказателства - диск със записи от камерите, е
съдебно следствено действие и за него и съответно за констатациите от огледа,
съдържащи доказателствени факти („събраните доказателства” съгласно чл. 129 от НПК), следва да бъде изготвен протокол (по арг. чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 128 и 129 и чл. 155 от НПК), какъвто обаче не е изготвен. Излага
доводи, че липсата на протокол за оглед означава, че не са събрани и установени
съответните доказателствени факти, съхранени на вещественото
доказателство, т.е. на практика оглед не е извършен, като това съществено
нарушава правото на защита в процеса. Твърди, че същевременно
записите не само не потвърждават извършването на нарушението, но установяват множество
груби нарушения в административното производство, лъжливи показания, съставяне
на документи с невярно съдържание и множество дисциплинарни
нарушения, като това лишава АУАН, като нередовно съставен, от доказателствената
сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, и нарушението следва да
бъде установено и надлежно доказано от административния орган. Посочва, че
Районен съд – Плевен не е обсъдил подробните му възражения относно показанията на свидетелите -
полицейски служители от един общ патрул. Подробно описва фактическата
обстановка. Твърди, че е налице противоречие между свидетелските показания,
установява драстични и целенасочени нарушения по чл. 40 от ЗАНН, процесуални основания за отмяна на
обжалваното НП. Счита, че съдът игнорира и не обсъжда в решението си доводите,
че допълнително представените и кредитирани докладни записки и справка от ОД на
МВР - Плевен са изготвени за стъкмяване и оправдаване на съставянето спрямо мен
на АУАН на посоченото
място, при укриване на действителната фактическа обстановка. Посочва, че
неправилно НП не е отменено поради неправилното и неточно посочване на времето
на извършване на нарушението, в
нарушение на императивите на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Моли съдът да отмени
решението по а.н.д. № 738/2019 год. на PC - Плевен и да отмени обжалваното постановление.
В съдебно
заседание касаторът - П.Д.П.,***, чрез адв. Ж.Н., се явява лично и с адвокат Н.,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените доводи и
съображения, подробно изложени в мотивната й част. Моли да се върне делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд, за преглеждане на записите от
патрулния автомобил, тъй като те се съхраняват две години.
В съдебно заседание ответникът – Областна
дирекция на МВР – Плевен, не изпраща представител. Представено е становище, в
което се посочва, че считат, че касационната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Навеждат се доводи че е
неоснователно възражението за липсата на
така наречената „териториално компетентност“ на актосъставителя за съставяне на
АУАН на мястото на констатиране на нарушението. Твърди се, че са неоснователни
възраженията на касатора, че в хода на съдебното производство на се събрани и
установени всички относими доказателства, което съществено нарушава правото му
на защита. Счита, че при постановяване
на съдебното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
доведат като правна последица до отмяната му. Моли да бъде потвърдено решението
на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Плевен, намира, че не е доказана
фактическата обстановка по безспорен начин, тъй като е следвало да се изиска
записа от патрулния автомобил, с оглед пълнота на събраните доказателства.
Поддържа становището на адвокат Н..***, втори касационен състав, като съобрази
наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на
чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в
срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 18-0938-007014 от 04.01.2019 година на началник сектор към
ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на П.Д.П.,***, за това, че на
23.12.2018 година в тъмната част на деня, след залеза на слънцето, пред дом №
33 на булевард „ Георги Кочев“, управлява лек автомобил „Мерцедес Е 290 ТД“ с
регистрационен № ******, движещ се посока ж.к.
„Дружба“ без поставен обезопасителен колан - нарушение по чл. 137а, ал. 1от ЗДП
на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. първо от ЗДП на П.Д.П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и е постановено
отнемането на 6 контролни точки.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.
Първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства, обсъдил е същите и
изложил мотиви, които се споделят изцяло на основание чл. 221, ал. 2,изр. второ
от АПК. Не са допуснати процесуални нарушения от РС Плевен, който се е
произнесъл по всички искания на лицето, събрал е исканите доказателства –
записи от камери на 23.12.2018 година, които административно-наказващият орган
е представил като налични и след обсъждането им , е изложил мотиви.
Във възражение от 27.12.2018 година П. прави
искане до административно-наказващия орган да
бъдат свалени записи от полицейски автомобил от 23.12.2018 година. В
съдебно заседание на 03.07.2019 г. съдът е
уважил искането на лицето и е
изискал от ОД на МВР Плевен записите от
камерите на служебния автомобил от 23.12.2018 година.
С писмо на л. 81 по анд № 738/2019 г по описа
на РС Плевен е представен диск от 23.12.2018 г ., като в с.з на 27.09.2019
година в присъствие на П. е възпроизведен видеозапис от диска от 23.12.2018
г. и по искане на жалбоподателя е
изискано от ОД на МВР Плевен да представи запис в интервала от 16.00 до 17.30
ч. на 23.12.2018 година.
С писмо на л. 126 по делото ответник посочва,
че е изпратен запис на часови интервал от 17.23 ч до 18.43 на 23.12.2018
година, а така изисканият е изтрит. Посочените данни са възпроизведени и в
писма от 30.10.2019 г на л. 190 по делото
и от 18.11.2019 г – на л. 206 по делото т.е. в случая съдът многократно
е и изискал запис от 23.12.2018 година, но същият е изтрит с оглед посоченото
от ответника, като липсата на запис не следва да приема в насока, че
нарушението не е доказано, тъй като
същото се потвърждава от свидетелските показания и от редовно съставения АУАН.
Причините поради, които записът не е съхранен и процедурата по изтриване не са
предмет на настоящото производство, като в случая съдът е събрал исканите и
налични доказателства и е постановил законосъобразно решение.
Неоснователно е твърдението на касатора, че
същият не е запознат със записа, тъй като същият е участвал във
възпроизвеждането му в съдебно заседание на 27.09.2019 година.
Предвид горепосоченото съдът намира жалбата
за неоснователна и следва решението да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за
присъждане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение е основателно и на
основание чл.
63, ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН (ДВ- бр. 94/29.11.2019 г.) в полза на ответник
по касационна жалба следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН и във връзка с чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение №97 от 19.02.2020 г., постановено по а.н.д. №
738/2019 год. на Районен съд – Плевен.
Осъжда П.Д.П., ЕГН: **********,***
да заплати на ОД на МВР Плевен, , ул. „Сан Стефано“ № 3 разноски в размер на
100 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните
и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/