№ 1527
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100512233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Л. Х. срещу решение №
2435/13.02.2024г., постановено по гр. д. № 39144/2022г. на СРС, 30 с-в.
С обжалваното решение Л. Л. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж.к. **** е осъден да заплати на В. Л. Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. А. Д. – САК, на осн. чл. 55,
ал.1, т.1 от ЗЗД, сума в размер на 2460 лв., като дадена без основание и
представляваща преведена на 20.07.2017г. сума по банкова сметка, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2022г. до
окончателното изплащане.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
1
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
според която разпоредба , който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС
посоченият фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на
нещо при начална липса на основание и е изпълнима, когато при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Съгласно константната съдебна практика
по въпроса, в тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно
даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в
имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и
главно наличието на валидно правно основание, съществувало към момента на
разместване на имуществените блага, тоест основание да задържи сумата.
В производството пред СРС са представени месечно извлечение по
разплащателна сметка към 31.07.2017г., с титуляр В. Л. Б., открита в Банка
ДСК ЕАД и справка за извършени операции по тази разплащателна сметка за
времето от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. От същите се установява, че на
20.07.2017г. ищецът е захранил сметка на ответника Л. Х. със сума в размер на
2
3900 лв. видно от представените справки през месеците март, април, юли,
септември, октомври, ноември и декември на 2018г. и през месеците от януари
до май на 2019г. ответникът Л. Х. е захранвал сметката на В. Б. в Банка ДСК
през всеки от посочените месеци със сума в размер на 120 лв. Общият размер
на преводите е 1440 лв.
Ето защо, по делото е безспорно установено, че ищецът в настоящото
производство е превел посочената сума пари по банковата сметка на
ответника.
От своя страна ответникът не доказа наличието на основание за
получаване на сумата. По делото не са събрани доказателства, от които да е
видно, че е налице правно основание, на което В. Б. е превел на Л. Х.
разликата между внесените на 20.07.2017г. 3900 лв. и върнатите 1440 лв.
За първи път с въззивната жалба се навеждат твърдения, че сумата му е
била предадена с цел захранване на фирмена сметка на дружеството „Би Си
Шоп“ ООД, в което заедно с ищеца са били съдружници, поради което това
възражение на въззивника е преклудирано.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в производството
пред СРС жалбоподателят е твърдял, че е върнал на ищеца цялата сума,
предмет на исковата молба. В тази връзка обаче не са ангажирани никакви
доказателства. Такива не се представят и с въззивната жалба.
Неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, довели до лишаването на жалбоподателя от
възможност да представи съответните доказателства, поради невъзможността
му да се яви в съдебно заседание във връзка с възникнало заболяване.
Откритото съдебно заседание е проведено на 14.11.2023г., като в това съдебно
заседание е приключено съдебното дирене и делото е обявено за решаване.
Молбата на ответника за отлагане на делото е подадена в деня на съдебното
заседание, но след часа, за който е бил насрочен делото, респективно
проведено заседанието. Видно от куриерската разписка, същата е била
предадена на куриер на 14.11.2023г. в 17.55ч., а делото е било насрочено за
същата дата, но от 15.15ч. Ето защо, правилно СРС е преценил, че не са
налице основания за отмяна на хода на делото и не е допуснал твърдяното във
въззивната жалба процесуално нарушение.
Нещо повече, с въззивната жалба не са представени доказателства,
3
„оборващи твърденията в исковата молба“, от каквато възможност
жалбоподателят твърди да е бил лишен от първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба е направено искане за допускане на свидетел, без
да се посочи за установяване на какви обстоятелства желае да бъдат допуснат
същият, като въззивният съд е дал изрични указания на жалбоподателя в тази
връзка, които не са били изпълнени, поради което и искането е оставено без
уважение.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции,
решението следва да се потвърди изцяло.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2435/13.02.2024г., постановено по
гр. д. № 39144/2022г. на СРС, 30 с-в, с което Л. Л. Х., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** е осъден да заплати на В. Л. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. А. Д. – САС, на
основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД, сума в размер на 2460 лв., като дадена без
основание и представляваща преведена на 20.07.2017г. сума по банкова
сметка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 20.07.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л. Л. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. **** да заплати на В. Л. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 273 ГПК във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
600 лв., представляваща направените разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5