№ 19
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена К. Недева
Георги Йовчев
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Продерма“ ЕООД, чрез управителя З П., против
решение № 479 от 16.11.2020 г., постановено по т. д. № 994/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Я. З. П. сумата
от 96 135 лв., представляваща наследствената му част от дружествения дял на
наследодателката му В И П.а, починала на 20.10.2018 г., от капитала на дружеството,
на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, както и сумата от 7 715.50 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в
противоречие на материалния закон. Сочи, че по делото е приложена като
доказателство разписка, удостоверяваща извършено от него плащане в размер на 1 000
лв. на ищеца, което представлява плащане по първоначално предявения частичен иск.
В тази връзка навежда доводи, че е налице предлагане на изпълнение по смисъла на чл.
95, ал. 1 от ЗЗД, като отказът за получаването води до забава на кредитора. Моли за
отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
1
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Я. З. П., чрез адв. М
Ц, в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият
намира за доказан факта, че е наследник на починалия съдружник В И П.а, която
притежавала 51 % от капитала на ответното дружество. Счита за установен и размера
на дружествения дял на наследодателката му, възлизащ на 198 158.17 лв. съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата в първонстанционното производство
ССчЕ. Наведените оплаквания на въззивника за заплащане на сумата от 1 000 лв.
намира за неоснователни, като излага подробни доводи за това. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивниата жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В проведеното съдебно заседание на 13.04.2021 г., въззивникът не се явява и не
се представлява. Подадена е молба от неговия процесуален представител адв. А.К.,
съгласно която поддържа изложените във въззивната жалба доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, и прави бланкетно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за един адвокат на насрещната страна.
В откритото съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от
адв. М.Г. и адв. М Ц. Процесуалните представители оспорват въззивната жалба, като
поддържат подадения отговор. Заявяват, че въззиваемият желае да му бъде платена
сумата, предмет на предявената искова претенция, чрез пощенски запис,
уведомлението за който да бъде изпратено на посочения за кореспонденция адрес на
адвокатката кантора. Представят списък по чл. 80 от ГПК, като претендират
възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
правилността на решението съдът е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, но
със служебна преценка спазване на императивни материалноправни разпоредби на
закона. В този смисъл постановеното от първостепенния съд решение е валидно и
допустимо.
2
Съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания, на съдебен контрол
пред настоящата инстанция подлежи единствено преценката за размера на иска
съгласно въведените от въззивника аргументи за изчисляване равностойността на дела
по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, а така също и за извършено частично плащане.
Страните не спорят относно наследственото правоприемство между починалия
съдружник В И П.а и ищеца Я. З. П., съответно притежаваните от съдружника 51 дяла
от капитала на „Продерма” ЕООД, целият в размер на 200 000 лв, разпределен на 100
дяла. Не се спори също, че съобразно нормата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ членството на
съдружника В И П.а в дружеството е прекратено, поради смъртта на 20.10.2018 г.
Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за наследници, се
установява, че В И П.а е наследена от двама законни наследници – дъщеря С М М и
сина ѝ Я. З. П. – ищец в производството.
От заключението на ССчЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда, се
установява, че съгласно изготвен счетоводен баланс към 31.10.18 г., размерът на
активите възлиза на 665 980.14 лв., а задълженията са в размер на 277 381.77 лв., като
съответно стойността на капитала без преоценъчен резерв е в размер на 388 598.37 лв.
Според така определения размер на чистия актив, експертът сочи, че размерът на
дружествения дял на наследодателя на ищеца възлиза на 198 185.17 лв. Съгласно
заключението счетоводството на „Продерма” ЕООД е водено редовно.
Съобразно наследствената квота на ищеца, то същият притежава половината от
равностойността на наследения дружествен дял на В П.а от капитала на „Продерма”
ООД.
Първоначално ищецът е предявил частичен иск за сумата от 1 000 лв. от общо
дължими 96 135 лв., за което е образувано гр. д. № 5415/2019 г. по описа на
Варненския районен съд. След изменение в размера на предявения иск до пълния му
размер от 96 135 лв., производството пред районния съд е прекратено с протоколно
определение от 28.07.2020 г. и е изпратено на родово компетентния окръжен съд,
където е образувано т. д. № 994/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
С депозирания отговор на исковата молба пред районния съд е представено
писмено доказателство във връзка с твърдяното от ответника изплащане на сумата от 1
000 лв., което представлява разписка за приемане на паричен превод от Български
пощи ЕАД, от 13.05.2019 г. с посочено основание –плащане на иск по г. д. № 5415/2019
г. ВРС. В открито съдебно заседание на 16.06.2020 г., разписката е била оспорена от
насрещната страна, чрез адв. Г. с възражение, че такъв пощенски запис не е достигал
изобщо до знанието на ищеца и не е получаван от него.
3
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран посредством иск с правно основание чл. 125 от ТЗ за
заплащане на половината от равностойността на дела на починалия съдружник В И П.а
при прекратяване на членственото правоотношение с „Продерма“ ООД, поради
настъпване на нейната смърт на 20.10.2018 г., дължима на ищеца Я. З. П. като неин
законен наследник От доказателствения материал се установява, че наследодателят на
ищеца е бил съдружник в ответното дружество.
В императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че
имуществните последици при прекратяване участието на съдружник се уреждат въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който то е настъпило /така
решение № 224/10.09.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от
10.07.2012 г., по т. д. № 781/2011 г. на ВКС, ІІ ТО/. Имуществената последица по чл.
125, ал. 3 от ТЗ е правото на съдружника да иска паричната равностойност на
дружествените си дялове, а предпоставка за уважаване на иска е да е прекратено
членството на съдружника, обезщетението да не е изплатено от дружеството, като
изчислението на равностойността на дружествения дял се извършва, въз основа на т.
нар. чист актив /разлика между активи и пасиви без собствен капитал, в т. ч. резерви и
финансов резултат/ – Решение № 224/10.09.10 г. по т. д. № 765/08 г. на II т. о., решение
№ 100 от 07.02.2013 г., по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І ТО. Безспорно в настоящия
случай, посочените предпоставки са налице. Членственото правоотношение е
прекратено на основание чл. 125, т. 1 от ТЗ, поради смъртта на съдружника В П.а на
20.10.2018 г., съобразно което имуществените последици от прекратяването се уреждат
съгласно счетоводен баланс /междинен/ към края на месец октомври 2018 г.
С оглед наведените оплаквания във въззивната жалба относно начина на
определяне равностойността на дела на съдружника, не са направени конкретни
възражения срещу методиката, обективирана и в заключението на вещото лице по
ССчЕ. Експертизата не е оспорена, нито са поставени допълнителни въпроси на
вещото лице. Следователно въпросът относно начина на изчисляване на
равностойността на дружествения дял, не е спорен в настоящия случай.
Съгласно непротиворечивата практика на касационната инстанция,
обективирана в решение № 64 от 09.06.2009 г., по т. д. № 504/2008 г. на ІІ ТО; решение
№ 100 от 07.02.2013 г., по т. д. 665/2011 г. на І ТО; решение № 466 от 30.06.2008 г., по
т. д. № 112/2008 г. на ІІ ТО, за да се определи стойността на дяловете на прекратилия
участието си съдружник, следва от актива по счетоводния баланс включващ
стойността на дълготрайните материални активи на дружеството /напр. земя, сгради/,
4
други нематериални активи и краткотрайни материални активи, да се извади тази част
от пасива, която формира задълженията на дружеството /без собствения капитал/. При
съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, т.
е. собственият капитал е положителна величина, се получава условно наречен чист
актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на
дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си
съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и
определената стойност на един дружествен дял.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за частично
погасяване на задължението чрез приобщения към доказателствата по делото
пощенски запис за сумата от 1 000 лв. Това твърдение е оспорено пред
първоинстанциониия съд. Ответното дружество не е ангажирало доказателства за
установяване извършеното реално плащане на сумата като част от настоящата
претенция, т. е. постъпването при кредитора. Представеното доказателство – издаден
бон от Български пощи ЕАД, София, не е годно да удостовери плащането извършено
на въззиваемия. Твърдението във връзка с представеното доказателство за изпращане
на пощенски запис всъщност не е такова по съществото си за постъпване на сумата в
патримониума на кредитора. Нормата на чл. 68 от ЗЗД гласи, че носимото парично
задължение /каквото е процесното/ следва да бъде изпълнено в местожителството на
кредитора, за което същият да бъде уведомен. Отделно от горното, кредиторът не е
длъжен да приеме частично изпълнение, поради което не е налице хипотеза по чл. 95
от ЗЗД и възражението в тази насока е неоснователно. Не се установява също така от
представените по делото доказателства наличието на хипотеза по чл. 97, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД. Съдът е указал надлежно доказателствената тежест на
страните в производството и не са направени други доказателствени искания. Поради
това, плащането на част от претенцията, респективно кредиторова забава /ирелевантна
за основателността на настоящия иск/, не са установени по делото.
Съгласно ССчЕ размерът на дружествения дял на наследодателя възлиза на
198 185.17 лв. Следователно дължимата на ищеца част съобразно наследствената му
квота е в размер на 99 092.58 лв. С оглед гореизложеното не е налице основание за
редуциране на дължимата на наследника сума по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и искът се явява
основателен до предявения размер от 96 135 лв.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на
Варненския окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора разноски на страните следва да се присъдят в тежест
на въззивното дружество. Въззивникът следва да заплати на адв. М.Г. - ВАК, ЕГН:
********** сумата в размер на 3 414 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
5
за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА и изчислена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 479 от 16.11.2020 г. на Варненския окръжен съд,
постановено по т. д. № 994/2020 г.
OСЪЖДА „Продерма“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 196, офис 4-5, да заплати на М Г И - САК,
ЕГН: **********, процесуален представител на Я. З. П., ЕГН: **********, гр. София,
ул. „Чавдар Мутафов” № 30, ет. 5, ап. 1, сумата в размер на 3 414 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6