РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Пловдив, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501000 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ДЗИ –
животозастраховане“ ЕАД против решение № 21/19.01.2023г. по гр.д.№ 554/2022г. на
Районен съд- гр.Асеновград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Обединена
българска банка“АД сумата от 5008,06 лева, застрахователно обезщетение за застраховка
„Живот“, обезпечаваща изпълнението на задължението по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 20.11.2018г., сключен между банката и Л. К. П., както по
застраховка „Живот“, обезпечаващ изпълнението на задължението по договор за
потребителски кредит от 21.11.2019г., сключен между същите страни. Със същото решение
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата В. Д. П. сумата от 1202,81 лева-
съдебни разноски. Във въззивната жалба на първо място се излагат оплаквания от това, че е
налице нередовност на исковата молба по първоинстанционното дело, тъй като и след
изрично дадено указание от съда да бъдат посочени по отделно застрахователните
обезщетения по двата договора за застраховка „Живот“, това не е било сторено.
С определение в о.з. на 18.05.2023г. исковата молба по първоинстанционото дело е
оставена без движение до уточняване от въззиваемата В. П., в качеството й на ищец в
първоинстанционното производство, какви по размер суми се претендират по всеки един от
двата застрахователни договора.
С молба от 30.05.2023г. от В. П., даденото указание е изпълнено, като са посочени
конкретни суми, представляващи главница, редовна лихва, просрочена лихва, наказателна
лихва и просрочени такси, а именно по застрахователен сертификат № **********,
обезпечаващ изпълнението по договор за потребителски кредит от 20.11.2018г., сумата от
общо 1076,30 лева, от която 978,98 лева- главница, 3,44 лева- редовна лихва, 43,47 лева-
просрочена лихва, 29,93 лева- наказателна лихва и 20,48 лева- просрочени такси; по
застрахователен сертификат № *****, обезпечаващ изпълнението по договор за
1
потребителски кредит от 21.11.2019г., общо 3931,76 лева, от която 3664,84 лева- главница,
12,84 лева- редовна лихва, 150,24 лева- просрочена лихва, 46,24 лева- наказателна лихва, и
57,56 лева- просрочени такси.
По същество на спора по делото във въззивната жалба се твърди, че погрешно
първоинстанционният съд е приел, че е налице застрахователно покритие по застраховките
„Живот“ за застрахователен ирск, изразяващ се в смърт от заболяване. Застраховките
покривали само застрахователния риск „смърт от злополука“. Погрешно районният съд
приел при това, че сключеният между жалбоподателя и „СИБАНК“ЕАД, чийто универсален
правоприемник е „ОББ“АД, договор № 55/25.08.2017г. за групова застраховка „Живот“ за
получателите на потребителски кредити от банката няма действие по отношение на
наследодателката на въззиваемата. Сочи се, че дори застраховката да покрива и
застрахователния риск „смърт от заболяване“, то съгласно чл.7.1. от застрахователния
сертификат и чл.8.4 от договор № 55, за да е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, застрахованият следва да не е знаел за заболяването си преди
сключване на договора, да не му е била поставена диагноза за това заболяване и да не е бил
лекуван от него. В тази връзка се сочи, че в противоречие със събраните доказателства
районният съд е приел, че наследодателката на въззиваемата е починала от заразяване с
вируса Ковид 19. Не било взето предвид и заявеното от застрахователя възражение при
условие на евентуалност, че застрахователното обезщетение, ако такова въобще се дължи, се
равнява на застрахователната сума и/или на 200% от нея, като покрива само главницата по
договора за потребителски кредит, но не и останалите вземания за лихви, такси и неустойки.
Въззиваемата В. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 554/2022г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по
искова молба от В. Д. П. и „Обединена българска банка“ АД, в качеството й на съищец на
основание чл. 26, ал. 4 от ГПК, с която са предявени обективно съединени искове за
осъждане на ответника „ДЗИ - животозастраховане”ЕАД на основание чл. 382, ал.1 от КЗ на
„ОББ”АД, сумата от общо 5070,20 лева, от които 1076,30 лева -застрахователно обезщетение
за застраховка „Живот” по застрахователен сертификат № **********, обезпечаващ
изпълнението на задълженията по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 20.11.2018 г., сключен между „ОББ”АД и наследодателката на ищцата, Л. К.
П. и 3931,76 лева- застрахователно обезщетение за застраховка „Живот” по застрахователен
сертификат № *****, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за
потребителски кредит № ***** от 21.11.2019 г., сключен между „ОББ”АД и Л. К. П.. По
силата на сключения на 20.11.2018г. договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение банката предоставила на кредитополучателката кредит в размер от 2500 лева, а
последната се задължила да го върне на 48 месечни вноски, включващи главница и лихва в
размер от 61,25 лева всяка, като крайният срок за издължаване на кредита бил 10.11.2022г.
На основание чл. 22 от договора, кредитополучателката сключила застраховка „Живот“ за
своя сметка и в полза на Банката в застрахователна компания „ДЗИ-
животозастраховане”ЕАД, за което бил издаден застрахователен сертификат № **********
към застрахователен договор за групова рискова застраховка ,Живот” за получатели на
потребителски кредити „златна възраст” № 55 от 25.08.2017г.. По договора за застраховка
застрахователят се задължил да покрива застрахователните рискове за срока на действие на
договора за кредит, но не повече от 60 месеца. Покрити били рисковете смърт или
инвалидност над 75% от злополука, като застрахователната сума била равна на 200 % от
остатъка от главницата по кредита. Застрахователната сума се дължала на ползващата се от
застраховката банка. При същите условия и на основание чл.24.1 от сключения на
21.11.2019г. договор за потребителски кредит № ***** били сключена застраховка „Живот”
за сметка на кредитополучателката и в полза на банката, за което е издаден застрахователен
сертификат № ***** към застрахователен договор за групова рискова застраховка „Живот”
за получатели на потребителски кредити „златна възраст” № 55 от 25.08.2017г.. По този
договор за кредит банката предоставила на Л. П. кредит в размер от 5000 лева, а тя се
2
задължила да го върне на 60 равни месечни вноски, с крайният срок за издължаване
15.03.2025г. По договора за застраховка застрахователят се задължил да покрива
застрахователните рискове за срока на действие на договора за кредит, но не повече от 84
месеца. В. Д. П. заявила претенции по двете застрахователни полици, но застрахователят с
писмо изх. № 0- 9229050/16.12.2021г. отказал плащане на застрахователните суми с
аргумент, че няма данни за настъпила смърт от злополука, че смъртта е настъпила от
заболяване Ковид- 19 и няма основание за изплащане на суми. От „ОББ”АД не било
направено искане за заплащане на застрахователните обезщетения. В първата полица
основанията за отказ били изрично описани в раздел „изключения, както и в случай, че
застрахованият кредитополучател е на възраст между 65г. и 69г., или ако смъртта е
настъпила между 84-тия и 120- тия месец от срока на кредита, обезщетение за смърт се
изплащало само когато същата е настъпила в резултат от злополука. При втората полица, в
раздел III застрахователни покрития от ОУ на групови рискови застраховки „живот”
изрично било отбелязано, че основен покрит риск е „Смърт от заболяване или злополука”, а
смъртта е настъпила от заболяване Ковид- 19 и не са налице които и да било от описаните в
раздел IV изключения.
С подадения от „ДЗИ- животозастраховане”ЕАД отговор на исковата молба се
оспорва да са сключени горепосочените два договора за застраховка „Живот“. Оспорени са
по размер заявените остатъчни стойности по двата кредита. Оспорва се твърдението, че
застрахователните договори покриват риска „смърт от заболяване“.
Съгласно чл.382, ал.1, изр. последно, вр. ал.3 от КЗ, кредитополучателят, който е
сключил застраховка „Живот“ или „Злополука“ в полза на кредитодателя, а в случай, че
кредитополучателят е починал- неговите наследници, при настъпване на застрахователното
събитие и бездействие от стана на кредитора, разполагат с активна процесуална
легитимация да предявят иск против застрахователя за дължимата застрахователна сума,
която да бъде присъдена на банката- кредитор за погасяване на задълженията по договора за
кредит. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По делото е безспорно, че „ОББ“АД е универсален правоприемник на
„СИБАНК“ЕАД / това обстоятелство се потвърждава и от извлечението от ТР на л.236 и сл.
по делото на РС- гр.Асеновград/, която е страна по застрахователен договор за групова
рискова застраховка ,Живот” за получатели на потребителски кредити „златна възраст” №
55 от 25.08.2017г. От този договор и двата застрахователни сертификата №№ ********** и
*****, както и двата договора за потребителски кредит от 20.11.2018г. и 21.11.2019г. и
удостоверението за наследници на Л. П.- всичките приети в заверени копия по
първоинстанционното дело, пряко и категорично се установява както сключването на
договорите за кредити техните условия, така и сключването на двата застрахователни
договора и факта, че въззиваемата е единствен наследник на починалата на 25.11.2021г.
наследодателка. Спорът по делото се свежда до това какви са покритите застрахователни
рискове по двата договора за застраховка и какви са причините за настъпване на смъртта на
кредитополучателката.
В т.4 от застрахователен сертификат № ********** „Покрити рискове“ е записано
„смърт или инвалидност на 75 % от злополука“. Същият е и текстът на т.4.1 от сертификат
№ *****. Съгласно чл.438, ал.1 от КЗ, договорите за застраховка "Живот" се сключват срещу
събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. Съгласно
чл.459, ал.1 от КЗ, договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове,
свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в
резултат на злополука. Видно е, че разликата между двата вида застрахователни договори се
изразява в това, че по втория вид договор застрахователното събитие, свързано с живота,
здравето и телесната цялост на физическо лице, следва да е настъпило в резултат от
злополука. Текстът в двата сертификата „от злополука“ недвусмислено навежда на извода,
че сключеният от наследодателката на въззиваемата застрахователен договор не е за
застраховка „Живот“ по смисъла на чл.438, ал.1 от КЗ, а за застраховка „Злополука“. Това е
и един от покритите застрахователни рискове по застрахователен договор № 55/25.08.2017г.-
3
смърт от злополука, с покритие от 200% от застрахователната сума, която е „равна на
остатъка от главницата по кредита, респективно месечната вноска, съгласно договора за
кредит“.
По първоинстанционното дело са приети епикриза на Л. К. П. за проведеното й
лечение през периода от 07.11.2021г. до датата на смъртта й- 25.11.2021г. лечение в Първо
вътрешно отделение на „МБАЛ Асеновград“ЕООД, съобщение за смърт, цялата медицинска
документация от горепосоченото лечебно заведение и от личния лекар на Л. П., доктор С.
Ч., както и пълна информация от РЗОК-гр.**** за изписани лекарства и извършени
прегледи през периода от 2010г. до 2021г.. Прието е и заключение СМЕ, изготвено от
вещото лице проф.д-р Я. И., чийто краен извод е, че заболяването „*****“ няма пряко
значение за смъртта на наследодателката на въззиваемата, макар да „има значимо
съпътстващо увреждане към безспорно специфичното и тежко протичане на вирусната
инфекция от Ковид Сарс 2“. В заключението е отразено, че, съгласно епидемиологичните
изследвания, както и по данни от Центъра за контрол на заболяванията и профилактиката,
рискът от настъпване на смърт при пациенти, заразени с Ковид- 19, които имат заболяване
*****, е два пъти по- голям. Сочи се също така, че диабетът представлява първичен рисков
фактор за развитието на тежки *****. Независимо от това заболяването на Л. П. нито е
причина за заразяването й с Ковид- 19, нито е пряка причина за настъпването на смъртта й.
Съгласно т.2 от заключението на вещото лице проф.д- р Я. И., не е възможно да се определи
до каква степен заболяването от диабет е допринесло за настъпване на смъртта й. Освен
това, съгласно заключението, инфектирането с Ковид- 19 „само по себе си води до
покачване на кръвната захар, дори при болни, които нямат диагностициран дотогава *****“.
В чл.8.4. от Условията на групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на
потребителски кредити към договор № 55/25.08.2017г. е предвидено, че „застрахователят не
покрива застрахователни събития причинени от или произтичащи пряко или косвено,
изцяло или отчасти от всякакви заболявания, неработоспособност или състояния, за които
застрахованото лице е знаело или му е била поставена диагноза или от които застрахованият
е бил лекуван, или за които е провеждал каквато и да било терапия, преди подписване на
настоящия сертификат“. От заключението на вещото лице проф.д- р Я. И. не се установява
категорично, дали Л. П. е била диагностицирана със заболяване „*****“ още през 2006г. или
от 2010г., когато вече й е било провеждано лечение, но със сигурност към датите на
подписване на двата горепосочени застрахователни сертификата тя е знаела за заболяването
си. Следва обаче да се има предвид, че в случая е приложима императивната разпоредба на
чл.448, ал.8 от КЗ, приложима по силата на чл.459, ал.5 от КЗ, съгласно която, ако в
договора е предвидено, че застрахователят може да откаже плащане или да извърши
плащане в намален размер, когато са налице болести, телесни увреждания или заболявания с
хроничен характер, които са оказали влияние на увреждането или последиците от него,
следващи застрахователното събитие, застрахователят трябва да докаже основанието за
отказа или намаленото плащане. Именно поради това сам по себе си простият факт на
наличието на заболяване, което би могло да допринесе за настъпване на застрахователното
събитие, не е основание за отказ да бъде изплатена застрахователната сума, а за частичен
отказ е необходимо да се установи поне приблизително точно степента, в която
заболяването е допринесло за настъпване на смъртта. Както беше посочено по- горе,
съгласно т.2 от заключението по СМЕ, не е възможно да се определи до каква степен
заболяването от диабет е допринесло за настъпване на смъртта на Л. П.. В тази връзка
следва да се добави записаното в т.11 от заключението, а именно, че „В документите от
МБАЛ“Асеновград“ не е отбелязана степен на тежест на захарната болест, но и не може да
се извлече логически по други белези от изследвания- например очни дъна, гликиран
хемоглобин, данни от електроневрография за полиневропатия- с относителна полузност и
поради това не може да се интерпретира като относителна тежест с точност в танатогенезата
/ дял в процеса на умиране/“. Всъщност в самото писмо от жалбоподателя от 16.12.2021г. до
въззиваемата В. П. се сочи, че „съгласно представените медицински документи / съобщение
за смърт, епикриза И.З. № 6997/ се касае за смърт от заболяване Ковид- 19, идентифициран
вирус“.
4
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.459, ал.2 от КЗ, злополука е всяко
събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на
непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си
е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното. В
тази връзка следва да се отбележи, че несъмнено наследодателката на въззиваемата се е
заразила с вируса Ковид- 19 след сключване на двата застрахователни договора, при което е
общоизвестно, че този вирус е силно заразен и поради това заразяването с него е
непредвидимо и внезапно, а и категорично не е умишлено. Ето защо, настоящият състав на
ПОС намира, че е налице основание за изплащане от застрахователя на застрахователната
сума в пълния договорен размер.
От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещото
лице М. А., се установява, че задължението по договор за предоставяне на потребителки
кредит без обезпечение от 20.11.2018г. към 25.11.2021г. е общо 1068,03 лева, а към
15.08.2022г. е в размер от 1076,30 лева. Задължението по Договор за потребителски кредит
№ 19RV366507/21.11.2019г. към 25.11.2021г. е 3672,94 лева, а към 15.08.2022г. е 3931,76
лева. Задълженията само за главниците по двата договора са в размер съответно от 1033,06
лева / към 15.08.2022г.- 978,98 лева/ и 3664,84 лева /към 15.08.2022г. в същия размер/.
Текстът в договор № 55/25.08.2017г., указващ, че застрахователната сума е „равна на
остатъка от главницата по кредита, респективно месечната вноска, съгласно договора за
кредит“ следва да се тълкува, че застраховката покрива всички неплатени месечни вноски, а
те, видно от погасителните планове към договорите за потребителски кредит /
погасителните планове са възпроизведени в заключението по ССЕ/, включват съответна
част от главницата, възнаградителната лихва, както и такси. Следователно от дължимите от
застрахователя плащания ще следва да се приспаднат единствено начислените наказателни
лихви, които към 15.08.2022г. / десет дни преди представяне по заключението по ССЕ/ са в
актуален размер от 29,93 лева по договора от 20.11.2018г. и в размер от 46,24 лева по
договора от 21.11.2019г.. След приспадане на наказателните лихви от общо дължимите по
двата договора суми в размер от 1076,30 лева и 3931,76 лева, исковете се явяват основателни
съответно до размер от 1046,37 лева и 3885,52 лева.
Съобразно с решението по делото, в полза на жалбоподателя ще следва да бъде
присъдена 76,17/5008,06- та част от направените от него съдебни разноски, които са в общ
размер от 1146 лева във въззивното производство и в размер от общо 1754,10 лева в
първоинстанционното производство, а именно суми в размер от 17,43 лева и 26,68 лева; в
полза на въззиваемата ще следва да бъде присъдена 4931,89/5008,06- та част от направените
от нея съдебни разноски в общ размер от 400 лева, а именно сума в размер от 393,92 лева.
Ще следва присъдените с обжалваното решение съдебни разноски в размер от 1202,81 лева в
тежест на жалбоподателя да бъдат намалени със 76,17/5008,06- та част от същите, т.е. до
размер от 1184,52 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21/19.01.2023г. по гр.д.№ 554/2022г. на Районен съд-
гр.Асеновград в частта, с която жалбоподателят „ДЗИ- животозастраховане“ЕАД е осъден да
заплати на „Обединена българска банка“АД сумата от общо 76,17 лева, представляваща част
от общо присъдената с решението сума от 5008,06 лева, която сума от 76,17 лева включва
29,93 лева от 1076,30 лева- застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“,
обезпечаваща изпълнението на задължението по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 20.11.2018г., сключен между банката и Л. К. П., както и сумата от 46,24 лева от
3931,76 лева- застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“, обезпечаващ
изпълнението на задължението по договор за потребителски кредит от 21.11.2019г.,
5
сключен между същите страни, както и в частта, с която „ДЗИ- животозастраховане“ЕАД са
осъдени да заплатят на „Обединена българска банка“АД сумата от 18,29 лева, явяваща се
разликата между присъдените 1202,81 лева- съдебни разноски в първоинстанционното
производство, и дължимите съдебни разноски от 1184,52 лева, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените В. Д. П. обективно съединени искове за това „ДЗИ-
животозастраховане“ЕАД да бъдат осъдени да заплатят на „Обединена българска банка“АД
сумата от общо 76,17 лева, представляваща част от общо присъдената сума от 5008,06 лева,
която сума от 76,17 лева включва 29,93 лева от 1076,30 лева- застрахователно обезщетение
по застраховка „Живот“, обезпечаваща изпълнението на задължението по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 20.11.2018г., сключен между банката и Л. К. П.,
както и сумата от 46,24 лева от 3931,76 лева- застрахователно обезщетение по застраховка
„Живот“, обезпечаващ изпълнението на задължението по договор за потребителски кредит
от 21.11.2019г., сключен между същите страни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/19.01.2023г. по гр.д.№ 554/2022г. на Районен съд-
гр.Асеновград в останалата обжалвана част, с която жалбоподателят „ДЗИ-
животозастраховане“ЕАД е осъден да заплати на „Обединена българска банка“АД сумата от
общо 4931,89 лева, от която 1046,37 лева-застрахователно обезщетение по застраховка
„Живот“, обезпечаваща изпълнението на задължението по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 20.11.2018г., сключен между банката и Л. К. П., и 3885,52 лева-
застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“, обезпечаващ изпълнението на
задължението по договор за потребителски кредит от 21.11.2019г., сключен между същите
страни.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, от гр.***** да заплати на „ДЗИ-
животозастраховане“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
сумата от общо 17,43 лева- съдебни разноски във въззивното производство, и сумата от
общо 26,68 лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ДЗИ- животозастраховане“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, да заплати на В. Д. П., ЕГН: **********, от гр.*****, сумата от 393,92
лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6