Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 13.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
ноември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10230 по
описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.Я.Д. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.03.2016
г. около 07,05 ч. лек автомобил Ауди А6 с рег. № ********, управляван от П.Д. ***-та
с посока ул. „Промишлена“ към ул. „Монтевидео“ и преди кръстовището с ул.
„Монтевидео“, реализира ПТП с пресичащата ул.***-та от ляво на дясно спрямо
посоката му на движение пешеходка-ищцата по делото. Поддържа се, че вина за
настъпилото произшествие има водача на лекия автомобил. Твърди се, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила комоцио церебри, контузио ет
в.л.к. регио париеталис постериор капитис. Твърди се, че контузната рана в
задната теменна област на главата е обработена-залепена, след извършено
симптоматично лечение ищцата е освободена за домашно амбулаторно лечение.
Твърди се, че в първата седмица след ПТП болките в главата са силно интензивни,
като и понастоящем ищцата ги изпитва. Болките са смущавали съня на ищцата,
затруднявали са удовлетворяването на битовите й потребности. Ищцата започнала
да изпитва страх от автомобили, станала тревожна без видима причина. Поддържа се,
че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е
била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 22115001169056, валидна от 02.05.2015 г. до
01.05.2016 г. Твърди се, че ответникът е сезиран с молба-претенция, като до
настоящия момент няма произнасяне.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания и стрес, вследствие на ПТП, настъпило
на 17.03.2016 г. в гр. София на ул.***-та, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
22115001169056, валидна от 02.05.2015 г. до 01.05.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-17.03.2016 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото, в това число и договорения адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Йорданова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача на л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № ******** към датата на произшествието.
Оспорва по основание предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба за
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва твърдението, че единствено соченото за
деликвент лице с действията си е причинил настъпването на деликта. Поддържа се,
че пострадалата също е допринесла за настъпването на произшествието, пресичайки
на място, което не е предвидено за такава цел и без да се убеди, че това е
безопасно, без да се съобрази с приближаващи ППС и скоростта им на движение.
Поддържа се, че пострадалата е навлязла внезапно на пътното платно, при
условията на ограничена видимост, не се е огледала преди да предприеме
пресичане на платното за движение. Оспорва твърденията в исковата молба за
тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и
възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически
последици.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба. Поддържа всички изложени фактически
и правни твърдения и оспорва възраженията на ответника, включително за принос
от страна на пострадалото лице. Моли да се допусне уточнение на исковата
претенция относно датата на претендираната законна лихва, като същата се
претендира от датата на увреждането. Заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките
си искания.
В съдебно
заседание ищцаат поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, съоразно събраните и приети по делото доказателства, включително като
съобрази и доказания принос от страна на ищцата за настъпване на произшествието.
Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол № К219 от
17.03.2016 г., от разпита на свидетеля-очевидец, водачът на л.а.м. «Ауди А6» с
ДК № *****-П.Д.Д., от АУАН № 363713/17.03.2016 г. и Наказателно постановление №
16-4332-006039/09.06.2016 г. и от неоспореното от страните заключение на САТЕ
се установява, че на 17.03.2016 г. в гр. София, л.а.м. «Ауди А6» с ДК № *****,
управляван от П.Д. ***«763» с посока от ул. «Промишлена» към ул. «Монтевидео»
със скорост от порядъка на 27 км/ч. В същия момент пешеходката-ищцата по делото
започва да пресича ул. «763» със скорост около 5 км/ч от ляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила. След изминаване на време от 4 сек. и
изминато разстяние от около 6 м от страна на пешеходката, е последвал удар
между десния й крак, който в този момент не е бил опорен. Кракът политнал
напред по посока обратна на часовниковата стрелка, създавайки момент, който
завърта тялото по пооска обратна на часовниковата стрелка, като по този начин
главата достига до челното стъкло и го чупи. Вследствие на удара на главата в
челното стъкло се създава отново момент обратен на посоката на часовниковата
стрелка и тялото на пешеходката пада отстрани от ляво на автомобила, като при
паденето си чупи и страничното ляво огледало на автомобила. В материалите по
делото няма данни за наличие на пешеходна пътека на процесното кръстовище.
Липсата на пешеходна пътека се установява и с показанията на свидетеля Д.. От
САТЕ е видно, че мястото на удара се явява продължението на тротоара на ул.
«Монтевидео».
Между страните не е било спорно,
че по отношение на л.а.м.
«Ауди А6» с ДК № ***** е била налице при ответното дружество задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22115001169056, валидна от
02.05.2015 г. до 01.05.2016 г.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/,
разкъсно-контузна рана в задна теменна област на главата. Мозъчното сътресение
е протекло с количествена промяна в съзнанието/объркване, зашеметяване/ и е
реализирало временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разкъсно-контузната рана в задната теменно-тилна област на главата е причинило
на ищцата болки за период от 7-10 дни. Тези травматични увреждания се намират в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Установява се, че при
мозъчно сътресение общо-мозъчната симптоматика /главоболие, гадене, повръщане/
е най-изявена в първите два-три дни. След изписване ищцата е имала епизоди от
главоболие, което е копирано с аналгетици.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Р.И. Д., която е колежка на ищцата и първа пристигнала
на мястото на инцидента. Свидетелката установява, че Р. била до гумата под
колата, не мърдала и не шавала, имала кръв на главата. В линейката ищцата започнала
да повръща. В „Пирогов“ пак повръщала, в рентгена също. Свидетелката била с
ищцата в отделението до 4.30 ч. В „Пирогов“ ищцата лежала 3-4 дни, след това й
дали болнични, които продължили около 3-4 месеца. Свидетелката живее близо до
ищцата и ходела при нея да й помага. Хващала я за ръцете да стане, защото се
оплаквала от главозамайване, много е болял кръста. Първата седмица ищцата не била
в състояние да се грижи за себе си. Била на „Дианалгин“ „Неоаналгин“. Свидетелката
й готвела, помагала й да стане, сменяла й дрехите. Това продължило около месец.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели по делото. Същите са дадени добросъвестно, логично,
последователни са и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума, отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че причиняването по
непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение на П.Д.Д. се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Водачът на
процесното МПС е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, като не
е проявил нужното внимание и предпазливост към пешеходката.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ и СПЕ,
настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между
настъпилото произшествие и получените от
ищцата травматични увреждания: черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/,
разкъсно-контузна рана в задна теменна област на главата.
По възражението за съпричиняване,
заявено своевременно от ответника. На първо място се твърди, че ищцата е
пресичала на място, което
не е предвидено за такава цел. Това възражение е неоснователно. В конкретния случай, макар да не е имало
маркирана пешеходна пътека, ищцата е предприела правомерно пресичане съгласно
правилата на ЗДвП, тъй като се е движела по мисленото продължение на тротоара
на улица „Монтевидео“
/установява се от заключението на САТЕ/. Допълнително се твърди, че ищцата е пресичала пътното платно, без да се
убеди че това е безопасно и без да се
съобрази с приближаващи ППС и скоростта им на движение, навлязла внезапно на
пътното платно и то при условията на огничена видимост-сутрин на развиделяване,
не се е огледала преди да предприеме пресичане на платното за движение.
Тези твърдения не се доказаха
главно и пълно в процеса и не се подкрепят нито от показанията на водача Д.,
който изобщо не е възприел пешеходката като опасност, въпреки, че е имал
обективна възможност за това, нито от заключението на САТЕ.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след
11.06.2012 г. съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и
са приложими в настоящия случай с оглед датата на събитието 17.03.2016 г. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 20 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството, че полученото от ищцата мозъчно сътресение е
отзвучало, че няма данни от неврологочния статус за настъпили усложнения с
поява на отпадна неврологична симптоматика, касае се за лекостепенна мозъчна
травма, а второто травматично увреждане е причинило на ищцата болки за период
от 7-10 дни.
Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то съдът намира, че обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът за
неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лв. и
отхвърлен за разликата до сумата от 26 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда
законната лихва върху главницата за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., считано от датата на деликта-17.03.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските в настоящия процес:
Ищцата е направила разноски по
делото в общ размер на сумата от 300 лв.-депозити вещи лица. От тази сума и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 230,60 лв., която е съответна на уважената част от иска-20 000
лв.
С приложения по делото договор за
правна помощ от 09.10.2017 г. се установява, че адвокат Д. осъществява
безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
При материален интерес от 26 000
лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата от 1310 лв.
От този размер и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 1007,60 лв., който е съответен на уважената част от
иска /20 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 420 лв.-депозит вещи лица и свидетел и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
От общата сума от 870 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 200,76 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /6000 лв./ Или на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноски по компенсация в размер на 29,84 лв.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 800 лв.-държавна такса върху уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД на Р.Я.Д., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес: адвокат Я.Д.-*** сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.03.2016 г. в гр. София на ул.***-та,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № ********, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22115001169056, валидна от 02.05.2015
г. до 01.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането-17.03.2016 г. до окончателното издължаване, да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 29,84
лв. /двадесет и девет и 0,84 лв./ разноски по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000
лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 1007,60 лв. /хиляда и седем и 0,60 лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 800 лв. /осемстотин
лв./-държавна такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: