Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
Гр. Разград, 28 юни 2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №
88 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №84/31.03.2021г., постановено
по АНД №20/2021г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) Серия К №4244867 на ОДМВР Разград, с който на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на П. С. П. от гр. П., като законен представител на „Хладилна база за
дивечово месо“ АД гр. Лозница – собственик на процесното МПС, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че това
решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, не се представлява в съдебно заседание и
не ангажира съда със становище по спора.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при
условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.
чл. 21, ал. от ЗДвП във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП. В него е посочено, че на 21.09.2020г. в 17:17 часа на път
ІІ-49 км.38+750м., до кръстовището за с.Стражец, в посока гр.Кубрат, при
ограничение на скоростта извън населено място от 50 км/ч, въведено с пътен знак
„В-26“, е отчетено с автоматизирано техническо средство (АТС) №TFR1-М 635 движението на лек автомобил „Мерцедес АМГ Е 63 С“ с рег. № ******** със скорост от 72 км/ч. Посоченото МПС е собственост на „Хладилна
база за дивечово месо“АД, гр.Лозница, чийто законен представител е П. С. П. Към преписката административнонаказващият орган (АНО)
е представил Клип №6679, установяващ извършеното нарушение; Справка относно
собствеността на процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, Протокол за проверка на мобилната система за видеонаблюдение №3-34-20
на същото и Протокол за използване на АТСС.
С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на
правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това
решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и
допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие
с материалния закон.
При съставяне на процесния ЕФ са
спазени относимите процесуални правила и норми. Условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата
за движение се определят с цитираната вече Наредба №8121з-532. Приложените писмени доказателства
сочат, че полицейските служители са изпълнили всички законови изисквания,
регламентирани в чл. 6 - чл. 12 от Наредбата, поради което неоснователни и
недоказани са твърденията на жалбоподателя в тази насока.
Оплакването, че „липсва снимка“ вероятно е във връзка с изискването на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532. В чл. 9,
ал. 1 от Наредба №8121з-532 е регламентирано, че за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от
пътя и насочва уреда в контролираната посока. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата, според която за измерване на
скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети,
движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от
пътя. Анализът на тези норми сочи,
че за измерване на скоростта на движение на МПС се използват мобилни АТСС,
поставени в служебни полицейски автомобили/мотоциклети или временно разположени
на пътя. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 е въведено изискването
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, а не на автомобила/мотоциклета. Следователно това
изискване не се отнася до мобилните АТСС, монтирани в служебните
автомобили/мотоциклети. По делото не се спори, а това се установява и от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, че процесното
нарушение е установено с техническо средство TFR1-M № 635, което е монтирано в служебен автомобил с рег. № РР
6642 АК, а не е временно разположено на пътя. Следователно не е следвало да се
прави и снимка на уреда, поради което оплакването на касатора е неотносимо към
настоящия случай.
Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност и в утвърдената от министъра на
вътрешните работи форма. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна
страна са посочени предпоставките, основанията и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират вмененото административно нарушение. С оглед
на това неоснователни са възраженията на касатора в тази насока. Събраните
писмени и веществени доказателства установяват по категоричен и безспорен начин
възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка. Приложени
са и съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на жалбоподателя.
При спазване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ е съставен срещу законния
представител на юридическото лице- собственик на МПС. Той е разполагал с
възможността в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Това негово право е изрично посочено в приложения ЕФ.
Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, поради което правилно и
обосновано е ангажирана неговата отговорност. Определеното наказание е в
абсолютния размер, предвиден в
санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и с оглед забраната на
чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или
намалено.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №84/31.03.2021г., постановено по АНД №20/2021г. по описа на
Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/