№ 6760
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110174627 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Й. А. П. срещу Б. П. К..
Ищецът твърди, че въз основа на договор за покупко-продажба от 13.05.2019г.,
сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите, е собственик на
т. а. „Мерцедес Спринтер 412Д“ с рег. № *********. Посочва, че по-късно същата
година сключил предварителен договор в устна форма с Р. Ч., по силата на който се
задължили да сключат окончателен такъв за прехвърляне собствеността върху МПС на
Ч. за сумата от 12 000лв., като двамата се уговорили до сключване на окончателния
договор Ч. да упражнява фактическа власт върху вещта. Изтъква, че според чл. 19, ал.
1 ЗЗД за сключване на предварителния договор е била необходима писмена форма за
действителност, поради което сключеният в устна форма се явява нищожен и устната
договореност не е породила целените правни последици. Тъй като Ч. отлагал
сключването на договор за продажба на МПС, постигнал съгласие с ищеца да му
предостави за временно ползване до сключване на договора л. а. „Фолксваген Фаетон“
с рег. № ************, който бил собственост на трето лице, който впоследствие бил
върнат. Ищецът отправил искане до Ч. за връщане на товарния автомобил, но
установил, че същият бил предоставен от Ч. на ответника К. без да е налице съгласие
от негова страна за това. Счита, че ответникът упражнява фактическа власт върху
автомобила без да има основание за това, тъй като Чолаков не е имал правото да му я
предава. Към настоящия момент ответникът упражнявал фактическа власт върху
автомобила въз основа на протокол за предоставяне на вещи на отговорно пазене от
23.03.2021г., подписан от разследващ полицай от 08 РУ – СДВР, който е част от
материалите по ДП № 15053/2020г., пр. пр. № 12983/2020г. на СРП, образувано по
сигнал на ищеца за обсебване на вещта. Досъдебното производство било прекратено с
постановление от 20.12.2023г. на СРП, потвърдено с определение от 23.04.2024г. на
СРС. Счита, че за да получи фактическата власт върху автомобила, който да бъде
освободен като веществено доказателство, има правен интерес да установи правото си
на собственост по съдебен ред.
С оглед изложеното, моли да бъде поставено решение, с което да бъде признат за
собственик на посочения автомобил.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че въз основа на договор за покупко-продажба от 13.05.2019г. ищецът е
придобил собствеността върху автомобила, както и че по-късно през годината
постигнали съгласие с Р. Ч. за сключване на окончателен договор за прехвърляне на
автомобила, като фактическата власт била предадена. Счита, че Ч. разполагал с
възможността да ползва вещта и да се разпорежда с нея. Ответникът пожелал да
закупи автомобила, като при разговор с Ч. същият се представил за негов собственик.
Ответникът и Ч. постигнали устна договореност да му бъде прехвърлен автомобила
срещу друг т. а. „Фолскваген ЕлТе“ и доплащане от страна на ответника на 3000лв.,
като едва след фактическото извършване на тези действия Ч. казал, че не е собственик
на автомобила и ще се свърже с ищеца за съдействие по прехвърлянето. Счита, че
ищецът е знаел за извършените от Ч. действия и упражняваното от него владение е
добросъвестно, като била доплатена и цената. Посочва, че ищецът и другите лица са
действали недобросъвестно и следвало да сключат договора по предвидения ред.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е за разглеждане установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск е
да докаже правното основание, въз основа на което твърди, че е собственик на
автомобила.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
с договор за покупко-продажба от 13.05.2019г. /л. 5/ ищецът Й. А. П. е закупил от
„Еми-транс-2013“ ЕООД товарен автомобил „Мерцедес 412 Д Спринтер“ с рама №
****************** с рег. № *********. Договорът е с нотариално удостоверяване на
подписите на страните, както изисква чл. 144, ал. 1 ЗДвП. На 29.05.2019г. е издадено
свидетелство за регистрация на МПС част I на името на ищеца за процесното МПС /л.
6/. От това следва, че въз основа на посочения договор за покупко-продажба в
изискуемата форма, ищецът е станал собственик на процесния товарен автомобил и се
легитимира като такъв, а този факт не се и оспорва от ответника.
В настоящото производство от страна на ответника не се противопоставят
възражения, които да изключват правото на собственост на ищеца. Не се твърди от
негова страна наличието на годен придобивен способ, с който същият да е придобил
правото на собственост. Наличието на обещания от страна на трети лица за
прехвърляне собствеността са ирелевантни за настоящото производство, доколкото по
никакъв начин не изключват правото на собственост на ищеца. Ответникът разполага с
други способи за защита, включително с предявяване на претенции за обезщетение
спрямо всяко лице, от чието поведение се е почувствал измамен или ощетен.
Доколкото обаче в настоящото производство не се твърди и доказва наличието на
противопоставимо на ищеца право върху процесното МПС, предявеният
установителен иск се явява основателен и ищецът следва да бъде признат за
собственик на автомобила в отношенията му с ответника.
По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 657,48лв. за държавна такса и 1500лв. за
платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава с
правна и фактическа сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание,
2
което е минимума по ГПК. Ето защо, при преценка на тези обстоятелства, както и на
материалния интерес, броя и вида на предявените искове, обема и характера на
събраните доказателства и разясненията, дадени в дадени в Решение от 25.01.2024г. по
дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, същото следва да бъде намалено на 1000лв., като
общо на ищеца се присъдят разноски от 1657,48лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. А. П., ЕГН: **********,
с адрес: ********************************, срещу Б. П. К., ЕГН: **********, с
адрес: *********************************************, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик въз основа на договор за покупко-продажба от
13.05.2019г. с нотариално удостоверени подписи на товарен автомобил „Мерцедес 412
Д Спринтер“ с рама № ****************** с рег. № *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. П. К., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, да заплати на Й. А. П., ЕГН:
**********, с адрес: ********************************, сумата от 1657,48лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3