Р Е Ш Е Н И
Е
№ 669
гр. Велико
Търново, 15.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември
през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Буюклиев
при участието на секретаря С.М. и
прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното от председателя адм. дело №53 по описа
за 2013 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят „ВТПГ -
Матенпром” ЕООД – гр.Павликени, обжалва ревизионен акт №04001001375/09.09.2010
г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 28/14.01.2011 г. на директора на дирекция ”ОУИ”
– Велико Търново при ЦУ на НАП (понастоящем тази дирекция се именова
„данъчно-осигурителна практика”).
Спорът се разглежда
пред настоящата инстанция за втори път. С решение №130/27.03.2012 г. АСВТ е
отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника по делото
разноски от 101 348 лв. С решение №732/16.01.2013
г., постановено по АД №5720/2012 г. ВАС, първо отделение, е отменил посоченото
решение, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. ВАС е
посочил, че по отношение на доставките, попадащи под режима на ЗДДС (отм.)
следва да се провери действителното извършване на доставките, като се дезавуира
неначисляването на данъка от доставчиците с оглед практиката и на тази
юрисдикция и на ЕСПЧ, а по отношение на доставките, попадащи под режима на ЗДДС
(в сила от 01.01.2007 г.) не следва да се преценява наличието на доставка с
оглед на неустановеност на предходни операции
(стоков
произход), а в контекста на конкретните операции доставчик – получател.
Посочено е, и че следва доставките на доставчика „Метал импорт” ЕООД да се
разгледат през призматта на твърдението, че представляват тристранни операции
по чл.15 от ЗДДС. ВАС не е указал от кое процесуално действие следва да отпочне
новото производство (чл.226, ал.1 от АПК), но от съдържанието на решението е
видно, че на практика следва всички доказателства да бъдат наново преценени и
обсъдени.
Жалбоподателят оспорва РА в частта му, потвърдена от ответника, с която е установен данък за внасяне по ЗДДС в размер на 3564480,29 лева и начислени лихви в размер на 1031247,64 лева и установен допълнително корпоративен данък в размер на 334986,39 лева и лихви 114210,83 лева. В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила, при противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Като съществени нарушения на административно-производствените правила се сочи, че част от процедурните действия по събиране на доказателства и извършване на насрещни проверки са били извършвани извън действителното протичане на ревизията, без да се сочат конкретно такива действия, че съставителят на ревизионният акт е бил еднократно упълномощен, без да се извършвани действия по възобновяване на пълномощията му след спиране и възобновяване на ревизията, че не са съставяне протоколи и не е посочена точната дата на присъединяване на всяко едно от писмените доказателства към ревизионната преписка, също без да се сочат конкретни факти. Важно процесуално нарушение според жалбоподателя е и че мотивите в решението на директора на ДОУИ град Велико Търново са изложени доводи различни от тези в РА. Във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит жалбоподателят намира, че констатациите в РА са постановени в нарушение на закона, и че не може само въз основа на ненамирането на доставчик на адреса да се отказва правото на приспадане на данъчен кредит. Позовава се на РА на доставчици, при които са признати сделките и правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е водил редовно счетоводство и разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е неприложима. В представената по делото писмена защита на единия от процесуалните му представители адв.Д. и адв.П. се развиват подробни съображения за незаконосъобразността на ревизионния акт, като се реферира към практиката на ВАС и на СЕС. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът - директорът
на дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си заема позиция за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с ревизионния
акт. Моли съда да му се присъди юрисконсултско възнаграждение от 101 348,
50 лв.
Конституираният по
делото прокурор заключава, че жалбата е неоснователна.
Съдът преценява жалбата
като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва
да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок по смисъла на чл.
156, ал. 1 от ДОПК. Възраженията на ответника за недопустимост на жалбата
поради факта на настъпването на смъртта на едноличния собственик на капитала и
управител на жалбоподателя съдът е посочил в мотивите към разпореждането си, с
което е насрочено делото, като понастоящем е неуместно да ги преповтаря. За
пълнота обаче следва да се посочи, че Видно от данните в ТР (който е общодостъпен
впрочем), в момента дружеството е в ликвидация, като е назначен за ликвидатор Г.З.С.,
при което няма заличаване от търговския регистър на правния субект. От друга
страна, действително в последното по делото заседание, проведено на 16.12.2013
г. процесуалните представители на дружеството не са притежавали представителна
власт, тъй като видно от решение №155/29.10.2013 г. на ВТОС, дружеството е
прекратено, като това обстоятелство е вписано на 05.12.2013 г. в ТР, при което
е налице хипотезата на чл.41, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.157, ал.1 от ТЗ. Това обаче
не прави жалбата недопустима при предявяването и пред съда, тъй като, както се
посочи, понастоящем дружеството не е заличено.
От друга страна,
жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко
го засяга неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред
от ответника, каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и то в оспорената
пред съда част.
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 800839/15.12.2008 година, издадена от Ц.М.Г.,
началник отдел „Контрол” при ТД на НАП Велико Търново е възложено извършването
на ревизия на жалбоподателя за определяне на данъчните му задължения за данък
върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.01.2005 година до 31.10.2008
година и за корпоративен данък за периода 01.01.2005- 31.12.2007 година. Със
ЗВР № 900207/06.04.2009 година е продължен срокът за завършване на ревизията, а
със ЗВР № 900411/14.07.2009 година същата е възобновена след спиране със
Заповед № 31/10.04.2009 година. Заповедите са издадени във формата по чл. 113
ал. 1 ДОПК и са връчени на ревизираното лице, съобразно чл. 113 ал. 2 от ДОПК.
За доказване компетентността на органа, възложил ревизията е представена
Заповед № 124/21.11.2007 година, № 4/04.01.2010 година на териториалния
директор на ТД на НАП град Велико Търново, с която на издалите горепосочените
заповеди е възложено издаването на такива. Представени са и Заповед №
323/03.04.2009 година, № 1147/08.10.2009 година, № 87.4/17.06.2010 година и №
52.4/27.05.2010 година за отпуски и болнични. Предвид на това съдът приема, че
процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите.
В
срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад (РД) №
1001375/23.06.2010 година от органите по приходите, определени в ЗВР, който
съдържа реквизитите по чл. 117 ал. 2 от ДОПК. В РД е прието, че следва да се
откаже право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65 ал. 5 от ЗДДС
(отм.), във връзка с чл. 64 ал. 1 т. 6 и чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС (отм.) и на
основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от същия
закон. РД е връчен на жалбоподателя на 16.07.2010 година, съобразно чл. 117 ал.
4 от ДОПК, като в срока по чл. 117 ал. 5 от ДОПК същия е депозирал възражение.
Със
Заповед № К 1001375 - 1/26.08.2010 година, Х.Х.Н. е определена за компетентен
орган по приходите за издаването на РА, която заемайки длъжност „инспектор по
приходите” има качеството на орган, който може да издаде ревизионен акт по
смисъла на чл. 118 ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 4 от ЗНАП. В
срока по чл. 119 ал. 3 ДОПК е издаден обжалвания ревизионен акт №
04001001375/09.09.2010 година. В него са възприети изцяло констатациите на
ревизиращите органи от ревизионния доклад. Ревизионният акт е връчен на
жалбоподателя на 24.09.2010 година, и в срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК е
постъпила жалба с вх. № 36590/08.10.2010 година на ТД на НАП град Велико
Търново. В срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция „ОУИ” град
Велико Търново при ЦУ на НАП е постановил Решение № 28/14.01.2011 година, с
което е потвърдил ревизионният акт.
В светлината на изложеното дотук, съдът
приема, че ревизионния акт, издаден в съответствие с предложението, посочено от
ревизиращия екип в неговия доклад, има необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Издателят му е бил натоварен за това със заповед №
К 1001375 - 1/26.08.2010 г.
от съответния компетентен орган.
Няма основания да се приеме, че
ревизионният акт е нищожен (невалиден) с оглед на особено съществени процесуални
нарушения, допуснати в производството по издаването му или с оглед на липсата
на компетентност за издаването му от органа, който го е подписал в качеството
му на издател. Както вече се изложи, този орган е бил натоварен за това със
съответната заповед, която от своя страна е била издадена от органа, който е
имал компетентността да възлага такива производства – чл. 112, ал. 2, т. 1 и
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В контекста на изложеното по-горе следва
да се спомене, че преценката на доказателствата и превратното им преценяване от
страна на ревизорите не може да се счита за съществено нарушаване на правата на
субекта при ревизията – пред настоящата инстанция той разполага с достатъчни
процесуални способи за установяване на достоверната фактическа матрица, релевантна
за спора.
С ревизионния акт, както се посочи, е
установен данък за внасяне по ЗДДС в размер на 3564480,29 лева и
начислени лихви в размер на 1031247,64 лева и установен допълнително
корпоративен данък в размер на 334986,39 лева и лихви 114210,83 лева. Този
резултат е установен, след като ревизорите не са признали право на данъчен
кредит по ЗДДС (отм.), респ. по ЗДДС в обща размер от 3 556 696 лв.
по доставки на 11 доставчици, и в частта по ЗКПО (отм.) и ЗКПО за 2006, респ.
2007 г. е увеличен декларирания от ДЗЛ ФР за тези две години с основите по
фактурите, издадени от тези доставчици, като е посочено в решението на
ответника, че според счетоводните записвания „преобладаващата” част от
получените материали би следвало да са изписани на разход в същата година или
като вложени в продукция, или като продадени материали.
По съществото на спора:
Установява се от ревизионния акт, че
според ревизорите за всички данъчни периоди по ЗДДС (отм.) и ЗДДС и за
данъчните периоди по ЗКПО (отм.) и ЗКПО основите за облагане с данъци са
определени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, понеже били налице основанията по
чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. В съответните места в РД, РА, а и от решението
на ответника обаче не е обсъдено нито едно счетоводно доказателство, нито едно счетоводно
записване, нито един счетоводен регистър и нито един данъчен регистър и няма
нито един аргумент за това какви факти, записвания, контировки и прочие обосновават
невъзможността да се определи основата за облагане въз основа на многобройните
представени от ДЗЛ счетоводни документи и регистри (аналитични, хронологични,
синтетични). В РА и РД просто е посочено, че е налице основанието по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК, което посочване е счетено за самодостатъчно да се приеме, че
следва ревизията да определя основите за облагане по аналог. Същото е
положението и с второто посочено от ревизорите основание – данни за укрити
приходи. Няма нито една констатация за това кои са тези укрити приходи, от
какви операции произтичат, как се установява, че са налице и кои именно данни
установяват този извод. Видно от мотивите на ревизиращите, изразени както в РД,
така и в РА на практика основите за облагане с косвени данъци са определени,
като данъчните резултати за съответните периоди са преобразувани с оглед отказ
да се признае приспаднатия косвен данък, като са посочени материално правни
основания за него. Не по-различно е положението и с определянето на основите за
КД за двете процесни години. В РД е посочено просто (стр.222, четвърти абзац),
че „при извършената ревизия се установи, че взетите счетоводни операции и
отражението им счетоводните регистри не дават обективна информация за
осъществяваната фирмена дейност”. Кои са тези записвания, какво установяват те,
кои сметки касаят, кой счетоводен стандарт е нарушен, в какво се състои
неправилността на счетоводното записване, какви грешки при взетите контировки
са допуснати и как те изкривяват ФР изобщо не е коментирано, като и тук
простата констатация е счетена за самодостатъчна, за да обоснове процесуалното
основание за преминаване на определянето на основите за облагане с преки данъци
по аналог. На практика е посочено, че ФР се променя, чрез дисквалификацията на текущите
разходи, за които ДЗЛ не е представило оригиналните фактури на твърдените си
доставчици. Съвсем фрапиращо, администрацията е посочила същите основания по
чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за определяне на основите за облагане за 2007
г. с КД, като е ползвала счетоводните регистри на дружеството за да определи
количествата на продадената продукция, съпоставена с наличната от предходната
година и получена и от процесните доставчици за текущата година, като въпреки
наличието на аналитичност на получената стока по функционален признак
(номенклатура на партидите параметри по калибровка и по вид), е прието, че нямало
отчетност, която да определи стоковия поток съобразно доставчиците. При това
съждението не е подкрепено с мотив, кой именно счетоводен стандарт е нарушен с така
водената отчетност и в какво именно се състои нарушението. За по - голямо
улеснение (на ревизорите), на практика и в този случай са игнорирани разходите
по повод на доставките, по които е отречено правото на приспадане на данъчен
кредит. При първоначалното разглеждане на делото впрочем, е изслушано
заключение на ВЛ по допусната от съда ССчЕ. Тя е оспорена бланкетно от
ответника, като конкретни оплаквания за нарушения, допуснати от ВЛ при
формиране на неговите изводи не са налице. Това налага изводите и да се
съобразят от съда. Според ВЛ, в офиса на жалбоподателя са му предоставени множество счетоводни документи и
регистри, описани подробно в заключението. Съобразявайки тяхното съдържание и
съпоставяйки ги с представените от ДЗЛ счетоводни документи, ВЛ е посочило, че
дружеството е водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с правилата и принципите
на ЗСч, съответните счетоводни стандарти и утвърдения сметкоплан. Според ВЛ са
извършени хронологични регистрации и систематизации на счетоводните документи,
а сметките и регистрите са приключени в края на отчетните периоди. С оглед на
посоченото, и предвид на липсата на конкретни аргументи, които да обосновават
наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, настоящият състав
намира, че незаконосъобразно е посочено в процесния акт, че за всички периоди и
за всички данъци основите ще бъдат определени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Всъщност, те не са определени по този ред, а съобразно материалния закон
(изключение прави само КД, за който не са посочени материалноправни основания
за преобразуването му, а са изброени неотносими към фактическите изводи на
ревизията обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК). С оглед на посоченото,
настоящата инстанция счита, че констатациите в ревизионния акт не се ползват с
презумптивната доказателствена сила по чл.124, ал.2 от ДОПК. Разбира се, това
не го прави непременно незаконосъобразен, като данъчните резултати следва
просто да се съобразят с установената на база на събраните по делото
доказателства обстановка и с оглед на действащите за съответните данъчни
периоди материално-правни норми.
В
частта по ЗДДС (отм.):
С
процесния ревизионен акт за данъчни периоди м. 03 и 04.2006 година е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по 18 фактури, издадени от „Павелекс
Трейд” ЕООД, за данъчни периоди м.04 и 05.2006 година по 9 фактури, издадени от
„Асеновец” ЕООД, за данъчни периоди 05 и 06.2006 година по 34 фактури, издадени
от „Ник 91” ЕООД, за данъчен период м.08.2006 година по 17 фактури, издадени от
„З. 2006” ЕООД, за данъчен период м.09.2006 година по 6 фактури, издадени от „М.”
ЕООД и за данъчен период м.10.2006 година по 11 фактури, издадени от „Поли 02”
ЕООД. В резултат на събраните в хода на ревизията доказателства органът по
приходите е установил идентична обстановка за посочените доставчици, а именно -
на адресите за кореспонденция на същите не са открити представляващи ги лица и
Исканията за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
(ИПДПОЗЛ) са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК.
Както е
посочил ВАС, в тези случаи без значение е начисляването на ДДС, с оглед практиката
на ЕСПЧ и при съобразяването на обстоятелството, че решенията на тази
юрисдикция имат прецедентен и тълкувателен характер.
Въпреки този
извод, настоящата инстанция не намира основание за корекция на РА в тази му
процесна част. В хода на ревизията нито един от посочените по-горе доставчици
не е представил нито едно релевантно доказателство към спорните доставки, както
и обяснения за механизма им, за това отчетени ли са сделките от него и прочие.
Ревизиращите са посочили в ревизионния акт две основания, за да отрекат
приспаданията по вписания във фактурите на тези доставчици ДДС, а именно:
чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.) и чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.). Съгласно
първата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на
доставката или вносителя е налице, когато получателят притежава данъчна фактура
или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или
митническа декларация. Във всички процесни случаи, в хода на ревизията ДЗЛ не е
представило оригинални екземпляри на издадените му от доставчиците фактури. Съгласно
чл.88, ал.3 от ППЗДДС (отм., в сила за процесните периоди) оригиналът на
данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката. Регистрираното
лице има право да приспада данъчен кредит за доставки, за които притежава
оригинала на данъчната фактура, с изключение на случаите по ал. 4. Според
текста на ал.4 ( в приложимите му редакции) от тази разпоредба, при изгубване,
унищожаване или кражба на оригинала на данъчен документ регистрираното лице
може да упражни своето право на данъчен кредит, като уведоми за това
териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и осигури фотокопие
от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат,
което да съхранява в счетоводството си, респ. при изгубване, унищожаване или
кражба на оригинала на данъчен документ регистрираното лице може да упражни
своето право на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от
екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което
да съхранява в счетоводството си. В процесните случаи няма данни, нито пред
съда се установява загубване, унищожаване или кражба на съответните данъчни
документи, издадени от доставчиците, нито има твърдения в тази насока.
Посоченото е достатъчно, за да обоснове законосъобразността на ревизионния акт
в тази му процесна част.
Извън
горното, съдът намира, че е налице и второто сочено
от ответника основание по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.). Според тази
разпоредба, органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен
кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато
установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните
обстоятелства: доставчикът не е представил доказателства от значение за
определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите
срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната
отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по
които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил
уведомен по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Неприложимостта и се обуславя единствено от разписаното
в разпоредбата на чл.68, ал.8 от ЗДДС (отм.). В процесните случаи не са
ангажирани доказателства, че отчетения по процесните фактури ДДС е разчетен по
ДДС – сметките на доставчиците от една страна, а самите доставчици не са
представили никакви доказателства, които са от значение за определянето на
техните данъчни задължения, вкл. и за извършването на доставките, за
счетоводното им отчитане и за определяне на предходните операции, свързани с
преките доставки. Затова съдът приема, че и това основание е налице и правилно
е отречено правото на приспадане по изследваните фактури в общ размер от
84 284, 23 лв.
В частта по ЗДДС (в сила от
01.01.2007 г.).
В
тази част е отречено приспадането на входящо ДДС на основание чл.68, ал.1, т.1
и чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури на
доставчиците „Метал импорт” (в общ размер от 2 324 500, 38 лв..),
„Вали Транс” ЕООД (в общ размер от 308 916, 18 лв.), „ Метал Транс Инвест”
ЕООД (в общ размер от 428 227, 05 лв.), „Груп – В” ЕООД (в общ размер от
407 882, 72 лв.) и „СГС – Груп” ЕООД (в общ размер от 2885, 44 лв.).
За
всички издадени от тези доставчици фактури е прието, че са недостоверни и са израз
на фиктивно фактуриране. Пред скоби следва да се посочи, че от фактическа
страна администрацията е приела, че всички описани във фактурите вещи имат
родовоопределен характер и правото на собственост се прехвърля само и
единствено чрез предаването им, като от значение били фактите на реалното
съществуване на стоките, движението и транспортирането им, предаването и
приемането им от ДЗЛ. Според администрацията от съществено значение е и фактът
дали доставчиците са били собственици на стоките, при което е възможно и
прехвърлянето на собствеността им към ДЗЛ. Прието е в този аспект, че представените
в хода на ревизията от ДЗЛ и контрагентите му документи и обяснения нищо не
доказват.
Според
администрацията първият от изброените по-горе доставчици не е представил всички
изискани му документи, а и те не следвало да се съобразяват, тъй като не били
заверени. Освен това е посочено, че представените регистри не отговарят на
изискванията на чл.11 от ЗСч. Не са представени според администрацията
документи за разплащане, транспортни документи, доказателства за кадрова и
техническа обезпеченост, за товарене и разтоварване на стоките. ОВ показвали
според нея липса на активи на доставчика. Представените складови разписки и
протоколи са дезавуирани, тъй като няма име на лицето, предало стоката, а в
разписките пък не били посочени трите имена на предалия стоката. Извън това
като частни документи, според администрацията те не следвало да се ценят. С
оглед на твърдението, че стоката е придобита от общностен оператор (румънско
дружество), администрацията се е позовала на служебно според нея известното и
обстоятелство, че при извършен обмен на информация с компетентната румънска
администрация е установено от съответния формуляр SCAC,
че този оператор не функционира, управителят и не е открит, поради което не
може да потвърди извършените ВОД, няма служители на трудов договор, като
румънските инспектори са инициирали деактивацията на това дружество. При това е
изведен кардиналният извод, че няма ВОД към прекия доставчик, при което
последният не е разполагал със стоките, които да предаде на ДЗЛ.
Администрацията се е позовала и на влязъл в сила РА на този оператор,
посочвайки, че ревизията е проведена по реда на чл.122 от ДОПК. Извън това, с
оглед на наведеното твърдение за тристранни операции, администрацията е приела,
че не е налице хипотезата на чл.15 от ЗДДС, тъй като няма товарителници (ЧМР),
а в самото обяснение на доставчика е посочено, че в тях би следвало както
получател да е отразен той, а не ДЗЛ.
По
отношение на фактурите на „Вали транс” изводите на администрацията са идентични
и типизирани. Отново е посочено, че не следва да се ценят счетоводните регистри
на доставчика, че складовите разписки и протоколи са непълни и не следва да се
кредитират, че доставчика е обосновал стокова верига с ВОД, който не следва да се
признава поради служебни известни на администрацията обстоятелства, установени
при административен обмен на данни с румънската администрация. Посочено е, че
във формуляра SCAC румънските инспектори са приели, че
никой не представлява този оператор и вероятно фирмата е липсващ търговец, като
потвърждаване на получаването на стоките (проверката е касаела ВОД към
румънското дружество) не може да се потвърди.
Подобни
са констатациите на ревизиращите по отношение на доставките на „Метал Транс
Инвест” ЕООД. Не са кредитирани нито дадените обяснения, нито представените
счетоводни документи, нито представените протоколи и стокови разписки, нито
договора, нито посоченият произход на стоката. Идентично като по-горе
цитираните случаи е прието, че този доставчик не е могъл да разполага с
процесните стоки, тъй като протоколите по чл.117 от ЗДДС, по които е отчел ВОП,
са недостоверни поради обстоятелството, че румънският оператор (доставчик на
тези стоки) не е открит от румънската администрация по повод на административен
обмен на информация. Вметнато е, че на този доставчик е извършена ревизия по
реда на чл.122 от ДОПК.
Аналогични
и типизирани са изводите на администрацията по отношение на доставките на „Груп
– В” ЕООД. И В този случай е подчертано, че доставчикът е приложил част от
поисканите му документи, като те не установяват според администрацията факта на
доставката. Според администрацията неса представени протоколи, документи за
транспорт, доказателства за наличие на складова база. Приемо-предавателните
протоколи и складови разписки не са кредитирани с идентични на посочените
по-горе мотиви. Отново е прието, че е служебно известно на администрацията, че
предходният румънски доставчик не е осъществил ВОД към прекия доставчик, тъй
като по линията на административен обмен с румънската администрация е
установено чрез формуляра SCAC 2004, че не е намерен
управителя му и прочие. Не са кредитирани обясненията на доставчика, че става
въпрос за тристранна операция.
По
отношение на „СГС - Груп” ЕООД е посочено от администрацията, че този доставчик
никакви релевантни документи не представил при насрещната проверка.
При
първоначалното разглеждане на делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изводите на която следва да се съобразят от настоящата инстанция. Съобразявайки
приложените многобройни счетоводни регистри, главни книги, индивидуален
сметкоплан и други счетоводни документи и записвания при жалбоподателя, ВЛ е
посочило, че дружеството води редовно счетоводство, отговарящо на принципите на
ЗСч и на приложимите счетоводни стандарти, както и на индивидуалния сметкоплан.
Посочено е, че са заведени аналитични регистри за отчитане на синтетичните
сметки. Част от процесната стока е вложена по счетоводни данни в продукцията на
дружеството (арматурни заготовки), а част е продадена надолу по веригата. Взети
са коректни счетоводни записвания при осчетоводяването на фактурите, както и при влагането на стоката за
производството на продукцията. Според ВЛ за 2007 г. относителният дял на процесните
доставки към общия размер на всички доставки към ДЗЛ с идентични характеристики
е 70, 98 %, а за 2008 г. този дял е от 64, 53%. ВЛ е категорично, че при
жалбоподател е спазен основния принцип на съпоставимост между приходите и
разходите. Според ВЛ записванията в регистрите, предоставени при ревизията от
доставчиците, съвпадат хронологично със записванията на ДЗЛ по повод на
съответните стопански операции. Според изслушаната от настоящата инстанция
експертиза, на доставчиците са направени данъчни ревизии, повечето от които са
по реда на чл.122 от ДОПК. Няма корекции на начисления по фактурите ДДС от
страна на приходната администрация. ВЛ е констатирало, че всички доставки са
ефективно платени – чрез банково разплащане и чрез касово такова, като за
второто са налични касови бонове от ЕКАПФ.
Процесните доставки попадат под режима на общата система на ДДС, въведен
с Директива 2006/112/ЕО
НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност (Директивата). От гледна точка на националното
законодателство, те попадат под режима на ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.), който
би следвало да транспонира посочената Директива. Съгласно разпоредбата на
чл.14, §1 от Директивата „Доставка на стоки" означава прехвърлянето на
правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно разпоредбата
на чл. 62, §2 от Директивата ДДС става „изискуем", когато данъчният орган
придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от
лицето платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде
отложен. Съгласно разпоредбата на чл.63 от Директивата данъчното събитие настъпва и ДДС става
изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Съгласно разпоредбата на
чл.168 а) от Директивата доколкото стоките
и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено
лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да
приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е
задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение
на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде
извършена от друго данъчнозадължено лице. Тези норми са пренесени в националния
ЗДДС, като чл.6, ал.1 от него предвижда, че доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката, чл.25, ал.2 предвижда, че
данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена, чл.68, ал.2 сочи, че правото на приспадане
на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане
изискуем а според чл.69, ал.1, т.1 когато стоките и услугите се използват за
целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът -
регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Приспадането на ДДС ползва жалбоподателя, поради което в негова тежест е да
установи, че отговаря на изискванията на закона за пораждане и ползване на това
право, като при това обаче все пак следва да се съобразяват в материалноправно
и процесуалноправно отношение основните принципи на правна сигурност, на
пропорционалност и на ефективност. В процесните случаи основните спорни обстоятелства
са получаването на доставките на плоскостта на изискването на чл.6 от ЗДДС,
респ. на чл.14, §1 от Директивата, както и добросъвестността на получателя с
оглед на измама, респ. злоупотреба с косвения данък.
Както
впрочем правилно сочи ответника, главната
престация по сделките представлява ровоопределени вещи – арматурна стомана,
различни видове и калибровки, която стока е иманентно свързана и необходима за
икономическата дейност на жалбоподателя. Не е спорно, а и от съдържанието на
процесните фактури се установява, че те отговарят на изискванията на
националния закон – ЗДДС, както и на изискванията на Директивата.
За да се
признае приспадането, следва да е налице прехвърлянето на правото на
разпореждане като собственик с материалното имущество именно от посочения в
данъчния документ доставчик/ци. Извън това, наличието на ефективна операция не
всякога обуславя признаването на правото на приспадане, тъй като при съзнанието
на ДЗЛ за измамна практика при предходна или последваща операция, обективните
критерии на това понятие не могат да се считат за задоволени. Както е сочил
настоящият състав, на практика дали прехвърлянето на разпореждането с
материално имущество е равнозначно с
цивилистичното схващане на администрацията за прехвърлянето на собствеността
върху родовоопределени вещи съобразно чл.24, ал.2 от ЗЗД не е определящо (както
многократно е сочила настоящата инстанция тълкувателната практика
на СЕС е категорична, че терминът облагаема доставка на стока, който в рамките
на Общността следва да получи еднакво тълкуване и смисъл, включва всяка операция на прехвърляне на материално
имущество от една страна, която овластява другата страна фактически да се разпорежда с това имущество като че ли
е негов собственик – вж. например решение по дело С – 78/12, т.33 и т.35 и
цитираната там практика). При това основното и меродавно
обстоятелство в такива случаи е кога преминават всички рискове и изгоди,
свързани с получените вещи (материалното имущество) върху страната, която е
получател по сделката, респ. е и получател на доставката. Достатъчно е да се
посочи, че извън постоянно сочения от администрацията текст на ЗЗД, това
изискване се извлича и от разпоредбите на чл.325, ал.1, чл. 327, ал.1 вр. чл.371 и чл.373 от ТЗ. Това изискване е
налице и при отчитането на приходите - т.6,1 и т.6,2 от СС18 „Приходи”, който
стандарт е принципно предпазлив по отношение на условията за счетоводното
отчитане на приходите. Както е посочено например в т.7 на Постановлението на
Пленума на ВС от 1964 г. (неизгубило значението си), рисковете (съответно и
изгодите) преминават върху купувача, когато стоката фактически се предаде на
него или на представителя му или когато по негово нареждане те се предават на
спедитор или на превозвач.
В хода на
ревизията е представен по отношение на доставчика „Метал Импорт”договор
от 20.02.2008 г., съгласно който този доставчик се задължава да достави
арматурна стомана на пръти и кангали с размер, съгласно текущите нужди на
купувача (ДЗЛ), като е уговорено, те да се доставят на партиди в тридневен срок
след устна заявка на купувача. Изрично е уговорено, че доставчика предава
стоката франко склад, посочен от купувача на територията на страната. В
писмените обяснения доставчика е посочил, че основната му дейност е търговия на
едро с арматурна стомана, внос от Румъния, предмет на доставките е именно тази
арматурна стомана, стоката е приета съгласно приемо-предавателни протоколи и
складови разписки, като фирмата има технически сътрудник, приемащ заявките за
доставка на арматурна стомана, като транспортирането на стоките се извършва за
сметка на румънския доставчик и по негови сведения сделката е тристранна.
Приложени са счетоводни регистри и фактури от румънския оператор. Извън това са
приложени за отделните фактурирани количества стокови разписки, приемо – предавателни
протокол и кантарни документи, наименовани справки за претегляния. Следва да се
посочи, че стоковите разписки са подписани двустранно, като за предал е
посочена фамилията Жеков. Протоколите са съставени на същата дата и според
тяхното съдържание са съставени в гр. Пловдив. Впрочем всички протоколи,
стокови разписки, както и договора са оспорени от ответника като неистински
(неавтентични) с нарочно становище, като при първото разглеждане на делото
съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК. Видно от заключението на
ВЛ, договорът е автентичен, като подписите под него са на представителя на
доставчика и на ДЗЛ. Според ВЛ автентични са и всички процесни фактури,
издадени от доставчика „Метал Импорт” ЕООД. Извън това, според ВЛ всички стокови
разписки, свързани по функционални признаци и като дати с издадените от
доставчика фактури са автентични както по отношение на положения от
представителя подпис, така и по отношение на представителите на ДЗЛ. Според
свидетеля Г. (служител на ДЗЛ за процесните периоди) доставките са съпроводени
при получаването им от кантарни бележки (които са представени в хода на
съдебното производство), количеството на стоката е измервано на електронна
везна в склада на жалбоподателя, подписите на кантарните бележки (оспорени от
ответника като неавтентични) са негови.
Всъщност съвкупната
преценка на всички доказателства – договора, складовите разписки, приемо –
предавателните протоколи, обясненията на доставчика, счетоводните записвания
при доставчика и най - вече при ДЗЛ,
документите установяващи разплащанията с доставчика водят и свидетелските
показания сочат на единствено обоснования извод за ефективни, а не за фиктивни доставки
и то в контекста на преките стопански операции. Следва да се посочи, че
изискването доставката да се докаже с транспортни документи, които да
предостави ДЗЛ е непропорционално в конкретният случай, а непредставянето на
такива от доставчика принципно не може да лиши ДЗЛ от правото на приспадане с
константно поддържания довод за пряко фиктивно
фактуриране. Според представеният автентичен договор, сключен с този доставчик,
транспортът е осъществяван за сметка на доставчика, като единственият
ангажимент на жалбоподателя е да се посочи къде да му бъде доставена стоката.
Затова е непропорционално и в разрез с принципа на правна сигурност изискването
към ДЗЛ да установява транспортирането на доставките като елемент от механизма
им. В процесният случай е налице уговорка за франкировката на доставките при
жалбоподателя, която имплицитно включва в себе си и включването в цената на
доставките на разноските по транспорт и спедиция, както и поемането на
рисковете по повод на доставките до момента на получаването им в обекта на
получателя. Посочената клауза е всъщност близо до правилото на Инкотермс, което
се обозначава като „Delivered at Place” и
означава, че рисковете (респ. изгодите), свързани със стоката се прехвърлят при
получаването и в складовете (обектите на купувача). В подобен смисъл е например
решение №17237/19.12.2013 г. по АД №6200/2013 г. на ВАС, първо отделение. В
процесните случаи са представени както автентични приемо-предавателни
протоколи, които съдържателно и функционално обосновават фактурите на този
доставчик, така и стокови разписки, които са двустранно подписани, които от
една страна индивидуализират процесните стоки чрез предаването им, а от друга
страна показват фактическото им заскладяване. Неправилен е извода в тази насока
на ответника, че стоковите разписки (вж. папка 11 и следващите от преписката)
представлявали вътрешнофирмени документи за отчитането на стоката между
различни звена и складове в рамките на едно предприятие. Данъчната практика на
тази администрация винаги е изисквала непременно издаването на всякакви
първични счетоводни и извънсчетовдни документи за документиране на доставките
на стоки и то извън фактурите (чиято достоверност на практика винаги се
оспорва), което е и сторено. Следва да се посочи в тази връзка, че такова
легално деление (на „вътрешнофирмени” и може би „междуфирмени”) на документите
няма, а в търговския оборот се съставят предимно и преобладаващо частни
удостоверителни документи, като отричането на документирането на стопанските
операции с тях е на практика ярък израз на непропорционално и неравностойно
третиране на икономическите оператори в областта на публичния и частния сектор,
тъй като няма нормативно изискване при стокооборот като процесния, да се
съставят официални удостоверителни документи за предаването на стоки. От друга
страна стоковите разписки притежават правни характеристики на частни
удостоверителни документи, установяващи предаването на стоки между
контрагентите по една сделка. Както се посочи, те са автентични, съдържателно и
функционално се допълват от представените по делото автентични кантарни
бележки, като получаването на стоките и счетоводното им заскладяване е
установено от ВЛ и то на база на събраните по делото доказателства и проверка в
счетоводството му. Освен това са представени още в хода на ревизията
приемо-предавателни протоколи, като такава необходимост за съставянето им при
посочените документи няма. Според ВЛ тези стоки участват във формиране на
себестойност на продукция, респ. са отчуждени надолу по веригата, като без
тяхното наличие тези операции са немислими. На практика, ответникът не е
съобразил действителното значение на обяснението на доставчика по отношение на
т.н. „тристранна операция”, тъй като според него това е всъщност обяснение е на
неговия доставчик за операцията и индикации, че ДЗЛ участва в такъв тип
операция няма.
Въпреки изложеното по- горе, според съда, правото на
приспадане по отношение на доставките на „Метал Импорт” следва да бъде
отречено.
Действително ВАС е приел, че е ирелевантен в тези случаи
произходът на стоката. Настоящата инстанция е принципно съгласна с този извод,
но той е неприложим в контекста на фактите по делото и от събраните при първото
разглеждане на делото доказателства по отношение на доставките, фактурирани от
конкретния доставчик. Всъщност от общия разум на решението по дело С – 285/11
на СЕС следва, че правото на приспадане не може да се отрече на получателя на
доставката, когато предходните операции са белязани с измами, без да са налице
обективни данни, че получателят (ДЗЛ) е участвало, провокирало или знаело
за това, че предходната операция е белязана с измама. В този случай обективните
критерии на понятието доставка на стока наистина не са изпълнени и правото на
приспадане не се следва. В този смисъл са т.24 вр. с т.35, 36, 39,40 и 42 от цитираното решение на СЕС. В процесният
случай е представен пред съда формуляр SCAC
2004, реф.№ Е_BG_RO_20090519_002773_001381_R, от съдържанието на който е видно, че представляващия предходният
доставчик на стоката е И. Жеков – т.е. лицето, което според данните в
търговския регистър е било управител и на предходния и на прекия доставчици и
което е подписвало стоковите разписки и протоколите, чрез които е станало
предаването/индивидуализирането на стоките. Във формуляра румънската
администрация изрично е отбелязала, че нито е проверен търговеца поради липса
на представител, нито са проверени изследваните сделки, нито счетоводните
записвания и друга релевантна информация поради поведението на румънския
търговец. Дадено е пред ревизорите обяснение от доставчика, в смисъл, че
търгува със стомана на едро, внесена от Румъния и то от оператор, който на
практика има същия собственик на капитала и представляващ като него. В случая,
както се посочи впрочем, всички стокови разписки и документи са подписани от
лицето, което би следвало да е представител и на предходния оператор, за който
се твърди, че е „изнасял” същата стока. На практика, процесните операции са
израз на „кръгова” доставка, при която е възможно манипулирането на данъчните
основи на доставките, без действителното движение на стоките към Румъния и
обратно и оттам намаляването на данъчното бреме. Тези обстоятелства няма как да
не са били известни на ДЗЛ, при положение, че е доставчикът и предходният такъв
на практика се представляват от едно и също лице, подписало удостоверителните
документи за предаването на стоките. Извън това и независимо от него,
имитирането на ВОД и впоследствие на ВОП на стоки с идентични характеристики несъмнено
цели и имитирането на разполагаемост на стоките в патримониума на доставчика
към точно определен момент и оттам на способността да се разпорежда фактически с
материалното имущество като собственик. Обстоятелството, че при ревизията на
доставчика не е направена корекция на начисленият от доставчика ДДС в този
случай означава, че администрацията просто е отстранила риска от загуби на
приходи – т.32 от решение на СЕС по дело С-642/11. По отношение на предходните
операции, твърдени от доставчика като извършена от румънското дружество „METAL
CENTER” S.R.L. важи изложеното по-горе в същата степен. Проверката на
румънската администрация е обхващала операции на този търговец за второто и
третото тримесечие на 2008 г. (т.е., когато се твърдят и преките доставки). От
представения по делото формуляр SCAC
2004, реф.№ Е_BG_RO_20090403_002512_001056_R, е видно, че този търговец е обявен от румънската
администрация за липсващ търговец по смисъла на чл.2, §1 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 1925/2004 НА КОМИСИЯТА
за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕО) № 1798/2003
на
Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху
добавената стойност (Регламента). Отбелязано е във формуляра, че офисът на
фирмата не съществува и тя не извършва икономическа дейност, а собственик е
български гражданин. Посоченото означава, че и в този случай е налице имитиране
на движение на стоки за процесните данъчни периоди и оттам на произход на
същите в изложения по-горе от съда аспект, като е използвана фигурата на
липсващия търговец по смисъла на Регламента. Това означава, че предходните
операции са белязани с измама, за която ДЗЛ е знаело.
При това положение, настоящата инстанция намира, че е налице
предаването на стоките, описани от доставчика в процесните фактури, но ДЗЛ в
рамките на дължимата грижа е било длъжно да знае (и е знаело с оглед на
изложеното по-горе), че предходните операции са белязани с измама, при което следва
да се третира като недобросъвестно. Както се посочи, в този аспект обективните
критерии на понятието „доставка на стоки” не са задоволени, при което и разписаното
в Директивата и ЗДДС данъчно предимство не може да се ползва от жалбоподателя,
тъй като не е налице хипотезата на чл.6 от ЗДДС, респ. на чл.14, §1 от
Директивата. Затова жалбата е неоснователна в тази и част.
В хода на
ревизията, са представени по отношение на доставчика „Метал Транс Инвест”
писмени обяснения, според които основната дейност на дружеството е търговия на
едро арматурна стомана, внос от Румъния,
предмет на доставките е арматурна стомана, транспортът е за сметка на румънския
доставчик, но фирмата не разполага с транспортни документи, тъй като сделката е
тристранна и не била представена от първия получател екземпляр от
товарителницата. Съгласно представения договор за доставка от 09.11.2007 г.,
този доставчик се задължава да достави арматурна стомана на пръти и кангали с
размер, съгласно текущите нужди на купувача (ДЗЛ), като е уговорено, те да се
доставят на партиди в тридневен срок след устна заявка на купувача. Изрично е
уговорено, че доставчика предава стоката франко склад, посочен от купувача на
територията на страната. Доставчикът е представил инвойси, издадени му от
румънския доставчик, протоколи за самоначисляване на ДДС. Приложени са счетоводни регистри на
доставчика, както и самите издадени от него фактури. Извън това са приложени за
отделните фактурирани количества стокови разписки, приемо – предавателни
протокол и кантарни документи, наименовани справки за претегляния. Следва да се
посочи, че стоковите разписки са подписани двустранно, като за предал е посочен
А.Ц.. Протоколите са съставени на същата дата и според тяхното съдържание са
съставени в гр. Харманли. Впрочем всички протоколи, стокови разписки, както и
договора са оспорени от ответника като неистински (неавтентични) с нарочно
становище, като при първото разглеждане на делото съдът е открил производство
по реда на чл.193 от ГПК. Видно от заключението на ВЛ, договорът е автентичен,
като подписите под него са на представителя на доставчика и на ДЗЛ. Според ВЛ
автентични са и всички процесни фактури, издадени от този доставчик. По
отношение на оспорените протоколи ВЛ е посочило, че те са автентични (с
изключение на подписа за предал под протокол от 29.11.2007 г., два протокола
от 28.11.2007 г., от 27.11.2007 г.,
четири протокола от 26.11.2007 г., два
протокола от 27.12.2007 г. и др., подробно описани в заключението на ВЛ), като
всички оспорени стокови разписки са автентични. Към стоковите разписки са
представени пред съда и кантарни бележки, които с оглед на свидетелските
показания на свидетеля Г. следва да се приемат за автентични.
И в този
случай изводите на администрацията за липсата на получаване на стоките по
фактурите на този доставчик са необосновани. Както съдът изложи, изискването
доставката да се докаже с транспортни документи, които да предостави ДЗЛ е
непропорционално в конкретният случай, а непредставянето на такива от
доставчика принципно не може да лиши ДЗЛ от правото на приспадане с константно
поддържания и единствен довод за фиктивно пряко фактуриране. Според
представеният автентичен договор, сключен с този доставчик, транспортът е
осъществяван за сметка на доставчика, като единственият ангажимент на
жалбоподателя е да се посочи къде да му бъде доставена стоката. От друга страна стоковите разписки притежават правни
характеристики на частни удостоверителни документи, установяващи предаването на
стоки между контрагентите по една сделка. Както се посочи, те са автентични,
съдържателно и функционално се допълват от представените по делото автентични
кантарни бележки, като получаването на стоките и счетоводното им заскладяване е
установено от ВЛ и то на база на събраните по делото доказателства и проверка в
счетоводството. Всички доставки без изключение са заплатени ефективно. Според
ВЛ тези стоки участват във формиране на себестойност на продукция, респ. са
отчуждени надолу по веригата, като без тяхното наличие тези операции са
немислими.
Съдът намира, че следва да се признае приспадането на
вписаното във фактурите ДДС, издадени от този доставчик.
Съдът вече посочи, че от практиката на СЕС категорично следва,
че правото на приспадане може да се отрече на получателя на доставката, когато
предходните операции са белязани с измами, при наличие на обективни данни за
това, че получателят (ДЗЛ) е участвало, провокирало или знаело за това,
че предходната операция е белязана с измама, тъй като в този случай пряката
операция не отговаря на обективните критерии на понятието доставка на стока. Всички
процесни доставки са обосновани с предходни операции от доставчика „Hermes
Impex”, установен в Румъния. Както се посочи,
стоковите разписки в този случай не са подписани за доставчика от свързано с
този оператор лице. Обстоятелството, че те са идентични (от външна страна)
потвърждава механизма на доставките, тъй като те се съставят от получателя при
получаването на стоките. В този случай няма данни, че предходният доставчик е
липсващ търговец по смисъла на чл.2, §1 от Регламента. Данните от цитирания по
горе формуляр SCAC 2004, реф.№ Е_BG_RO_20090519_002773_001381_R, касаят твърдяни придобивания от страна на този търговец
(респ. ВОД към него) за данъчни периоди м.03 – м.11. 2008 г. и то от български
оператор, за който са налице връзки от икономическо и друго естество с неговия
контрагент, но който не съвпада с прекия доставчик по изследваните доставки.
Затова изводите на съда, изложени по-горе, са неотносими в тези процесни
случаи. Само по отношение на идентични данъчни периоди и по отношение на установени
икономически, фактически и правни връзки между доставчика, предходния такъв и
получателя съдът следва да се съобразява с констатираните от румънската
администрация факти и обстоятелства, като се държи сметка, че румънските власти
не са посочили, че е налице „липсващ търговец”. Впрочем в отговора на
румънската администрация няма и констатации за обстоятелства предхождащи
посочените във формуляра SCAC периоди. Няма и констатации от ревизорите, че доставките от
румънския оператор са обусловени от доставени му чрез „кръгова” операция стоки,
твърдяни като транспортирани от прекия доставчик до румънския контрагент с цел
манипулиране на основата по сделките. Всъщност на ниво ревизионен акт и РД
съмнения за имитиране на стоков поток от страна на доставчика със знанието на
жалбоподателя не са наведени от ревизиращите, като пестеливо това е отбелязано
само в решението на ответника и то бланкетно. Както е посочено в т. 42 от
решението на СЕС по дело С-285/11, установяването на режим на обективна
отговорност би надхвърлило
необходимото за защита на държавния бюджет. От съвкупната преценка на
доказателствата и в контекста на преките стопански операции се установява
прехвърлянето на рисковете и изгодите във връзка с процесното имущество и то
при предоставянето му в обекта на получателя. За периодите, необхванати от
констатациите на румънската администрация няма данни, че е налице имитирана от
предходния доставчик стокова верига и оттам данни за съзнанието на ДЗЛ за това.
При това положение, по отношение на доставките, фактурирани през данъчни
периоди м.11 и 12 на 2007 г. и на м.01, 02 и 03 на 2008 г. правото на
приспадане е отречено незаконосъобразно и в разрез с принципите на равно
третиране и пропорционалност. За тези доставки е налице състава на чл.68, ал.2
вр. с чл.69, ал.1 от ЗДДС, респ. данъкът е станал изискуем по чл.25 по ЗДДС и
съответно подлежащ на приспадане – чл.68, ал.2 от ЗДДС. До друг извод не води и
наличието на ревизионни актове на доставчика, при което е отстранен риска от
загуба на приходи, чрез потвърждаването на дължимостта на вписания ДДС в процесните фактури. Както е посочено в решение по дело
С-642/11, доставчикът и получателят на доставките не могат да се третират
идентично в ситуация като процесната. В този смисъл според т.50 от това решение
„следователно, когато се произнася дали в даден случай облагаема сделка липсва
и данъчната администрация се основава по-специално на нередности, допуснати от
издателя на фактурата или от някой от доставчиците му, като например пропуски в
счетоводството, националната юрисдикция трябва да следи преценката на
доказателствата да не доведе до изпразване от съдържание на припомнената в
точка 48 от настоящото решение съдебна практика и до косвено задължение за
получателя на фактурата да извършва проверки по отношение на съдоговорителя си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави”.
В хода на
ревизията са представени по отношение на доставчика „Вали Транс” договор
за доставка, дневници за синтетичните и аналитичните сметки, оборотни
ведомости, инвойси от ЕТ „В.”, фактури, извлечения от банковите сметки, стокови
разписки и приемо-предавателни протоколи, инвойси от румънски оператор,
международни товарителници. Съгласно представения договор за доставка от 19.01.2008
г., този доставчик се задължава да достави арматурна стомана на пръти и кангали
с размер, съгласно текущите нужди на купувача (ДЗЛ), като е уговорено, те да се
доставят на партиди в тридневен срок след устна заявка на купувача. Изрично е
уговорено, че доставчика предава стоката франко склад, посочен от купувача на
територията на страната. Извън това са приложени за отделните фактурирани
количества стокови разписки, приемо – предавателни протокол и кантарни
документи, наименовани справки за претегляния. Следва да се посочи, че
стоковите разписки са подписани двустранно, като за предал е посочен А. Б..
Протоколите са съставени на същата дата и според тяхното съдържание са
съставени в гр. Велико Търново. Впрочем всички протоколи, стокови разписки,
както и договора са оспорени от ответника като неистински (неавтентични) с
нарочно становище, като при първото разглеждане на делото съдът е открил
производство по реда на чл.193 от ГПК. Видно от заключението на ВЛ, договорът е
автентичен, като подписите под него са на представителя на доставчика и на ДЗЛ.
Според ВЛ автентични са и всички процесни фактури, издадени от този доставчик.
По отношение на оспорените стокови разписки ВЛ е посочило, че те са автентични.
Към стоковите разписки са представени пред съда и кантарни бележки, които с
оглед на свидетелските показания на свидетеля Г. следва да се приемат за
автентични.
И в този
случай изводите на администрацията за липсата на получаване на стоките по
фактурите на този доставчик са необосновани и несъобразени със събраните по
делото доказателства. Както съдът вече изложи, изискването доставката да се докаже
с транспортни документи, които да предостави ДЗЛ е непропорционално в
конкретният случай, а непредставянето на такива от доставчика принципно не може
да лиши ДЗЛ от правото на приспадане с константно поддържания и единствен довод
за фиктивно пряко фактуриране. Според представеният автентичен договор, сключен
с този доставчик, транспортът е осъществяван за сметка на доставчика, като
единственият ангажимент на жалбоподателя е да се посочи къде да му бъде
доставена стоката. В това отношение важат изложените вече аргументи по
отношение уговорката за франкировката на доставките на стоките. От друга страна стоковите
разписки притежават правни характеристики на частни удостоверителни документи,
установяващи предаването на стоки между контрагентите по една сделка. Както се
посочи, те са автентични, съдържателно и функционално се допълват от
представените по делото автентични кантарни бележки, като получаването на
стоките и счетоводното им заскладяване е установено от ВЛ и то на база на
събраните по делото доказателства и проверка в счетоводството. Всички доставки
без изключение са заплатени ефективно, а данни а връщане на суми, вкл. които
биха могли да представляват „спестено” ДДС няма и не се и твърдят. Според ВЛ
тези стоки участват във формиране на себестойност на продукция, респ. са
отчуждени надолу по веригата, като без тяхното наличие тези операции са
немислими.
В процесният случай (както и изследваните по – горе такива) е налице уговорка за франкировката на
доставките при жалбоподателя, която имплицитно включва в себе си и включването
в цената на доставките на разноските по транспорт и спедиция, както и поемането
на рисковете по повод на доставките до момента на получаването им в обекта на
получателя. Затова изводите за неустановеност на транспорта от страна на ДЗЛ са
ирелевантни. Стоките са участвали във формирането на себестойност на продукция,
респ., са отчуждени надолу по веригата. Действително, оспорени са
товарителниците, установяващи ВОД от страна на предходния румънски доставчик
към прекия доставчик на ДЗЛ по отношение на подписа на превозвача. Но дори и да
се приеме, че всъщност в тази част товарителниците не съдържат автентичен
подпис на служител на превозвача, то това не може да доведе до загуба на
приспадането, тъй като не се твърди наличие на транзитна доставка, при която
рисковете и изгодите, свързани със стоките се прехвърлят при предаването на
стоките директно от предходният доставчик на получателя след фактическото им
транспортиране на територията, където те ще се потребяват, т.е. няма фактор,
който да води до несъмнения извод, че параметрите на предходната операция са
били известни на ДЗЛ и то е знаело за имитирането на транспорта от Румъния до
България.
Съдът
намира, че следва да се признае приспадането на вписаното във фактурите ДДС,
издадени от този доставчик.
Съдът
неколкократно посочи, че от практиката на СЕС се извежда, че правото на
приспадане може да се отрече на получателя на доставката, когато предходните
операции са белязани с измами, при наличие на обективни данни за това, че получателят
(ДЗЛ) е участвало, провокирало или знаело за това, че предходната
операция е белязана с измама, тъй като в този случай и пряката операция не
отговаря на обективните критерии на понятието „доставка на стока”. В този
случай няма данни за такова недобросъвестно поведение. Администрацията се
позовава на SCAC 2004 с
реф.№ Е_BG_RO_20090416_002621_001116_R, с
оглед на твърдението на представените от дотавчика доказателства за
придобиването на стоката от румънския търговец „ Rombul
Trade Interndtiondl”. Тези констатации обаче са
неотносими към процесните случаи, тъй като става въпрос за ВОД към този
търговец, които са извършвани в съвсем друг данъчен период и то от лице, за
което не е установено дали има икономическа, лична, правна или друга връзка с
прекия доставчик. И в процесният случай няма данни, че предходният доставчик е
липсващ търговец по смисъла на чл.2, §1 от Регламента, при което би било налице
обосноваващо измамния характер на предходната операция обстоятелство, което е
обективно. Впрочем в отговора на румънската администрация няма и констатации за
обстоятелства, предхождащи посочените във формуляра SCAC
периоди. Няма и констатации на органите по приходите, че доставките от
румънския оператор са обусловени от доставени му чрез „кръгова” операция стоки,
твърдяни като транспортирани от прекия доставчик на ДЗЛ до румънския контрагент
с цел манипулиране на основата по сделките и оттам на дължимия данък, респ. с
цел имитиране на произхода им. От
съвкупната преценка на доказателствата и в контекста на преките стопански
операции се установява прехвърлянето на рисковете и изгодите във връзка с
процесното имущество и то при предоставянето му в обекта на получателя от
страна на доставчика. За периодите, необхванати от констатациите на румънската
администрация няма обективни данни, че е налице имитирана от предходния
доставчик стокова верига с произход отново от него и оттам данни за съзнанието
на ДЗЛ за това. Затова съдът приема, че незаконосъобразно и в разрез с
принципите на равно третиране и пропорционалност. За тези доставки е налице
състава на чл.68, ал.2 вр. с чл.69, ал.1 от ЗДДС, респ. данъкът е станал
изискуем по чл.25 по ЗДДС и съответно подлежащ на приспадане – чл.68, ал.2 от ЗДДС. До друг извод не води и наличието на ревизионен акт на доставчика, при
което е отстранен риска от загуба на приходи, чрез потвърждаването на
дължимостта на вписания ДДС в процесните фактури. В това отношение следва отново да се напомни и
практиката на СЕС, изразена в решение по дело С-642/11, при което
обстоятелството, че ревизията е определила основите за облагане с ДДС по реда
на чл.122 от ДОПК (без да променя размера на начисления ДДС) е ирелевантно –
доставчикът и получателят не следва да се третират еднакво, а и внасянето на
определените с ревизионния акт задължения не е условие за отричането на правото
на приспадане. Следва ревизионния акт да се отмени в тези му части.
По отношение на доставчика „Груп – В” ЕООД в хода на ревизията са
представени фактурите, извлечения от банковата сметка за разплащането на
доставките, стокови разписки и протоколи, за получаването и заскладяването на
описаните във фактурите стоки, инвойси от румънския доставчик „Hrmes Impex” (в които е вписана уговорка за доставката „Ex Works”),
протоколи за начисляване на данъка от доставчика, обяснение (което не е
подписано от представителя на доставчика). Съгласно
представения договор за доставка от 14.09.2007 г., този доставчик се задължава
да достави арматурна стомана на пръти и кангали с размер, съгласно текущите
нужди на купувача (ДЗЛ), като е уговорено, те да се доставят на партиди в
тридневен срок след устна заявка на купувача. Изрично е уговорено, че
доставчика предава стоката франко склад, посочен от купувача на територията на
страната. Представени са и счетоводни регистри за приходната см.702 и за
разчетната сметка за разчетите с клиенти и хронологичен регистър на
счетоводните операции за 2007 г., както и регистър за движението на
банковите и касовите разплащания на
доставчика. Следва да се посочи, че стоковите разписки са подписани двустранно,
като за предал е посочен Пламен Димитров. Протоколите са съставени на същата
дата и според тяхното съдържание са съставени в гр. Харманли. Впрочем всички
протоколи, стокови разписки, както и договора са оспорени от ответника като
неистински (неавтентични) с нарочно становище, като при първото разглеждане на
делото съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК. Видно от
заключението на ВЛ, договорът е автентичен, като подписите под него са на
представителя на доставчика и на ДЗЛ. Според ВЛ автентични са и всички процесни
фактури, издадени от този доставчик. По отношение на оспорените протоколи ВЛ е
посочило, че те са автентични, като всички оспорени стокови разписки са
автентични. Към стоковите разписки са представени пред съда и кантарни бележки,
които с оглед на свидетелските показания на свидетеля Г. следва да се приемат
за автентични.
Изводите на
администрацията за липсата на получаване на стоките по фактурите на този
доставчик са необосновани и несъобразени със събраните по делото доказателства.
Както съдът вече изложи, изискването доставката да се докаже с транспортни
документи, които да предостави ДЗЛ е непропорционално в конкретният случай, а
непредставянето на такива от доставчика принципно не може да лиши ДЗЛ от
правото на приспадане с константно поддържания и единствен довод за фиктивно
пряко фактуриране. И в този случай, както в посочените по – горе е налице
автентичен договор, уговарящ франкировка на доставката в обект или на място,
посочено от получателя, която изключва ангажимента на ДЗЛ да установява
транспортирането на стоките, тъй като рисковете и изгодите, свързани с тях
стават при предаването им в неговия обект, което се установява от кантарните
бележки, стоковите разписки и протоколите и се потвърждава от счетоводните
записвания в счетоводството му, което е редовно водено съобразно заключението
на ССчЕ. Според ВЛ тези стоки участват във формиране на
себестойност на продукция, респ. са отчуждени надолу по веригата, като без
тяхното наличие тези операции са немислими. От друга страна, и тези доставки са
ефективно заплатени от ДЗЛ по банков път. Фактурите са отчетени пред фиска, а
счетоводните записвания по повод на издаването им при доставчика са извършени
съответно на счетоводните записвания, извършени при ДЗЛ. Обратно на твърдението
на администрацията, констатациите, направени от румънската администрация във
формуляра SCAC 2004 ,
реф.№ Е_BG_RO_20090403_002512_001056_R са
неотносими нито към конкретният доставчик, нито за процесните данъчни периоди.
Съдът
намира, че следва да се признае приспадането на вписаното във фактурите ДДС,
издадени от този доставчик.
За
пореден път е уместно да се аргументира, че правото на приспадане може да се
отрече на получателя на пряката доставка, когато предходните операции са
белязани с измами само при наличие на обективни данни за това, че получателят
(ДЗЛ) е участвало, провокирало или знаело за този измамен характер на
предходната операция, тъй като в този случай и пряката операция не отговаря на
обективните критерии на понятието „доставка на стока”. Извън тези случаи,
ирелевантно е дали предходната операция е белязана с измама или злоупотреба,
както и обстоятелството какъв е произхода на стоката, предмет на пряката
стопанска операция. В това отношение е налице както практика на СЕС (вж. т.32 –
35 от решение по дело С-78/12), така и в практиката на ВАС (вж. например
решение № 12406/26.09.2013 г. по адм. дело 5863/2013). В процесните случаи както счетовдните
записвания при жалбоподателя, така и автентичните протоколи, стокови разписки
(чиято правна същност съдът вече изясни по-горе), кантарни бележки и
автентичния и валиден договор установяват, че рисковете и изгодите върху
стоките са предадени на получателя, като стоките са индивидуализирани в достатъчна
степен в тези документи. При това е налице и прехвърлянето на правото на разпореждане
с материална вещ като собственик по смисъла на чл.14, §1 от директивата, така и
прехвърлянето на правото на собственост според националния закон (който следва
да се тълкува само на плоскостта на изискванията на Директивата). От друга
страна, за периодите, необхванати от
констатациите на румънската администрация в процесния формуляр SCAC няма обективни
данни, че е налице имитирана от предходния доставчик стокова верига с произход
отново от него и оттам данни за съзнанието на ДЗЛ за това, нито изобщо са
налице констатации за относими към процесните данъчни периоди факти и
обстоятелства. И в процесният случай констатациите са неотносими към
преките или евентуални свъзрани с тях предходни доставки, тъй като става въпрос
за ВОД към този оператор, които са извършвани в съвсем други (последващи)
данъчни периоди и то от лице, за което не е установено дали има икономическа,
лична, правна или друга връзка с прекия доставчик. За тези доставки е налице състава на чл.68, ал.2 вр. с чл.69, ал.1 от ЗДДС, респ. данъкът е станал изискуем по чл.25 по ЗДДС и съответно подлежащ на
приспадане – чл.68, ал.2 от ЗДДС. До друг извод не води и наличието на
ревизионен акт на доставчика, при което е отстранен риска от загуба на приходи,
чрез потвърждаването на дължимостта на вписания ДДС в процесните фактури.
Следва ревизионният акт да се отмени и в тази му процесна част.
Обратно на дотук изложените случаи, по повод на доставката на доставчика
„СГС – Груп” ЕООД, никакви обосноваващи издаването на фактурата
доказателства не са представени, освен самата нея. При насрещната проверка този
доставчик не е реагирал, нито е дал обяснения за механизма и. От страна на ДЗЛ
също не са представени доказателства, освен счетоводни документи, в които
фактурата е осчетоводена като е заприходена по съответната материална сметка.
В хода на съдебното дирене, релевантни доказателства към тази процесна
доставка също не са представени. Не е установено дали тази фактура е
осчетоводена при доставчика при изписването на стоките, както не е установено и
заплащането и от ДЗЛ. Не са представени нито договор, нито доказателства които
да обясняват къде е уговорено предаването на арматурата, за чия сметка е
транспорта и претеглянето на стоката, кога и къде е станало предаването и в държане
на ДЗЛ.
Съдът намира, че при тези доказателства законосъобразно е отречено
правото на приспадане на ДДС, вписано във фактурата на процесния доставчик.
Всъщност няма никакво сигурно доказателство за преминаването на
рисковете и изгодите, свързани с фактурираната стока и оттам за прехвърлянето
на разпореждането с материално имущество като собственик. Единственото
доказателство за доставката е самата фактура, чиято достоверност на практика се оспорва от администрацията,
като при това счетоводните записвания на ДЗЛ не могат да се кредитират
изолирано.
С оглед на
това, настоящата инстанци намира, че нито е установен състава на чл.6 от ЗДДС,
нито настъпването на данъчното събитие по чл.25 от ЗДДС, прикоето данъкът не е
станал изискуем по чл.68, ал.2 от ЗДДС и оттам не е породено правото на
приспадане на данъчен кредит по изследваната фактура. В тази част жалбата е
неоснователна.
В
частта по ЗКПО (отм.) за 2006 .г:
Не е спорно, че за тази
отчетна година ДЗЛ е декларирало ФР след данъчно преобразуване в ГДД в размер
от 47 046, 22 лв., като е отчело КД в размер от 7056, 93 лв., при внесени
авансови вноски от 6073, 74 лв. Остатъкът от декларирания КД в размер от 983,
19 лв.е бил ефективно внесен на 29.03.2007 г. Позовавайки се на разпоредбите на
чл.122, ал.2, т.1,3,4,8,9,15 и 16 от ДОПК, администрацията е увеличила този ФР
със сумата от 421 415, 18 лв., представляваща сбора от основите на
фактурите, по които е отречено в частта по ЗДДС (отм.) приспадането на данъчен
кредит, като е установена облагаема печалба от 468 461, 40 лв. и е
определен КД в размер от 70 269, 21 лв., като допълнително дължимият е в
размер от 63 212, 28 лв.
Съдът намира, че в тази
и част жалбата е неоснователна.
Както се посочи вече,
според ВЛ по допуснатата при първото разглеждане на делото експертиза дава
заключение, че е налице съпоставимост по смисъла на чл.4, ал.1, т.4 от ЗСч
между приходите и разходите, отчетени от ДЗЛ. Въпреки, че съдът приема (както
се изложи по-горе), че основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК не са установени,
респ. ревизионния акт не се ползва с презумптивна доказателствена сила, това не
го прави незаконосъобразен в тази му процесна част. Както се изложи, ДЗЛ не
притежава оригинални първични счетоводни документи (фактури) за доставките на
доставчиците „Павелекс Трейд” ЕООД, „Асеновец” ЕООД, „Ник 91” ЕООД, „З. 2006”
ЕООД, „М.” ЕООД и „Поли 02” ЕООД. При това положение приложение намира
хипотезата на чл. 23, ал.2, т.10 от ЗКПО (отм.), според която разпоредба финансовият
резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната
печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат
документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични
документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан,
издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство или на принципа "документална
обоснованост". Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗСч предприятията
осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на
стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на
документите съгласно действащото законодателство. Липсата на оригинални фактури
(които представляват първични счетоводни документи по разума на чл.7 от ЗСч),
прави разхода на ДЗЛ документално необоснован, при което е налице посочената
по-горе хипотеза. Следва ревизионният акт да се потвърди в тази му част.
В
частта по ЗКПО за 2007 г. :
За процесната
отчетна година ДЗЛ е отчело данъчна печалба след преобразуване за данъчни цели
сумата от 268 843, 83 лв., като е декларирало КД в размер от 26 884,
38 лв., който е бил внесен. Позовавайки се на разпоредбите на
чл.122, ал.2, т.1,3,4,8,9,15 и 16 от ДОПК, администрацията е увеличила този ДФР
със сумата от 2 717 741, 12 лв., представляваща сбора от основите на
фактурите, по които е отречено в частта по ЗДДС приспадането на данъчен кредит,
като е установена данъчна печалба от 2 986 584, 95 лв. и е определен
КД в размер от 298 658, 49 лв., като допълнително дължимият е в размер от
271 774, 11 лв. Както се изложи, в процесните случаи е спазен принципа за
съпоставимост между приходи и разходи съгласно заключението на ВЛ, изслушано
при първоначалното разглеждане на делото. Съдът не приема, че ревизионния акт
се ползва с презумптивна доказателствена сила касателно фактическите
констатации, отразени в него, като аргументите за това бяха вече изложени и не
следва да се преповтарят. На практика, администрацията се е приложила разпоредбата
на чл.26, т.2 от ЗКПО вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО, приемайки, че първичните
счетоводни документи, документиращи отчетените разходи, невярно отразяват
документираните с тях стопански операции.
Съдът намира, че в тази
му част, ревизионният акт е незаконосъобразен. На практика, данъчната печалба е
увеличена от ревизорите с основите по фактурите, издадени от „Метал Транс
Инвест” и „Груп – В”, които са в общ размер от 2 717 741, 12 лв.
(стр.227-230 от РД, стр. 127 – 130 от РА). Всъщност, както се изложи по-горе, е
извършено преобразуване на ФР на дружеството, като е увеличена неговата данъчна
печалба с документално необоснованите според администрацията разходи по
посочения от съда начин. С оглед на изложеното в частта по ЗДДС, съдът намира,
че разходите, отчетени от ДЗЛ по процесните фактури отговарят на хипотезата на
чл. 10, ал.1 от ЗКПО, поради което не е налице състава на постоянната данъчна
разлика, разписан в разпоредбата на чл.26, т.2 от с.з. Представените договори,
които ДЗЛ е сключило с тези доставчици не съдържат условия, чието изпълнение
(както и самото им изпълнение) да води до отклонение от облагането с прекия
данък, поради което неприложима е и разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО. В тази
и част жалбата е основателна.
Жалбата е частично основателна.
При този
изход на спора, на страните следва да се присъдят действително направените,
респ. дължимите по закон разноски съобразно разпоредбите на чл.161, ал.1 от ДОПК, вр. с §2 от ДОПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК. За жалбоподателя разноските
представляват 75 лв. държавни такси за образуването на делото и за касационното
производство, 101 348 лв. юрисконсултксо възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство при първоначалното разглеждане на делото, както и 4450 лв. възнаграждения за вещи лица по
допуснатите в хода на производството експертизи. За ответника дължимите
разноски представляват юрисконсултско възнаграждение в размер от 101 348,
50 лв.
С тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт №04001001375/09.09.2010
г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 28/14.01.2011 г. на директора на дирекция ”ОУИ”
– В.Търново(„ОДОП” – В.Търново понастоящем) в следните му части, а именно: в
частта му, с която е отказано приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер
от 407 882, 72 лв. по 71 фактури на доставчика „Груп – В” ЕООД, в частта
му, с която е отказано приспадането на данъчен кредит в общ размер от
428 227, 05 лв. по 57 фактури на доставчика „Метал транс инвест” ЕООД, в
частта му, с която е отказано приспадането на данъчен кредит в общ размер от
308 916, 18 лв. по 35 фактури на доставчика „Вали Транс” ЕООД и в частта
му, с която е определен за 2007 г. КД за довнасяне в размер от 271 774, 11
лв. в едно със съответните лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВТПГ
- Матенпром” ЕООД (в ликвидация) - гр.Павликени, ЕИК *********, в останалата и
част.
ОСЪЖДА „ВТПГ -
Матенпром” ЕООД (в ликвидация) - гр.Павликени, ЕИК *********,, да заплати на дирекция
„ОДОП” – В.Търново разноски по делото в размер от 64 712, 13 лв.
ОСЪЖДА дирекция „ОДОП”
– В.Търново да заплати на „ВТПГ - Матенпром” ЕООД (в ликвидация) -
гр.Павликени, ЕИК *********, разноски по делото в размер от 38 260 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: