Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 13217/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 19.07.2019 г. на „З.Б.В.И.Г.“ АД чрез адв. А.Я.срещу Решение № 147929 от 21.06.2019 г. по гр.д. № 67989/2017 г. на СРС, с което е отхвърлен като недопустим иска на „З.Б.В.И.Г.“ АД срещу „С.А.Г.Б.“ ООД по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 147,20 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Релсови превозни средства“ № 4800160600000004 по щета № 4800161717000061, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че през времето на действие на застрахователен договор между ищеца и „Б.ДМ“ ООД е настъпило застрахователно събитие по отношение на застрахованото имущество – от електрически локомотив на гара „Илиянци“, гр. София са изрязани силови кабели и извадени капаци от шкафове на захранването, в резултат на което на локомотива са нанесени вреди, възпрепятстващи движението му. Ищецът заплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество в съответен размер. Към датата на събитието ответникът е имал задължение да организира физическата охрана на локомотива съгласно Договор от 28.03.2016 г., което не е изпълнил, тъй като през времето, в което влакът е бил оставен без надзор, от него е извършена кражба. Така ответникът е процесуално легитимиран да отговаря по иска. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК (чл. 60, ал. 6 ГПК вр. чл. 154, ал. 2 КТ) е подаден отговор на въззивната жалба от „С.А.Г.Б.“ ООД, в който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Релсови превозни средства“ относно увредения електрически локомотив, собственост на „Б.Р.К.“ ЕООД към 17.02.2017 г., когато е настъпило застрахователното събитие, както и че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 147,20 лв. Искът е недопустим поради липсата на третата предпоставка от фактическия състав по чл. 410, ал. 1 КЗ. Ответното дружество не носи деликтна отговорност по чл. 45, чл. 49 или чл. 50 ЗЗД, чиито хипотези са предвидени в чл. 410, ал. 1 КЗ.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ възниква при следните кумулативно дадени предпоставки: деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД на третото лице по отношение на увредения - застрахован поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя (Решение № 260577 от 27.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7675/2020 г.).
От застрахователна полица „Релсови превозни средства“ от 10.02.2014 г., Списък на локомотиви и Спецификация към нея и Общи условия на З. „Б.В.И.Г.“, т. 15.2 (I – 97, 96, 85, 77) се установява, че „Б.ДМ“ ООД е застраховало локомотив идент. № 91522086004-2 за рисковете по клауза „Пожар, природни бедствия и сблъсък“, в която клауза не се включват рисковете кражба и грабеж (арг. от прот. от т. 15.3 от Общи условия на З. „Б.В.И.Г.“), независимо че в Доклад по щета № 480016171700006 от 07.06.2017 г. (I - 46) e посочено, че се касае за злоумишлени действия на трети лица. Нанесените на 17.02.2017 г. вреди на процесния локомотив, както се твърди в исковата молба, в срока на правоотношението не представляват застрахователно събитие, за което да е дължимо застрахователно обезщетение съгласно застрахователния договор.
Не е доказана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД (Решение № 260584 от 27.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9201/2020 г.), поради което искът е насочен срещу ненадлежна страна. Съгласно т. 1.1, раздел I от Договор от 28.03.2016 г. между „С.А.Г.Б.“ ООД и „Б.Р.К.“ ООД „С.А.Г.Б.“ ООД се е задължило срещу съответно възнаграждение да осъществява физическа охрана на пълни и празни влакове при престой и композиране до заминаването им с локомотиви (електровози) на територията на гара „Илиянци“, гр. София, което означава, че предмет на охрана не са локомотивите на влаковите композиции, както неправилно твърди въззивникът. След като не е поел отговорност да охранява процесния локомотив, ответникът не може да реализира отговорността по чл. 49 ЗЗД. Относно оплакването във въззивната жалба не се касае за хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ, която се отнася до случаите на причиняване на вреди на договорно, а не на деликтно основание от самия делинквент, а не от негов възложител.
От фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е налице единствено застрахователно правоотношение относно локомотива, без лице по чл. 49 ЗЗД да е причинило застрахователно събитие, за което да е дължимо обезщетение, независимо че застрахователят е изплатил такова на застрахования по заведената щета видно от преводно нареждане от 08.06.2017 г. (I - 47).
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно разписка за платен хонорар от 24.09.2019 г.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147929 от 21.06.2019 г. по гр.д. № 67989/2017г. на СРС.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ******** да заплати на „С.А.Г.Б.“ ООД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.